Решение № 1024 от 15.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1153/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на ФОНДАЦИЯ „А. ЗА Р. НА С.”, с ЕИК: •••• срещу отказ № 20240517102224-4/23.05.2024 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ. В жалбата се твърди неправилност на отказа. Жалбоподателят твърди, че видно от указания до заявителя с № 20240517102224/20.05.2024г., длъжностното лице по регистрацията - Д.Б., е видяла един единствен недостатък в подаденото заявление, а именно липса на представен заверен препис от решението на СОС от 07.03.2024 г., представено като приложение към заявлението.Със заявление образец Ж1 № 20240522154533 посочената в указанията нередовност е отстранена изцяло. Последват повторни и независими от първоначалните указания с № 20240517102224- 2/22.05.2024г. на длъжностно лице по вписванията Н. Д., изпратени до заявителя по електронен път в 17: 46 ч. и срок за отстраняване до 23.05.2024 г., 13: 59 ч. В тези указания, наред с липсата на представен протокол на Управителен съвет на Фондацията със заличени лични данни и представянето му със сгрешена фамилия на новоизбрания председател на УС, се посочва, декларативно че: съгласно приложено решение на СОС № 31/07.03.2024 г. за членове на УС на фондация "А. за Р. на С." са избрани 8 физически лица. УС взема решенията си с мнозинство от всички членове, като всеки има право на един глас. Член на УС на фондацията няма право на глас при решаване на въпроси, които се отнасят до него (ал. 10.8. и 10.9.). Решението за избор на председател на УС е взето с 5 гласа "За" от 8. По този начин не се установява безспорно наличието на мнозинство при вземане на решение за избор на председател на УС съгласно изискванията на разпоредбите на ал. 10.8. и 10.9. от устава на фондацията при положение, че Е.Е.Й. е присъствала и гласувала на заседанието по т. 1 от дневния ред. " От цитирания текст не ставало ясно по какъв начин следва заявителят да отстрани също толкова неясната непълнота в представените документи, доколкото съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗРТ нито става дума за непредставени документи към заявлението, нито за невнесена дьржавна такса. В резултат, заявителят е подал заявление за отстраняване на нередовности образец Ж1 № 20240523114027, към което е приложил и обяснителна записка относно горепосочения параграф от указанията. В отговор на второто заявление Ж1, са последвали трети по ред указания № 20240517102224- 3/23.05.2024г. изпратени в 12: 06 ч. със срок на изпълнение до 13: 59 ч. в същия ден, а текстът им гласи единствено: „ На основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя се указва да изпълни в цялост указанията, дадени на 22.05.2023 г. във връзка сустановяване законосъобразния избор на заявения за вписване като представляващ председател на УС. "От посоченото последно указание и предвид представената обяснителна записка с предходно заявление Ж1, за заявителят не става ясно какво точно се очаква от него и какво не е изпълнил, поради което подаде трето заявление Ж1 с вх. № 20240523121623, прилагайки отново вече подадената обяснителна записка.След третото поредно отстраняване на неясните указания на длъжностното лице, е бил постановен обжалваният тук отказ. Предвид посоченото, счита, че е пряко нарушена процедурата по разглеждане на заявленията съобразно чл. 19 от ЗТР, както и процедурата по даване на указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТР, доколкото от една страна длъжностното лице по регистрацията е следвало да изчерпи всички основания за нередовност на заявлението с еднократно и даване на указания, и от друга, неяснотата на последните две по партидата на Фондацията относно заявление образец А16 с вх. № 20240517102224 / 17.05.2024г. води до невъзможност същите да бъдат изпълнени, в резултат на което и последвалият ги отказ е постановен при съществени нарушения на процедурата, накърняващи правото на защита на заявителя. Счита, че в нарушение на чл. 2а, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно на принципите за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, длъжностното лице е постановило немотивиран отказ за вписване на заявените обстоятелства. Мотивите на постановения отказ са вътрешно противоречиви в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, което обстоятелство следва да бъде приравнено на липса на мотиви.Отказът е постановен поради неизпълнение на цитираните в т. 1 указания от страна на заявителя относно начина на гласуване и формираното мнозинство при избора на председател на УС на Фондацията. Длъжностното лице се мотивирало с това, че: „В приложената със Заявление рег.№ 20240523121623 от 23.05.2024 г. обяснителна записка се сочи, че посочените по- горе разпоредби не се прилагат при конституиране на органи на Фондацията, данни за което не се откриват в Устава на Фондацията. Тълкувания по смисъла на текстовете на Устава, към което се навежда в обяснителната записка, не биха могли да бъдат извършени в рамките на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ от длъжностното лице по регистрацията. " В същото време, както в цитираните указания, така и в самия отказ, длъжностното лице е направило подробно позоваване на разпоредбите на Учредителния акт, което по необходимост изисква и тяхното тълкуване. Позовава се на константната практика на съдилищата, че проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ обхваща формалната законосъобразност на представените за вписване документи и обстоятелства и само при тяхната очевидна незаконосъобразност или липса на изискуем документ, следва да бъде постановен отказ. Видно от мотивите на самото длъжностно лице, които неминуемо предполагат тълкуване разпоредбите, както на Учредителния акт, така и на закона, същото е излязло недопустимо от вменените му правомощия по ЗТРРЮЛНЦ, преценявайки законосъобразност на избор на председател на УС, но отказвайки да съобрази аргументите за неговата законосъобразност, изложени от заявителя в обяснителната записка. Изложените от длъжностното лице мотиви излизат извън неговата компетентност и поради обстоятелството, че имат отношение към евентуално исково производство по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ при оспорване на решения на Общото събрание, правен интерес от което имат единствено неговите членове или трети лица, чиито интереси са засегнати от такова решение. УС на Фондацията има характер на колективен върховен орган, поради което, за него следва да намерят приложение разпоредбите за работа на общо събрание на сдружение съгласно ЗЮЛНЦ. Дори да се приеме, че не са налице сочените в т. 1 процесуални нарушения или че длъжностното лице по регистрацията не е излязло извън правомощията си, то в условията на евентуалност, следва да се приеме, че същото е постановило материално незаконосъобразен отказ в противоречие, както с Учредителния акт на Фондацията, така и е разпоредбите на ЗЮЛНЦ. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, както и Методическите указания за работа на длъжностните лица по регистрация (в редакция от април 2021 г.) в отговор на Въпрос 3, а именно: „Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ в РЮЛНЦ се вписват членовете на управителния орган, а не на върховния орган, независимо как последният е наречен в учредителния акт. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ фондацията има един задължителен орган - едноличен или колективен управителен орган. По силата на съответното препращане в чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ за управителния орган следва да се прилагат правилата за същия орган на сдружение с нестопанска цел (СНЦ). Ако има предвиден върховен орган, независимо как е наречен в учредителния акт, за него съответно трябва да се прилагат правилата на аналогичния орган в СНЦ, т. е. общото събрание", то следва да се счита, че за Управителния съвет на Фондацията следва да се прилагат правилата за свикване и провеждане на Общо събрание съгласно ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗЮЛНЦ: „Органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си. Ако те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите си в съответствие с волята, изразена с учредителния акт. “ Съгласно чл. 9.4 от УА: Членовете на УС избират помежду си Председател на Управителния съвет със срок на пълномощие 3 години. Съгласно чл. 10.9 от УА: УС взема решенията си с мнозинство от всички членове, като всеки член има право на един глас.Съгласно мотивите в постановения отказ, счита, че посочените в него разпоредби на чл. 10.8 и 10.9 от УА не се прилагат при конституиране на органи на Фондацията, както и при избор на Председател на Фондацията. Това е така, тъй като този конкретен избор не касае действия или бездействия на предложените за избор лица в тяхно лично качество, а има за цел попълване на състава или разпределяне на функциите в рамките на органа, в който те участват и по необходимост те трябва да са съгласни с тях. Съгласно посочените по-горе разпоредби, винаги Председателят е член на УС и като такъв той е задължен да участва във вземането на решенията на върховния орган с необходимата грижа и добросъвестност. Разпоредбата на чл. 10.8.1 от Устава има за цел предотвратяване на конфликт на интереси в случаите, при които съответното решение води до увреждане или риск от увреждане интересите на Фондацията, а в конкретния случай изборът на Председател на УС е решение в точно в обратен смисъл, а именно като израз на добросъвестното и отговорно участие на всеки член на УС в дейността на върховния орган, включващо и упражняване правото му да бъде избран за председател. Гласуването на предложен за избор член на УС сам за себе си е израз не само на съгласието този член да бъде избран за председател, но и на съгласието му да поеме отговорността да представлява Фондацията и да извършва всички други задължения за тази длъжност съгласно УА. Не би могло да се очаква, че предложен за гласуване председател на УС следва да гласува за някоя от другите кандидатури, за да упражни това свое право на глас, което от друга страна би означавало нищо друго, освен бягство от отговорност за собствената си позиция в този УС и предаване доверието на останалите членове на УС, които разчитат тази кандидатура да бъде гласувана положително. На още по-голямо основание не би могла да се приеме тезата, че лицата, които са предложени за избор следва изобщо да не участват в него, тъй като това бя могло да доведе практически до невъзможност такъв да бъде проведен с оглед изискването на чл. 10.9 от УА. По-конкретно, ако чл. 10.8 от УА се тълкува в смисъл, че лицата, които са предложени за избор за председател не могат да участват в него, то би се стигнало до невъзможност за формиране на необходимото мнозинство по чл. 10.9 от УА, независимо от начина на гласуване на останалите членове на УС. Според чл. 8.1.1. от УА, членовете на УС са 9, което в светлината на чл. 10.9 означава, че положително за едно решение на УС следва да гласуват най-малко 5 членове, за да бъде то прието.В конкретния случай, ако претендентите за председател са били петима, каквото право да се кандидатират или да бъдат предложени безспорно им е признато, и на тях не следва да им се предостави възможност да гласуват за себе си, а единствено за техните конкуренти, което както бе посочено по-горе би било правно и житейски необосновано, то това би означавало, че право на глас биха имали само четирима членове на УС, което пък би довело до невъзможност за избор и блокиране дейността на УС. В същото време това би означавало и въвеждане на необосновано изискване решенията на УС единствено за избор на председател като частен случай на чл. 10.8.1 да бъдат вземани на практика с много по-висока индивидуална подкрепа, отколкото което и да било друго решение предвид изискванията за мнозинство от 5 и над 5 гласа, както и предвид че самите кандидати за поста няма да могат да гласуват за себе си. Предвид изложеното счита, че изборът за определяне на функции в редовно конституиран орган като УС измежду неговите членове не би могъл да се проведе без участието на самия кандидат като това по никакъв начин по естество не би могло да доведе до какъвто и да било конфликт на интереси, каквато е защитната функция на чл. 10.8.1 от УА, а е точно обратното - гласуването сам за себе си като кандидат е израз на отговорното участие в дейността на органа, в който съответния кандидат е легитимно избран от Учредителния орган на Фондацията. Ако подобен избор би довел до конфликт на интереси, то на още по-голямо основание такъв би съществувал за конкретния член на УС в самото му качество на такъв, какъвто очевидно в настоящия случай не е налице. Твърди, че г-жа Е.Й. и г-н В.Т. са сторили именно това - изразили са съгласието си да бъдат избрани за Председател на УС и да поемат отговорността, която този пост заема като са гласували за себе си като членове на УС и това не нарушава по какъвто и да било начин Устава или действащото законодателство, поради което техният глас следва да се счита за валиден и необходимото по УА мнозинство постигнато. Смята, че доколкото при изложеното по-горе се стига до извода, че г-жа Е.Й. е избрана с необходимото мнозинство по чл. 10.9 от УА, а именно с 5 гласа от всички 9 членове, то същата следва да бъде вписана като председател съобразно подаденото заявление. Намира, че отказът това да се случи влиза в пряко противоречие с УА на Фондацията, поради което е незаконосъобразен. Излага, че следва да се има предвид и че, това е третият заявен за вписване председател на Фондацията след пререгистрирането й в ТРРЮЛНЦ през 2018 г., като в нито един от предходните случаи длъжностните лица по регистрацията на са поставяли подобен въпрос и съответно са вписвали съответните председатели като представляващи. Това са Е.Г., вписан като председател през 2018 и Г.Г. през 2022 г. Счита оотказът за незаконосъобразен и в противоречие освен с УА на Фондацията и с чл. 2а, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото длъжностното лице не е приложило еднакви критерии при равни условия по закон, каквото приложение му вменява законът. Твърди, че липсват мотиви защо заявеният за заличаване представляващ Фондацията Г.Г. като председател на УС не е заличен. Позовава се на Решение No 31/07.03.2024 г. на Столичен общински съвет, предоставено към заявление образец А16 с вх. № 20240517102224 / 17.05.2024г. са избрани нови членове на Управителен съвет на Фондацията, сред които Г.Г. не е. Последният е изрично освободен като такъв съобразно т. 1 от посоченото Решение на СОС. Съгласно цитираният по-горе чл. 9.4 от УА, членовете на УС избират помежду си председател. С други думи, лице, което не е член на УС не може да бъде председател и съответно следва да бъде заявено за заличаване от ТРРЮЛНЦ. Именно това е сторено и с процесното заявление за промяна на обстоятелства, но в тази част същото не е вписано и липсват, каквито и да било мотиви в обжалвания отказ. Следва да се има предвид, че в чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че в ТРРЮЛНЦ се вписват „органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел “. В чл. 16 от Учредителния акт на фондацията, е залисано, че: „ Фондацията се представлява пред трети лица от председателя на управителния съвет и изпълнителния директор заедно или поотделно или от упълномощени от всеки от тях лица. Прави буквалното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗЮЛНЦ, от което извежда, че законът прави разлика между органи, членове на управителен орган и представляващи лица, като никъде в закона не се съдържа ограничение представляващите лица да са непременно самостоятелни органи на юридическото лице. В конкретния случай на фондация, осъществяваща дейност в обществена полза, следва да се има предвид, че избраната форма на управление на основание чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, е чрез едноличен управителен орган, в лицето на Изпълнителния директор и колективен върховен орган, чиито функции се изпълняват от Управителния съвет. Не съществува ограничение Фондацията да се представлява и от лица, които не са част от управителния орган. Липсва изискване и задължително да има избран и вписан председател на УС, доколкото е възможно по чисто житейски причини такъв за определен период от време да не може да бъде избран. Изпълнителният директор ще представлява в тези случаи Фондацията и нейната дейност няма да бъде засегната. С други думи, в случаите, при които председателят е надлежно освободен като такъв поради освобождаването му като член на УС, но поради други обективни обстоятелства не би могло да бъде избран или вписан друг председател от новоизбрания състав на УС, то не само че не съществува пречка, но е и с оглед принципите за истинност и правна сигурност в регистьрното производство, освободеният председател следва да бъде заличен. Противното означава, че освободеният председател не може формално за се освободи от вписването му като представляващ юридическо лице, с което той вече няма нищо общо, което от своя страна би могло да доведе до съществени негативни последици, както за него самия, така и за всички трети лица, които разчитат на истинността на вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства.От изложеното следва, че в условията на евентуалност, в случай, че г-жа Й. не бъде вписана като председател, то относно Г.Г. липсват каквито и да било основния да не бъде заличен като такъв, доколкото Фондацията ще се представлява от вписания изпълнителен директор при липсата на втори представляващ. В резултат, обжалваният отказ е незаконосъобразен и в тази част. Сочи, че следва да се има предвид, че противоречивата практика на длъжностните лица при Агенция по вписванията създава неравнопоставеност между субектите, задължени да обявяват подлежащи на вписване обстоятелства, като в същото време засяга принципа на оправданите правни очаквания, които тези субекти имат спрямо публичните органи, като в резултат се засягат и техни субективни права. Предвид изложеното по-горе, моли да се отмени изцяло обжалвания отказ като противоречащ на ЗТРРЮЛНЦ, ЗЮЛНЦ и Учредителния акт на Фондацията и вместо него да бъде задължена Агенция по вписванията да извърши заявеното заличаване на Г.В.Г. като лице, представляващо Фондацията и на негово място да бъде вписана Е.Е.Й. в качеството си на легитимно избран председател на Управителния й съвет. АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление с peг. № 20240517102224/17.05.2024 г. е направено искане за вписване на промени по партидата на юридическо лице с нестопанска цел с наименование ФОНДАЦИЯ „А. ЗА Р. НА С.“, ЕИК••••, подадено от Г.Б.-В., в качеството й на упълномощен представител. Заявлението е по образец съгласно приложение № А16 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („Наредба №1“). Заявени за вписване са обстоятелслства свързани с промени в представляващите фондацията. Приложени съответните документи, включително Протокол от извънредно общо събрание на членовете на УС от 13.05.2024 г. за избор на Е.Е.Й. за Председател на УС. Видно от документи и обяснителните записки, при проведеното от членовете на УС, който орган се е състоял от 9 члена, гласуване, Й. е дала позитивен вот за собствената си кандидатура, който е включен в общия брой от 5 гласа „ЗА“. По заявлението е постановен отказ № 20240517102224-4/23.05.2024 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ. Срещу този акт е депозирана жалба с peг. № 20240529113148, подадена от Фондация „А. ЗА Р. НА С.“, ЕИК •••• чрез адв. В. Д. Г.. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В съответстве с чл. 33с., ал.2, т.6 от Наредба №1, към заявлението се прилага решението за определяне на представляващ/и, а в съответствие с чл.33 от Нредба №1 се представя и препис от решението за промяна на това обстоятелство. Следователно протокола за избор на Председател на СД, който се явява законен представител на фондацията, се явява задължително приложение към заявлението. В кръга на компетентността на ДЛР, съответно на съда при обжалване е, да извърши преценка относно наличие на спазване на изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решение с такъв характер. В настоящия случай законовото изискване е изпълнено - представен е Протокол от извънредно общо събрание на членовете на УС от 13.05.2024 г. за избор на Е.Е.Й. за Председател на УС, по отношение на който следва да се извърши преценка относно спазване на изисквания на закона и УА относно избора. В случай че те не са спазени следва да се постанови отказ, а не се дават указания за изготвяне и представяне на друг документ, тъй като няма да е налице хипотезата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на спазване на изискуемите кворум и мнозинство, спорът се концентрира върху правото член на УС да гласува за собствената си кандидатура при провеждане на избор за Предсетал на УС. При безспорността на фактите, всички доводи относно какви по вид и количество указания за представяне на документи са били дадени е без правно значение. Без правно значение са и мотивите на ДЛР относно непредставяне на неиндивидуализирани документи, доколкото съдът прави собствени фактически и правни изводи относно заявените обстоятелствата, като при необходимост може да укаже на страната да представи необходимите документи. Съгласно чл. 9.4 от УА членовете на УС избират помежду си Председател на Управителния съвет със срок на пълномощие 3 години. Съгласно чл. 10.9 от УА: УС взема решенията си с мнозинство от всички членове, като всеки член има право на един глас. Разпоредбата на чл. 10.8 предвижда, че член на УС на фондацията няма право на глас при решаване на въпроси, които се отнасят до него. При съвместно тълкуване на посочените разпоредби, съдът намира, че ограничителната норма на чл.10.8 от УА цели да предотврати по-благоприятен режим за член на СД, позволявайки му, при вземане на касаещи го колективни решения, да гласува в своя полза. Правилото не ограничава кръга въпроси, по отношение на който може да възникне конфликт на интереси. Следователно то са разпростира и относно хипотезата на провеждано гласуване от СД за Председател, когато един от членовете на органа участва в надпреварата, тъй като това би му осигурило предимството при вота от собствения му глас. Не може да бъде приравнено даването на съгласие за заемане на определена позиция в органите на ЮЛ с вота в полза на собствената кандидатура, тъй като това са изявления с различно предназначение и правни последици. Следователно Й. не е имало право да гласува за собствената си кандидатура, като това нарушение рефлектира върху мнозинството при избора – при 9 члена на органа, решението следва да се вземе с миминум 5 гласа. С отпадане на гласа на Й. не е налице валидно взето решение с останалите 4 гласа, явяващо се пречка за вписване на заявеното обстоятелство. Ирелевантен е довода основан на хипотетичната невъзможност за формиране на необходимото мнозинство при 5 кандидатури от членовете на УС за Председател. Налице е нормативно определена процедура относно попълване на състава на органите, при наличие на тази хипотеза. Ирелевантни са извършените предишни вписвания, на които се позовава жалбоподателят. Процесуалните пропуски в предходни действия на ДЛР не могат да бъдат аргумент за неприлагане на закона. По отношение на заличаването на Г.Г.: Заявлението е за вписване на промяна в представителната власт, при липса на надлежно взето решение за това. Следователно липсва основание за заличаване. Какви други подлежащи на вписване промени решения са били взети от ЮЛ е без значение, тъй като те не са релевантни за настоящото регистърно производство. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР, отказът следва да се потвърдти.