Решение № 1178 от 21.11.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 4964/2022 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от С. А. В. с адрес ••••••••••, с ЕГН-•••••••••• срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД със седалище гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин-6, ет. 2 С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД - София за следните суми: сумата от 1016, 99 лева, представляваща главница по Договор зa. потребителски кредит с номер PLUS - •••••• от 05.01, 2009 год., сумата от 346, 39 лева възнаградителна лихва за периода от 30.05 Д009 год- до 30.11.2010 год., сумата от 266, 72 лева - мораторна лихва за периода от 30.04.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва върху главница от 1018, 99 лева считано от 26.09.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както сумата 132.00 лева - направени разноски в хода на производството, за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011 г. по частно гр.д. № 5698/2011г. на Пернишкия районен съд. Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД. В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 17.11.2011г. по гр. д. № 5698/2011 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 931/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания. Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Навежда доводи, че давността е прекъсвана и не е изтекла погасителна давност върху вземанията. В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното По частно гр.д. № 5698/2011г. на Пернишкия районен съд е издал изпълнителен лист от 17.11.2011 г. в полза на ••••••••••••••• за следните суми: сумата от 1016, 99 лева, представляваща главница по Договор зa. потребителски кредит с номер PLUS - •••••• от 05.01, 2009 год., сумата от 346, 39 лева възнаградителна лихва за периода от 30.05 Д009 год- до 30.11.2010 год., сумата от 266, 72 лева - мораторна лихва за периода от 30.04.2009 год. до 02.09.2011 год., ведно със законната лихва върху главница от 1018, 99 лева считано от 26.09.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както сумата 132.00 лева - направени разноски. По силата на сключен договор за цесия, ответното дружество е придобило вземането, за което е издаден горепосочения изпълнителен лист, въз основа на който е образувал изпълнително дело № 78/2012 г. по описа на ЧСИ А.В.. Същото е перемирано, архивирано и унищожено. След перемирането на делото е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. Дело 931/2017 по описа на ЧСИ А.В.. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Следователно след 17.11.2011г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ до 17.11.2016г. в условията на пълно и главно доказване при разпределена доказателствена тежест на ответника от последния не е доказано, че в този период давността е била прекъсвана и спирана, тъй като видно от неговото изявление в молба рег. № 21435/18.10.2023 изп.д 78/2012 по описа на ЧСИ А.В. е било унищожено. При тези съображения съдът приема, че погасителната давност е изтекла. Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на главницата. е изтекъл приложимият специален петгодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва и вземането за съдебни разноски. На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника. При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са основателени и следва да бъде уважени. По разноските: С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 566.95 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 66.95 лв – заплатена държавна такса, 500.00 лв. – възнаграждение за един адвокат. При този изход на спора ответникът няма право на разноски. По изложените мотиви съдът