РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20231800100399 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. В. Н., малолетна, представлявана по делото от назначения й особен представител адв. Р. Р. от САК, е предявила срещу В. Н. Н. /майка на ищцата/ и малолетните Г. В. И., И. В. И. и М. В. И. – наследници /деца/ на В. И. А., действащи като малолетни чрез тяхната майка и законен представител В. Н. Н., пасивно субективно съединени искове за установяване произхода на ищцата от баща, а именно от В. И. А.. Твърди се в исковата молба, че родената на 04.02.2013 г. ищца К. В. Н. е биологично дете на починалия на 02.02.2023 г. В. И. А., който в периода 2010 г. - 2023 г. живеел на съпружески начала с майката на ищцата - В. Н. Н.. Тъй като двамата нямали сключен граждански брак и в деня на раждането на детето бащата бил в друго населено място, в акта за раждане на детето не било отразено кой е негов баща. Независимо от това в периода, когато детето било заченато, а и след това, до смъртта на бащата, В. Н. Н. и В. И. А. живеели заедно - на съпружески начала и той приемал детето К. за свое. Детето било кръстено на човека, който отгледал В. като роден баща и фактически съпруг на неговата майка. Тъй като до смъртта на В. И. А. въпросът за произхода на ищцата от бащата не бил разрешен, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяването на този произход.

Исковете са с правно основание чл. 69 СК.

Ответниците не оспорват исковете, излагат съображения за тяхната допустимост и основателност. Не оспорват твърдените факти, че в периода 2010 г. - 2023 г. В. Н. Н. е живяла на съпружески начала с В. И. А. - до неговата смърт, без сключен граждански брак и че родената на 04.02.2013 г. от съвместното им съжителство ищца К. В. Н. е биологично дете на починалия В. И. А., който до смъртта си се грижел за нея като баща и я считал за свое дете.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни, по следните съображения:

Установява се от представените по делото писмени доказателства /удостоверение за раждане на ищцата, препис - извлечение от акт за смърт на В. И. А., удостоверение за наследници на В. И. А./ и от служебно извършените от съда справки в НБД „Население“ следното:

Ищцата е родена на 04.02.2013 г. от майка В. Н. Н.. Баща в удостоверението за раждане не е посочен.

В. И. А. е починал на 02.02.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон ответниците Г. В. И., И. В. И. и М. В. И., които са негови деца, родени от В. Н. Н.. Установява се от заключението по допуснатата съдебно-медицинска /акушеро-гинекологична/ експертиза, че родената на 04.02.2013 г. К. В. Н. с ЕГН •••••••••• е зачената най-вероятно в периода от 05.05.2012 г. до 15.05.2012 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното:

Свид. П. – леля на ответницата В. Н. Н., установява, че познава В. И. А. като мъж на В. Н.. Двамата не били сключили брак, но живеели заедно на семейни начала и имали връзка още от 2007 г. - 2008 г. и никога не се били разделяли От връзката си имали общо четири деца - Г., К., И. и М., но едното дете не било припознато, защото и двамата родители били кравари и всеки ден били на работа без почивка. В. не присъствал на раждането на К. в болницата, защото бил на работа. Въпреки това всички знаели, че К. е дете на В., тя го наричала „тати“ и той до смъртта си се грижел за нея като за останалите си деца.

Свид. Н. - майка на ответницата В. Н. Н., установява, че баща на четирите деца на дъщеря й е В. А. И., когото свидетелката познавала от 15 години, откакто живеели заедно с дъщеря й, като двамата никога не се били разделяли. В. не припознал К., защото нямал време, двамата с В. били доячи и работели много. В. се грижел за К. до смъртта си и не правел разлика между децата.

При така установените факти предявените пасивно субективно съединени искове следва да бъдат уважени. Произходът на детето К. В. Н. от бащата не е бил надлежно установен преди подаване на исковата молба. В интерес на детето е надлежното установяване на неговия произход от бащата. По делото се установи, че детето К. В. Н. е заченато по време на фактическото съжителство между В. Н. Н. – майка на детето, и В. И. А., починал на 02.02.2023 г., от което съжителство има родени още три деца.

С оглед уважаване на предявените искове съдът следва на основание чл. 16, ал. 2 вр. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР служебно да допусне промяна в имената на детето, като за в бъдеще то да носи имената К. В. И.. На основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 75 ЗГР след влизане на настоящото решение в сила препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при СО - район „Сердика“, което да извърши отбелязване в акта за раждане.

Разноски от ищцата не се претендират.

Воден от горното, съдът