Мотиви към Решение № 400 от 29.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1911/2023 г.

Мотиви по н.ч.д. № 1191/23 на СГС, 16 състав.

СГП е сезирала съда с предложение за признаване и изпълнение на молба за

екстрадиция, подадена от Генералната прокуратура на Руската федерация, подадена на основание Европейката конвенция за екстрадиция от 1957 г. Прави се искане за екстрадицията на руския гражданин Г.И.М. в Руската федерация. Посочва се, че се провежда наказателно производство по част 4, чл.159 НК на РФ – мошеничество, т.е. присвояване на чуждо имущество по измамен начин, извършено от организирана група, в особено големи размери. Посочено е, че тя е привлечена като обвиняем и е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". Поради което, на основание чл.1, чл.2, чл.12 и чл.16 от Европейката конвенция за екстрадиция, се прави искане руският гражданин Г.И.М. да бъде задържана и предадена на компетентните руски власти.

Допълнително се посочва, че ще бъдат предоставени всички възможности за

защита, вкл от адвокат, че няма да бъде подлагана на мъчения, както и на безчовечно, жестоко и унижаващо третиране. Гарантира се, че молбата за екстрадиция няма за цел преследване на Г.М. по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност или политически възгледи. Посочва се, че давността не е изтекла и тя няма имунитет. Гарантира се, че тя ще бъде привлечена към наказателна отговорност само относно престъплението, посочено в молбата за екстрадиция, като след приключване на делото и евентуалното изтърпяване на наказанието тя ще може да напусне страната, както и че няма да бъде предадена на друга държава.

СГП посочва, че искането следва да се уважи, без да излага мотиви в тази насока.

Защитата на търсеното лице посочва, че издаващата държава не може да даде

гаранции за справедлив и независим съдебен процес, както и че ще бъдат спазени правата по ЕКПЧ. Позовава се на обстоятелството, че Руската федерация е денонсирала ЕКПМ, както и установените лоши условия в затворите. Позовава се на писмото на МП, в което се посочва, че е оправдан изборът на много държави да не изпълняват молби за екстрадиция. Посочва, че руската държава се саморазправя по еднотипен начин със своите политически противници, като им повдига обвинения за финансови престъпления. Посочва, че М. е сключила споразумение за сътрудничество, като наказателното обвинение е пример за преследване по чл.8 ал.1 ал.4, ал. 5 т.2 и т. 3 от ЗУБ; въз основа на това споразумения тя е дала показания срещу влиятелни хора, които са осъдени, но част от тях са избягали и я застрашават със саморазправа. Счита, че ако бъде предадена, животът ще бъде в опасност, както се е случило с други лица, които изрично посочва. Счита, че е изтекла погасителната давност да тези деяния през 2021 г (според единия защитник) и на 22.01.2023 г (според втория защитник). Уточнява, че по делото има неверни документи, вкл и относно изтърпяно наказание "лишаване от свобода" от М.. Посочва определени дела на ЕСПЧ относно предаване на граждани на Русия.

Търсеното лице Г.М. посочва, че следва да бъде отказано предаването ѝ; посочва, че е

била защитен свидетел, който е сътрудничил на обвинението, а след това се е оказал обвиняема по дело, чийто давностни срокове са изтекли.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приложени в искането, както и

с допълнителнто събраните писмени доказателства, установи следното:

Търсеното лице е Г.И.М., родена на ••••.•••• г в гр.Миллерово, обл.Ростов. Тя е

руски гражданин.

Тя страда от дългогодишна миамотозна матка, като през 2016 г е отстранен миомен

възел. Налице са нови усложнение в началото на тази година (кръвотечения извън менструалния цикъл, миома а матката, киста на десния яйчник, вторична анемия), като към момента на последното съдебно заседание престои оперативна намеса в МЦ Доверие, а именно – т.е. отстраняване на матката; след това се очаква състоянието ѝ да бъде стабилно.

Относно наказателното производство, което се води срещу нея в Русия

На 11.01.2016 г било образувано наказателно производство У/Д 11602450047000001

от Главно следствено управление на Следствения комитет на Русия гр.Москва относно следното деяние, извършено не по-късно от 10.02.2011 г – а именно лица от ръководството на холдингова компания „Електрозавод“ ОАД (отворено акционерно дружество), след като получили информация за сключен на 24.11.2008 г договор между „Обединена енергийна компания“ АД, чийто едноличен акционер е „Държавно унитарно предприятие на Москва“, ОАД „МСУ-1“ и Държавно предприятие „Московска енергийна инспекция“ за доставка на оборудване и изграждане на подстанция „Новая“, както и че е сключен договор за проектиране и доставка на оборудване, влезли в престъпен заговор с други неустановени лица, за да присвоят парични суми в особено големи размери, под формата на разликата между сумата, предоставена за закупуването и монтажа на оборудването и действително изразходваната сума за това. След това се посочва подробно механизма на длъжностното присвояване и съпътстващите неправомерни деяния, чрез които то е улеснено и прикрито, както престъпният сговор е за осъществяване на тези деяния. Посочва се, че платената сума за кабелното оборудване била 4 094 964 418, 09 рубли, като щетата възлиза на 2 245 310 895, 31 рубли.

На 19.04.2022 г Следователят по особено важни дела на 2 отдел на Управление за

разследване на организираната престъпна дейност на Следствения отдел при МВР на Русия е привлякъл – задочно, в нейно отсъствие – Г.М. като обвиняема за следното деяние: а именно участие в организирана престъпна група, заедно с М. Л.В, М. Н.В, Х. И.Х и други неидентифицирани лица, в периода от 10.04.2011 до 16.05.2013 г, чрез измама са присвоили средства, принадлежащи на ОАД „ОЕК“ в общ размер 2 287 953, 73 рубли, в особено големи размери, отпуснати на това юридическо лице за закупуване, доставка и инсталационен надзор / инсталационен монтаж на кабелни продукти, произведени от компания „Н.“ за строителен обект ПС 220 Кв „Новая с заходами“, находящ се в гр.Москва, межпутевое пространство в района на ул. Рабочая и Войтовича – престъпление по част 4 на чл.159 на НК на Руската федерация. Излагат се подробни фактически данни относно деянията на членовете на престъпната група, вкл и на търсеното лице Г.М.. Допълнително е представена и справка относно престъпната дейност на обвиняемата (л.43)

На същата дата, 29.04.2022 г, е издадено и Постановление за издирването на Г.М.,

като се посочва, че Постановлението за привличане като обвиняема не е било връчено, доколкото тя се е укрила, като на 05.10.2019 г тя е напуснала страната, като е заминала за Испания, но в момента пребивава в Австрия, като не се явява, поканена по телефона от следователя. Поради това е взето решения тя да бъде обявена за издирване. На 24.10.2022 г тя е обявена и за международно издирване чрез Интерпол. На 27.10.2022 г, по искане на прокурора Мещанския районен съд на гр.Москва, след като обсъжда развитието на досъдебното производство, постановява нейната мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от два месеца

Представено е извлечение от НК на Руската федерация, като чл.159 НК е озаглавен

„Измама“, като включва кражба и придобиване на права върху чуждо имущество чрез

измамва или злоупотреба с доверие, като налице квалифициращи обстоятелства, свързани с предварителен сговор, значителни вреди, големи размери и особено големи размери използване на служебно положение, умишлено неизпълнение на договорни задължения. Видно от чл.78 НК, давността за деянието, в което е обвинена Г.М., е 15 години, като тя спира да тече, докато обвиняемата се укрива. Представено е извлечение от НПК, гарантиращи процесуалните права на обвиняемите и подсъдимите.

Видно от приложената справка в екстрадиционната преписка (л.33), търсеното лице

Г.М. е била арестувана на 22.05.2019 г в изпълнение на Присъда на Останкинския районен съд в Москва, влязла в сила на 29.07.2019 г, с която е било наложено наказание от три години и четири месеца "лишаване от свобода" за престъпление по чл.160 ал.4 НК на РФ в поправителна колония от общ режим и глоба от 700 000 рубли. Наказанието "лишаване от свобода" е било изтърпяно в периода 14.07.2016-01.03.2017 г и 02.03.2017-21.05.2019 г (предварително задържане) и 22.05 – 29.07.2019 г (остатъкът от наказанието), като е освободена на 29.07.2019 г. Била е осъдена и на „Глоба“ от 700 000 рубли. Тази справка е коментирана по-долу.

Също така тя е била привлечена като обвиняема на 22.12.2015 г от Следствен отдел

на МВР за деяние по чл.160 НК, дело № 191601, което е спряно

Със досъдебно съгласие за сътрудничество (л.61 и л.172) от 24.01.2017 г търсеното

лице Г.М. като обвиняема по дело 191601/22.12.2015 г на СУ УВД по СВАО ГУ МВД на Русия, в присъствието и при защитата на адвоката си, е сключила споразумение с обвинението, по силата на което се съгласява активно да съдейства на следствието в разкриването и разследването на инкриминираните деяния, както и на други престъпления, които са известни или може да станат известни в хода на наказателното производство, като установи своето участие в тях, сътрудничи в изобличаването и наказателното преследване на съучастниците, пълно и вярно да съобщи на разследващите органи и на съда всичките известни обстоятелства относно нейните и на други лица престъпления с участието в разпитите, очните ставки, следствени експерименти, както и при другите следствени действия, като поема задължения да даде показания

• изобличаващи Л.И. М., Н.Е. М., Д.В. Е. и В.В. Е. в престъпленията, предмет на

обвинението, както и в тези, за които не е повдигнато обвинение;

• относно обстоятелствата по изпълнението на поръченията от Д.В. Е. по сключване

на договор с ООО Е.П. и ОООФ. и банковата гаранция на последния

• разпределение на ролите …

• получените възнаграждения…

• участието на Л.И.М. в разхищението на паричните средства…

• множество други обстоятелства

Посочва се, че ако тя спази тези условия, спрямо нея би могло да се приложат

смекчаващи отговорността обстоятелства и по-леки наказуеми норми на закона

• предварителното следствие да се проведе по реда на глава 22-27 и 30 НПК, а

съдебното заседание по чл.316 НПК;

• да ползва защита, ако възникне опасност за нея и близките; вкл и запазване в

тайна на самоличността ѝ

Предвидени са и санкции, ако посочи неверни сведения

С акт на Генералния прокурор от 20.03.2019 г (л.65) е констатирано, че тя е спазила

напълно поетите ангажименти.

Относно поетите гаранции от руските съдебни органи

Руските съдебни органи, направили искането за екстрадиция, са поели специални

гаранции за спазване на правата на търсеното лице М..

Така се посочва в специално писмо, адресирано до Министъра на правосъдието

(л.310), че наказателното преследване против нея няма за цел преследване поради политически мотиви, расова принадлежност, вероизповедание, националност или

политически възгледи. Ще бъде предоставена възможност за защита, вкл от адвокат. Няма да бъде подлагана на мъчения, жестоки, безчовечни и унижаващо достойнството третиране или наказания. Дават се гаранции, че ще бъде наказателно преследвана само за деянието, посочено в молбата за екстрадиция. Посочва се, че представителите на Посолството на Република България в Русия ще могат да я посещават в затвора, с оглед спазване на гаранциите, поети от руските власти.

Относно пребиваването в страната на търсеното лице

Търсеното лице Г.М. на 24.09.2022 г, около 20, 30 ч, се е опитала да напусне страната

на ГКПП Калотина, като сама се е представила като Е.А., гръцки гражданин, като е представила на граничните власти неистинска лична карта № АО128232, в която е посочена, че е издадена на 04.12.2019 г (във връзка с издаването на тази лична карта се води разследване от гръцките власти, като част от разследването срещу ОПГ, занимаващо се с издаване на неистински документи за самоличност).Било образувано наказателно производство (д.пр.№ 239/22 на ГПУ Калотина, пр.пр. 1396/22 на РП Сливница).

Със Заповед № 4379 ПАМ-518/25.09.2022 г на Началника на ГПУ Калотина тя е

настанена в Звено за краткосрочно настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ за срок от 30 дни. Към този момент нейната самоличност не е била известна.

На 30.09.2022 г нейният адвокат е подал молба за международна закрила, като такава

молба е подала и тя самата на 04.10.2022 г. В тях тя се е посочила като етническа гъркиня и с имената Е.А.. При интервюто на 18.10.2022 г пред служители на Държавна агенция за бежанците тя се е представила с действителната си самоличност.

В рамките на образуваното наказателно производство по д.пр.№ 239/22 на ГПУ

Калотина, пр.пр. 1396/22 на РП Сливница тя била привлечена като обвиняема на 20.09.2022 г и е била задържана под стража от 21.10.2022 г.

За тези две деяния, подведени под нормите на чл.279 ал.1 вр чл.18 ал.1 НК, както и

на чл.316 вр чл.308 ал.2 вр ал.1 НК, тя е осъдена, след сключено споразумение по н.о.х.д. №724/22 на РС Сливница, с Определение от 26.10.2022 г, на наказание от 10 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години, за първото деяние, както и на наказание от 5 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години, както и „глоба“ в размер на 150 лв, за второто деяние. Определено е общо наказание от 10 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години, като към него е присъединено и наказанието „глоба“ от 150 лв.

Относно производството пред Държавна агенция по бежанците

След задържането при опита да напусне страната с неистинска документ за

самоличност, търсеното лице М., представящо се като Е.А., е била настанена в Звено за краткосрочно настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ за срок от 30 дни със Заповед № 4379 ПАМ-518/25.09.2022 г на Началника на ГПУ Калотина.

На 30.09.2022 г тя подала молба да получи международна закрила. Оплаква се и от

условията на задържане и неполучаване на медицинско лечение.

С решение № 5906/17.10.2022 г по адм.д. № 9218/22 на Адм.съд София град това

настаняване със Заповед № 4379 ПАМ-518/25.09.2022 г е отменено, доколкото с подаване на молба за закрила се прилагат правилата на ЗУБ, а не на ЗЧРБ.

С Решение УП-ОК 24/24.10.2022 г молбата ѝ за международна закрила е отхвърлена.

Поради което с Решение РПЗТ-44/08.11.2022 г на Държавна агенция по бежанците тя

(все още назована като Е.А., въпреки че към този момент истинската й самоличност вече е била установена) е била настанена в помещение от закрит тип, с цел установяване на самоличността и осуетяване на укриването, предвид предходното осъждане. С решение № 99/09.01.2023 г на Адм.съд София град по адм.д. № 10722/22 този адм.акт е потвърден.

С Решение № 553/01.02.2023 г по адм.д. № 10283/22 на Адм.съд София град Решение

УП-ОК 24/24.10.2022 г на ДАБ (с което молбата на М. за международна закрила е отхвърлена) е прогласено като нищожно, доколкото диспозитива се отнася до Е.А., което лице е различно от молителката. Преписката е върната за ново разглеждане по същество.

Междувременно, с молба от 26.01.2023 г (л.245 от преписката на ДАБ), М. оттегля

молбата си за международна закрила, но след произнасянето на Адм.съд София град с Решение № 553/01.02.2023 г по адм.д. № 10283/22 тя оттегля оттеглянето си (л.232). И в двете молби иска да бъде освободена от центъра за задържане от затворен тип, като посочва, че може да бъде настанена в квартира или хотел, като представя доказателства за наем и платени резервации. Нейните защитници излагат многобройни доводи в молбите си с цел освобождаването, без успех. В крайна сметка е хоспитализирана в МЦ Доверие, от 02.03.2023 г до задържането ѝ под стража при започналото екстрадиционно производство.

С Решение № 7668/19.04.2023 г на ДАБ е отказано да бъде предоставен статут на

бежанец или хуманитарен статут. Прието е, че молбата за закрила не е основателна, доколкото тя не обосновава наличието на реален риск за живота в страната по произход; твърденията са непоследователни и противоречиви. Причината за това е възприемане на недостоверност на бежанската история и личното положение в страната по произход. Констатира се, че в интервюто от 18.10.2022 г Г.М. е изразила желание да получи убежище в страната въз основа на това, че не е съгласна с руската инвазия в Украйна и поради това я грози 20 години затвор. Отрича спрямо нея да се водят наказателни производства в Русия, както и да е осъждана. Не е налице опасност за живота и свободата в Русия, доколкото не е била заплашвана или малтретирана на основанията по чл.8 ал.1 ЗУБ. Коментирано е воденото против нея наказателно производство в Русия и предходното осъждане там, които удостоверяват неверността на заявените от нея данни. Приема се, че мотивите да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са от лично и криминално естество. Тя не е целяла да стигне до която и да е сигурна държава, за да си осигури убежище – доколкото след напускането на Русия е пребивавала в Гърция, Австрия, Германия, Унгария и Румъния (следва да се добави и България, като е заловена при опит да я напусне по престъпен начин), където е учила немски език и е проучвала пазара на недвижими имоти – но никъде не е подала молба за предоставяне на международна закрила. Прието е, че се касае за мигрант, а не за лице, търсещо закрила. Прието е, че тя не е обект на преследване поради критериите на чл.8 ал.1 ЗУБ. Прието е, относно воденото срещу нея

наказателно преследване, че няма данни за евентуално налагане на непропорционално за извършеното престъпление наказание или за третиране в несъответствие със стандарта за правата на човека.

По сведения на защитата това Решение е обжалвано, но към момента на последното

съдебно заседание няма съдебно произнасяне.

С ново Решение РПТЗ-14/22.05.2023 г е прекратено настаняването в помещение от

затворен тип.

Относно задържанията на търсеното лице

В хода на текущото екстрадиционно производство търсеното лице Г.М. е била

задържана на 17.03.2023 г в 08, 20 ч. Предвид влошеното здраве, това задържане било изпълнено в МЦ Доверие, а от 19.03.2023 г в МИ МВР. С Определение от 19.03.2023 г по н.ч.д. № 1667/23 г е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", като с Определение от 28.03.2023 г по н.ч.д. № 365/23 г на САС задържането е отменено, като е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, който да се изпълнява на адрес, посочен от самото търсено лице.

Междувременно, на същата дата – 28.03.2023 г – са постъпили документите за

провеждане на екстрадиционното производство от руските съдебни власти. Респективно още същият ден тя е задържана. Проведено е ново производство за определяне на мярка за неотклонение, като с Определение от 29.03.2023 г по н.д.№ 1895/23 на СГС е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", потвърдена с Определение от 06.04.2023 г по н.д. № 413/23 на САС.

В съдебно заседание от 26.04.2023 г нейната мярка за неотклонение е изменена от

"задържане под стража" в „гаранция“ от 5000 лв поради влошеното здравословно състояние. Тя е освободена още същия ден.

С Постановление от 17.03.2023 г по пр.пр. № 8711/23 е постановена забрана на Г.М.

да напуска пределите на страната.

Относно спазването на човешките права в Русия

Видно от приложените доклади на Human rights watch (Report 2022/23), касаещи

Русия, мъченията и лошото третиране в затворите остават ендемични; те не се преследват наказателно; не се предоставя нужното медицинско лечение; стандартите за справедливо разглеждане на дела са постоянно нарушавани, като се дават примери за присъди, постановени въз основа на самопризнания, изтръгнати с мъчения от обвиняеми, които са били преди това отвлечени; след като на 15.03.2022 г Русия се оттегля от Съвета на Европа, през юни е приет нов закон, който позволява да не се спазват решенията на ЕСПЧ; през април 2022 г Общото събрание на ООН е гласувало да се изключи Русия от Съвета по човешките права; закривана е дейността на правозащитните организации, като се дават примери;

Видно от доклада на Български Хелзински комитет, условията в следствения арест не

отговарят на международните стандарти - те са препълнени, условията на задържане са ужасни, няма достатъчно легла и задържаните спят на смени, липсва медицинско обслужване, налице са трайни физически малтретирания и сексуални злоупотреби, изнудване на задържаните, които не се разследват. Четири от десетте изявления на Комитета против изтезанията визират Русия. Налице са много видеозаснети случаи, разпространявани в социалните мрежи. В периода 2018-2019 г в следствените арести са починали 282 души, като в 40% от случаите смъртта е при съмнителни обстоятелства. Проблемът с изтезанията в затворите е изключително сериозен, като се признава от руските власти. При все това не се

взимат мерки. Русия не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията към ООН и не е създала независим национален превантивен механизъм; дейността на НПО и на частни лица в тази насока е репресирана (дават се примери); спрямо оплакващите се от насилие в затвора не се предвиждат ефективни правни средства за защита, вместо което им се налагат наказания и малтретиране (дават се примери). Посочват се три групи дела пред ЕСПЧ относно условията в затворите – Калашников, Федотов и Бунтов. Посочват се многобройните осъждания на Русия от ЕСПЧ, предвид липсата на справедлив процес при осъждания на критици на режима – Ходорковкси, Навални, Яшин, Каспаров, Аверин, Лебедев, Офицеров, гункин, Альохина, Корнеева, Белорусов и др. Посочват се многобройни нарушения по чл.6 ЕКПЧ и по дела, в които няма политически елемент, които са свързани със структурни проблеми – ограничения при изслушване на свидетелите, липса на защита от адвокат, нарушаване на презумпцията за невиновност и др., както и по чл.5 ЕКПЧ, свързани с произволни задържания и липса на ефективен съдебен контрол. Посочва се, че в Русия няма върховенство на правото и липсва независимост на съдебната власт; в съдебната власт са назначени верни на властта хора, които изпълняват каквото им се каже. Налице е разминаване между официалния правен ред и неформалните практики за поддържане на контрол върху съдебната власт. Посочва се, че Русия не е изпълнила около 90% от водещите осъдителните решения на ЕСПЧ през последните десет години, като руските власти дори не правят опит за тяхното изпълнение и дори не твърдят, че имат такова намерение.

Видно от доклада на Amnesty international от април 2023 г относно спазването на

човешките права в Русия, мъченията и малтретиранията в пенитенциалните заведения са повсеместни. Побоищата и униженията спрямо некооперативните настанени от

затворническата администрация или от останалите затворници с тяхно съгласие са широко разпространени, като лишаване от сън, отказ от медицинска грижа, произволни дисциплинарни наказания, като продължително настаняване в карцер при нечовешки условия. Ненаказуемостта за извършилите мъчения е почни пълна. Законовите органи рутинно и без доводи отказват да проведат разследване, а ако все пак то се проведе, е бавно и неефективно, чисто формално; в редките случаи на осъждане наказанията са ниски. Широко е разпространено изтръгване на признание чрез мъчения, които се допускат от съда като обвинителни доказателства; тези самопризнания, заснети, се разпространяват по медиите.

Тази фактическа обстановка се установи от:

Обясненията, които даде търсеното лице в хода на производството;

Писмените материали - протокол за извършена проверка по реда на чл.14 ал.4 ЗЕЕЗА,

Постановление на СГП за предварително задържане под стража от 28.03.2023 г, Писмо от МП № 99-Е-44/24.03.2023 г, Искане за екстрадиция с № 81/3-1415-22 от 02.03.2023 г на Генералната прокуратура на Руската федерация, Постановление У/Д 11602450047000001 от 11.01.2016 г на Трети следствен отдел на Отдела за разследване на особено важни дела на ГСУ СК за образуване на наказателно дело, Постановление по същото дело от 19.04.2022 г за привличане на Г.М. като обвиняем и от 19.04.2022 г за издирването, Постановление от 24.10.2022 г за обявяването за издирване, Постановление от 27.10.2022 г за задържане под стража за срок от два месеца, справки за съдимост и висящи дела, извлечения от НК и НПК на РФ, Постановление от 17.03.2023 г на Мещански районен съд за взимане на мярка за неотклонение "задържане под стража", Постановление на ВКП от 17.03.2023 г за задържане за срок от 72 часа, Заповед на МВР за задържане от 17.03.2023 г, Досъдебно съгласие за сътрудничество от 24.01.2017 г, Протокол 1526/29.03.2023 г по н.ч.д. № 1895/23 на СГС, Протокол 457/0604.2023 г по н.ч.д. № 413823 на САС, Доклади на Human rights watch (Report 2022/23) и на Български Хелзински комитет, материалите, получени от Държавна

агенция по бежанците – преписка по заявлението на Г.М., материалите по н.о.х.д. 724/22 на РС Сливница, по н.ч.д. № 1667/23 на СГС и по в.н.ч.д. № 365/23 на САС.

По делото е налице противоречие между доказателствата относно едно обстоятелство

– съдебното минало на Г.М.. Тя твърди, че никога не е била осъждана и не е търпяла наказание "лишаване от свобода". От друга страна това е отразено в изпратената справка от руските власти. В конкретния случай съдът не може да достигне до категорично становище коя от двете различни тези да възприеме. При все това, следва да се отбележи, това обстоятелство няма пряка връзка с предмета на делото, доколкото не е повдигнато обвинение относно деяние, извършено при условията на рецидив. Поради което и съдът не счете за нужно да събере допълнителни доказателства за съдебното минало на търсеното лице, както и дали евентуално наложеното наказание е било изтърпяно в колония.

При така установените факти съдът установи следното от правна страна:

Настоящето производство е по реда на 17 ал.5 ЗЕЕЗА. Негов предмет е преценка дали

следва да бъде уважена молбата на съдебните власти на Русата федерация за предаване на търсеното лице Г.М. с цел провеждане на наказателно преследване по посоченото в молбата за екстрадиция престъпление. И по-конкретно следва да се прецени дали е спазено изискването за двойна наказуемост; дали за деянието, за което се иска предаване на търсеното лице, се предвижда наказание над една година; дали търсеното лице не е български гражданин, лице, на което е предоставено убежище, ползва се с имунитет или не е наказателно отговорно; дали не са налице основания за отказ по чл.7 или 8 ЗЕЕАЗА. При уважаване на искането за предаване съдът следва да обсъди и допълнителни обстоятелства – предаване на вещи, отлагане, конкуренция и др.

В настоящия случай молбата за екстрадиция е насочена към наказателно отговорно

лице – а именно пълнолетно и вменяемо лице. Това лице – Г.М. – не е български гражданин, няма имунитет, не е предоставено убежище в страната. Спазено е и изискването за двойна наказуемост, доколкото деянието, за което се иска предаване, е съответно на престъплението по чл.282 ал.3 вр ал.1 НК, като е предвидено наказание над 1 година "лишаване от свобода". Не са налице основанията за отказ по чл.7 т.1-4 и 6-8 и чл. 8 ЗЕЕЗА – наказателното преследване не касае деяние, което е политическо или военно престъпление; няма основание да се приеме, че наказателното преследване е провокирано от основания като раса, религия, гражданство, пол, етническа принадлежност, гражданско състояние или политически убеждения, нито да се приеме, че поради тези основания търсеното лице може да бъде подложено на по-неблагоприятно третиране; престъплението, за наказателното преследване на което се иска предаване, не е амнистирано или да е изтекла давността (макар и защитата да посочва, че тя е изтекла, от приложените документи се установява, че тя е 15 години и спира по време на укриване на обвиняемата); няма влязла в сила присъда в страната за това деяние; не се предвижда налагане на смъртно наказание; деянието не е подсъдно на български съд, нито за него е водено българско наказателно производство, което да е прекратено; срещу търсеното лице няма висящи в страната наказателни производства; не се касае за задочна присъда; престъплението не е извършено извън територията на издаващата държава.

Следователно остава да се обсъдят основанията за отказ по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА. Те се

отнасят до начина, по който търсеното лице евентуално ще бъде третирано, след като бъде предадено.

Съобразно чл.8 т.5 ЗЕЕЗА предаването се отказва, ако търсеното лице ще бъде

подложено на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на евентуално наложеното наказание.

Тези основания за отказ следва да се приложат. Причина за това е обстоятелството, че

са налице сериозни основания да се предполага, че при едно евентуално предаване на търсеното лице, тя – в качеството си на подсъдима и евентуално на осъдена - не би била третирана по начин, който да е съответен на изискванията на ЕКПЧ. От тази гл.т. не е налице сигурност, че след предаването ѝ Г.М. действително ще се ползва нито от гаранциите за справедливия процес, нито при евентуалното осъждане ще бъде защитена от малтретиране.

Тези доводи следва да се аргументират.

Русия на 15.03.2022 г информира Генералния секретар на Съвета на Европа, че

напуска тази организация и намерението си да денонсира ЕКПЧ. На следващия ден, 16.03.2022 г, Комитетът на Министрите от Съвета на Европа с Резолюция СМ/Res (2022)2 реши от тази дата Руската федерация да преустанови членството си в Съвета на Европа. С нова Резолюция от 23.03.2022 г СМ/Res (2022)3, като е отчетено и Решението на ЕСПЧ от 22.03.2022 г относно последиците от напускането от Русия на Съвета на Европа, е прието, че от 16.09.2022 г се преустановява членството на Руската федерация в ЕКПЧ. При все това, понастоящем, Русия не е денонсирала Европейската конвенция за екстрадиция, приета от Съвета на Европа и открита за присъединяване от държави, които не са негови членове, поради което – от формална страна – искането за предаване на Г.М. е допустимо. При все това, напускането на Русия на ЕКПЧ води до основателни съмнения, че стандартите за третиране на подсъдими и осъдени лица не биха се спазвали в нужната степен от руските съдилища и длъжностни лица, ангажирани с процеса на правораздаване, задържане под стража и изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Основания за тези съмнения са данните, които дават основания да се предполага, че

не във всички случаи руските съдебни власти спазват принципа за върховенството на закона, вкл и в неговото проявление на признаване и защита на основните права, така, както те са формулирани в ЕКПЧ. В действителност, поне в една част от съдебните производства, по които са се развили механизмите на международното сътрудничество по наказателни дела, чрез които е било осигурено предаването на лица, обвинени в извършено престъпление или осъдени на наказание "лишаване от свобода", са налице съмнения или дори официални потвърждения, че поетите ангажименти за спазване на стандартите по ЕКПЧ не са били спазени в нужната степен. По определени дела дори може да се предположи, че руските съдебни власти не са положили нужните усилия, за да осигурят спазването им. Това е било установено от множество решения на ЕСПЧ. Следва да се посочи една малка част от тях.

Най-напред следва да се посочи българското дело M.G. срешу БЪЛГАРИЯ, 59297/12

(59297/12), в което руската страна е дала уверения за третиране на подсъдимия, след предаването му, сходни с тези по настоящето дело (т.17). Този подсъдим е имал статут на бежанец в Германия и Полша, като АС Велико Търново е отменил отказа на ОС Русе и екстрадирал лицето.

В т.78 ЕСПЧ посочва, че следва да се отчитат докладите на Комитета за

предотвратяване на изтезанията, на Комисаря за правата на човека към Съвета на Европа, на докладите на независимите международни сдружения за защита на правата на човека, като Human Rights Watch.

В т.83 ЕСПЧ посочва, че в няколко десетки дела е констатирал тежки нарушения на

правата на човека в Северен Кавказ, за който посочва (т.86), че е зона на въоръжен конфликт, белязана от насилие и липса на сигурност, с тежки нарушения на основните права.

В т.92-93 ЕСПЧ обсъжда уверенията, които е дала руската страна; посочва, че макар

и Русия да е страна по ЕКПЧ, все пак са събрани множество доказателства за систематични нарушения на чл.3 ЕКПЧ, предприети именно от официалните руски власти. Подлага на

критика решението на българските власти да предадат търсеното лице, позовавайки се на тези уверения, без сами да уточнят какви мерки ще предприемат, за да установят дали поетите ангажименти от руските власти за въздържане от малтретиране ще бъдат спазени.

Достига до извод, че българските съдебни власти са нарушили ЕКПЧ, като са

предали търсеното лице на Русия. На особена критика подлага решението на въззивния съд, постановил предаването на търсеното лице, който не е обърнал особено внимание дали това лице би било изложено на риск от малтретиране. Посочва в т.94, че този въпрос, който заслужава особено внимание. Достига до извод, че българските власти, като са постановили предаването на търсеното лице на Русия, са го лишили от гаранциите по чл.3 ЕКПЧ.

По-новото развитие на политическата и правната обстановка в Русия води до извод

за допълнително и съществено влошаване на законовите гаранции за спазване на основните права – до степен, че те да не бъдат гарантирани по никакъв начин. И по-конкретно вече може да се предположи, че стандартите на ЕКПЧ по официален начин са отречени от руските власти. Ако преди те са били официално признати, макар и да не са се спазвали – поне по делата, разгледани от ЕСПЧ, сега вече те по официален начин са обявени като противоречащи на основите на руския политически и правен ред.

С Федерален закон №43-ФЗ «О прекращении действия в отношении Российской

Федерации международных договоров Совета Европы», приет юни 2022, малко след като Русия напуска ЕКПЧ, се преустановява изпълнението на решенията на ЕСПЧ. Приема се, че занапред решенията на руските съдилища ще имат върховенство над решенията на ЕСПЧ. В този смисъл е променена и руската Конституция – чл.15 ал.4 от нея посочва, че международните договори, по които Русия е страна, са част от нейната правна система, като имат примат над националния закон. С промяната на чл.79 вече се посочва, че решенията на международните организации не може да се бъдат изпълними в Руската федерация, ако те са в противоречие с Конституцията.

Също така с конституционните промени съдебната власт е подчинена на

изпълнителната. Така вече Президентът Путин има правомощието да номинира кандидатите за Председатели на върховните съдилища, вкл и на КС, както и да назначава всички съдии от федералните съдилища и да инициира тяхното уволнение. Това законодателно положение е обект на критика от Венецианската комисия[1], доколкото поставя под съмнение принципа за разделение на властите.

Понастоящем, обаче, Русия официално се е оттеглила от ЕКПЧ, официално е заявила,

че няма да спазва решенията на ЕСПЧ, официално е приела, че нейният правен ред има примат на този на ЕКПЧ. Поради което съмненията, че стандартите на третиране на задържани и осъдени лица, както и на провеждане на наказателни производства, намират своето потвърждение.

Въз основа на тези мотиви настоящият състав прецени, че са налице основания за

прилагане на чл.7 т.5 ЗЕЕЗА, доколкото е налице предположение, което не е произволно, а е подкрепено от дългогодишна и влошаваща се тенденция относно недостатъчно спазване на основните права по ЕКПЧ, установена с практиката на ЕСПЧ, че при евентуалното предаване търсеното лице Г.М. ще бъде лишена от базисните гаранции по чл.3, чл.5 и чл.6 ЕКПЧ. И по-конкретно е налице съществена вероятност тя да бъде подложена на нечовешко и унизително третиране, предвид настаняването в руските места за задържани на подследствени лица, а след това и в затвора (колония), след осъждането. Такава вероятност е налице и относно лишаването от гаранциите за разглеждане от съд на основанията за задържането и на възможността от освобождаване преди съдебното произнасяне, както и от гаранциите на справедливия процес. Това е така, доколкото – както е посочено по-горе – Русия в един продължителен период от време не е положила

достатъчно усилия да изпълни условията на осъдителните съдебни решения на ЕСПЧ в тези области, като в определен брой случай не е демонстрирала намерение да предприеме стъпки в поправянето на тези пороци; а когато тези намерения са били официално изразени, те са били в една определена степен декларативни, формални и недостатъчно ефективни.

Следователно, ако бъде предадена на руските съдебни власти, е налице висока степен

на вероятност Г.М. да бъде лишена от достатъчно съществени базисни предпоставки за спазването на изискванията за справедливия процес, като ще бъде подложена и на малтретиране. Това е основание да се постанови отказ от предаване.

В конкретния случай тези съмнения се засилват и от обстоятелството, че руските

съдебни власти са постигнали съгласие с М., под формата на горепосоченото споразумение, тя да окаже съдействие при провеждане на разследването, като представи доказателства относно престъпната дейност на определени лица. Видно от представените доказателства, М. е изпълнила своята част от това споразумение. Остава неясно дали тя е получила по- благоприятното наказателно-правно третиране, което е било обещано. Обстоятелството, че спрямо нея е била издадена заповед за арест, въз основа на която се провежда настоящето производство, поставя под съмнение изпълнението на това обещание. Макар и настоящият съд да не познава нито руският закон, нито конкретните индивидуални особености на случая, все пак това обстоятелство е допълнителен аргумент, че са налице сериозни основания да се предположи, че ако бъде предадена, Г.М. не би се ползвала в пълна степен от гаранциите за справедлив процес.

Следва да се посочи, че обстоятелството, че на търсеното лице Г.М. е отказан статут

на бежанец от българските власти, не е основание тя да не се ползва в пълна степен от гаранциите, които предоставя ЕКПЧ. В множество случаи, при които този статут е бил отнет поради извършени престъпления от търсеното лице, като е постановен екстрадицията или експулсирането му, ЕСПЧ е приемал, че е налице нарушение – доколкото това лице ще се върне или предаде в страна, където неговите права по чл.3, чл.5 и чл.6 ЕКПЧ биха били изложени на сериозен риск от нарушение или биха били със сигурност нарушени - CASE OF K.I. v. FRANCE, (Application no. 5560/19) CASE OF KHACHATUROV v. ARMENIA, (Application no. 59687/17, AFFAIRE R c. FRANCE, (Requête no 49857/20), CASE

O F SHIKSAITOV v. SLOVAKIA, (Applications nos. 56751/16 and 33762/17). Следва да се посочат и други дела, относими към екстрадиране към държави, в които положението е сходно с това в Русия - CASE OF AL HUSIN v. BOSNIA AND HERZEGOVINA (No. 2), (Application no. 10112/16), относимо към депортация в Сирия, ДЕЛО Г.С. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, (Жалба 36538/17 № ) - екстрадиране към Иран.

Изрично следва да се посочи, че настоящият състав не взима никакво отношение към

въпроса дали са налице предпоставките Г.М. да получи статут на бежанец; както и дали има право да пребивава в страната. Този въпрос следва да се реши от адм.органи и адм.съд. Настоящият състав само преценява, че не са налице предпоставките тя да бъде предадена на Русия.

Въз основа на тези мотиви съдът постанови акта си.

---

Бележки

[1] EUROPE/RUSSIA: Venice Commission denounces Putin constitutional amendments