Решение № 11010 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. Н. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против решение № 99/17.03.2025 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, по преписка № 177/2023 г., с което е установено, че по отношение на И. Н. С.: Министърът на труда и социалната политика, не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Министърът на здравеопазването не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Н. С. К.-Ж. не е осъществила форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Е. П. не е осъществила форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-2515/04.07.2023г. и допълнения към нея с вх. №44-00-3077/25.08.2023г. и №44-00-3261/18.09.2023г. на КЗД, подадени от И. Н. С.. С оглед оттеглянето на жалбата срещу решението в частта, с която не се установява извършване на дискриминация от страна на Н. С. К.-Ж. и Е. П. в съдебно заседание от 02.10.2025г., с протоколно определение от същата дата, съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Н. С., в частта срещу решение № 99/17.03.2025 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация по преписка № 177/2023 г. в частта, с която е установено, че по отношение на И. Н. С.: Н. С. К.-Ж. и Е. П. не са осъществили форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“ (т.III и т.IV от диспозитива на решението); както и в частта, с която е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-2515/04.07.2023г. и допълнения към нея с вх. №44-00-3077/25.08.2023г. и №44-00-3261/18.09.2023г. подадени от И. Н. С., относно Н. С. К.-Ж. и Е. П.. Производството по адм. дело № 1121/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив е прекратено в тази му част. След направеното частично оттегляне на жалбата, предмет на делото е Решение № 99/17.03.2025г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация по преписка № 177/2023 г. в частта, с която е установено, че по отношение на И. Н. С.: Министърът на труда и социалната политика, не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Министърът на здравеопазването не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-2515/04.07.2023г. и допълнения към нея с вх. №44-00-3077/25.08.2023г. и №44-00-3261/18.09.2023г., подадени от И. Н. С., относно министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. В жалбата се твърди, че решението на КЗД е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че е минал много дълъг период от внасянето на жалбите пред КЗД до приемане на решението. Според жалбоподателя, причината да твърди наличието на дискриминационно отношение към него е, че ако едно помощно средство не е специфицирано в нормативен документ, лицето с увреждания няма как, да заяви правото си да получи помощ за придобиването му, като по този начин се отнема правото му да бъде подпомогнато с това помощно средство. В жалбата е изложено, че съставът на КЗД не е изпълнил задължение, произтичащо от чл. 55, ал.1 и чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. да намери еднакви или сходни случаи с други български граждани, което е препятствало възможността на С. да докаже дискриминация по признак от чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от същия закон. Подчертано е, че съставът на КЗД констатира, че към момента на внасянето на жалбата на С., заедно с допълненията й, липсва нормативен акт удовлетворяващ изискването за осигуряване на високотехнологични помощни средства и медицински изделия, извън обхвата на съществуващата публична подкрепа. Сочи се, че с решението си комисията не изпълнява правомощието си произтичащо от чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Иска се отмяна на решението, като се установи наличие на дискриминация по признак „увреждане“ и съдът да постанови преустановяване на нарушението до установяване положение на равно третиране от страна на ответниците по преписката на КЗД. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата. Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юриск. К. в придружително писмо, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Министър на труда и социалната политика, чрез юриск. Диканарова в постъпил по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Министър на здравеопазването, чрез юриск. З. - Н. в писмен отговор и в с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна, съдът намира за установено следното: Административното производство (преписка № 177/2023г.) е образувано с разпореждане на председателя на КЗД № 609/25.09.2023 г. (л.87), като преписката е разпределена за разглеждане от Петчленен състав, като са посочени и членове на състава. И. С. е подал жалба вх. №44-00-2515/24.07.2023г. (л.39-43) до КЗД, в която е посочил, че на 19.05.2023г. в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ депозирал писмо към министъра на труда и социалната политика, като е поставил въпрос относно правата му на лице с увреждане и липсата на подпомагане с помощни средства от Фонд „Социална закрила“ и от проект: „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост“, част от „Следващо поколение ЕС“ / 2021 - 2024г./ от Плана за възстановяване на Европа и в частност Методика за подбор на лица с трайни увреждания или друга, които трябва да ги осигурят. С. получил отговор без конкретна информация относно източник на финансова подкрепа за помощни средства, които да облекчат затрудненията му причинени от спецификата на увреждането им, тъй като такива не са предвидени в списъка с помощи средства в приложение №2 към чл.68, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, нито от програма за подпомагане на хората с увреждания. Посочено е, че е депозирал ново писмо към МТСП, с вх. № 94-1192/ 05.06.2023 г., с изложение на същия проблем с акцент върху неговия конкретен проблем и с искане за разрешаването му. С. получил писмо от МТСП, „по друг въпрос с неясен отговор“, подписано от Пачеджиева с изх. № 94-1278/15.06.2023 г. на МТСП, с което твърди, че не е получил ясна информация за начина и методиката на действие във връзка с удовлетворяването на нуждите му като лице с увреждания. В жалбата до КЗД, С. посочил, че отново се обърнал към Министъра на това труда и социалната политика, по въпроса за помощните средства с писмо с вх. № 94-1283 /16.06.2023г. на КЗД. С. сочи, че освен тези проблеми, той е изложил и проблема, че не функционира проект - програма „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, част от „Следващо поколение ЕС“ /2021 г. - 2024г./, в които липсват така необходимите за тези тежки случаи на увреждания помощни средства - нестандартни електронни видео увеличители, които единствено могат да помогнат в тези случаи. Посочва необходимост от специален нестандартен електронен видео увеличител осигуряващ гладко - безстепенно - „оптическо“ увеличение от порядъка на 15- 20-30 и повече пъти; 50- 60 и дори 100 пъти. В жалбата до КЗД е посочено, че дискриминиращото в случая е, че ако едно помощно средство не е специфицирано в нормативен документ, лицето с увреждания няма право да получи помощ за придобиването му и подчертава, че не е уреден въпросът за строго индивидуалните помощни средства, неподлежащи на стандартизация, а изисква специфично решение, според конкретните особености на съответно увреждане, при което общоприетите процедури, се явяват неприложими. Посочил е, че явно се изисква функционираща клауза за подпомагане с особени помощни средства извън стандартизираните, според нуждите причинени от особеностите на самия тип увреждания, като през 2022г. подобна възможност е била осигурявана от Фонд „Социална Закрила“ - „Процедура за социална подкрепа от Фонд „Социална закрила“, но към 2023г. тази програма не действа. На следващо място, в жалбата е посочено, че проектът „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по плана за възстановяване на Европа, не се знае, кога и дали тази програма въобще ще започне да функционира някога, а МТСП не дава ясен отговор на този въпрос. С. сочи, че от 30 години, като лице с особени увреждания, без такива помощни средства, не може да организира социалния си живот, за да стане относително работоспособен, да живее относително нормален живот и няма почти никакъв трудов стаж, който да подпомогне и без това трудния му социален живот, поставяйки го в изолация. Поискал е от КЗД да образува производство и да установи налице ли е дискриминация по признак „увреждане“. Към жалбата до КЗД са приложени писмени доказателства. До И. С. е изпратено уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД (л.66), като в тази връзка И. С. е представил писмо вх. №44-00-3077/25.08.2023г. (л.68-77), с пояснения, че се е обърнал с молба и искане на информация, към министъра на МТСП с вх. № 94-1118 от 22.05.2023г. във връзка с липсата на действаща методика, но вместо това жалбоподателят получил „общи приказки“ от името на Н. К. - писмо изх. № 94-1181/02.06.2023г. В допълнението е пояснено, че потърсил възможност за парични помощи в Списък-спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, от раздел А на спецификация, утвърдена от НС на НЗОК с решение № РД-НС-04-135/16.11.2021 г., в сила от 01.07.2022 г. на НЗОК, но в него не открил помощно средство от което той се нуждае. До И. С. е изпратено второ уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД (л.79), като в тази връзка с писмо вх. №44-00-3261/18.09.2023г. (л.81-85), И. С. е посочил, че поради чувствителността на информацията за личните данни, той не може да представи информация за конкретни лица третирани по начин различен от начина, по който е третиран той, след като за тях се предоставят такива специфични високотехнологични помощни средства. Посочва, че в нормативните документи лицата с увреждания се третират различно, като за едните се осигуряват високоспециализирани средства, като например лицата с ампутирани крайници получават протези за горни и долни крайници, включително с електронно устройство. Изрично е посочено, че жалбата е насочена срещу министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, Н. С. К.-Ж. – зам.-министър на труда и социалната политика и Е. П. - директор на дирекция ПХУРВСП в Министерство на труда и социалната политика. На свое заседание определеният Петчленен заседателен състав е определил председател на състава и докладчик по преписка № 177/2023г. (л.88). С разпореждане [номер]/02.10.2023г. на председателя на КЗД е определен служител експерт за извършване на необходимите действия по проучване на преписката (л.89). До И. Н. С. е изпратено уведомление с изх. № 44-00-3476/04.10.2023г. за образуване на преписката, като в тази връзка С. е изпратил писмо вх. № 44-00-3745/26.10.2023г. (л.91-101), съдържащо пояснения и допълнителни факти, че е адресирал две писма - съответно писмо с вх. № 94-1608/02.10.2023г. до министъра на здравеопазването, както и писмо с вх. № НС-10-00-5/29.09.2023 г. до председателя на Надзорния съвет на НЗОК. Сочи се, че държавните структури отказват да осигурят методика, осигуряваща финансиране изграждането и придобиването на такъв тип помощни средства. Счита, че нестандартните помощни средства, които се налагат рядко, но се налагат, не е основание да се отказва правото на индивида да получи финансово подпомагане. В хода на производството пред КЗД са изискани становища от: министъра на здравеопазването (л.115), министъра на труда и социалната политика (л.119), Н. С. К.-Ж. – зам.-министър на труда и социалната политика (л.150) и Е. П. – директор дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности“ в МТСП (л.117). В писмено становище вх. №90-15-103/09.11.2023г. (л.127 и сл.) от МТСП е изложено несъгласие с изложеното в жалбата на И. С. за наличие на дискриминация по признак „увреждане“. По отношение на повдигнатия от жалбоподателя въпрос се сочи, че е бил обсъждан „дълги години в различни формати“, като резултатите и констатациите показали неотложната необходимост подобен вид дейност да се предоставя от здравните органи. Изложено е, че в резултат на постигнат широк обществен консенсус, съгласно чл. 73 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като изпълнението на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) има за обща цел да насърчи дейностите по осигуряване на лична мобилност и достъпност за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст (вкл. децата), като се отчитат и специфичните им потребности, чрез предоставянето на висококачествени и високотехнологични помощни технически средства и осигуряване на обучение за ползването им. Посочено е още, че при разработването на проекта е извършено пазарно проучване, с цел да бъдат подбрани иновативни, висококачествени и високотехнологични помощни средства и спомагателни технологии за хората с увреждания, като е взето под внимание и мнението на хора с увреждания. Изложено е, че с Методиката за подбор на лица с трайни увреждания, утвърдена със заповед на заместник министър-председателя по социалните политики и министър на труда и социалната политика (Обн. в Държавен вестник, брой 102 от 23.12.2022 г.) се уреждат условията, редът и методът за изготвянето на оценка за идентифициране на потребността и полезността от осигуряването на високотехнологични помощни средства (ВПС) за хора с трайни увреждания, както и начинът за прилагане на процедурите по кандидатстване, оценяване и подбор на кандидат - ползвателите на ВПС. Методиката и приложенията са достъпни на страница на МТСП. На следващо място е посочено, че С. е информиран многократно относно възможностите за кандидатстване за подпомагане от страна на Фонд „Социална закрила“, като една от дейностите на фонда е отпускане на социални помощи в изпълнение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗСП, за закупуване на помощно средство/ приспособление/ съоръжение, за което не се отпуска помощ от държавния бюджет, но предвид ограничен бюджет, се заявява невъзможност за обхващане на пълен спектър от необходими помощно-технически средства. В писмено становище вх. №90-05-1/02.01.2024г. (л.142 и сл.) от министъра на здравеопазването е изложено, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че след нормативни промени, приети през 2020 г., съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗХУ финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията и медицинските изделия за хората с увреждания. Направено е позоваване на чл. 68 от ППЗХУ, че помощните средства се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицинския документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификацията - списък по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия. Посочено е, че в изпълнение на изискванията на Закона за здравното осигуряване (чл. 45, ал. 14), с чл. 53 и 56 от Наредба № 7 от 2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (обн., ДВ, бр. 28 от 2021 г.), НЗОК е задължена ежегодно да провежда процедура за определяне на стойността на заплащане на помощните средства, предназначени за хората с увреждания, в т.ч. и на съответните ремонтни дейности, като договарянето се извършва на основата на спецификация, утвърдена от Надзорния съвет на НЗОК, като спецификацията съдържа групирани в групи и подгрупи помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания с дефинирани по групи технически изисквания, най-ниска стойност на съответното помощно средство. Изрично е посочено, че правилата обхващат и помощни средства, изработвани по поръчка за лицата с увреждания. Според становището компетентната институция по издаване на спецификация, провеждане на процедура за определяне стойността на заплащане на помощни средства, утвърждаване и оповестяване на спецификация – списък и предоставяне на самите помощни средства е НЗОК. Писмени становища са постъпили и от Е. П.(л.137-141) и от Н. С. К. (л.159-161). На основание чл.60 от ЗЗДискр до П. К. е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписка № 177 от 2023г. на КЗД (лист 162 и сл.). На страните в административното производство са изпратени уведомления за призоваване, във връзка с които са постъпили становища, както следва: вх. № 90-05-1/15.01.2025г. от министъра на здравеопазването (л.188-191); вх. № 44-00-105/15.01.2025г. от И. С. (л.241 и сл.). По преписка № 177/2023г. на КЗД е проведено едно открито заседание на 15.01.2025 г. (л.279-286), в което са се явили: жалбоподателят – лично; ответните страни министър на труда и социалната политика, министър на здравеопазването и Е. П. са били представлявани от процесуални представители; а ответната страна Н. С. К. – Ж. не се явила и не е била представлявана. В заседанието са приети и приобщени всички писмени доказателства, включително и доклада-заключение, както и допълнително представени от И. С. писмени доказателства. Съставът на КЗД е счел преписката за изяснена от фактическа странa и е дал ход по същество. След кратки пледоарии на страните е обявил преписката за решаване. И. С. е подал писмени бележки с вх. № 44-00-493/11, 02.2025г. (л.250-258). Писмени бележки са подадени и от министъра на труда и социалната политика с вх. № 90-15-1 1/12.02.2025г. (л.274-278). Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство решение, с което Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, по преписка № 177/2022 г. е установил, че по отношение на И. Н. С.: Министърът на труда и социалната политика, не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Министърът на здравеопазването не е осъществил форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Н. С. К.-Ж. не е осъществила форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; Е. П. не е осъществила форма на дискриминация по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация във връзка със защитените от закона признаци „увреждане“ и „лично положение“; и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-2515/04.07.2023г. и допълнения към нея с вх. №44-00-3077/25.08.2023г. и №44-00-3261/18.09.2023г. на КЗД, подадени от И. Н. С.. За да постанови този резултат, съставът на КЗД е приел, че спорът между страните не е съсредоточен във фактите, а произтича от действащото право свързано с политиките по предоставяне на високотехнологични помощни средства, като е отчетно твърдението на С. за неудовлетворение от отговорите на държавните органи по поставените от него въпроси свързани с високотехнологичните помощни средства, което той счита за дискриминация. Прието е за безспорно, че И. С. е лице с увреждане, а по отношение на признака „лично положение“, който не е дефиниран по легален път ответния орган е посочил, че в конкретния случай същият се обосновава от специфичното положение на И. С., породено от неговата потребност да ползва високотехнологично помощно средство във връзка с негово увреждане. В решението са обсъдени подробно твърденията на С. по отношение на конституираните като ответни страни пред КЗД Е. П. и Н. С. К. - Ж., които не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, с оглед оттегляне на жалбата на С. в тази й част. Според състава на КЗД получените от С. писма от МТСП са с изцяло информативен характер относно поставените въпроси, като не създават нито права, нито задължения за С., не засягат негови права, а са функция на общото задължение на администрацията да предоставя информация на гражданите, откритост и прозрачност. Изрично е посочено, че тези писма не представляват субективни оценки за здравословния статус или социалноосигурителен такъв и не са от естество да поставят в положение на неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр., като неудовлетвореността от отговор, който обективно пресъздава действащото положение съобразно с нормативната уредба се явява фрагментарен способ за адресиране на личен конкретен проблем. Относно потребността на жалбоподателя да се ползва, като лице с увреждания помощни средства (нестандартен видео увеличител с динамичен контрол на увеличението и достатъчна степен на увеличение) е посочено, че подходът за разрешение на този проблем е предмет на цялостна държавна политика, в т.ч. законодателна. Подчертано е в оспорения административен акт, че С. е получил помощно средство от Ф“СЗ“ чрез отпускане на социална помощ през 2022 г., в размер на 2 602 лв. за покриване на разходи за закупуване на компютърно оборудване, с монтиран нестандартен видео увеличител за хора с увреждания, изработен съобразно индивидуалните му нужди, като е направен извод, че лицето е успяло да получи високотехнологичното помощно средство със съдействие на държавата чрез второстепенния разпоредител под шапката на МТСП. На следващо място ответния орган е посочил, че финансирането и предоставянето на ПСПСМИ за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Обсъдено, че постъпките за изпълнението на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България /НПВУ/, следва да бъде третирано с цялата условност, че реализирането на един план има характеристика на бъдещо несигурно събитие, като С. е бил уведомен за горепосочените обстоятелства, чрез водената кореспонденция. Съставът на КЗД е посочил, че по служебен път от интернет страницата за обществени консултации е узнал за Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция „Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“, който съставлява съществена част за изпълнението на Целта на инвестиция „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез урегулиране на процесите по предоставяне и финансиране на високотехнологичните помощни средства като гарант за законосъобразност и целесъобразност. Датата на откриване на консултацията е 21.2.2025 г., а същата тази на приключване е 24.3.2025 г., като проектът на Постановление е съгласуван в съответствие с чл. 32 от УПМСНА и е обсъден в рамките на Националния съвет за хората с увреждания. Ответния орган е направил извод, че твърденията на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, по признак „увреждане“ са неоснователни и недоказани, като в производството пред КЗД не се установява никакъв акт, който е насочен към конкретни действия или бездействия от някоя от ответните страни, които да са предизвикали положение на неравно третиране на И. С. спрямо лице или група лица, притежаващи същото увреждане и който да показва определен субективен подход към жалбоподателя в сравнение с лица, с аналогични зрителни увреждания като тези на С., които да са получили горепосоченото техническо средство. Отново се подчертава, че държавната администрация е предоставила алтернативен начин за финансиране потребността на И. С. чрез отпускане на средства от Ф“СЗ“. За неоснователна и недоказана е приета жалбата на С. до КЗД и по отношение на Министъра на здравеопазването с оглед липсата на аргументи, обосноваващи извършен състав на пряка или непряка дискриминация с доводи, че С. не е представил факти относно осъществено неравно третиране в съпоставка с други лица, с които той да се е намирал при сравнимо сходно положение. В решението е посочено, че министърът на здравеопазването и МЗ са реализирали свои правомощия, попадащи в компетентността им по закон, като са реализирали законодателни функции чрез издаване на подзаконови нормативни актове, посочени в ЗХУ и са създали всички предпоставки за реализиране на дейността по предоставяне на необходимите медицински изделия на хората с увреждания при равни условия, съобразно потребностите им и без дискриминация. Подчертано е, че методиката за подбор на лица с трайни увреждания е публикувана на Интернет-страницата на МТСП и е издадена от МТСП за целите на реализация на проект „Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, част от „Следващо поколение ЕС“ /2021 - 2024г./ от Плана за възстановяване на Европа. Посочено е, че проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция „Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“, съответно докладът и извършената частична предварителна оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА, е публикуван на интернет страницата на МТСП и на Портала за обществени консултации, като тези дейности касаещи социалното подпомагане са извън ресора на Министъра на здравеопазването. В заключение в оспорения административен акт е посочено, че от 01.01.2025г. е влязла в сила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, която наредба и част от приетите промени засягат процедурата по определяне на стойността за заплащане на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Подчертано е, че новата уредба, освен промяна при провеждането на процедурата по договаряне на стойността на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, заплащани от НЗОК, предвижда предложения за включване на нови групи, подгрупи по технически характеристики помощни средства, приспособления съоръжения и медицински изделия и стойности, актуализиране на стойности на съществуващи групи, подгрупи по технически характеристики помощни средства, да се подават от членовете в комисията, изготвяща спецификацията и експертните съвети по съответните медицински специалности или отделни медицински дейности по чл. 6а, ал. 1, т.1 от Закона за здравето, относими към прилагането на помощни средства в срок до 31 януари на всяка календарна година. Съставът на КЗД посочва, че извън проектираната нова уредба, жалбоподателят може да се обърне към организацията, която представлява неговите интереси в Националния съвет за хора с увреждания, чиито представители участват ежегодно в комисията за изготвяне на проект на спецификация, ако той счита, че дадено помощно средство, приспособление, съоръжение или медицинско изделие би могло да залегне в спецификацията на НЗОК. От страна на жалбоподателя са представени: експертно решение на ТЕЛК от 21.05.2023г.; извадка от интернет страницата на Националния статистически институт; Проект на Доклад до Министерския съвет относно: “ Проект на постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция "Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания" и Частична предварителна оценка на въздействието по цитирания проект. От трето неучастващо по делото лице - Министерство на здравеопазването са представени статистически данни - справка относно брой лица със заболяване разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани за периода от 2022г. до 2025г. От трето неучастващо по делото лице - Министерство на труда и социалната политика е предоставена информация, че считано от 01.07.2022г. въз основа на влезли в сила нормативни промени финансирането и предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания се осъществява от Националната здравноосигурителна каса. По отношение на отпускане на целеви помощи за изработка, покупка или ремонт на ПСПСМИ преди 01.07.2022г. е посочено, че следва да се има предвид, че този вид подпомагане се отпуска със заповед от директора на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице. Посочени са и четирите броя медицински изделия, които се отпускат на хората със зрителни увреждания. Уведомяват също, че информация за това колко лица с посоченото заболяване са били подпомагани с помощни средства и какви по вид са те не е налична в Министерството на труда и социалната политика, същата следва да се съхранява в Агенция за социално подпомагане и Националната здравноосигурителна каса. Посочено е, че господин И. С. е получил помощно средство от фонд „Социална закрила“ (ФСЗ). Същият е одобрен за отпускане на социална помощ от ФСЗ през 2022г. в размер на 2 602, 00 лева за покриване на разходи за закупуване на компютърно оборудване, с монтиран нестандартен видео увеличител за хора с увреждания, изработен съобразно индивидуалните нужди на лицето с увреждане. При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи: Оспореното решение е постановено от компетентен орган - Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, съобразно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. Административния акт е издаден в установената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 от ЗЗДискр. При издаването му са спазени правилата, по които се провежда производството пред КЗД, регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 от ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик (л.53). Започната е процедура по проучване по чл. 55 от ЗЗДискр., в която са събрани писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. По отношение на възражението на жалбоподателя, че е минал много дълъг период от внасянето на жалбите пред КЗД до приемане на решението, следва да се отбележи, че действително е минал период от около година и седем месеца от постъпване на жалбата пред КЗД до издаването на решението, но законът не поставя конкретен срок за произнасяне, а отделно от това до И. С. са изпратени две уведомления по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД. При осъществяване на своите правомощия комисията е изпълнила задълженията си по чл. 56 от ЗЗДискр., като е изискала становище по жалбата от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика (л.119), Н. С. К.-Ж. – зам.-министър на труда и социалната политика (л.150) и Е. П. – директор дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности“ в МТСП (л.117). След приключване на проучването, на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните са редовно уведомени за заседанието. Спазен е чл. 61 от ЗЗДискр. Страните са поканени за помирение по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр., но не е постигнато споразумение. След изясняване на фактите председателят на състава е дал на страните възможност за становище. Решението е взето с единодушие и подписано от всички членове на състава на КЗД. Продължителният период на административното производство не води до незаконосъобразност на частично оспорения административен акт. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая – „увреждане“ и "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Няма спор между страните по делото, че И. С. е с водеща диагноза „разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“, общото заболяване: „двустранна невросензорна загуба на слуха“ и 100% ТНР с чужда помощ, за което по преписката е представено Експертно решение № 92346 от 31.05.2023г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Изложеното обосновава наличието на правно защитен признак „увреждане“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В конкретния случай признакът „лично положение“ се обосновава от специфичното положение на И. С., породено от неговата потребност да се ползва от високотехнологично помощно средство във връзка с негово увреждане. От съдържанието на жалбата и допълнителните отговори към КЗД, жалбоподателят поддържа, че министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика са осъществили дискриминация на база „увреждане“ и „лично положение“ спрямо него, изразяваща се в неблагоприятното му третиране спрямо други лица със същите или идентични увреждания, чрез възпрепятстване правото му да бъде подпомогнато с високотехнологично помощно средство, което не е специфицирано в нормативен документ. В жалбата до съда С. посочва, че е неравно третиран като човек с увреждания, спрямо лицата без увреждания, по признака финансов статус, като в тази връзка се позовава на пар.1, буква „к“, т.9 от ДР на ППЗСП и получения отказ за подпомагане от страна на Дирекция социално подпомагане. Съгласно чл.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане, като за целта държавите - страни по конвенцията, следва да инициират и насърчават проучването и разработването, както и да популяризират създаването и използването на нови технологии, включително информационни и съобщителни, на помощни средства за осигуряване на мобилност, на спомагателни устройства и технологии, подходящи за хора с увреждания, като се дава приоритет на тези с достъпна цена (т.1, буква „ж“). Според чл.20 от Конвенцията, държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат ефективни мерки за осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост за хората с увреждания, включително чрез улесняване достъпа на хора с увреждания до качествени помощни средства за придвижване, устройства, спомагателни технологии и до асистенти и посредници, включително чрез тяхното предоставяне на достъпна цена. Съгласно чл. 15 от Европейската социална харта (ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.), с цел да осигурят на инвалидите, независимо от възрастта и причините за инвалидността, ефективно упражняване на правото на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото договарящите страни се задължават в частност да съдействат за тяхното цялостно социално интегриране и участие в живота на обществото и по-специално чрез предприемане на мерки, включително технически помощни средства, с цел преодоляването на бариери в общуването и подвижността, както и осигуряване на достъп до транспорт, жилища, културни прояви и развлечения. На национално ниво правната уредба за правото на помощни средства за хора със увреждания е регламентирано в Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, въз основа на конкретните им нужди и съгласно спецификация, утвърдена от Националната здравноосигурителна каса. Според ал.2, финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Изрично в ал.3 е посочено, че механизмът за финансиране и стандартите по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване и с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия, а механизмът за предоставяне и ползване – в правилника за прилагане на закона. От цялостния прочит на жалбата на И. С. до КЗД, включително и допълненията е видно, че същия визира като осъществена от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика, спрямо него дискриминация на основата на защитен признак "увреждане" и „лично положение“, изразяваща се в неблагоприятното му третиране спрямо други лица при сравними сходни обстоятелства, чрез възпрепятстване правото му да бъде подпомогнато с високотехнологично помощно средство, което не е специфицирано в нормативен документ. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната от жалбоподателя форма на дискриминация. Съгласно чл.68 от ППЗХУ, в случаите по чл. 73 от Закона за хората с увреждания помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, на които хората с увреждания имат право, се предоставят след индивидуалното им определяне за лицето с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, при съобразяване на медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за предоставянето, посочени в утвърдената от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спецификация и спецификацията – списък по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия. Съгласно чл.30а, ал.4 от Закона за медицинските изделия, условията и редът за включване на медицински изделия в списъка по ал. 1, за предоставяне и съхраняване на информацията по ал. 2, както и за поддържането и достъпа до списъка по ал. 1, се определят в наредба, издадена от министъра на здравеопазването, в случая Наредба №7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат /наричана за краткост Наредба №7/. Според раздел IV от Наредба №7, НЗОК ежегодно провежда процедура за определяне на стойността на заплащане на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания, в т.ч. и на съответните ремонтни дейности, които се заплащат от НЗОК с трансфер от държавния бюджет чрез бюджета на МЗ. Не се спори между страните по делото, че към момента на подаване на жалбата на С. до КЗД в списъка-спецификация не е предвидено помощно средство електронен видео увеличител осигуряващ гладко - безстепенно - „оптическо“ увеличение от порядъка на 15- 20-30 и повече пъти; 50-60-100 пъти. Неоснователно е обаче твърдението, че липсва нормативен акт удовлетворяващ изискването за осигуряване на високотехнологични помощни средства и медицински изделия, извън обхвата на съществуващата публична подкрепа. Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Закона за социалното подпомагане в редакцията изм. - ДВ, бр. 101 от 2019 г. предвижда, че средствата по фонд "Социална закрила" се разходват за социални помощи, а в редакцията изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.06.2023 г. предвижда, че се разходват за финансиране на целеви социални програми в подкрепа на лица и семейства от уязвими социални групи. Т.е. и към момента на подаване на жалбата до КЗД и към настоящия момент в нормативната уредба е предвиден ред за реализиране правата и задоволяване потребностите на хората с увреждания, в случаите когато определено помощно средство не е предвидено в спецификацията – списък за помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания по наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия. В чл. 45, ал. 14 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ в редакция в сила от 1.01.2020 г. е предвидено, че за медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, високоспециализираните апарати/уреди за индивидуална употреба и помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания НЗОК договаря с производителите или с търговците на едро с медицински изделия и/или с техните упълномощени представители, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, отстъпки от стойността за съответната група медицински изделия, високоспециализираните апарати/уреди за индивидуална употреба и помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания при условия, по критерии и по ред, определени с наредбата по чл. 30а, ал. 4 от Закона за медицинските изделия. Заплащаната от НЗОК стойност на високоспециализираните апарати/уреди не може да е по-висока от заплащаната цена през предходната календарна година за високоспециализиран апарат/уред със същите технически характеристики. По административната преписка е представено писмо с изх.№ 94-219 от 2022г. на Изпълнителния директор на Фонд „Социална закрила“, с което И. С. е уведомен, че Управителния съвет на фонда, на свое заседание на 18.05.2022г. е решил да му бъдат отпуснати финансови средства в размер на 2500 лв. за възстановяване и покриване на разходите за закупуване на компютърно оборудване. Представена е и проформа фактура № 0000000204/ 20.04.2022г., в която са посочени отделни компоненти и труда за изработка на нестандартен видео увеличител за хора с увреждания, както и оригинал на фактурата с № 0000015294/ 25.05.2022г. от „Неви“ ЕООД. По същество жалбоподателят не отрича, че е получил помощно средство от Фонд “Социална закрила“ чрез отпускане на социална помощ през 2022 г. за покриване на разходи за закупуване на компютърно оборудване, с монтиран нестандартен видео увеличител за хора с увреждания, изработен съобразно индивидуалните му нужди. Т.е. макар и да не фигурира в списъка – спецификация, компютърното оборудване, с монтиран нестандартен видео увеличител, което по същността си е високотехнологичното помощно средство е било осигурено на И. С. с публично финансиране. Тук следва да се съобрази, че съгласно чл.25 от ЗСП, фонд "Социална закрила", към министъра на труда и социалната политика е създаден за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане. Поради изложеното твърденията на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, от страна на министъра на труда и социалната политика, по признак „увреждане“ и „лично положение“ са неоснователни и недоказани. Нещо повече, както е отбелязано и в оспореното решение от страна на МТСП са направени постъпки насочени към гарантиране достъпност за хората с трайни увреждания, активното и социално приобщаване, както и водене на по-независим начин на живот чрез осигуряването на високотехнологични помощни средства и медицински изделия, извън обхвата на съществуващата публична подкрепа. От министъра на МТСП е изготвен доклад относно проекта за постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция „Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (достъпен на портала за обществени консултации). Съгласно доклада, според разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 157 от 7 юли 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции, МТСП е определено за краен получател на инвестиция C11.12. Посочено е, че за отчитане изпълнението на инвестицията е определена една цел – „Лица с трайни увреждания да получат високотехнологични помощни средства“, която следва да бъде изпълнена и отчетена във времевия период до заявяване към Европейската комисия на пето искане за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Изложено е още, че от стартирането на изпълнението на инвестицията, МТСП полага усилия да осигури практическото изпълнение на заложената цел. Като краен получател, Министерството има ангажимента да сключва договори за изпълнение на дейностите по инвестицията, и да осъществява контрол върху тяхното изпълнение, в т. ч. да осигурява отчетност за всички разходи и извършени плащания. Министърът изрично е посочил, че предложеният акт има за цел да урегулира процесите по предоставяне и финансиране на помощните средства като гарант за законосъобразност и целесъобразност. Следва да се отбележи, че с решение 740 на Министерски съвет от 19.10.2023 г. е приет План за действие за периода 2023-2024 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г., като Мярка 3: Осигуряване на достъпни и интегрирани здравно-социални услуги за хората с увреждания, включително социални услуги в домашна среда за хора с увреждания от Приоритет6: Осигуряване на социална закрила подкрепа в общността, т.6 е Реализиране на инвестиция "Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания" от Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, бюджет в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС със срок на реализация 2023-2024 година. Посочени са и очакваните резултати: осигурени високотехнологични помощни средства за създаване на достъпна среда, свързана с мобилността и свободното придвижване на хората с трайни увреждания, съобразно специфичните им потребности за социално-икономическа интеграция, в т. ч. проведени обучения за ползване на тези помощни средства, с индикатор за изпълнение - брой лица с трайни увреждания с осигурени помощни средства – 3 300, а като отговорни лица са посочени МТСП, краен получател на инвестицията, АСП, АХУ, ФСЗ, национално представителни организации на и за хора с увреждания. С постановление № 34 на МС от 25.04.2025 г. са уредени условията и реда за предоставяне и финансиране на високотехнологични помощни средства в рамките на инвестиция "Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Репуб­лика България. В чл.7, ал.2, т.1 е посочено, че кандидат-ползвателят може да ползва подкрепата съгласно удостоверението по чл. 6, ал. 1 при избран от него доставчик в случаите, когато: 1. предлаганото изделие отговаря на минималните технически характеристики и може да бъде финансирано в рамките на определената максимална стойност съгласно приложението; 2. доставчикът на високотехнологичното помощно средство отговаря на заложените в това постановление условия и е включен в списъка по чл. 14, ал. 1; и 3. е сключено тристранно споразумение по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, за предоставяне на съответното високотехнологично помощно средство между кандидат-ползвателя, доставчика и Министерството на труда и социалната политика. В приложение към постановлението на МС са дадени и Минимални технически характеристики и пределни размери на средствата, до които се финансират високотехнологичните помощни средства в рамките на Инвестиция "Предоставяне на помощни средства на лица с трайни увреждания“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Сред високотехнологичните средства са и хардуер и софтуер за компютърни потребители с увредено зрение (електронни четци)/преносими четящи устройства със софтуер с набор от специално създадени приложения за изпълняване на действия за създаване на гласови или текстови бележки, слушане на аудиосъдържание и други, а сред тези видове устройства са: Преносим видео увеличител (електронна лупа); Електронен четец (за персонален компютър) – софтуер за компютърни потребители с увредено зрение, които не могат да виждат съдържанието на екрана и да навигират с мишка; Преносима четяща машина с опция за оптично разпознаване на символи и говор на български език; Екранна лупа (за персонален компютър). Неоснователни и недоказани са твърденията на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., от страна на министъра на здравеопазването, по признак „увреждане“ и „лично положение“. Както е посочено и от ответния орган, министърът на здравеопазването и МЗ са реализирали свои правомощия, попадащи в компетентността им по закон, като са реализирали законодателни функции чрез издаване на подзаконови нормативни актове, посочени в ЗХУ и са създали всички предпоставки за реализиране на дейността по предоставяне на необходимите медицински изделия на хората с увреждания при равни условия, съобразно потребностите им. Правилно е посочено в оспорения административен акт, че дейностите касаещи социалното подпомагане са извън ресора на Министъра на здравеопазването.Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, съгласно чл.73, ал.2 от ЗХУ финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществяват от НЗОК въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, като средствата за това се предоставят от държавния бюджет с трансфер чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. В портала за обществени обсъждания е публикувана справка за отразяване на становищата, получени в рамките на обществено обсъждане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 31 март 2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат (публикуван за обществено обсъждане в периода 28.09.2023 г. – 27.10.2023 г.), видно от която предложението на И. С. с писмо вх. № 94-2828/02.10.2023г. е обсъдено и не е прието (https: //www.strategy.bg/bg/public-consultations/8275). На основание чл.11, ал.1 от Постановление на Министерския съвет № 157 от 7 юли 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции, министъра на труда и социалната политика е приел Методика за подбор на лица с трайни увреждания (обн., ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.). С тази методика са определени условията, редът и методът за изготвянето на оценка за идентифициране на потребността и полезността от осигуряването на високотехнологични помощни средства (ВПС) за хора с трайни увреждания, както и начинът за прилагане на процедурите по: 1. кандидатстване, оценяване и подбор на кандидат-ползвателите на ВПС; 2. извършване на проверки за избягване на двойното финансиране на дейности в подкрепа за задоволяване на същите потребности на ползвателя на ВПС; 3. последващ мониторинг на резултатите от предоставянето на ВПС за установяване на ефективността от осигурената подкрепа по проекта и актуален социално-икономически статус на ползвателя на ВПС. Същата има за цел: установяване на ограниченията, възпрепятстващи хората с трайни увреждания да осъществяват функционалността си в ежедневните дейности; преценка полезността на конкретни ВПС за подобряване на тяхната независимост и пълноценното им участие в отделните сфери на обществения живот; подбор на лицата с трайни увреждания, на които да се предоставят ВПС, като се вземат предвид здравето, специфичните нужди и социално-демографските им характеристики. И в жалбата пред КЗД, и в жалбата до съда С. не излага конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават реализирането на състав на пряка или непряка дискриминация. Основните доводи на И. С. са свързани с отговорите от кореспонденция с МЗ и МТСП, че в тях липсва конкретна информация и както той ги нарича „неясен отговор“ и „общи приказки“, както и игнориране на законните му искания да реализира правата си и да получи финансова подкрепа за придобиване на високоспециализирани технологични средства. Каза се по-горе, че с писмо изх.№ 94-219 от 2022г. на Изпълнителния директор на Фонд „Социална закрила“ е уведомил И. С., че Управителния съвет на фонда, на свое заседание на 18.05.2022г. е решил да му бъдат отпуснати финансови средства в размер на 2500 лв. за възстановяване и покриване на разходите за закупуване на компютърно оборудване. По същество С. не отрича, че е получил помощно средство от Фонд “Социална закрила“ чрез отпускане на социална помощ през 2022 г. Следователно неговите права гарантирани от ЗХУ и ЗСП са реализирани и не са налице конкретни действия или бездействия от някоя от заинтересованите по делото страни, които да са предизвикали положение на неравното му третиране спрямо лице или група лица, притежаващи същото увреждане. По изложените съображения, съдът намира, че събраните доказателства не могат да обосноват извод за извършено от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. по признак „увреждане“ и „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка възпрепятстване правото на И. С. да бъде подпомогнат с високотехнологично помощно средство, което не е специфицирано в нормативен документ. Частично оспореното решение № 99/17.03.2025 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при КЗД, по преписка № 177/2023 г. е издадено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно относимите материалноправни разпоредби на ЗЗДискр., поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на заинтересованата страна – министър на здравеопазването за присъждане на разноски е основателна. В полза на Министерство на здравеопазването, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, вр. с чл.143, ал.3 от АПК. Водим от горното, Съдът