Решение № 201 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 269/2024 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига ЗУАВ/. Образувано е по жалба на „КВИНС-АРГО” ЕООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Лозница, ул. „Дружба” № 35, чрез процесуалния представител адв. М. А. от АК – Варна, срещу Заповед № РД-11-765 от 02.12.2024 год. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Търговище, с която е спряна цялата дейност на обект „Пакетиращ център, Склад за сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с дейност сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с регистрационен номер на обекта BG2519007 в публичния национален електронен регистър на бизнесоператорите и обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни с адрес с. Козма презвитер, Стопански двор, област Търговище. В жалбата се посочва, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Твърди се, че директорът на ОДБХ – Търговище не е компетентен да издаде обжалваната заповед, както и неясно в какво качество е подписана от д-р Е. К. З. – дали в условията на заместване или в условията на делегиране на правомощия. По същество се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК - при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни доводи в тази насока. Жалбоподателя твърди, че констативният протокол, в който са отразени фактическите обстоятелства, обосновали издаването на оспорения административен акт е нищожен, тъй като проверката, във връзка с която е съставен, не е извършена в условията на официален контрол по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и при спазване на регламентираните в него правила за провеждането му. Тази нищожност на констативния протокол водела до незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Твърди се също, че в случая не е налице допуснато от оспорващия несъответствие по смисъл по чл.15, параграф 1, букви „а“, „в“ и „г“ на Регламент (ЕС) 2017/625, т.е. не е налице нарушение, противно на приетото от административния орган, поради което оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Според оспорващия административният орган е нарушил принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 3 от АПК, издавайки оспорената заповед. В нея не са изложени мотиви защо е спряна дейността на целия обект, а не на част от него, също така не е посочен срокът за който се спира дейността на обекта в нарушение на чл. 138, пар. 2, б. „й” от Регламент (ЕС) 2017/625. От съда се иска да отмени оспорената заповед и да присъди на оспорващия сторените по делото разноски. Ответникът по оспорването – директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Търговище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да я отхвърли, както и да му бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираните за присъждане от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: На 18.11.2024 год. длъжностни лица от ОДБХ – Търговище - д-р Е. Г. М. – началник отдел „Контрол на храните”, д-р Д. Ф. И. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните” и И. П. Г. – инспектор в същия отдел, предприели действия за извършване на планов официален контрол в обект „Пакетиращ център, Склад за сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти”, находящ се в с. Козма презвитер, област Търговище, с регистрационен номер на обекта BG 2519007 в публичния национален електронен регистър на бизнесоператорите и обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, собственост на оспорващото дружество „КВИНС-АРГО” ЕООД с ЕИК ••••••••• - регистриран бизнес оператор по смисъла на чл. 9 от Закона за храните. Обектът се намира в стопанския двор на селото, заедно с други сгради собственост на дружеството. Същият е ограден, с портал за достъп, който се охранява от служители на дружеството оператор. Длъжностните лица се легитимирали пред служители на дружеството, които са били на портала, като са представили служебни карти. Служителите на дружеството, които били на портала поискали от контролните органи да им бъде представена заповед от изпълнителния директор за извършване на плановата проверка. След като длъжностните лица от ОДБХ – Търговище не представили такава заповед или други легитимационни документи за състава на комисията за извършване на плановата проверка, те не били допуснати в обекта за извършване на инспекцията. За така извършените действия бил съставен констативен протокол от 18.11.2024 год. /обр. КХ № 13/ - /л. 89/, в който били отразени горните обстоятелства. В него е посочено, че извършваният контрол е планов официален контрол. Като законово основание за проверката са посочени Закона за храните, Закона за управление на агрохранителната верика, Наредба № 14 за хигиената на храните, Регламент /ЕО/ 852/2004, Регламент /ЕО/ 853/2004, Регламент /ЕО/ 2017/625, Регламент /ЕО/ 178/2002, Регламент /ЕО/ 1065/2009 и Регламент /ЕО/ 2023/2465. Посочено е също, че обект на проверката са сграден фонд и оборудване; действията по окачествяване, сортиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца; проследимост. В заключение в протокола служителите от ОДБХ Търговище посочили, че комисията не е успяла да извърши плановата инспекция, тъй като не е допусната в обекта, поради непредставяне на заповед от изпълнителния директор или други легитимационни документи. Препис от протокола е връчен на присъстващите на проверката Ф. И. и И. И., като представители на дружеството, които посочили в протокола „Не отказваме достъп. Не ми се представят документи за състав на комисията и заповед за възлагане на проверки” Въз основа на така съставения протокол изпълняващия функциите на директор на ОДБХ – Търговище – д-р Е. З. е издал Заповед № РД-11-765 от 02.12.2024 год. /л. 93-94/. С нея той е спрял цялата дейност на обект „Пакетиращ център, Склад за сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с дейност сортиране, овоскопиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца, яйчни продукти с регистрационен номер на обекта BG2519007 в публичния национален електронен регистър на бизнесоператорите и обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни с адрес с. Козма презвитер, стопанисван от „КВИНС-АРГО” ЕООД с ЕИК •••••••••. Като фактическо основание в заповедта e посочено, че КВИНС-АРГО” ЕООД, с ЕИК: ••••••••• в качеството си на бизнес оператор по смисъла на чл. 9 от ЗХ, вписан под номер В02519007 в регистъра по чл. 24. ал. 1 от ЗХ чрез отказа на служителите му, посочен в съставения на 18.11.2024 г. констативен протокол от проверка на място, на която същите присъствали, не е предоставил (не е осигурил) достъп на служители от отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ - Търговище, до стопанисвания от него обект, по отношение на оборудването; транспортните средства, помещенията и другите места под негов контрол в обекта; стоките (храните от животински произход) под негов контрол (съхраняваните в обекта яйца); документи и всякаква друга относима информация, доколкото това е необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности в обекта, след като компетентните органи след легитимацията си със служебните си карти, изрично са го изисквали при пристигането им на място на входа пред инспектирания обект, стопанисван от бизнес оператора. Административният орган приел, че по този начин „КВИНС-АРГО” ЕООД, като оператор, не е спазил (не е изпълнил) произтичащото за него задължение от правилото на чл. 15, параграф 1, букви „а“, „в“ и „г“ на Регламент /ЕС/ 2017/625, с което е нарушил тези разпоредби, което от своя страна представлява непосредствена и голяма опасност за здравето на хората, тъй като непредоставянето от бизнес оператора на достъп на компетентните контролни органи до стопанисвания от него обект създава обективна невъзможност за упражняване на ефективен официален контрол в страната от компетентните контролни органи – инспектори на ОДБХ - Търговище върху обектите, в които се осъществява дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храни по смисъла на параграф 1, точка 5 и точка 6 от ДР на ЗХ и по отношение на стопанисващите ги лица, който контрол, несъмнено е насочен към безопасността на храните в страната, опазване здравето и качеството на живот на потребителите на храни и към защита на техните права и интереси. Въз основа на така посочените факти и на основание чл. 138, параграф 2, буква „й“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 във връзка с чл. 15, параграф 1, букви „а“, „в“ и „г“ на Регламент /ЕС/ 2017/625 във връзка с чл. 24. ал. 3 от ЗУАВ, административният орган е издал оспорената заповед. Заповедта е връчена на дружеството на 02.12.2024 год., а жалбата срещу нея до съда е подадена на 04.12.2024 год., чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи” ЕАД, съгласно пощенското клеймо на плика /л.57/. В хода на съдебното производство по делото бяха приети доказателства / л.131-144, л. 112-117 и л.78-80/, от които е видно, че на 02.08.2024 год. в процесния обект е била извършена проверка от комисия служители на ОДБХ-Търговище и ОДБХ-Разград в състав д-р Е. М., И. Г.– инспектор и д-р Н. Й. – гл. инспектор, при която са установени нарушения на Регламент /ЕО/178/2002 на ЕП и на Съвета от 28.01.2002 г., Регламент 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 и Регламент 2023/2465 на комисията от 17.08.2023. Въз основа на тази проверка д-р М. е издала Разпореждане № 007 от 02.08.2024 год., с което е спряла търговията, продажбата на кокоши яйца от процесния обект до отстраняване на несъответствията, което е отменено от д-р С. на 15.08.2024 год. Също така д-р М. е издала и Разпореждане за забрана № 1223 от 02.08.2024 год. търговията и пускане на пазара на кокоши яйца клас „А”, размер „ L ” общо количество 19 000 бр. със срок на годност до 29.08.2024 год. до получаване на лабораторните резултати. Видно от представения протокол л. 135 не са констатирани салмонелни бактерии и разпореждането е било отменено от д-р С. На 20 и 21.08.2024 год. отново в процесния обект е била извършена проверка от комисия на служители от ОДБХ – Търговище, при която не са открити несъответствия и нарушения на националното и Общностното право, съгласно отметката в протокол от 21.08.2024 год. /л.78/. Също така бяха разпитани като свидетели лицата И. В. И. и Ф. М. И. – първият присъствал на проверката на 18.11.2024 год. като пълномощник на дружеството, а втората като технолог в оспорващото дружество. В показанията си те сочат, че процесния обект се намира в стопански двор, заедно с други сгради, които са производствени помещения за отглеждане на птици. Целият стопански двор е ограден и в него в т.ч. и до процесния обект се влиза през портал, със специален режим с оглед мерки за биосигурност и други, характерни за животновъден обект. На входа на портала посрещнали проверяващия екип, поискали им да се легитимират като представят защо идват на проверка и по какъв повод, за да могат да обяснят на управителя, защо е допуснал екипа за проверка. Комисията му обяснила, че има заповед за извършване на проверката, но не я носели. Свидетелят И. им обяснил, че заповедта може да се изпрати по имейл, но проверяващите не представили заповед, а само служебни карти на служители от БАБХ. Това се случило около обяд. Проверяващите казали, че ще се върнат със заповед. След обедната почивка свидетелите отново говорили с проверяващите, но те не представили заповед или друг документ, който да е основание за проверката. В последствие д-р М. разговаряла с адвокат А., а по-късно написан констативния протокол, на който свидетелите се подписали. Св. И. пояснява, че е знаел, че след няколко дни е следвало да имат планова проверка, но тя била отменена, по неизвестни за него причини. Единият от проверяващите Г. му казал, че щом като има такава карта / има се предвид служебна карта на служител от БАБХ/ може да ходи където си иска и да влиза когато си иска. Тази карта му е издадена за такъв тип обекти. При така установените факти и след извършване на проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна. Жалбата като подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок е процесуално допустима. По отношение компетентността на административния орган, издал оспорената заповед съдът намира следното. Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочен чл. 138, параграф 2, буква „й“ от Регламент /ЕС/ 2017/625. В разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 е делегирана компетентността на държавите членки на ЕС да определят компетентните органи или компетентния орган, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности за всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. В Република България тези органи са определени в чл. 1 от ЗУАВ. С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е уредена компетентността на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625, във връзка с осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Според чл. 109, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Според чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗУАВ мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат със заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл. 10 – 16 – по чл. 138, параграф 2, букви "е", "з", "й" и "к" от Регламент (EС) 2017/625. От анализа на посочените по - горе норми съдът счита, че директорите на ОДБХ са компетентни да издават заповеди по чл. 25, ал.1, т. 3 от ЗУАВ за прилагане на мярката по чл. 138, параграф 2, буква „й“ от Регламент /ЕС/ 2017/625 в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ по силата на закона, без да е необходимо специално оправомощаване от Изпълнителния директор на БАБХ. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 2 от ЗХ, в който е посочена компетентността на директорите на ОДБХ да заличава регистрацията на обекти от вида на процесния от регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ. След като директора на ОДБХ има правомощие да налага тази мярка, то безспорно в неговата компетентност е да наложи по леката мярка спиране на регистрацията или одобрението на съответния обект, която е предвидена в чл. 138, параграф 2, буква „й“ от Регламент /ЕС/ 2017/625. В случая оспорената заповед е издадена от д-р Е. К. З. - длъжностно лице, изпълняващо функциите на директор на ОДБХ- Търговище, съгласно заповед № РД-11-3000 от 27.11.2024 год. на Изпълнителния директор на БАБХ считано от 27.11.2024 г. /л. 95/ до завръщане на директора на ОДБХ – Търговище д-р Н. С. Н. и изпълняващата функциите на директор на ОДБХ – Търговище – Д-р Е. Г. М.-А. или до отмяна на заповедта. Причината за възлагане на тези функции е обстоятелството, че директорът на ОДБХ – Търговище д-р Н. С. Н. /л.97/ и изпълняващата функциите на директор на ОДБХ – Търговище – д-р Е. Г. М.-А., съгласно заповед № РД-2899 от 19.11.2024 год. /л.100/ отсъствали поради временна нетрудоспособност / виж болнични листи л.98, 99, 101, 102/. С оглед на горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което твърдението на оспорващия за нищожност на същата, поради некомпетентност на нейния издател, е неоснователно и недоказано. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа, реквизитите посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК в т.ч. фактически и правни основания за нейното издаване. Доколко фактическите основания са доказани и правилно ли са подведени под съответните материалноправни норми е въпрос на съответствие на заповедта с материалния закон. Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърдяното от оспорващия. В жалбата се твърди, че констативният протокол, изготвен по повод на проверката и въз основа на който е издадена оспорената заповед е нищожен, като се позовава на нарушена процедура за извършване на проверката, тъй като извършилите проверката служители не са „компетентен орган” по смисъла на Регламент /ЕС/ 2017/625, защото нямали изрична заповед за извършване на проверката на 18.11.2024 год. На следващо място се твърди, че извършената проверка не може да бъде характеризирана като планов официален контрол, както е записано в констативния протокол, тъй като тя не е проведена, съгласно одобрения от директора на ОДБХ - Търговище план и екип проверяващи. Това водело до нищожност на съставения констативен протокол, което от своя страна обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед пи смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът не споделя това становище. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че на 18.11.2024 год. екип от служители на ОДБХ – Търговище в състав д-р Е. Г. М. – началник отдел „Контрол на храните”, д-р Д. Ф. И. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните” и И. П. Г. – инспектор са предприели действия за извършване на инспекция /проверка/ в процесния обект като след легитимирането си със служебни карти, са поискали достъп до сграден фонд и оборудване; действията по окачествяване, сортиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца; проследимост. Присъстващите на портала служител на оспорващото дружество и негов представител по пълномощие, не са ги допуснали под предлог, че не им е предоставена заповед за извършване на проверката. Тези факти са отразени в съставения констативен протокол, въз основа на който е издадена оспорената заповед и не се оспорват от жалбоподателя. Безспорно е, че посочените по-горе лица са служители на ОДБХ - Търговище - компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625, във вр. с чл. 4, ал. 1 т. 4 от ЗУАВ, с чл. 109 от Закона за храните, с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Действията, които са предприели за извършване на инспекция /проверка/ в процесния обект на оспорващото дружество, което безспорно е оператор по смисъла на чл. 3, т. 29 от Регламент /ЕС/ 2017/625 и чл. 9 от ЗХ, според настоящия състав попадат под определението за официален контрол или други официални дейности по смисъла на чл. 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625 и с оглед т.1.1 от разясненията, дадени в ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА относно прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (C/2024/6481)., тъй като са дейности извършени от служители на компетентен орган с цел проверка дали оператора спазва регламента и правилата, посочени в чл. 1, параграф 2 и дали животните и стоките отговарят на изискванията, установени в посочените в чл. 1, параграф 2 правила. Във връзка с тези действия за извършване на официален контрол те са поискали достъп до: сграден фонд и оборудване; действията по окачествяване, сортиране, маркиране, етикиране, съхранение и продажба на яйца; проследимост, при което по силата на чл. 15, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 за оспорващия е възникнало задължение да предостави на служителите на ОДБХ – Търговище като компетентен орган искания достъп. В случая служителите на ОБДХ – Търговище са се легитимирали като такива със служебни карти, поради което не е необходимо друг документ за предоставяне на достъп до исканите обекти. Следва да се подчертае, че в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 изрично е употребено понятието „служители” на компетентните органи. Ако оператора, т.е. оспорващото дружество е считало, че фактическите действия на служителите на ОДБХ – Търговище не се основават на административен акт или на закон, то е следвало същите да се оспорят по реда на чл. 250 от АПК, но не и да не бъдат допускани до посочените обекти. Служителите са документирали извършените действия, като са съставили констативен протокол, който е връчен на оператора, съгласно разпоредбата на чл. 13 от Регламент /ЕС/ 2017/625. Наред с горното следва да се има предвид, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, е това нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото от него задължение за адресата. В случая не са налице такива нарушения, и изложените в оспорената заповед факти са безспорно установени. Ето защо съдът счита, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното: За да бъде един индивидуален административен акт законосъобразен едно от основните изисквания е да има правно и фактическо основание. Правното основание показва целта, с която органът е упражнил властта си, защото иска да постигне именно визираните в правната норма правни последици, а фактическото, че са налице предпоставките да упражни тази власт. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ мерките по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж", "з", "й" и "к" от Регламент (EС) 2017/625 се прилагат и в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) 2017/625. В оспорената заповед като правно основание за налагане на мярката е посочен чл. 138, параграф 2, б. „й” от регламент ( ЕС ) 2017 / 625, съгласно който при установено несъответствие компетентните органи разпореждат спиране или отнемане на регистрацията или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство или транспортно средство, на разрешителното на превозвача, или на свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство; В случая административният орган е посочил, че оспорващото дружество не е изпълнило задължението си по чл. 15, параграф 1, букви „а“, „в“ и „г“ на Регламент /ЕС/ 2017/625, тъй като негови служители не са предоставили достъп до оборудването; транспортните средства, помещенията и другите места под негов контрол в обекта; стоките (храните от животински произход) под негов контрол (съхраняваните в обекта яйца); документи и всякаква друга относима информация, доколкото това е необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности в обекта. Така посоченото фактическо основание обосновава от правна страна прилагане на мярката спиране или отнемане на регистрацията или одобрението на съответния обект, предприятие, стопанство по чл. 138, параграф 2, б. „й” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625, но от диспозитива на заповедта е видно, че административният орган е приложил мярката спиране цялата дейност на обекта, която мярка обаче е предвидена в разпоредбата на чл.138, параграф 2, б. „и” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625, съгласно която при установено несъответствие компетентните органи разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо — на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ не е предвидено в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) 2017/625, да се налага мярката по чл.138, параграф 2, б. „и” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625 Мерките по б. „и” и б. „й” на чл. 138, параграф 2 от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625 са различни по своята същност. Макар и двете мерки по естеството си да са принудителни административни мерки, те са различават по своето съдържание, по органите, които ги прилагат и актове, с които се налагат, както и по последиците. При мярката по б.”и” се прекратява /спира / за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор – тази мярка не засяга регистрацията или одобрението на обекта по Раздел I на Глава Втора от Закона за храните, докато при мярката по б.”й” – спиране или отнема регистрацията или одобрението на съответния обект се засяга именно регистрацията и одобрението на този обект по Закона за храните. Мярката по б. „и” се налага с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ, докато мярката по б. „й” се налага със заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7, или от оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт – виж чл. 25, ал. 1 т. 3 от ЗУАВ. Именно така са действали органите на ОДБХ Търговище, които са издали Разпореждане № 007 от 02.08.2024 год. /114/, с което е спряна търговията, продажбата на кокоши яйца от процесния обект до отстраняване на несъответствията. В него изрично е посочено, че се налага на основание чл.138, параграф 2, б. „и” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625. При прилагане на мярката по б. „и”, се засяга единствено дейността на обекта – изцяло или частично, докато при мярката по б. „й” се засяга регистрацията на обекта, т.е. когато обектът е със спряна регистрация или одобрение, той всъщност се третира като нерегистриран или неодобрен обект и в него не може да се извършва никаква дейност. С оглед на горното съдът намира, че в случая оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като е налице несъответствие между посочената като правно основание за издаване на заповедта правна норма и диспозитива на заповедта. Посочената като правно основание за налагане на мярката разпоредба на чл. 138, параграф 2, б. „й” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625 не съдържа приложената с диспозитива на заповедта мярка. От друга страна пък посочената в диспозитива на оспорената заповед мярка, която е регламентирана в чл. 138, параграф 2, б. „и” от Регламент ( ЕС ) 2017 / 625 не е предвидена за налагане в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ. Следва да се посочи, че спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, със заповед на ръководителя на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1 или упълномощено от него лице е предвидена в чл. 24, ал. 2 от ЗУАВ и то само в хипотезата на посочените т.1 и т. 2 – когато обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред, или лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига, не са заплатили дължимите такси, определени в тарифите по съответните нормативни актове по чл. 10 – 16, за период по-дълъг от три месеца от момента на възникване на задължението. В настоящият случай не е налице тази хипотеза. На следващо място оспорената заповед не съответства с целта на закона. По своя характер наложената мярка е ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В случая, независимо, че като правно основание е посочен чл. 138, § 2, б. „й” от Регламент ( ЕС ) е приложена мярка по чл. 138, § 2, буква "и" от Регламент (EС) 2017/625 –спряна е цялата дейност на процесния обект, но не е посочен целесъобразният период от време на това спиране, както изисква разпоредбата. В разпоредбата на чл. 138, параграф 1, б. „б от Регламент (EС) 2017/625 е предвидено, че при установено несъответствие компетентните органи предприемат подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие, като при вземане на решението какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Липсата на определен целесъобразен период от време на наложеното спиране на цялата дейност на процесния обект води до незаконосъобразност на издадената заповед, защото не е спазено законово изискване за определяне на срок на действието на мярката. Липсата на срок на наложената мярка противоречи на целите на налагане на една ПАМ - да се преустанови, предотврати или възстанови положението преди нарушението, както и с нейните превантивните характеристики. Наред с това в оспорената заповед не са изложени мотиви, защо административният орган е избрал да приложи именно тази мярка от възможните пет мерки, посочени в чл. 24, ал. 3 от ЗУАВ. С оглед на горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, от АПК. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото, като своевременно направено, е основателно. Оспорващият претендира разноски в размер на 70 лв. платена държавна такса, 10200 лв. заплатен адвокатски хонорар с ДДС и 226, 82 лв. транспортни разходи, съгласно представения списък. Ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на претендираното платено възнаграждение за адвокат. Съдът намира същото за основателно. В случая се оспорва законосъобразността на административен акт. Делото е без определен материален интерес. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и такова следва да бъде присъдено в размер от 2000 лева., определено при съобразяване с разпоредбата на чл. 2, ал. 9 във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в редакция по ДВ бр. 14/2025 г. Освен заплатеното адвокатско възнаграждение на оспорващия следва да се присъди и 50 лв. държавна такса /л. 55/ за производството по оспорване на процесната заповед. Претендираните разходи за транспорт не представляват разноски по производството по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и следващите от ГПК във вр. с чр. 144 от АПК, тъй като под "разноски" по производството следва да се разбират тези парични средства, които са изразходвани от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (внесена държавна такса, депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса, юрисконсултско възнаграждение). Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът