Решение № 10 от 10.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1205/2024 г.

Апелативен съд10.01.2025 г.докладчик Доротея Кехайова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.03.2023 г. по НОХД № 4671/2021 г., по описа на СГС, НО, 25-ти състав. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Върховния касационен съд на РБългария.

Мотиви

производство могат да се ползват изводите за връчени съобщения за изискване на документи от контрагентите на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД и оттам за непредставяне на обосноваващи сделките доказателства. В наказателния процес непредставянето на доказателства за изпълнението на сделките от страна на подсъдимия или трети лица, не дерогира задължението на държавното обвинение да докаже обвинението с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. В конкретния случай са събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С. Б., С. М., К. Г., В. П., Д. К., а и на лицата закупувА. продаваните от подсъдимия автомобили – Б. П., Л. Л., И. К., Е. Ц., С. С.. От тях, а и от заключението на изготвената по делото строително-техническа и оценителна експертиза се извежда правото на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит от посочените доставчици, което е и сторило. Данъчните органи, в резултат на непредставяне на изискани допълнително доказателства за изпълнението на сделките, са приели въз основа на оборимата презумпция на чл. 37, ал. 4 от ДОПК липсата на реални облагаеми доставки, който подход е неприложим в наказателния процес и разпределението на доказателствената тежест в него. Действително за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е нА.чието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. В настоящия случай данни за фиктивност на сделките, инкриминирани по делото, се съдържат единствено в изготвения при липса на състезателност ревизионен акт. В този смисъл, показанията на данъчните служители Р. и К. също не могат да бъдат отнесени към доказателства в подкрепа на обвинителната теза, тъй като не съдържат данни извън описаните в ревизионния доклад и отново потвърждават, че за нуждите на ревизионното производство са приети липса на доставки именно поради непредставяне на изискани документи и писмени обяснения. В обвинителния акт се съдържат твърдения за неизвършени услуги, независимо от подкрепата им с фактури, договори, включително при нА.чието на данни в показанията на посочените по-горе свидетели за извършване на определени дейности, обективиращи реалност на сключваните сделки. По аналогичен начин, на обясненията на подс. Ч. и подкрепящите ги свидетелски показания не може да се противопостави констатираното от данъчните органи, че дружествата-доставчици на инкриминираните услуги нямат назначен достатъчен и компетентен персонал, тъй като от тези показания се установява извършването на услуги от името на четирите дружества, а доказателства, които да оборват тези показания, липсват. Липсата на сключени трудови договори с различни лица като работници в търговските дружества не води безусловно до извод за фиктивност конкретно на извършената от тях търговска дейност, респ. не сочи на неосъществяване на доставки от дружествата към „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД. Но дори и да изключим верността на тези твърдения, изводите, направени от данъчните органи за липса на назначени на трудов договор работници в четирите дружества, не могат да послужат за осъждането на подс. Ч., тъй като няма как да бъде еднозначно доказано, че подсъдимият е бил наясно с това обстоятелство. Не може да бъде подминат и факта, че голяма част от инкриминираните фактури имат за предмет предоставяне на услуги като например транспорт, СМР, хомологация, посредничество, за които не е необходимо нА.чието и/или поддръжката на специално обучен /квА.фициран/ персонал, материална и особено техническа обезпеченост. Поради това и изводите, направени от данъчните органи за липса на материална и персонална обоснованост на сделките и поради това за тяхната фиктивност, не могат да послужат еднозначно за осъждането на подс. Ч.. За подсъдимия, освен това не е съществувала и обективна възможност да провери актуалното съС.ие на всяко едно от дружествата доставчици. Съгласно разясненията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и обясненията на самия подсъдим, се установява, че не съществува база данни /извън масивите на НАП, достъпът до които е ограничен/, с която добросъвестен търговец- данъчно задължено лице да може да се информира относно коректността и надеждността на друго данъчно задължено лице. В продължение, на което и следва да се приеме, че подсъдимият не би могъл да знае разполагат ли контрагентите на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД с материален, персонален и финансов капацитет за изпълнение на процесните доставки. Нещо повече, съдът намира, че от значение в случая е не дА. дружествата контрагенти на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД документално са имА. персонален, финансов и технически капацитет да осъществят процесните доставки, а дА. това е станало чрез труд, материА. и услуги така, както са фактурирани от процесните доставчици. А доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че тези доставки не са били реА.зирани. При положение, че инкриминираните фактури са надлежно посочени в дневниците за покупки и в справките-декларации по чл. 125 ЗДДС на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД (а и на контрагентите на дружеството), и от страна на крайните му клиенти не са констатирани нарушения на договорните задължения, не може да се приеме, че отразените в декларациите сделки са фиктивни, само поради неотзоваването на дружествата-доставчици на поканата от данъчния орган да представят изисканите във връзка с насрещната проверка документи, необходими за проследяване на реалността на описаните по фактурите доставки, респ. поради формална липса на материална/кадрова обезпеченост, съответно това не предпоставя търсене на наказателна отговорност у получателя на стоките и услугите в лицето на подс. Ч. като представляващ „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД, тъй като за последния не стои задължението да проверява и контролира тези обстоятелства. За непризнаване на данъчен кредит това може да е достатъчно, но не и за признаване на подсъдимия Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255 от НК. В конкретния случай, избраният аксиоматичен подход от страна на обвинението –да се приеме, без доказателства, че се касае за данъчно престъпление води до ангажиране на обективна отговорност на подсъдимия като получател на стоки и услуги по фактурите, на който се отрича правото на приспадане на данъчен кредит, поради поведението на издателя на фактурата, без да се доказва неправомерно поведение на самия издател. НА.чието на евентуални административни нарушения при изготвянето и съхраняването на документите, свързани с доставките на услуги, не може да доведе до ангажиране на административнонаказателната отговорност на подсъдимия Ч., доколкото давностните срокове по чл. 34 ЗАНН са изтекли към момента на повдигане на обвинение срещу него. Настъпила е и абсолютна давност за административно наказване по силата на чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80 НК и чл. 81 НК (срв. т. 1 от ТП № 1/27.01.2015 г. на ВКС и ВАС). Поради това въззивният съд няма възможност да обсъжда евентуалното прилагане на чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, още повече тази норма не е била действаща към момента на деянието. На последно място трябва да се отбележи несъстоятелността на твърдението на прокуратурата в изготвения протест за липсата на доказателства за извършени плащания от „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД към дружествата-изпълнители по договорите за услуги по банков път (въпреки че това към „АДА ТРЕЙДИНГ“ ООД е било извършено именно по този начин) и невъзможност за извършени плащания в брой поради данните за изтеглени от сметките на дружеството суми и размера на платеното. Несъмнено е доказано по делото - чрез свидетелските показания, че плащания за услугите са били извършени. Самият характер на услугите (транспортни, хомологация, поставяне на допълнително оборудване на автомобили, посредничество, СМР) допуска извършване на плащания на суми до 5000лв. в брой. Обстоятелството, че данните за теглени от сметките суми са в по-нисък размер от платените не може да обоснове извод за невъзможност за такива плащания, доколкото липсва изискване всякога плащанията да се извършват с теглени от сметките на дружеството суми. Липсват данни за лошо финансово съС.ие на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД, което да е правело невъзможно плащанията по сключените договори да се извършват и в брой. Напротив, дружеството е било продадено не поради лошо финансово съС.ие, а поради невъзможност да се наложи като официален представител за продажба на руски автомобили в страната. По делото не се установява извършен по отношение на фиска деликт от подсъдимия Ч. или от управляваното от него дружество „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД. Подсъдимият и дружеството са били напълно коректни и добросъвестни по отношение на декларирането и заплащане на дължимите данъци и липсва противоправно и виновно поведение от страна на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД и на подсъдимия Ч. спрямо държавата и нейната приходна администрация. Тази администрация, напълно в разрез със законовоустановените положения, е отказала да възстанови на „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД дължимия данък добавена стойност, като вместо да потърси действителните извършители на данъчната измама, е съсредоточила своите усилия срещу единствения в случая изряден данъкоплатец - „ЛАДА ЛОКАЛ МАРКЕТ“ ЕООД. Оставянето на направените по делото разноски за сметка на държавата по силата на чл. 190, ал. 1 НПК се явява пряка последица от оправдаването на подсъдимия Ч. по внесеното срещу него в съда обвинение и тази част от присъдата на Софийски градски съд също отговаря на закона и трябва да се потвърди. Воден от изложеното по-горе и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 1 състав

Цитирани разпоредби

38