Решение № 18981 от 7.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6564/2024 г.

№ 18981

гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Серафимова

Настоящото административно производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр.с чл.75, ал.1, т.2 от ЗУБ. Образувано е по жалба на Рамата Сила- гражданин на Г. срещу Решение № 6699/05.06.2024 година на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАБ КЪМ МС НА РБ, с което последният на основание чл.75, ал.1, т.2, във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75, ал.1, т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Рамата Сила- гражданин на Г.. Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение.Твърди се, че при издаването на решението, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, като неправилно е анализирал бежанската история на търсещия закрила, като не е отчетено обстоятелството, че тя е лице от женски пол и принадлежи към определена социална група. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание, оспорващият- Рамата Сила редовно и своевременно призован се явява и с помощта на преводач от френски език В. Л. поддържа жалбата на заявените основания. Наред с това, жалбата се поддържа от адвокат И. редовно упълномощен. Ответникът по оспорването- Председател на ДАБ към МС на РБ, редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт Х. редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена Представителят на СГП прокурор К., който изразява становище за основателност на предявената жалба и моли да бъде уважена.. Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното: Със Заповед рег. № 4536Р ПАМ-17.08.2023 година на Началник ГПУ- Свиленград е наложена ПАМ“ Връщане до страна на произход Г. на чужденеца Сила Рамата. На 25.09.2023 година оспорващият депозирал Молба за закрила до ДАБ към МС на РБ. След регистриране на молбата, оспорващият попълнил Регистрационен лист, в който посочил, че имената са и Рамата Сила, гражданин на Г., родена е на 12.10.2003 година в [населено място], неомъжена, по религия мюсюлманин, етническа принадлежност сусу, по професия фризьорка, образование- основно, вледее френски език и полар, снета и е Евродак дактилоскопна експертиза и е запозната със Списъка на организациите, които предоставят правна помощ с помощта на преводач от френски език. На 25.09.2023 година до оспорващия е отправена Покана за явяване на интервю на дата 28.09.2023 година и е запозната с текста на поканата на език, който владее – френски с помощта на преводача Д.. С Решение за настаняване № 148/21.09.2023 година на Директор РПЦ- София Рамата Сила е настанена в РПЦ- София, [жк]. На 12.12.2023 година с оспорващия е проведено интервю в присъствието на преводач от френски език, в което тя посочила, че няма документ, той е останал в Турция, тръгнала от Г. за К. Д“ И. заради проблеми, починали са родителите и не е могла да се изхранва, там е срещнала една жена, която е искала да се грижи за децата и, като в Г. е живяла с баща и с втората му жена, като баща и умрял и мащехата и я карала да работи и и взимала парите, а като не изкарала нищо, не и позволявала да се храни, като мащехата и работела в ресторант, напуснала е Г. през месец септември 2022 година за К. Д“И. и дори не е знаела, че отива в тази страна, после работила и помагала на една жена, кота продавала ориз на пазара, която пък я запознала с друга жена мароканка, която и помогнала да замине за Турция, където била детегледачка, но после решила да замине да Франция и дошла в РБ с фалшива лина карта от Турция, като изобщо не е знаела къде се намира България и тук са я задържали, като мащехата и я дала на доста възрастен мъж, с който са сключили брак и насила се оженила, като имала с него религиозен брак и казала при регистрацията, че не е омъжена, защото не признавала този брак, като уговорените бракове в Г. са чести, отшила дори при адвокат и му се оплакала, но той и казал, че няма какво да се направи, искала да избяга, не е членувала в политическа партия или организация, мъжът на когото са дали я биел, насилвал я, карал я насила да спи с него, ругаел я, и като разбрал, че не е девствена много се ядосал и са я омъжили за него един месец преди да избяга, правили са сватба и искал да я обреже втори път и затова избягала, защото е обрязвана като малка и ако се завърне ще я карат да прави нещо, което не иска и иска помощ от България. На 29.02.2024 година до Председател на ДАБ към МС на РБ е депозирано Становище от интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, с което е предложено на търсещия закрила да бъде отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. На 05.06.2024 година ответникът по оспорването издал оспореното Решение № 6699 с което отказал предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Рамата Сила гражданин на Г.. Решението е връчено на 21.06.2024 година на оспорващия, а текстът му е преведен на разбираем за него език с помощта на преводач от френски език. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.84, ал.1 ЗУБ от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните: Оспореното Решение №6699/05.06.2024 година на Председател на ДАБ към МС на РБ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, /така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспореното решение е издадено от компетентен орган-това е Председател на ДАБ към МС на РБ, , на когото изрично по силата на чл.52 от ЗУБ е предоставено правото да издава на решения по реда на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ. Между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства е видно, че лицето М. Т. заема длъжността- Плбредседател на ДАБ към МС. При издаването на решението Председател на ДАБ към МС на РБ е нарушил процесуално-правните разпоредби, коте е довело до нарушаване на амтирално- парвинте разпордеби. От събраните доказателства е установено, че чужденецът е подал първа по ред молба закрила в РБ на дата 25.09.2023 година, като на тази дата е регистрирана същата, отправена е покана за явяване на интервю, попълнил е регистрационен лист, снета му Евродак дактилоскопна експертиза, запознат е с правата и задълженията на търсещия закрила и със Списъка на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут при ДАБ към МС. Според легалното определение на параграф 1, т.1 от ДР на ЗУБ. " Чужденец " е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а„чужденец, търсещ закрила“е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата/ аргумент от разпоредбата на параграф 1, т.2 от ДР на ЗУБ. Молбата за международна закрила представлява отправено искане за закрила от чужденец до Република България/ параграф 1, т.10 от ДР на ЗУБ. В конкретната хипотеза, подадената от чужденеца, търсещ международна закрила молба от 25.09.2023 година представлява първа такава, а производството се е развило в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС/прилагаща се за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави-членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила. в това място за задържане на чужденеца е разяснена възможността да кандидатства за международна закрила, същият я упражнил правото си да подаде молба за закрила и е подал такава на дата 25.09.2023 година то лично в съответствие разпоредбата на чл. чл. 58, ал. 3 ЗУБ вр. чл. 6, ал. 2 от Директива 2013/32/ЕС, осигурен му преводач от френски език, улесняващ достъпа му до процедурата в съответствие с чл. 59, ал. 1 ЗУБ и чл. 8, ал. 1, изр.2 от Директива 2013/32/ЕС, а молбата е препратена в ДАБ. От своя страна в Директива 2013/32/ЕС е посочено, че„молба за международна закрила“ или „молба“ означава искане за закрила от държава-членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид закрила извън обхвата на Директива 2011/95/ЕС, за която се кандидатства отделно; в) „кандидат“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което е подало молба за международна закрила, по отношение на която все още не е взето окончателно решение; , а „бежанец“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което отговаря на изискванията на член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС; и)„международна закрила“ означава статут на бежанец и статут на лице под субсидиарна закрила по смисъла на букви й) и к). След регистриране на молбата за предоставяне на закрила, на оспорващия е открито лично дело - разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗУБ и на нормата на чл. 6, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС в срок от 10 дни от подаване на молбата, като едновременно с това са му връчени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, текстът му е преведен на разбираем за него език с помощта на преводач от френски език и наред с това е запознат и със Списъка на организации, работещи с бежанци и чужденци, като на търсещия закрила от страна на ДАБ е предоставена безплатна правна и процедурна информация по чл. 19, ал. 1, изр.1 от Директива 2013/32/ЕС, в съответствие със Съображение 22 от Директива 2013/32/ЕС, така че същият е разполагал с тази процесуална гаранция, обща за всички производства по ЗУБ и глава ІІІ от Директива 2013/32/ЕС. По този начин писмено са му дадени необходимите напътствия за процедурата, която ще се следва, в съгласие и с препоръката по т. 192 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец.От доказателствата по делото не се установява оспорващият да е поискал предоставянето на безплатна правна помощ. Нещо повече, в хода на административното производство административният орган е спазил разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗУБ според която, молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, се информира писмено на разбираем за него език, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци.Когато обстоятелствата налагат това, тази информация може да бъде предоставена устно, а в конкретната хипотеза, още след регистриране на молбата, на оспорващия е предоставена информация / Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за закрила до ДАБ, списъкът е преведен на разбираем за него език с помощта на преводач от арабски език и отново липсват доказателства, че търсещият закрила е поискал да се свърже с лице или организация, и такъв достъп му е отказан. Още при регистрацията на оспорващия по реда на чл. 61, ал. 2 ЗУБ /както при подаване на молбата, така и при попълване на регистрационния лист оспорващият е посочил, че владее арабски език. Този документ му е преведен и го е подписал без възражения и след като чужденецът е посочил френски като език, които разбира, безспорно е спазена разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК/ като му е осигурен преводач от същия заявен от него език.Наред с това, в чл.12 от Директивфренскиата изрично е посочено, че търсещите закрила се интервюират на език, който владеят или за който има разумни основания да се счита, че те разбират.Търсещият закрила е гражданин на Г., като официалният език е френски, като оспорващият е заявил, че владее френски език Производството е приключило, като в предвидения по чл.74 от ЗУБ срок до 4 месеца от образуването на производството по общия ред интервюиращ орган изготвил становище, в което посочил, че молбата за предоставяне на международна закрила следва да бъде отхвърлена и изпратил личното дело на Председател на ДАБ. След получаване на личното дело на търсещия закрила, макари след срока, предвиден в нормата на чл.75 от ЗУБ- в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред Председател на Държавната агенция за бежанците взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила. Обстоятелството, че Председател на ДАБ е издал Решението след предвидения в закона срок, не води до извод, че след изтичане на срока той няма право да издава решения след срока. В самото решение обаче никъде административният орган не е обсъдил наведения довод от страна на оспорващия, че в Г. е била омъжена насила за по- възрастен мъж, който я биел, тормозел, сексуално насилвал и заплашвал да обреже втори път. Административният орган не е изследвал не се е съобразил с РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) от 16 януари 2024 година по дело С-621/21 година относно дискриминацията на жени, в което е посочено, че както отбелязва Генералният адвокат в точка 79 от заключението си, жените, които отказват да сключат принудителен брак, когато такава практика може да се приеме за социална норма в тяхното общество, или нарушават подобна норма, прекратявайки този брак, могат да се считат за принадлежащи към социална група със собствена идентичност в държавата им на произход, ако поради такова поведение се стигматизират или излагат на неодобрение от заобикалящото ги общество, което води до социалното им изключване и до актове на насилие, при преценката на молба за международна закрила, която се основава на принадлежност към определена социална група, съответната държава членка трябва да провери дали лицето, което изтъква този мотив за преследване има „основателни опасения“ от преследване по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95 в държавата си на произход поради тази принадлежност, като в това отношение съгласно член 4, параграф 3 от тази Директива оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване трябва да е индивидуално и да се извършва за всеки отделен случай бдително и предпазливо въз основа единствено на конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, закрепени не само в параграф 3, но и в параграф 4 от този член, за да се определи дали установените факти и обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице да може предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане жертва на действия на преследване, ако трябва да се завърне в държавата си на произход (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Политическо мнение в приемащата държава членка), C-151/22, EU: C: 2023: 688, т. 42 и цитираната съдебна практика) и за тази цел, както се посочва в точка 36., подточка x) от Насоките на ВКБ относно международната закрила №o1, за разглеждането на подадени от жени молби за предоставяне на статут на бежанец е необходимо събирането на релевантна информация за държавата на произход, като например за правното положение на жените, техните политически, икономически и социални права, културните и социални обичаи в държавата и последиците в случай на неспазването им, разпространението на такива вредни традиционни практики, честотата и вида на сигнализираното насилие срещу жени, предоставената им закрила, наказанията, налагани на извършителите на такова насилие, и опасностите, на които може да бъде изложена дадена жена в случай на връщане в държавата ѝ на произход след подаването на подобна молба и в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика. Наред с това, от приложената Справка за ситуацията в страната на произход, административният орган е изследвал общата ситуация в страната на произход, а не положението на жените и конкретната бежанска история, изложена от оспорващия. Нещо повече дори, в хода на съдебното производство се установи, че молителят / жена/ е бременна/ което макар и факт, настъпил след издаване на решението по силата на чл.142 от АПК следва да бъде взет предвид от съда. Този новонастъпил факт, както и липсата на анализ на бежанската история на оспорващия в съответствие с Решението на СЕС по дело С-621/21 година, сочещо, че член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, могат да се считат както жените от тази държава в своята цялост, така и по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика. Член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че когато молител твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, не е необходимо да се установява връзка между един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от тази директива, и такива действия на преследване, ако такава връзка може да бъде установена между един от тези мотиви за преследване и липсата на закрила срещу тези действия от субектите на закрила, посочени в член 7, параграф 1 от споменатата директива. Член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива, води до извод, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материално- правните разпоредби, което обуславя неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че спорът не позволява решаването му по същество от съда, то личното дело на оспорващия следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски. Воден от гореизложеното, Административен съд-София-град