Решение № 1091 от 1.12.2008 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1567/2008 г.

Предявен е иск с правно основание чл.99 ал.1 от Семейния кодекс. Ищецът Т.Х.М. ••• в исковата си молба против С.Ж.М. •••, че с ответницата по иска са сключили граждански брак на 26.07.2007г., от който брак нямат родени деца. Посочва, че още от самото на начало на брачния си живот се е наложило да се разделят за известни периоди от време, предвид работата им в Англия. Твърди, че вследствие на това помежду им се е появило отчуждение и през м.февруари 2008г. окончателно са се разделили, като към настоящия момент не поддържат никакви контакти помежду си.Моли Съда да допусне развод помежду им.В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител- адв.К. поддържа иска, сочи доказателства. Ответницата лично и чрез процесуалния си представител- адв.Лулчев неоспорва така предявения брачен иск. В съдебно заседание страните по делото излагат и поддържат споразумение по чл.99, ал.3 от СК, касаещо всички предявени в процеса небрачни искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното: Не се спори между страните по делото, а видно и от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №260/26.07.2007г. съставен от Община Пазарджик, същите са сключили граждански брак на 26.07.2007г. Като свидетел по делото е разпитана Н. Николаевна Маринова, от чийто показания се установи, че съпрузите не поддържат контакти помежду си като брачни партньори, като от м.02.2008г. се намират във фактическа раздяла. При така установената фактическа обстановка от правна страна Съдът приема, че предявения брачен иск е основателен, като съображенията на Съда за това са следните: Безспорно по делото от събраните гласни доказателства, подкрепени и от обясненията на страните се установи, че съпрузите живеят разделено от приблизително една година, т.е. Съдът приема, че страните по делото са осъществили следните брачни нарушения: отклоняване от съвместното си живеене, произтичащо от неизпълнението на своето съпружеско задължение за съвместно живеене-чл.16 от СК, както и че помежду им липсват чувства на доверие, привързаност, уважение, грижа за благополучието на семейството-чл.15 от СК.Съдът отчитайки обстоятелството, че личните неимуществени отношения между съпрузите, включващи в своето съдържание елементи от нравствено и морално естество имат доминираща роля в съпружеските отношения като цяло, и че именно тези отношения липсват между страните по делото намира, че бракът им е разтроен.Неизпълнението на посочените брачни задължения от страна на съпрузите е дало такова отражение върху съпружеските отношения, че е довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Налице е пълно отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка без възможност за възстановяване на брачната общност.По изложените съображения, Съдът приема, че брачният иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Съдът обсъждайки поддържаното в съдебно заседание споразумение между страните по делото, касаещо приетите за разглеждане в настоящия процес небрачни искове приема, че същото не противоречи на закона и като такова следва да се одобри. С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да се присъди държавна такса в размер на 10, 00 лева –по брачния иск-част от окончателната държавна такса в размер на 40, 00 лева.В тежест на ответницата следва да се присъди държавна такса в размер на 20, 00 лева-по брачния иск-част от окончателната държавна такса в размер на 40, 00 лева. Воден от горното, Пазарджишкият районен съд