Решение № 163 от 17.10.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 482/2023 г.

Производство по реда на чл. 463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК. Образувано е по жалба вх.№16774/25.05.2023г. от С. К. А., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Т. против Решение № 657 от 17.05.2023г., постановено по в.г.д. 20235300501138 по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на С. К. А., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника й по делото адв. Т. Т., в качеството й на съделител против Разпределение от 03.04.2023г., предявено на 04.04.2023г., по изпълнително дело №20199080401076 по описа на ЧСИ Б.А., рег. №.... при КЧСИ и се осъжда С. К. А., ЕГН ••••••••••, да заплати на Е. Т. У., ЕГН ••••••••••, сумата от 350 лв.- разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не следва да се споделят доводите на първоинстанционния съд, че П. Г. Л., ЕГН ••••••••••, следва да се допусне с посочена квота 1/16 идеална част от процесния недвижим имот, защото този начин се нарушава императивната разпоредба на чл. 344 от ГПК. Противното, според жалбоподателя, означава, че във всеки един момент може да се суспендира решение на съд със сила на присъдено нещо и то влязло в сила. Счита за ирелевантен за настоящия случай фактът на закупуване на 2/8 идеални части от делбения имот от М. А. и С. А. на 12.02.2015г., защото са преклудирани потестативните права на С. А. по чл.342 от ГПК да оспори правото на П. Г. Л. да участва в делбения процес. Първоинстанционния съд правилно бил отбелязал, че решението по развода между П. Г. Л. и С. К. А. е влязло в сила на 07.12.2016г., а видно от цялото производство по делбата, П. Г. Л. не е имал претенции към гореописания имот. Излагат се съображения, че основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове, като съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. На следващо място, жалбоподателят посочва, че изпълнителния лист по изпълнително дело № 20199080401076 по описа на ЧСИ Б.А. е издаден на 18.06.2019г. по гражданско дело 4435/2013 по описа на Районен съд Пловдив, много след датата 07.12.2016г., на която е постановено решението по развода между П. Г. Л. и С. К. А.. Намира, че ако има процесуална субституция на П. Г. Л., като приобритател на основание чл. 226, ал.3 от ГПК на придобитите от Е. Т. У. идеални части, то той е следвало да присъства в цялото производство, като страна съделител от 12.02.2015г. Счита, че е недопустимо въпросите, по които съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство, с решението по чл.344, ал. 1 ГПК, да бъдат пререшавани във фазата по извършване на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота, които съдът е длъжен да съобрази. Поради това, въпросът с делбените права следва да бъде разрешен по ясен и категоричен начин, който да не предполага последващи спорове между съделителите във фазата по извършване на делбата. В настоящия случай, било наложително преразглеждане на постановеното Решение по чл.344, ал.1 от ГПК към 12.02.2015г., като било безспорно, че това не е направено в цялото производство по делбения процес. Ето защо, според жалбоподателя, е недопустимо това да се извърши в процес като изпълнително производство и то при издадено изпълнително основание. Счита се, че в настоящия случай не са налице обстоятелства за прилагане на хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК, тъй като придобиването не е станало постфактум, а е станало по време на делбения процес. Предвид изложените съображение, жалбоподателят посочва, че проведеното делбено производство е незаконосъобразно, а същото е пренесено и в изпълнителното основание в пълен обем, като е недопустимо този процесуален пропуск да се „поправя“ с изготвеното за разпределение от 03.04.2023г. по изпълнително дело № 20199080401076 по описа на ЧСИ Б.А.. Поддържа, че субективните предели на изпълнителния лист и изключенията са очертани много точно и ясно в разпоредбата на чл. 429 от ГПК, а лицето П. Г. Л. не попада в нито една от изброените хипотези, защото ако е било противното, същият следвало да присъства в изпълнителния лист към дата 18.06.2019г. Счита, че с включването на лице, в полза на което няма сила на присъдено нещо с Решение от 26.10.2015г., постановено по г.д. 4435/2013г. на PC П., съдебен изпълнител Б.А. се произнася по материално правен въпрос, по отношение собственост и нейния обем, както и по отношение на сумите, които се получават за нея, без да има правомощия за същото. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 344 от ГПК, Районен съд Пловдив се е произнесъл между кои лица и при какви квоти допуска съдебна делба на гореописания недвижим имот, като в ГПК не е предвидена възможност съдебен изпълнител, в течащо пред него производство по изнасяне на публична продан на делбен имот, да разширява субективните предели на изпълнителния лист извън изключенията на чл. 429 от ГПК. В жалбата се твърди също, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. От приложеното копие от изпълнителното дело било видно, че няма данни как, на какво основание, размер и база, ЧСИ е достигнал до определените в него суми и е включил същите в разпределението. Освен това, към разпределението липсвала сметка за размера на дълга от ЧСИ, съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, която сметка за размера на дълга, включва пълна информация за размера на постъпилите суми, за начина на погасяване на дълга и за неговия остатък, а по силата на ал.2 от цитираната разпоредба, в сметката се посочват и разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Посочва се, че размерът на таксите и разноските, които се дължат по разпределението, се определя по ТТР към ЗЧСИ, като за тях ЧСИ, в изпълнение на задължението си по чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, дължи изготвяне на справка, в която следва да посочи всички фактически и правни основания за определянето им, както и че неизпълнението на действията по чл.79 от ЗЧСИ, вменени му от закона, е основание, за да се счете, че изготвеното по този начин разпределение е незаконосъобразно. В заключение, жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните норми. От въззиваемата Е. Т. У. е подаден в срок отговор по жалбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли същата бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора. Претендира за присъждане на разноските по производството. От останалите въззиваеми М. К. А., П. Г. Л. и Община П. не са подадени отговори по жалбата. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на въззиваемите, в съвкупност с материалите по делото, прие за установено следното: По делото няма спор, че с влязло в сила на 11.04.2014г. решение, постановено по гр.д.№4435/2013г. по описа на Районен съд- Пловдив, с е допусната делба между Е. Т. У., Е. Т. А., С.С. У., С. К. А. и М. К. А. на съсобствения им недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор... по КК и КР на гр. П., ведно с 1/9 идеална част от общите части на сградата и дворното място, при квоти: 2/8 идеални части за Е. Т. У., 2/8 идеални части за Е. Т. А., 2/8 идеални части за С.С. У., 1/4 идеална част за С. К. А. и 1/4 идеална част за М. К. А.. Не е спорно и че с Решение №3481/26.10.2015г. по гр.дело №4435/2013г. на РС-Пловдив, делбеният имот е изнесен на публична продан, за което е издаден изп. лист от 18.06.2019г., въз основа на който, по молба на съделителя Е. Т. У. от 19.06.2019г., е образувано изп. дело №1076/2019г. по описа на ЧСИ Б.А., с р-н на действие РС-Пловдив. Установява се от доказателствата по делото, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2015г., Е. Т. А. е продала на С. К. А. и М. К. А. притежаваните от нея 2/8 идеални части от имота, а с нотариален акт за дарение от 22.05.2015г. С.С. У. е дарила на Е. Т. У. притежаваните от нея 2/8 идеални части от имота. Видно от приложените по изп. дело №1076/2019г. по описа на ЧСИ Б.А. писмени доказателства, към 12.02.2015г. - датата, на която е закупила от Е. Т. У. 1/8 идеална част от имота, съделителката С. К. А. е имала сключен граждански брак с П. Г. Л., прекратен с развод с влязло в сила на 07.12.2016г. съдебно решение. По делото не се твърди, а и не се установява С. К. А. и П. Г. Л. да са избрали режим на разделност или договорен режим на имуществените си отношения като съпрузи, като от представеното по изпълнителното дело удостоверение от Агенцията по вписванията е видно, че такъв не е бил регистриран. При наличието на тези данни, с разпореждане от 04.10.2019г. на помощник ЧСИ М.А., като страна-съделител по изп. дело 1076/2019г. по описа на ЧСИ Б.А. е конституиран бившият вече съпруг на С. К. А. - П. Г. Л., като собственик на 1/16 от СОС... по КК и КР на гр. П., ведно с ½ ид. части от 1/72 ид. части от ПИ...... Според настоящата инстанция, това действие на ЧСИ е законосъобразно, тъй като е съобразено с действителното към този момент правно положение относно собствеността върху имота, предмет на публичната продан. Съгласно чл.429, ал.1 ГПК, субективните предели на изп. лист обхващат и частните правоприемници на взискателя, какъвто в случая се явява бившият съпруг на С. К. А. - П. Г. Л.. Доколкото последните са били в брак към датата, на която С. К. А. е придобила от Е. Т. У. 1/8 идеална част от имота, то съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от СК, по отношение на нея и съпругът й към този момент П. Л. е приложим законовия режим на общност, поради което и по силата на чл.21, ал.2 от СК, придобитата по време на брака им чрез покупко- продажба от С. К. А. 1/8 идеална част от имота е станала съпружеска имуществена общност, прекратена след развода им, след който П. Г. Л. е станал собственик на 1/16 идеална част от СОС, ведно с ½ ид. части от 1/72 ид. части от поземления имот. Неоснователни са възражения на жалбоподателя, че с контитуирането на П. Л. като страна в изп. производство се нарушава императивната разпоредба на чл. 344 от ГПК, че се суспендира решение на съд със сила на присъдено нещо и то влязло в сила и че фактът на закупуване на 2/8 идеални части от делбения имот от М. А. и С. А. на 12.02.2015г. бил ирелевантен, защото били преклудирани потестативните права на С. А. по чл.342 от ГПК да оспори правото на П. Г. Л. да участва в делбения процес. Не могат да се споделят и възраженията, че ако има процесуална субституция на П. Г. Л., като приобретател, на основание чл. 226, ал.3 от ГПК, на придобитите от Е. Т. У. идеални части, то той е следвало да присъства в цялото производство, като страна съделител от 12.02.2015г., както и че следвало да фигурира в издадения изп. лист за изнасяне на имота на публична продан. В случая се касае за абсолютно правомерно разпореждане с имуществени права от един от съделителите в полза на друг, извършено след влизане в сила на решението по допускане на делбата, което не води до промяна на страните в делбеното производство, нито до ревизия на влязлото в сила решение по 1-ва фаза на делбата. В тази връзка, както правилно е посочил въззивния съд, съгласно мотивите на решение по т.3 на Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС, прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, като конституирането в съдебното производство на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК, постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя, по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. В отношенията между приобретателя и прехвърлителя, от материалноправна гледна точка, правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, като във фазата по извършване на делбата прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя. Ето защо, доколкото П. Г. Л. е частен правоприемник на съделителката Е. Т. У., то признатите на последната права с влязлото в сила решение по допускане на делбата и с издадения въз основа на него изпълнителен лист се считат за негови, съответно същият следва, на основание чл.429, ал.1 ГПК, да участва в изпълнителното производство, образувано за извършване на публична продан на съсобствения имот, поради което правилно е бил конституиран като страна по същото и правилно му е била разпредЕ. припадащата му се част от цената на имота. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че нямало данни как ЧСИ е достигнал до определените в разпределението суми, както и че липсвала достатъчна конкретизация на таксите и разноските, включени в него. Видно от съдържанието на процесното разпределение, подлежащите на погасяване вземания са ясно посочени - припадащата се на другите съделители част от продажната цена на имота, направените от съделителката Е. У. разноски и такси по изпълнението, дължимите за имота публични вземания и дължимите в полза на ЧСИ такси по изпълнението. Таксите и разноските в общ размер от 11330, 40 лв. са подробно описани в Приложение №1 към разпределението с посочване на вида и размера им, датата на начисляването им и съответното правно основание по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В разпределението е била включена съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК и Община П. за публичните вземания за данъци върху имота, които са били съобщени на съдебния изпълнител до изготвяне на разпределението. На жалбоподателката С. К. А. е била разпредЕ. сумата от 76500 лв., представляваща припадащата й се съобразно квотата й част от продажната цена на имота, от която е постановена да се удържат 2124, 45 лв.- припадащата й се част от дължимите такси и разноски и 23, 58 лв.- дължими данъци за имота, като й са определени за изплащане 74351, 97 лв. Неоснователни са възраженията, че разпределението е опорочено, тъй като липсвала сметка по чл.79, ал.2 от ЗЧСИ. Само по себе си, неизготвянето на сметка по чл. 79 от ЗЧСИ не опорочава извършеното разпределение, тъй като не е предвидена от законодателя като елемент от същото, респ. като задължително условие за законосъобразност на същото, поради което заявеното от жалбоподателя възражение за липса на такава сметка е неоснователно. Освен това, видно от материалите по изп. дело, таксите и разноските по изпълнението са посочени в Приложение №1 към процесното разпределение, съдържащо необходимата информация по чл.79, ал.2 ЗЧСИ. Въз основа на всичко изложеното, ПАС приема, че жалба вх. №16774/25.05.2023г. от С. К. А., ЕГН ••••••••••, против Решение № 657 от 17.05.2023г., постановено по в.г.д. 20235300501138 по описа на Окръжен съд Пловдив, е неоснователна, поради което обжалваното със същата решение на Пловдивския окръжен съд следва да бъде потвърдено. От въззиваемата страна по жалбата Е. Т. У. се претендира присъждане на разноски за настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че тъй като страната е представлявана в производството от адвокат и е представила доказателства за извършени разноски от 350 лв, за плащането на които е налице отбелязване в представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие, то на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят С. К. А., ЕГН •••••••••• следва да бъде осъдена да заплати на Е. Т. У., ЕГН •••••••••• сумата 350 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. С оглед на гореизложеното, съдът