Решение № 386 от 21.12.2023 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1461/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

СЪДЪТ е сезиран с жалба от Д. С. Д. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град К., община К., ул. „П.“ ••• против протокол от ••• г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К.. Жалбоподателката твърди, че съгласно разпоредбата на чл.37 ал.4 от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, като в същия текст определил максималния размер, който може да бъде определен за една животинска единица за различните категории имоти, както и полагащата се площ за различните видове животни.

Съгласно разпоредбата на ал.6 на същия текст К. по чл.37и ал.3 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и въз основа на така определената площ извършвала разпределение на имотите за съответното землище. При извършване на това разпределение К. трябвало да приложи правилата на същата ал.6 и на ал.7 от същия текст.

Никъде в обжалвания протокол не се виждало К. по чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ да е определила необходимата за всеки кандидат площ.

В първата таблица, съдържаща се в протокола била определена „полагаща се площ“ за всеки от кандидатите. При това никъде в протокола не било указано по какъв начин е определена тази „полагаща се площ“ - на база на какви данни и по какви критерии. От текста на протокола не ставало ясно какво точно трябва да се разбира под „полагаща се площ“.

Т.е. в обжалвания протокол напълно липсвало изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които К. определила т.нар. „полагаща се площ“. Това само по себе си било грубо нарушение на разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ К. била длъжна на първо място да определи необходимата площ за всеки един от участниците в процедурата. От текста на протокола било видно, че К. не изпълнила това свое задължение. Това само по себе си било грубо нарушаване на административнопроизводствените правила от страна на К.. Този съществен пропуск в работата на К. опорочавал следващото нейно действие - разпределянето на имотите между участниците в процедурата.

Протоколът не съдържал информация кои са тези 57 имота с обща площ 1131, 828 дка, които подлежат на разпределение през 2023 г. Протоколът не съдържал информация и за това какви ливади притежават кандидатите, както и дали някой от тях до момента е ползвал по силата на договор за наем някой от имотите, подлежащи на разпределение, каквото било изискването на чл.37и ал.6 изречение второ от ЗСПЗЗ. От протокола не ставало ясно, в случай, че някои от имотите са били разпределени съгласно второто изречение на цитираната разпоредба, дали е имало имоти, разпределени по реда на третото изречение на същата алинея и ако да, по какви критерии е било сторено това.

Протоколът не съдържал никакви данни относно прилагането на чл.37и ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което и съгласно разпоредбата на чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ можел да бъде окончателен и съответно, да бъде публикуван, като индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Липсата на тази информация правела процедурата незавършена и съответно - незаконосъобразна.

В резултат на всички изброени по-горе нарушения на правилата за извършване на разпределението и на чл. 59 ал.2 от АПК, на практика било абсолютно невъзможно да се установи дали разпределените на всеки един от участниците в процедурата имоти съответстват на критериите, съдържащи се в разпоредбите на чл.37и от ЗСПЗЗ - дали правилно и законосъобразно е определена площта на предоставените имоти, дали участниците са получили имотите, за които до момента са имали сключени договори за наем и аренда, дали ако има такива имоти - останалите са разпределени правилно и законосъобразно. Всичко това правело процедурата непрозрачна, какъвто бил смисълът на закона.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразен протокол от ••• г. на К. по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № ••• г. на ••• на О. К.. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К. оспорва жалбата.

Съгласно чл.37и ал.1 изр. първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдавали под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на •••, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.

Пасищата, мерите и ливадите се разпределяли между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подавали заявление по образец до ••• на общината в срок до 10 март, към което прилагали документи, определени в правилника за прилагането на закона (чл.37и ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).

Кметът на общината назначавал К., която определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределяла имотите за всяко землище. К. съставяла протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май (чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ).

Протоколът се обявявал в кметството и се публикувал на интернет страницата на общината и можел да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спирало изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго (чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ).

От посочените правни норми ставало ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ е специална. Касаело предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първият етап К. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на К.. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касаел сключване на договора за наем или аренда от ••• на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на К.. С решение •••243 от 22.04.2015 г. на О.С. - К. били определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията на община К. за индивидуално и общо ползване.

За землище гр. К. за индивидуално ползване били определени имоти с обща площ 5090.173 дка.

С решение № 156/25.02.2016 г. на О.С. - К. били определени ливадите от общинския поземлен фонд на територията на община К. за общо и индивидуално ползване на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на регистрираните животни.

С решение •••09/25.02.2021 г. на О.С. - К. било изменено и допълнено решение № 156, взето с протокол № 6 от заседание на О.С. - К. от 25.02.2016 г. по отношение на имоти с начин на трайно ползване (НТП) - ливада, заличени от списъка за индивидуално ползване.

Към административната преписка по издаването на процесния протокол бил приложен списък на имотите с начин на трайно ползване пасища и ливади на територията на О. К., които подлежат на разпределение през 2023 г. На следващо място, следвало да се има предвид, че през 2023 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на пасища, мери и ливади (ПМЛ) от ОПФ за землище гр. К. били 13 броя. Видно от процесния протокол и приложената административна преписка по издаването му, за всеки животновъд, на база регистрираните в интегрираната информационна система на ••• животновъдни единици, била определена необходимата площ. Съгласно записаното в протокола „ Видно от горната таблица, общият брой ЖЕ (животински единици) на територията на землище гр. К. е 850.95. Полагащата се обща площ в декари, приравнена към 1-7 категория, съобразно вида и броя на регистрираните пасищни селскостопански животни в Интегрираната информационна система на ••• е в размер на 16670.500 дка. Имотите с НТП пасище, ливада общинска собственост, които подлежат на разпределение през 2023 г. са 57 броя, с обща площ 1131.828 дка или процентно 6.78 % от общата полагаща се площ, крайно недостатъчно.“ В изпълнение на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ К. назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К. определила полагащата се площ в декари за всеки от 13- те животновъди, подал заявление в законоустановения срок.

Следвало да се има предвид, че общата площ на пасищата и мерите, необходима за задоволяване нуждите на всички собственици на животновъдни обекти в землището на гр. К. била 16 670.5 дка.

Видно било, че няма как да бъдат удовлетворени в максимална степен собствениците на животновъдни обекти в землището на гр. К. поради факта, е площта за разпределение е в пъти по-малко от необходимата.

Конкретно за жалбоподателката необходимата площ била определена в размер на 1388 дка.

При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално ползване било взето предвид от К., имотите - пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които животновъдите получили от предходни разпределения.

В конкретния случай жалбоподателят от предходни разпределения получил 149.860 дка.

А от разпределението, което е направено от К. назначена със Заповед № РД-446/27.04.2021 г. на ••• на О. К., съгласно Протокола по чл. 37и ал 6 от ЗСПЗЗ от ••• г., жалбоподателката получила 59.860 дка.

Имотите били разпределени от К. и договорите за тях следвало да се сключат за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2023 г. (стр. 6 от протокола от ••• г.).

Неоснователно било и твърдението, че протокола от ••• г. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, не съдържа информация кои са имотите, подлежащи на разпределение. Имотите били описани подробно с местност, площ и идентификатор в списък към административната преписка.

Съгласно чл. 37, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, които препращали към ал. 4 на ЗСПЗЗ, ПМЛ се разпределят между:

1. Правоимащиге, притежаващи животновъден обект в съответното землище:

1. Като се вземат предвид: 2.1. броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни;

2.2. притежавани и ползвани на правно основание ПМЛ. С оглед вида на животинските единици (ЖЕ), законът определял площта, която се пада на ЖЕ.

При разпределението на ПМЛ, К. служебно направила справка относно регистрираните животновъдни обекти в землището на гр. К., а също така и за регистрираните видове пасищни селскостопански животни. Към заявлението на всеки един кандидат бил прикрепен резултатът от тази служебна проверка в Б.А.Б.Х. - регистриран животновъден обект и видове животни, разпределени в категории: говеда от 6-24 месеца, мляко; биволи автохонни породи от 6 - 24 месеца и т.н.

Също така били извадени и прикрепени справки за регистрирани и ползвани ПМЛ от всеки един от кандидатите.

Неоснователно се явявало и твърдението, че протоколът от ••• г. не съдържа информация за конкретните имоти и общо тяхната площ, подлежащи на разпределение с процесния протокол. Съгласно чл. 37и ал. 3 от ЗСПЗЗ Общинският съвет определял с решение пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с категории се обявявал в общините и кметствата и се публикува на Интернет страницата на общината в срок до 1 март т.е. нямало законово изискване за преповтаряне на имотите, подлежащи на разпределение в протокола.

За всички изложени твърдения от жалбоподателя в административната преписа съществували неоспорими доказателства, които не подкрепят същите.

В изпълнение на разпоредбата по чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ в процесния протокол и административната преписка била попълнена с неоспорими доказателства за изпълнение на законовото изискване.

Всички доказателства обосновавали извода за спазена процедура за разпределението ма пасища, мери и ливади в землището на гр. К. и законосъобразен протокол от ••• г., а всички навеждани твърдения в обратна посока се явявали неоснователни и необосновани.

Неоснователно се явявало и твърдението на жалбоподателя, че административният акт, какъвто се явявал процесния протокол, не е мотивиран, което е нарушение на чл.59 ал.2 т.4 пр.1 от АПК.

В протокол от ••• г. за разпределение на мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд на правоимащи собственици на животновъдни обекти на К. по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при О. К., се съдържали данни за броя на притежаваните животински единици от всеки един от заявителите. Налице били данни за пасищната площ, с която разполагат към момента на провеждане на процедурата. Безспорно било установено, че административният орган спазил реда, определен с нормата на чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и с чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. При това положение не можело да се приеме, че административният акт не е мотивиран, тъй като оспореният протокол обективирал действията на К. и съдържал достатъчно ясни мотиви, които позволявали да се извърши проверка на акта относно изпълнението на законовите изисквания (решение № 592 от 18.04.2017 г. по адм. д. •••37/2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив).

МОЛИ съда да постанови решение, с което потвърди като правилен и законосъобразен протокол от ••• г., издаден на основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от К. назначена със Заповед № ••• г. на ••• на О. К., и да остави подадената жалба срещу същия от Д. Д. без уважение. Претендира деловодни разноски.

Заинтересованата страна „Е.Р.Д.“ ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва жалбата, а оспорения протокол счита за правилен, за постановен от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на установената от закона форма, на процесуалните правила, на материалния закон и обоснован.

Счита, че всички основания, които са посочени в нея свързани с незаконосъобразност на протокола на К., с която е извършено разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на град К. са неоснователни. Счита, че на първо място не е нарушена наредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като протоколът на К. съдържа абсолютно всички изисквания за мотивиране на един административен акт. В него били изложени всички фактически и правни основания за издаването му. В табличен вид, при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗСПЗЗ, подробно били определени подлежащите на разпределение площи, съобразно притежаваните от собствениците на животновъдни обекти, които кандидатствали, в зависимост от видовете и роя на животните. К. се съобразила с вида на животните, също така се съобразила и изложила мотиви кой от земеделските стопани какви имоти притежава, било лично, било получени под наем или аренда от общински такива имоти, и били спазени изискванията на ал. 6, да определи необходимата за всеки един площ. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 6 и ал. 8 от ЗСПЗЗ, оспорването на протоколите на тези комисии, касаело единствено площите, а не и конкретните имоти. До сега всички оспорвания били свързани включително с това, при определяне на необходимите площи, кои имоти в дадените площи са разпределение на определените земеделски производители. Неоснователно било твърдението в жалбата, че не става ясно кои са онези земи – пасища, мери и ливади, които са определени за предоставяне на частни стопани за ползване по този текст на закона, а именно тези 57 имота с обща площ 1131.82 дка. Както и К. обърнала внимание в писмения отговор на жалбата, те се съдържали в преписката, имало списък и съответните решения на О.С.. Имотите били три на брой и били цитирани и приложени по преписката, в които изрично се вижда как с времето от 2015 г. до сега са коригирани площите в зависимост от това какво се случва с тези общински имоти, тъй като от 2015 г. някои от тях били продадени, някои от променили предназначението си. Съгласно съдебната практика не било задължително в един административен акт изрично да се съдържа посочване на всички факти, свързани с такива, които се намират в други актове, които са приложени в административната преписка, какъвто е бил настоящия случай. Този довод на жалбоподателя бил абсолютно неоснователен. Счита процедурата по чл. 37 ал. 7 от ЗСПЗЗ за спазена и че са изложени пълни мотиви за това какви искания са направени до съответните общини на съседните землища и съответно отговорите от тях, че свободна земя за разпределяне като пасища, мери и ливади няма и поради това, счита че цялата процедура е завършена към момента, когато е издаден административния акт. В тази връзка било неоснователно и твърдението, че той е издаден при непълна, непроведена изцяло процедура.

МОЛИ съда да постанови решение, с което остави без уважение жалбата като неоснователна и остави в сила протокол от ••• г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К. като законосъобразен и обоснован. Претендира зазноски.

Заинтересованите страни: Д. С. Н., адрес: гр. К., ул. „Ч.Т.“ •••, Г. С. Н., с адрес: с. А., О. А., ул. „Д.“ •••, Б. Х. А., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Р.Б.“ •••, М. Г. А., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Р.Б.“ •••, М. Л. Н., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Ч.Т.“ •••, Н. Б. П., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Р.Р.“ •••, И. К. А., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Ц.Ч.“ •••, Л. К. А., с адрес: гр. К., О. К., ул. „Ц.Ч.“ •••, Т. Д. К., с адрес: гр. К., О. К., ул. „П.“ •••, Л. М. Р., с адрес: гр. Р., О. Р., ул. „П.“ •••, П. И. Ц., с адрес: гр. К., О. К., ул. „И.Б.“ •••, не вземат становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност и след като съобрази доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган – К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К.. Съставът на К. е надлежно конституиран с оглед изискванията на чл. 37и ал. 6 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно: състои се от петима редовни членове, един от които – правоспособен юрист (юрк. И. Д.) и двама резервни членове. Представени са декларации от членовете на К. по смисъла на чл. 100 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с участник в процедурата или с членове на неговите управителни или контролни органи. Спазена е и предвидената в закона писмена форма – чл. 37и ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100 ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

По основателността: Оспореният протокол от 28.03.202 г. съдържа провеждането на процедура по чл. 37и ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ, Д.звита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, регламентира специална процедура по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, без търг или конкурс на правоимащите лица. Правоимащи лица по смисъла на чл. 37и ал. 1 от ЗСПЗЗ са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на •••, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Посочените лица не трябва да имат данъчни задължения, както и задължения към Д.Ф.З., държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ.

Предвидената в закона процедура се осъществява на два етапа. При първия етап К. по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите за всяко землище, като за целта издава протокол. Съгласно чл. 37и ал. 8 от ЗСПЗЗ протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от процедурата включва сключване на договор за наем или аренда от ••• на общината, съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на К.. Едно от съществените задължения на К. по чл. 37и ал. 6 ЗСПЗЗ е да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл. 37и ал. 4 ЗСПЗЗ. Цитираната норма предвижда конкретни критерии, като определящ е броят на притежаваните от кандидата животни. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно вида и броя на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. Разпоредбата предвижда още, че на правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

С оспорения протокол от ••• г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К., е разпределено ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2023/2024 г. в землището на град К., община К.. С оспорения протокол, съпоставен с писмените доказателства – част от административната преписка, на жалбоподателя Д. Д. е разпределено ползването на площи в общ размер на 59.860 дка, като е отчетено, че същата от предишно разпределение е получила от общински поземлен фонд имот с площ от 90.00 дка или общо полза площ от 149.860 дка (л. 7 от протокола). В протокола са индивидуализирани имотите, които се разпределят на жалбоподателката. Отглежданите от жалбоподателя животни (говеда) са определи като общо 69.40 животински единици (ЖЕ), за които полагаемата се (необходимата) площ е изчислена на 1388 дка.

С решение 156, взето с протокол № 6 от 25.02.2016 г. на О.С. К., допълнено с решение № 409, взето с протокол •••0 от 25.02.2021 г. на О.С. К., са определени ливадите от ОПФ на територията на общината, за индивидуално ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в ИИС.

Не се спори, че общата площ, необходима за задоволяване на нуждите на всички 13 участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е в размер на 16 670.50 дка. Видно от приложения по делото списък на свободни имоти за индивидуално ползване, с начин на трайно ползване пасище, мера в землище гр. К., подлежащи на разпределение през 2023 г. (л.49), в същия са включени 59 поземлени имота, т.е. с два повече от посочените в оспорения протокол (там са посочени 57 имота) с обща площ 1216.646 дка (изчислено от съда).

Установен е по категоричен начин недостиг на ПМЛ от ОПФ на община К. в землището на гр. К., но за съда не става ясно от къде идва разликата от два имота, посочени в списъка на имоти, подлежащи за разпределение през 2023 г. в посочената в протокола площ от 1138.828 дка и изчислената от съда площ 1216.646 дка. Самата К., както в протокола, така и в отговора на жалбата се позовава на представения по преписката списък.

Съдът не установи и механизма, по който са изчислени площите, подлежащи на предоставяне на отделните стопани съобразно броя на отглежданите от тях животни. В протокола са посочени като съобразени площи в общ размер на 1812.21 дка, представляващи сбора между площите разпределени с оспорения протокол и тези, които стопаните ползват по договори, които към 30.09.2023 г. ще са действащи, т.е. договори с кален срок през 2024 г. (1131.828+90.00+93.169+397.213+100). При изчисление на съотношението на общия брой ЖЕ към цялата площ, която е взета предвид при постановяване на протокола и съотношението на разпределената площ или сбора на разпределената и вече ползваната площ на един стопанин към броя на отглежданите от него животни се получават несъответствия. Така, по отношение на жалбоподателката, изчисленото съотношение сочи, че на същата се следва площ от 147.80 дка, а тя ползва общо 149.860 дка, но при изчисление по същия способ за втория стопанин посочен протокола се установява, че на същия е определена площ от 84.265 дка а би следвало да бъде определена такава в размер на 174 дка, в случай, че са ползвани посочените съотношения към изчисления общ брой ЖЕ на всеки стопанин. На третия в списъка са определени за ползване 38.634 дка, при изчислени от съда по посочения начин 94 дка. Така съдът е в невъзможност да провери какви са съотношенията, при които е изчислен размера на площта, която е приел административния орган, че следва да се предостави за 1 ЖЕ. Административния орган е приел, че следва да отчете ползването на общо 1812.21 дка площ за общо 850.95 ЖЕ или по 2.13 дка площ за 1 ЖЕ, но при пресмятане на броя ЖЕ на отделните стопани, така, като е посочен в табличен вид, умножен по 2.13 дка се получават разлики, за които съдът не може да установи от къде произтичат. Т.е. в мотивите към оспорения акт не е посочена методиката, която органът е приел за начин на изчисление на площите, и ако тя е същата, която съдът счита за относима, то не е посочил по каква причина на отделните стопани е предоставена по-голяма или по-малка площ от сметнатата математически. Не е посочено и какво се е случило с разликата, доколкото на втория и третия в списъка са предоставени почти половината от площите, които съдът изчислява.

Предвид на изложеното съдът приема, че въведения от жалбоподателя порок – липса на мотиви е основателен. Оспореният протокол не съдържа реквизитите, визирани в чл. 59 ал.2 т.4 пр.1 от АПК – не са посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които същият е съставен, в частта касаеща механизма, по който са определени площите за 1 ЖЕ, доколкото се констатират значителни разлики, когато съдът изчислява математически необходимата площ за всеки стопанин.

Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 т. 5 АПК. Посоченият порок е основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Не е представен и друг акт – методика или алгоритъм на изчисление, за да може съдът да провери действителната воля на административния орган.

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменен протокола от ••• г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от К., назначена със заповед № ••• г. на ••• на О. К.. Отмяната не следва да се ограничи само до разпределението на имотите, касаещи жалбоподателката, тъй като се установиха несъответствия, за които липсват мотиви и волята на органа не може да бъде проверена.

Изложеното предопределя правния интерес на оспорващата да обжалва протокола в цялост.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че в протокола не е определена необходимата за всеки кандидат площ. Фактът, че същата е наречена „полагаща се“, а не необходима, не променя характера на посоченото в протокола.

Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника по жалбата с указания за точното приложение на закона – чл. 37и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като К. следва да извърши разпределение на площите при спазване изискването на 37и ал.7 от ЗСПЗЗ до изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ и за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 от АПК, както и да изложи мотиви относно механизма на изчисление на припадащата се площ за 1 ЖЕ, както и вземат ли се предвид други площи при изчисленията за предоставени площи на конкретен стопанин на животновъден обект, извън вече посочените в протокола като ползвани по предходни действащи договори.

С оглед изхода на спора жалбоподателя имат право на разноски в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът