Решение № 11034 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1650/2025 г.
Административен съд - Бургас10.12.2025 г.докладчик Константин Григоров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Я. К., [ЕГН], [населено място], [жк] [адрес], против мълчалив отказ на кмета на община Бургас по жалба, подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 02.06.2025 г., с искане за връщане на събрана глоба от 30 лв. за поставена скоба на 14.03.2025 г. ОСЪЖДА К. Я. К., [ЕГН], [населено място], [жк] [адрес] да плати на община Бургас, сума в размер на 200 лв. – разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от К. Я. К., [ЕГН], [населено място], [жк] [адрес], против мълчалив отказ на кмета на община Бургас по жалба, подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 02.06.2025 г., с искане за връщане на събрана глоба от 30 лв. за поставена скоба на 14.03.2025 г. Жалбоподателят твърди, че от подаване на жалбата е изтекъл срокът предвиден в чл. 57, ал. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Излага подробни доводи за отмяна на акта, претендира разноски. Ответникът – кмет на община Бургас, чрез представител по пълномощие, твърди недопустимост на жалбата, алтернативно оспорва същата и иска да бъде отхвърлена. Сочи, че производството не е срещу мълчалив отказ, а искането е за отмяна на ПАМ. Твърди, че кметът не се явява по-горестоящ орган на директора на Общинско предприятие „Транспорт“. В писмено становище подробно мотивира доводите си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Факти: На 14.03.2025г. на автомобила на жалбоподателя било поставено блокиращо средство, въпреки заплатен билет за таксуване на престоя в зона с въведен режим на платено паркиране, който обаче не бил поставен на предното обзорно стъкло на автомобила. За дейността по поставяне на техническо средство „скоба“, К. заплатил 30 лв. (л. 6). С възражение с вх.№ 9400-120/14.03.2025 г. жалбоподателят уведомил директора на ОП „Транспорт“ за неправомерното поставяне на скоба на автомобила му. В писмо изх. №9400-120
от 09.04.2025г. (л. 27) директорът на ОП „Транспорт“ посочил, че жалбата му е неоснователна, а заплатената от К. сума е за вече направени разходи по прилагане и отстраняване на техническо средство за принудително задържане на МПС. Писмото е получено лично от жалбоподателя на 15.04.2025г. (л. 28). На 02.06.2025г. Калурегов подава жалба срещу отказа на директора на ОП „Транспорт“ да бъде върната заплатената сума от 30 лв. Сезираща съда жалба е от дата 16.07.2025г., с положен вх.№ 94-01-24032/17.07.2025 г. на община Бургас (л. 3) Правни изводи:
Предмет на настоящото производство е мълчалив отказ на по-горестоящ орган да се произнесе по жалба, оспорваща акт по административен ред. Настоящият състав на съда не споделя доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на производството, доколко в същото не следва да се обсъжда правилността на поставянето на техническо средство на МПС.
Съгласно чл. 97, ал.1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение. Поисканото произнасяне по отказа на директора на ОП „Транспорт“ е следвало да бъде направено до 14 дни от започване на производството, т.е. срокът за произнасяне изтича на 16.06.2025 г., който ден е бил присъствен.
Според разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата инициирала настоящото производство, с която се оспорва мълчаливият отказ на Кмета на община Бургас, е подадена до съда, в срок, на 17.07.2025 г. Предвид липсата на произнасяне в този срок е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал. 1 АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.
По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административния орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи заявлението.
Съгласно чл.81, ал.1 от АПК индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Съдът намира, че писмо изх.№ 9400-120
от 09.04.2025 г. на директора на ОП „Транспорт“ притежава белезите на индивидуален административен акт, тъй като с него пряко се засягат права и интереси на жалбоподателя. Спорът в настоящия случай се свежда до това дали кметът на община Бургас се явява по-горестоящ орган на директора на ОП „Транспорт“. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от АПК административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. По смисъла на чл.51 и чл.52, ал.1 от ЗОбС ОП „Транспорт“ се явява специализирано неправосубектно звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, поради което и на основание §1, т.1 от ДР на АПК, директорът, комуто са възложени правомощията по ЗДвП и Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас, има качеството на административен орган. Ето защо кметът на общината има правомощията на компетентен „по-горестоящ административен орган“, определени в чл.97 от АПК ( Решение № 11911/05.11.2024 г. по адм.д. № 6678/2024 г. на ВАС). На основание чл. 84, ал. 1 от АПК жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай този срок не е спазен от жалбоподателя. Според събраните по делото доказателства, оспореното пред кмета на общината писмо на директора на ОП „Транспорт“ е получено от жалбоподателя на 15.04.2025 г., т.е. срокът за неговото оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган е изтекъл на 29.04.2025 г., присъствен ден. По делото не се спори, че жалбата сезирала ответника е подадена на 02.06.2025 г., от което следва, че същата е просрочена, по нея не се дължи произнасяне и формираният мълчалив отказ се явява законосъобразен. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава същата следва са бъда отхвърлена. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски, с оглед направеното в открито съдебно заседание искане за това. Ето защо на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като не следва да се уважи искането за присъждане на 300 лв., направено след приключване на последното заседание по делото.