Решение № 743 от 31.5.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 234/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т. М. Й. от [населено място], община Севлиево, [улица]против Решение №159/18.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ, обективиран в писмо №С23007-178-0020992/19.09.2023 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, ИРМ Габрово В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.

Искането за отмяна на акта е аргументирано с твърдения за липса на задължения. Жалбоподателката се позовава на влезли в сила решения на РС Севлиево, ОС Габрово и Определение на ВКС ……………

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител, застъпва становище, че съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното решение Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира следното:

І. По допустимостта.

Отказът на Публичния изпълнител при ТД на НАП гр. В. Търново да прекрати производството по изп. дело № 1804677478/2018 г. е обективиран в писмо №С23007-178-0020992/19.09.2023 г., подписано от главен публичен изпълнител Ц. П. и Отказът е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. В. Търново резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІ. От фактическа страна се установява следното:

Т. М. Й. има сключен договор с ДФ „Земеделие“ №07/112/02302 от 20.10.2009 г. по мярка „Създаване на стопанска на млади фермери“ от Програма за развитие не селските райони за периода 2007-2013 г. Съгласно т.3.1 от Договора ползвателят е длъжен да подаде заявка за второ плащане до 20.10.2012 г. Твърди се, че Т. Й. не е подала такава заявка в посочения срок и съгласно т.4.4 б.е от договора дължи връщане на полученото първо плащане, ведно със законната лихва. Със Заповед от 18.12.2012 г. Директорът на ОД на ДФЗ гр. В. Търново е отказал второ плащане, прекратил е договор №07/112/02302 от 20.10.2009 и е постановил връщане на полученото първо плащане.

На 31.01.2013 г. на Т. М. Й. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, връчена на 19.02.2013 г. След изтичане на срока за доброволно плащане, ДФ „Земеделие“ е предприел действия за издаване на изпълнителен лис. На 29.03.2013 г. РС Севлиево е издал изпълнителен лист за сумата от 24446, 00 лв. главница.

ДФ „Земеделие“ е подал искова молба до РС Севлиево, по повод която е било образувано гр.д №99/2015 г. Постановено е Решение №222/19.10.2015 г., с което РС Севлиево е осъдил Т. Й. да заплати сумата от 24 446, 00 лева – първо плащане по договор №07/112/02302 от 20.10.2009, ведно със законна лихва в размер на 4 80710 лева, както и сумата от 2 453, 46 лева, представляваща разноски по делото. Несъгласна с решението на РС Севлиево, Т. Й. е подала жалба срещу него, въз основа на която в ОС Габрово е било образувано гр.д №362/2015 г. С решение №49/15.03.2016 г. ОС Габрово е отменил първоинстанционното решение на РС Севлиево и вместо него е постановил отхвърляне иска, предявен от ДФ „Земеделие“ за сумата от 24 446, 00 лева.

ДФ „Земеделие“ е подал касационна жалба до ВКС, по която било образувано търг.д №60180/2016 г. по което с Определение №5/05.01.2017 г. не е допуснато касационно обжалване.

След получаване на цитираните по-горе съдебни решения – на РС Севлиево, ОС Габрово и Определение на ВКС, ДФ „Земеделие“ е установил нарушение на разпоредбите на т.4.4 б.а и б.б от №07/112/02302 от 20.10.2009 г. Позовавайки се на експертизата, изготвена по в.гр.д №362/2015 г. на ОС Габрово, ДФ „Земеделие“ е приел, че Т. Й. не е изпълнила всички инвестиции, основните дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнесплана и не е увеличила икономическия размер на стопанството.

За констатираните нарушения на договора е издадено Решение за налагане на финансова корекция 07/112/02302/04/01 от 18.08.2017 г. Решението е било връчено на 10.11.2017 г., не е обжалвано от Т. Й. и е влязло в сила на 15.11.2017 г. С посоченото решение е установено задължение в размер на 23 643, 29 лева, което не е погасено и посочената сума е дължима.

С молба с вх.рег. № [рег. номер]-000-0444986/13.09.2023 г. Т. Й. М. е отправила искане за прекратяване събирането на вземане по образуваното изпълнително дело №180467747/2018 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, по повод на което Главен публичен изпълнител Ц. П. е изпратила писмо, уведомяващо молителката М., че не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл.225 от ДОПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Срещу отказа, обективиран в цитираното писмо, е подадена жалба вх.№ [рег. номер]-000-0485299/05.10.2023 г., в която Т. Й. излага аргументите си за недължимост на претендираните суми, позовавайки се на приложените, влезли в сила съдебни решения.

Изложените доводи, не са възприети от Директора на ТД на НАП, който е изложил мотиви в Решението, с което е оставена без уважения жалбата на Т. М. Й.. При така установената фактическа обстановка и при дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта, съдът приема следното:

Решението е издадено от компетентен орган - директор на ТД на НАП–В. Търново, в кръга на правомощията му по чл. 266, ал. 1 от ДОПК (обжалване действията на публичен изпълнител), в 14-дневния срок по чл. 267, ал. 2 от ДОПК и при спазване на административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма по чл. 59, ал. 1 от АПК.

Основният спор между страните е чисто правен и се състои в отговор на въпроса: налице ли са основания за прекратяване на образуваното изпълнително дело №180467747/2018 г. по описа на ТД на НАП В. Търново.

Както публичният изпълнител, така и Директорът на ТД на НАП, както и съдът могат да постановят прекратяван на производството по принудително изпълнение на публичните вземания при наличие на основанията, изчерпателно изброени в чл.225 ал.1 от ДОПК.

1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло;

1. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;

1. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

1. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;

1. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;

1. по писмено искане на публичния взискател;

1. в други случаи, предвидени в закон.

Другата възможна хипотеза се съдържа в разпоредбата на чл.168 от ДОПК, според която „Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

1. чрез прихващане;

1. по давност;

1. при опрощаване;

1. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

1. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

1. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

1. (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г.) при погасяване на задълженията на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност е прекратено поради изчерпване на масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл. 760ж от Търговския закон.“ Тези основания са изрично посочени в закона и са цитирани и от публичния изпълнител, и от Директора на ТД на НАП при постановяване на съответните актове. Жалбоподателката, обаче прави други възражения, които изобщо не са били обсъдени от публичния изпълнител. Същата се позовава на влезли в сила решения, съответно на РС Севлиево, ОС Габрово и Определение на ВКС като твърди, че предметът на извършената финансова корекция е идентичен с този, по който има произнасяне на съдилищата. Изтъква, че влязлото в сила решение на ОС Габрово има силата на присъдено нещо по отношение на спора с ДФ „Земеделие“.

Съвсем формално, без каквато и да е конкретика, публичният изпълнител е посочил, че липсват цитираните по-горе основания за прекратяване. По отношение на изложените доводи на жалбоподателката в атакувания акт няма изразено становище. Дори да не бъдат възприети тези доводи е следвало да бъдат обсъдени.

От административният орган се изисква прецизна и точна преценка за характера на натрупаните задължения. Чл. 35 от АПК изрично изисква административният акт да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Нормата в първата си част, представлява юридически израз на обективните изисквания на правоприлагането, тъй като без осъществяването именно на тези изисквания не би могло да се прилагат материалноправните норми – това обяснява и нейния императивен характер. В съвкупност цели да гарантира правото на гражданите и организациите да участват активно в производството по издаването на индивидуалните административни актове. Ето защо всяко нарушение на това изискване, може да доведе до материално незаконосъобразен административен акт, т. е. то е съществено, дори и да се отнася до неизясняването само на едно обстоятелство или факт – от значение за случая.

В настоящия случай това не е сторено нито от публичния изпълнител, нито от директора на ТД на НАП В. Търново при провеждане на производството по административно обжалване. Административният орган не е изяснил всички необходими факти и обстоятелства от значение за случая. По делото липсват доказателства, а ако такива са налични, те липсват в административната преписка.

Цялата фактология по делото се установява от писмо № [рег. номер]-000-0209855/27.04.2023 г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Главния публичен изпълнител ТД на НАП В. Търново, приложен на л.116 от делото. В него наличната информация е описана по хронологичен ред. В частта, касаеща Решение за налагане на финансова корекция 07/112/02302/04/01 от 18.08.2017 г. е записано, че след получаване на съдебните решения на РС Севлиево, ОС Габрово и определение на ВКС ДФ „Земеделие“ е установил нарушение в разпоредбите на т.4.4 б.а и б.б от договора и то позовавайки се на експертиза, назначена по въззивното дело на ОС Габрово. Пак в същото писмо е посочено, че решението е връчено на 10.11.2017 г. и е влязло в законна сила на 25.11.2017 г. Това писмо има по-скоро обяснителен характер и не може да се цени като доказателство по делото. Никое от посочените обстоятелства в него не се установява с доказателства в приложената административна преписка. Не е приложено и самото Решение за налагане на финансова корекция 07/112/02302/04/01 от 18.08.2017, по силата на което възниква задължението за жалбоподателката. Липсват каквито и да е данни за начина на връчване на това решение. По този начин не могат да се потвърдят, респективно оборят твърденията на жалбоподателката, че това е акт, който тя никога не е получавала. Независимо, че е възможно това решение формално да е влязло в сила, административният орган е следвало да извърши проверка на процедурата по постановяването и връчването му.

По този начин, неизяснявайки всички релевантни факти и обстоятелства относими към административноправния въпрос, административния орган е нарушил задълженията си, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес - 1. Принцип на обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК - чл. 3, ал. 1 - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс "; чл. 3, ал. 2 от ДОПК - "Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая"; 2. Принцип на служебното начало, прогласен от чл. 5 от ДОПК - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения", а също и задълженията си по чл. 35 от АПК, приложими във връзка с препращащата норма на § 2 от ДОПК - да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая...; чл. 36 от АПК - да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани доказателства, и т. н. Административният орган е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, като с оглед изложеното по-горе е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Нарушенията са съществени, като съдът не може да извърши пълна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, поради което разпореждането на публичния изпълнител ще следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на административния орган за провеждане на административно производство при стриктно спазване на правилата, установени в чл. 35 и 36 от АПК и съобразено с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Жалбоподателката няма искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изричната регламентация на чл. 268, ал. 2 от ДОПК, и с оглед принципа за двуинстанционност на производствата, регламентиран в чл. 131 от АПК, приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК, решението не подлежи на обжалване.

С оглед горното Административен съд Габрово