Решение № 1727 от 4.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 320/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 3 /отм./ ЗА /загл. изм. ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г./, вр. чл. 119, ал. 1 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/, вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. В исковата молба ищецът „Т.Д.БЛОК“ ООД, със седалище Украйна, гр. Харков твърди, че с решение на Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената камара на Украйна от 16.08.2023 г. по арб. дело № 171/2023 г., ответникът „САТУРН“ ООД, със седалище: България, гр. Русе е осъден да му заплати сумата от 37 957, 80 евро, представляваща стойността на доставените на ответника и незаплатени от него стоки, сумата от 3795, 78 евро неустойки, 461, 74 евро – 3% лихва и 2918, 99 евро компенсация на разходи за заплащане на арбитражна такса, общо 45 134, 31 евро. Поддържа, че решението е окончателно и е влязло в сила от датата на неговото издаване на 16.08.2023 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки на чл. 51, ал. 3 ЗМТА, вр. чл. 117-122 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на Решение от 16.08.2023 г. по арбитражно дело № 171/2023 г. на Международния търговски арбитражен съд към Търговско- промишлената камара на Украйна. Ето защо с оглед неизпълнение на постановеното окончателно арбитражно решение от ответното дружество, ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което Решение, постановено на 16.08.2023 г. по арбитражно дело № 171/2023 г. на Международния търговски арбитражен съд към Търговско- промишлената камара на Украйна да бъде признато и да бъде допуснато изпълнението му на територията на Република България. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „САТУРН“ ООД, със седалище: България, гр. Русе, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не изразява становище по предявения иск. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, намира следното от фактическа страна: По делото е представен от молителя и приет като доказателство Договор № 1 от 14.06.2022 г., сключен между страните, с който ищецът в качеството на продавач се задължава да достави, а ответникът в качеството на купувач да приеме и заплати тапети /стока/. Съгласно договореното между страните конкретното количество на стоката, сроковете и условията за доставка се посочват в Спецификацията за конкретна партида на стоката, която е неделима част от договора. В чл. 11.2. от договора е уговорено, че споровете, които не се решават по пътя на преговори между страните, последните ще ги решават във вид на претенции. Страните са се съгласили, че неуредените в предвидената претенционна форма спорове ще се разглеждат в Международния Арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Украйна и според Правилника на този съд. Уговорено е, че компетентен закон за договора е Украинският закон. Представено е решение, постановено на 16 август 2023 г. по арбитражно дело № 171/2023 г. на Международния търговски арбитражен съд при Търговско- промишлената палата на Украйна, с място на арбитраж – град Киев, Украйна, с което ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ „САТУРН“ ЕООД /Република България, 7012, град Русе, област Русе, Община Русе, Западна промишлена зона, ул. Капитан Райчо Николов, ЕИК 827190297, ФД 1177/1994 450/ е осъдено да възстанови на Дружество с ограничена отговорност „Т. Д. БЛОК“ /УКРАЙНА, 61099, област Харковска, гр. Харков, ул. Лодзска 7, идентификационен код 24275351/ сумата от 37 957, 80 евро, представляваща задължение за плащане на доставените стоки по Договор № 1 от 14.06.2022 г., сумата от 3 795, 78 евро неустойки, сумата от 461, 74 евро – 3 % лихви и сумата от 2918, 99 евро, представляваща компенсация на разходи за заплащане на арбитражна такса, общо 45 134, 31 евро. В арбитражното решение е посочено, че същото влиза в сила от датата на произнасянето му, окончателно е и подлежи на незабавно изпълнение. По делото е представена Справка № 4056/14-6 от 06.12.2024 г., издадена от Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Украйна, в уверение на това, че постановеното решение по дело № 171/2023 г. от 16.08.2023 г., по иска на Дружсество за ограничена отговорност „Т. Д. Блок“ /Украйна/ към Дружество с ограничена отговрност „Сатурн“ /Република България/ за възстановяването на 45 134, 31 евро е в съотвествие с член 32 от Закона на Украйна За международния търговски арбитраж, окончателно и влязло в законна сила от датата на постановяването му – 16 август 2023 г. В справката са описани книжата, изпрати от арбитражния съд, за които е уведомен ответникът в арбитражното производство по електронна поща и с курирска поща DHL Express на вписания в ТР на РБ адрес на търговеца, както следва: от ответника на 19 април 2023 г. са получени исковите материали, Правилник, Препоръчителен списък на арбитри на МТАС при ТПП на Украйна; на 27 юни 2023 г. са получени призовката с посочване на датата, времето, мястото на разглеждане на делото и състава на Арбитражния съд, както и постановление за назначаване на едноличен арбитър; на 28 август 2023 г. е получено от ответника постановеното арбитражно решение. Към исковата молба са представени уведомленията и потвърждания от куриерска поща DHL Express за получаване на пратките от ответника, приети като доказателства по делото. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 51, ал. 2 /ред. преди изм. ДВ бр. 63/2025 г./ и ал. 3 (отм.) ЗА /загл. изм. ДВ, бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г./, за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори, като за разглеждането на исковете с такъв предмет, ако друго не е предвидено в международния договор, се прилагат съответно чл. 118 - 122 КМЧП. С оглед цитираните разпоредби процедурата и условията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения са подчинени от една страна на разпоредбите на международните договори, а от друга страна на нормите на чл. 118-122 от Кодекса за международно частно право. Приложимият международен договор е Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958 г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Президиума на Народното събрание от 08.07.1961 г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961 г./, при съответно приложение на чл. 118 – 122 от Кодекса за международно частно право, в т. ч. и на разпоредбата на чл. 117 КМЧП/с оглед препращането по чл. 120, ал. 2 КМЧП/. Двата приложими нормативни акта съдържат изчерпателно изброяване на положителните и отрицателните предпоставки, като обвързват признаването и допускането до изпълнение на чуждестранните арбитражни решения с тяхното кумулативно наличие. Отрицателните предпоставки са предмет на изрична регламентация в чл. V от Конвенцията. В т. 1 и т. 2 на тази норма са уредени две групи основания, при които компетентният орган може да откаже да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно решение. Разликата между тези предпоставки се състои в това, че основанията по т. 1 следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната, срещу която е предявено искането – доколкото изрично е предвидено изискването за молба в този смисъл, а за основанията по т. 2 следва съдът да следи служебно. Установено е, че постановеното от арбитражния съд решение попада в обхвата на Конвенцията и са представени документите по чл. IV от Конвенцията. От представените от ищеца документи се установява, че между страните е сключен договор, по отношение на който е възникал спор, и в който договор страните са уговорили арбитражно споразумение за възникалите спорове /чл. 11.2 от сключения между страните договор № 1 от 14.06.2022 г./. В хода на настоящото производство ответникът не се е позовавал на някоя от пречките по чл. V, т. 1 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. При това положение съдът следва да разгледа дали от събраните в производството доказателства се установява да са осъществени условията за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение, за които съдът следи служебно – а именно тези, регламентирани в чл. V, т. 2 от Конвенцията и тези, рагламентирани в разпоредбата на чл. 117 КМЧП. В чл. V, т. 2 от Конвенцията са предвидени две отрицателни предпоставки, при наличие на които съдът постановява отказ да признае и допусне до изпълнение чуждестранното арбитражно решение. Първата от тях е тогава, когато предметът на спора, който е разгледан с арбитражното решение, не подлежи на разрешаване от арбитраж съгласно законът на държавата, в която е направено искането за признаване и изпълнение. В процесния случай спорът, разрешен с процесното арбитражно решение, е търговски по своя характер за дължимост на цена на доставени стоки, както и за обезщетение за вреди от неточно изпълнение, какъвто характер има присъденото вземане за неустойка и следователно той не попада сред тези спорове, чието разрешаване от арбитраж е недопустимо съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК. Ето защо не е налице пречката за уважаване на предявения иск, регламентирана в чл. V, т. 2, б. „а“ от Конвенцията. Съгласно чл. V, т. 2, б. „б“ от Конвенцията признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани, ако компетентният орган на държавата, в която то се иска, намери, че признаването или изпълнението на решението ще противоречи на обществения ред на тази държава. Противоречие на обществения ред би било налице само в случай, при който признаването или изпълнението на арбитражното решение би представлявало явно нарушение на повелителни норми, с които се цели охрана на основните ценности и принципи, на които са основава правопорядъка на държавата, където се иска признаване и допускане изпълнение на чуждестранното арбитражно решение. В случая съдът не установява такова нарушение, тъй като постановеното с арбитражното решение съответства на съществуващия в българското право обществен ред. На следващо място съдът е длъжен да провери налице ли са условията, посочени в чл. 117 КМЧП, които не са предвидени в Конвенцията, при които може да се признае и допусне до изпълнение на територията на Република България едно чуждестранно арбитражно решение. От представените по делото доказателства се установява, че на ответника в арбитражното производство „САТУРН“ ООД са били връчени исковите материали, въз основа на които е било образувано делото, както и страните са били редовно призовани за участие в образуваното пред арбитражния съд производство. Същевременно, ответникът нито сочи, нито доказва да е бил лишен от възможността да се позове на нарушение на неговите права пред арбитража, което съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП е предпоставка, за да може такъв вид нарушения на правата на страната, да обоснове отказа на съда да признае чуждестранното решение и да допусне неговото изпълнение. Същевременно не се твърди и не се установява да съществува някоя от пречките, предвидени в чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП за признаване и допускане на решението, а именно между същите страни, на същото основание и за същото искане да има влязло в сила решение на български съд /чл. 117, т. 3 КМЧП/ и между същите страни, на същото основание и за същото искане д а има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска /чл. 117, т. 4 КМЧП/. Следва да се отбележи, че производството по признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение е строго формално и съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия арбитражен съд, съгласно нормата на чл. 121, ал. 1 КМЧП. Следователно в настоящото производство съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия арбитражен съд. Предвид гореизложеното, следва да се заключи, че по делото е доказано, че са налице предпоставките, при които съдът може да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно решение, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото за държавна такса в размер на 50, 00 лв., която е дължима съгласно чл. 15 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд