Решение № 34 от 19.5.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 52/2012 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК. Делото е образувано по жалбата на Е.К.И., Т.Е.К., Г.Е. ••• и със съдебен адрес за призоваване: гр. София, п.к. 1 000, р.н. „Средец”, ул. „Иван Вазов” № 38, вх. 1, ет. 4, ап. 8 а.. О.М. против Изричен отказ на кмета на община Търговище изх. № 94-00482/ 12.03.2012 г. за издаване на удостоверение за наследници. В жалбата като основание за оспорване е посочено – нарушение на материалния закон, поради противоречие с чл. 89, 90 и 91 от Кодекса за Международно частно право. В съдебното заседание по делото от оспорващите се явява Е.И., който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на отказа на кмета на община Търговище. Ответникът по оспорването – кмета на Община Търговище, редовно призован се представлява от ст.юрк. П., който изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения адм. акт. В дадения от съда срок представя и писмени бележки. Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателите подали заявление за издаване на удостоверение за наследници вх. № 94-00-439/ 05.03.2012 г. (стр. 16 от делото), към което приложили акт за смърт на тяхната наследодателка Л. К. И. – гражданка на Р.Казахстан със статут на чужденец постоянно пребиваващ в Р.България (стр. 21 от делото). На 12.03.2012 г. г. кмета на община Търговище издал писмо изх. № 94-00-482, с което отказал да издаде исканото удостоверение за наследници (стр. 17 и 18 от делото). В него той посочил, че съгласно действащото законодателство в страната не може да бъде издадено удостоверение за наследници на чужди граждани, защото правото на наследяване при тях се осъществява по действащите им отечествени закони. Възможно за тези граждани е издаването само на удостоверение за родствени връзки, което вече е издадено. Исканото удостоверение може да бъде издадено чрез подаване на искане в Министерството на външните работи. След направено двукратно запитване до министерство на правосъдието по случая е отговорено в същия смисъл. По делото са представени отговор от Министерство на правосъдието изх. № 04-00-1/ 03.01.2012 г. (стр. 19 от делото), удостоверения за раждане на жалбоподателя Т.К. (стр. 26 от делото) и Г.И. (стр. 31 от делото), договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти с купувач Л. К. И. (стр. 22 от делото), удостоверения за родство до първа степен на Л. К. И. с последно местоживеене ••• (стр. 23 и 27 от делото), удостоверение за сключен граждански брак (копие от оригинал и превод) между жалбоподателя Е.И. и Лязат Каменовна Базаева (стр. 32 от делото). В с.з. по делото от първия жалбоподател е представено и удостоверение от РДВР – Търговище изх. № 2705/ 11.05.1999 г. (стр. 50 от делото), от което е видно, че Л. К. И. ЕГН № ••••••••••, ЕНЧ 0000066877 е със статут на постоянно пребиваваща на територията на Р.България от 1978 г. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че с отказа си да издаде удостоверение за наследници на жалбоподателите за тяхната наследодателка, кмета на община Търговище е отказал извършването на адм. услуга. Това е необходимо на жалбоподателите във връзка в наследствен недвижим имот, находящ се на ул. „Бузлужда” № 1, ет. 3, ап. 13 в гр. Търговище, собственост на Л. И., тяхна наследодателка. Затова молителите в развилото се адм. производство са имали правен интерес да поискат удостоверяването на обстоятелствата по искането за извършването на посочената адм. услуга. Съгласно чл. 89, ал. 1 от КМЧП наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците (чл. 91, т. 2 от КМЧП). Посочената нормативна уредба на наследствените отношения при наличие на международен елемент, разкрива различен режим и приложимо право във връзка с наследяването. Така, за движимите вещи приложимото право е това по обичайното местопребиваване към момента на смъртта. А за недвижимите - правото на държавата по местонахождение на имота. На следващо място КМЧП изрично е посочил, че приложимото право към наследствените отношение урежда кръга на наследниците, който ще бъде формиран от българския закон във връзка с наследяването на движимите вещи и недвижими имоти, находящи се в Р България, които са собственост починалата. По българското право правоприемството поради наследяване по закон, което е свързано и с произхода се установява с удостоверение за наследници издадено от органите по гражданско състояние. Това удостоверение по своето същество е официален свидетелстващ документ, който се издава от длъжностно лице в кръга на службата му и материализира удостоверителното изявление на своя издател. С това изявление издателя удостоверява съществуването или несъществуването на определени факти. При съставянето и издаването на документа, административният орган прилага разпоредбите на чл. 5 - чл. 8 от Закона за наследството. (В този смисъл Решение № 4109/ 08.04.2008 г. на ВАС по АД № 7745/ 2007г., ІІІ отд. на ВАС) За да се издаде удостоверение за наследници е необходимо общината да удостовери кръга на наследниците на починалия гражданин. В този смисъл е и подадената молба до кмета на общината. Възраженията на процесуалния представител на адм. орган съдът приема за неоснователни, тъй като чл. 55 от КМЧП касае наследяване при обявяване на безизвестно отсъствие и смърт и е абсолютно неотносим в настоящия случай. Поради изложеното, оспореният адм. акт следва да бъде отменен. Делото във вид на преписка следва да бъде върнато на кмета на община Търговище за издаване в 14-дневен срок от влизане на решението в сила на отказаното удостоверение за наследници, като отбележи него кръга на наследниците на лицето Л. К. И. с последно местоживеене •••, гражданин на Р.Казахстан. Предвид на изхода от оспорването на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 30 лв. съставляващи внесена държавна такса Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът