Решение № 320 от 17.10.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1266/2024 г.

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК. Образувано е по въззивна частна жалба на л.св. В. Ж. Н. чрез защитника му срещу определение от 18.09.2024 година на СГС, постановено по ЧНД № 5564/2024 година, с което е отказано условното предсрочно освобождаване на Н. от остатъка от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД № 14130/2023 година на СРС. Жалбоподателят счита, че отговаря на всички условия да бъде условно предсрочно освободен, изразява несъгласие със становището на Началника на СЦЗ, което се противопоставя на условното предсрочно освобождаване и счита представената от затворническата администрация справка за частично вярна. Сочи, че е награждаван, започнал е да работи и втора работа. Твърди, че е наказван през 2023 година, но няма наказание през 2024 година. Моли да бъде отменено определението на СГС и да бъде предсрочно освободен. СГП и Началникът на СЦЗ не са депозирали възражения срещу подадената жалба. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна. Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения Н., макар неправилно да е приел, че е налице първата изискуема от закона предпоставка – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив. Видно от материалите по делото жалбоподателят е постъпил в Затвора – гр. ••• на 07.04.2023 година за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца, наложено му като общо най-тежко и увеличено на основание чл. 24 НК наказание „лишаване от свобода“ по НЧД № 14130/2023 година на СРС за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 196, ал. 1 НК – т.е. за престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Съгласно ППВС 7/1975, т. 3, б. „б“ за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. Видно от справката от Затвора – гр. ••• към датата на постановяването на обжалваното определение л/с Н. е изтърпял фактически 2 (две) години 8 (осем) месеца и 12 (дванадесет) дни, със зачетен в тях предварителен арест в общ размер на 1 (една) година, 3 (три) месеца и 1 (един) ден. При тези данни, за да бъде спазено условието по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК, л/с Н. следва да е изтърпял фактически повече от 3 (три) години и 2 (два) месеца. Този срок не е настъпил нито към датата на постановяване на обжалваното определение, нито и понастоящем, поради което е изначално невъзможно осъденият Н. да бъде условно предсрочно освободен. С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД