Решение № 8757 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК, вр. с чл. 231 от ЗМВР. Делото е образувано по жалба на С. И. Л. против Заповед № 8121К-9437/10.06.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226, ал.1, т.6 вр. чл.227 от Закона за министерство на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на комисар С. И. Л. – заместник – директор на Областна дирекция на МВР Пловдив поради незаемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила решение № 2417/13.03.2024 г. по адм.дело № 2355/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за отмяна на Заповед №8121К-7975/01.09.2023 г. В жалбата се аргументира защо следва да се приеме за вакантна длъжността заместник – директор на Областна дирекция на МВР Пловдив и защо предприетите действия по предлагане на други длъжности са незаконосъобразни. Излагат се аргументи за липса на предложение на всички други свободни ръководни длъжности адекватни на притежаваното звание комисар. Иска се отмяна на оспорената заповед. В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв. Г., който излага допълнителни мотиви за отмяна на оспорената заповед, иска се присъждане на направените по делото разноски. В предоставения срок представя писмени бележки. Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, не взема становище по делото. Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните: С с влязло в сила на 16.05.2024 г. Решение № 2417/13.03.2024 г. по адм.дело № 2355/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив била отменена Заповед №8121К-7975/01.09.2023 г., с която служебното правоотношение на С. Л. било прекратено на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР. На 21.05.2024 г. до министъра на вътрешните работи била изпратена докладна записка № 317р-6887 от Директора на ОД МВР Пловдив, с която се предлагало временно преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР, а именно предлагало се главен инспектор Н. К. да бъде преназначен временно на длъжност заместник – директор в ОД на МВР Пловдив, която длъжност била вакантна от 08.09.2023 г. След докладването на предложението министърът поставил резолюция „засега не“. Копие било изпратено на директора на ОД на МВР Пловдив на 04.07.2024 г. На 23.05.2024 г. С. И. Л. подал до Министерство на вътрешните работи заявление за възстановяване на длъжността заместник – директор на ОД на МВР Пловдив. Във връзка с постъпилото заявление на 27.05.2024 г. директорът на ОД на МВР Пловдив изпратил писмо изх. № 317р-7120/27.05.2024 г. до ръководителите по чл.37 от ЗМВР с искане за предоставяне на вакантни ръководни длъжности за държавни служители съгласно Приложение №6 от МЗ № 8121з-141/24.01.2017 г. за прилагане на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР. Със Заповед №317з-5673/29.05.2024 г. директорът на ОД на МВР Пловдив определил комисия за предлагане на друга длъжност на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР от ОД на МВР Пловдив в състав: председател ст.комисар Г. Ч. и членове комисар Г. Т., П. Т., З. М. и И. П.. Били получени отговори от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, ОД на МВР Сливен, ОД на МВР Видин, ОД на МВР Добрич, ОД на МВР Плевен, Академия на МВР, ГД „Национална полиция“, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, ГД „Борба с организираната престъпност“, ГД „Гранична полиция“, Дирекция „Вътрешна сигурност“, Дирекция „Човешки ресурси“, Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“, Дирекция „Планиране и управление на бюджета“, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Дирекция „Информация и архив“, Дирекция „Международни проекти“, Дирекция „Защита на Финансовите интереси на Европейския съюз“, Дирекция „ЕС и Международно сътрудничество“, Дирекция „Инспекторат“, Дирекция „Национална система 112“, Дирекция „Отбранително – мобилизационна подготовка“, „Дирекция Миграция“, ОД на МВР Благоевград, ОД на МВР Русе, ОД на МВР Кюстендил, ОД на МВР Разград, ОД на МВР Ловеч, ОД на МВР Стара Загора, ОД на МВР Шумен, ОД на МВР Велико Търново, ОД на МВР Хасково, ОД на МВР Ямбол, ОД на МВР Кърджали, ОД на МВР Силистра, Дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Дирекция „Български документи за самоличност“, ОД на МВР Перник, ОД на МВР София, СДВР, ОД на МВР Габрово, ОД на МВР Смолян, ОД на МВР Бургас, ОД на МВР Враца, ОД на МВР Пазарджик, ОД на МВР Монтана, ОД на МВР Търговище, ОД на МВР Варна. След получаването на тези отговори била изготвена справка до директора на ОД на МВР Пловдив рег.№ 317р-7403/03.06.2024 г. от члена на комисията П. Т. – ВПД Началник на сектор „Човешки ресурси“, в която се сочело че вакантни длъжности има в следните дирекции – ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“: Началник група „Превантивна дейност и доброволни формирования“ в Сектор „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на отдел „Превантивна и контролна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Началник група „Превантивен контрол и защита на населението“ в Сектор „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на отдел „Превантивна и контролна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; ОД на МВР Сливен – Началник група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Нова Загора; ОД на МВР Видин – Началник на участък (КП) – Ружинци към РУ Белоградчик; ОД на МВР Добрич – Началник на РУ Балчик и Началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Каварна. Директорът на ОД на МВР Пловдив положил резолюция запознат с дата 03.06.2024 г. На 03.06.2024 г. в 14.10 часа в сградата на ОД на МВР Пловдив комисията предложила на С. Л. длъжностите посочени в справка до директора на ОД на МВР Пловдив рег.№ 317р-7403/03.06.2024 г. Последният собственоръчно отразил в съставения протокол, че не приема нито една от така предложените вакантни длъжности. Посочил, че органът по назначението не спазва първата хипотеза на чл.232, ал.1 от ЗМВР да го възстанови на длъжността, която е заемал преди издаване на Заповед № 8121к-7975 от 01.09.2023 г и счита, че към момента същата е вакантна. С оглед на това с докладна записка № 317р-7531 от 04.06.2024 г. директорът на ОД на МВР Пловдив предложил на Министъра на вътрешните работи на основание чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР да бъде прекратено служебното правоотношение на комисар С. И. Л., заместник – директор на ОД на МВР Пловдив. На 10.06.2024 г. била издадена процесната заповед от Министъра на вътрешните работи. При установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, като по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение обаче – чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР не съответства на изложените фактически обстоятелства, мотивирали органа да я издаде, поради което заповедта е материално незаконосъобразна. Съгласно посочения чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител ( в случая в ОД на МВР Пловдив) се прекратява, когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини. В конкретния случай с подаване на заявлението на 23.05.2024 г. С. Л. се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен. Спорно в случая е дали същата е вакантна или не. Този спор е във връзка с установената по делото докладна записка, с която на 21.05.2024 г. е предложено на Министъра на вътрешните работи да преназначи временно на длъжността заместник директор на ОД на МВР Пловдив друг държавен служител. Очевидно е, че към дата 21.05.2024 г. тази длъжност е била вакантна. Неясно е кога точно е положена резолюцията от Министъра на вътрешните работи, тъй като дата не е отбелязана. Това поставя в невъзможност настоящата съдебна инстанция да прецени дали това се е случило преди прекратяване на служебното правоотношение на С. Л. на 10.06.2024 г. или след това. Сигурните данни по делото са, че резолюцията е изпратена към Директора на ОД на МВР Пловдив на 04.07.2024 г. При това усложнение е спорно дали е приложима уредбата на чл. 232 от ЗМВР: При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1: Държавните служители, съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: висши ръководни; ръководни; изпълнителски; младши изпълнителски. Следва да се отчита текста на чл.7, ал.3 от Наредба № 8121з- 310 от 17 юли 2014 г., съгласно който вакантни длъжности по ал.2 сот разпределените по щатовете на структурите на МВР са: 1.длъжности, на които не са назначени стажанти 2. длъжности, на които временно не са преназначени служители 3.длъжности, за които няма обявен конкурс или за които не е започнала процедура по преназначаване на държавен служител. При отчитане на тази разпоредба следва да се приеме, че длъжността заместник – директор на ОД на МВР Пловдив не е била свободна, доколкото е била започнала процедура по преназначаване на държавен служител с направеното предложение на 21.05.2024 г. до Министъра на вътрешните работи. Действително сочените по-горе обстоятелства и положената резолюция за прекратяване на производството дават основание да се приеме, че длъжността е останала незаета. Несигурно е обаче кога това се е случило, поради което с оглед на събраните по делото доказателства настоящата инстанция не може да приеме за безспорно доказано, че към датата на издаване на процесната заповед длъжността е била свободна. Това обстоятелство обаче не води на извод, че процесната заповед е законосъобразна, а напротив при доказателствата по делото същата е незаконосъобразна. Този извод следва от тълкуване на други разпоредни на ЗМВР. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, като актът, с който се възстановяват на конкретна длъжност следва да се издаде от органа по назначаване и подлежи на проверка от съда, т. е. дали отговаря на изискванията, посочени по-горе (чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 232 ЗМВР). В случая, не е издаван акт за възстановяване на определена вакантна длъжност, която да подходяща за С. Л., с оглед ограниченията - "ръководна" и за която да не се изисква по длъжностна характеристика разрешение за достъп по ЗЗКИ до ниво "строго секретно". На никоя от описаните в мотивите на заповедта изпълнителски длъжности С. Л. не е бил възстановяван, а само са му предлагани, поради което правоотношение, подлежащо на прекратяване не е възниквало. Ако беше възстановен по усмотрение на органа на незадоволителна за него длъжност, служителят може да се защити, като претендира, че тя не съответства на неговите опит и квалификация за "ръководна" длъжност. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР от друга страна е приложимо, когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини. Следователно, абсолютна предпоставка за материална законосъобразност на издаден по този ред акт е служителят да не се е явил, за да заеме предишната длъжност или откаже да заеме друга равностойна длъжност, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. В случая е установено, че в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила служителят се е "явил", което е изразено чрез заявлението му за заемане на предишната му длъжност. Понастоящем оспорващият не е възстановен на тази длъжност, поради нейното заемане от друго лице, или на различна такава от съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР. Следователно молбата за възстановяване е висяща и няма произнасяне по нея. За да се приложи хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР е необходимо да има издадена заповед за възстановяване и възникнало правоотношение, за да може същото да бъде прекратено по този ред. В сочения смисъл е и Решение № 6865 от 5.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2024 г., II о. Предвид изложеното подадената жалба е основателна и ще следва като незаконосъобразна да бъде отменена оспорената Заповед № 8121К-9437/10.06.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. С оглед изхода на делото ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева. Ще следва да се определи и адвокатско възнаграждение за адв.Г., доколкото същия е осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид предмета и сложността на делото и решаването му в едно съдебно заседание, съдът счита че адвокатски хонорар от 750 лева е справедлив с оглед положените усилия от адв. Г.. Ето защо ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 750 лева адвокатско възнаграждение на адв.Г.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд