РЕШЕНИЕ

гр. Първомай, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100141 по описа за 2022 година Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 228, ал. 1 от ЗЕС и с чл. 345, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление:

•••••••••, представлявано от Д. К. К. и М. С. и по процесуално пълномощие от адв. В. П. Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. С. Д., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••, процесуално представляван от назначения му особен представител адв. С. К. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••, му дължи, както следва: сумата от 222, 08 лева (двеста двадесет и два лева и осем стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. по Допълнително споразумение от 28.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 15.04.2014 г., сумата от 115, 26 лева (сто и петнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. по Допълнително споразумение от 05.02.2019 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 02.06.2015 г., сумата от 201, 95 лева (двеста и един лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. по Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г., сумата от 29, 07 лева (двадесет и девет лева и седем стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. по Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г., сумата от 88, 13 лева (осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г. за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г.; сумата от 12, 59 лева (дванадесет лева и петдесет и девет стотинки) – представляваща неустойка за невръщане на лизингова вещ по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г.; сумата от 191, 84 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 05.02.2019 г. за периода от месец октомври 2019 г. до месец януари 2021 г.; сумата от 11, 99 лева (единадесет лева и деветдесет и девет стотинки) – представляваща неустойка за невръщане на лизингова вещ по Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 05.02.2019 г.; сумата от 25, 99 лева (двадесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) – представляваща лизингова вноска по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г. за месец октомври 2019 г.; сумата от 25, 99 лева (двадесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) – представляваща неустойка за невръщане на лизингова вещ по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г.; сумата от 197, 88 лева (сто деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 05.02.2019 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 02.06.2015 г. по вина на ответника, сумата от 182, 59 лева (сто осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от 28.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 15.04.2014 г. по вина на ответника, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 80/19.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 333/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключени между страните Допълнително споразумение от 28.05.2018 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 15.04.2014 г., Допълнително споразумение от 05.02.2019 г. към Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 02.06.2015 г., Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г. и Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г. и приложимите към тях Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът (с предишно фирмено наименование „Теленор България” ЕАД) се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца съответно до 28.05.2020 г., 05.02.2021 г., 18.11.2019 г. и 28.05.2020 г. далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно •••••••, •••••••, ••••••• и ••••••• по избрана абонаментна програма съответно „Тотал 30, 99 лева”, „Тотал 24, 99 лева”, „Тотал 14, 99” и „Тотал 10, 99 лева” при стандартна месечна абонаментна такса с начислен ДДС съответно от 30, 99 лева, 24, 99 лева, 14, 99 лева и 10, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им въз основа на издавана от него на 1-во число на месеца фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й.

Съгласно подписани между страните Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г., Договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 05.02.2019 г. и Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black към абонамент за телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г. и представляващите неразделна част от съдържанието им Общи условия, клиентът получил от оператора посочените мобилни апарати за 23-месечно ползване срещу цена, която следвало да му плати разсрочено на 23 месечни вноски от по съответно 12, 59 лева, 11, 99 лева и 25, 99 лева всяка по съгласуван в съответния лизингов контракт погасителен план, изискуеми на гореспоменатия падеж, като разполагал и с възможността да придобие собствеността върху вещите чрез изкупуването им от лизингодателя най-малко 10 дни преди края на лизинга и след допълнително заплащане на сумите съответно от 12, 59 лева, 11, 99 лева и 25, 99 лева.

На 21.08.2019 г. поради неиздължаване в срок на стойността от 222, 08 лева, 115, 26 лева, 201, 95 лева и 29, 07 лева на мобилните услуги, потребени за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. чрез телефонен номер съответно •••••••, •••••••, ••••••• и •••••••, на основание чл. 75 във вр. с чл. 19б, б. „в” от Общите условия към индивидуалните сделки ищецът ги прекратил едностранно посредством автоматично прекъсване на достъпа на абоната до мрежата и начислил в негова тежест предвидената в Допълнителните споразумения от 28.05.2018 г. и 05.02.2019 г. неустойка в размер съответно на 182, 59 лева и 197, 88 лева, формиран от сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС и сумата, представляваща разликата между стандартната по ценова листа към момента на договорното обвързване цена на устройства SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black и тази по съответния договор за лизинг, пропорционално на оставащия срок на действието му.

С оглед преустановяване на мобилното обслужване, съобразно чл. 12, ал. 2 от Общите условия на лизинговите съглашения, дължимите се според клаузите им вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black за времето от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., за мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black – от месец октомври 2019 г. до месец януари 2021 г., и за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black – за месец октомври 2019 г., възлизащи общо съответно на 88, 13 лева, 191, 84 лева и 25, 99 лева, били обявени за предсрочно изискуеми. За невръщане на вещите в рамките на месец от крайния срок на договорите за лизинг, при условията на чл. 1, ал. 3 от тях лизингополучателят дължал и неустойка съответно от 12, 59 лева, 11, 99 лева и 25, 99 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 80/19.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 333/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба- становище вх. № 832/14.03.2023 г. пълномощникът му пледира за уважаване на претенциите, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като с Молба вх. № 834/15.03.2023 г., депозирана от назначения му особен представител, оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключени между страните Договор за мобилни услуги (по заявка № 604019502) чрез телефонен номер ••••••• от 15.06.2012 г. (л. 18), изменен с Допълнително споразумение № ••••••• г. (л. 34 – л. 36), Договор за мобилни услуги (по заявка № •••••••) чрез телефонен номер ••••••• от 02.06.2015 г. (л. 22 – л. 24), изменен с Допълнително споразумение № ••••••• г. (л. 39 – л. 40), Договор за мобилни услуги (по заявка № •••••••) чрез телефонен номер ••••••• от 18.11.2017 г. (л. 25 – л. 26) и Договор за мобилни услуги (по заявка № •••••••) чрез телефонен номер ••••••• от 28.05.2018 г. (л. 31 – л. 32) и приложимите към тях Общи условия (л. 54 – л. 61 и л. 68 – л. 75 от ч. гр. дело № 278/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево) на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез мобилни наземни мрежи (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г., 30.04.2016 г., 30.06.2017 г., 20.09.2018 г. и 12.04.2021 г., наричани Общите условия), приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от които ответникът потвърдил с изрични изявления в договорите и в Декларация-съгласие от 18.11.2017 г. (л. 28), от 28.05.2018 г. (л. 37) и от 05.02.2019 г. (л. 43), ищецът се задължил да му предоставя непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер съответно •••••••, •••••••, ••••••• и ••••••• по план съответно „Тотал 30, 99”, „Тотал 24, 99”, „Тотал 14, 99” и „Тотал 10, 99” за срок от 24 месеца, считано съответно до 15.06.2014 г., 02.06.2017 г., 18.11.2019 г. и 28.05.2019 г., продължен с още 24 месеца по първите два договора с гореспоменатите допълнителни съглашения към тях съответно до 28.05.2020 г. и 05.02.2021 г., след изтичането на който правоотношенията се трансформират в безсрочни при параметрите на избраната програма с възможност за прекратяването им с едномесечно писмено предизвестие. Клиентът на свой ред трябвало да заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса с включен ДДС съответно от 30, 99 лева, 24, 99 лева, 14, 99 лева и 10, 99 лева и цените по ценовата му листа, представляваща неразделно към контрактите Приложение (л. 29, л. 38 и л. 42), в рамките на срока, указан в издаваната от последния на 1- о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й.

В общата клауза на т. 23 цените са класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, г) месечна за ползване на дпълнителни или на други услуги и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В допълнителните споразумения към първите два договора било уговорено, че абонатът дължи при предсрочното им разваляне по своя вина или инициатива или при неспазване на задълженията си по тях или други документи, свързани с тях, в това число приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: 1) неустойка, равна на стандартното месечно таксуване за времето от прекратяването до края на договорния срок, но не повече от трикратната му величина, плюс част от ползваните отстъпки от абонаментните планове, съответстваща на оставащия период на действие на договора, и 2) съответстваща на този срок част от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

Съгласно еднотипни Договори за лизинг от 18.11.2017 г. (л. 27), от 28.05.2018 г. (л.

36) и от 05.02.2019 г. (л. 41), в сила съответно от 18.11.2017 г., 28.05.2018 г. и 05.02.2019 г. за 23 месеца, и Общите им условия (л. 27, л. 37 и л. 41), предприятието следвало да отстъпи на потребителя към абонамента му за телефонен номер съответно •••••••, ••••••• и ••••••• мобилно устройство съответно SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black за временно и възмездно ползване срещу цена с включен ДДС съответно от 597, 77 лева, 289, 57 лева и 275, 77 лева, платима разсрочено по инкорпориран в договорите погасителен план чрез 23 месечни вноски с включен ДДС от по съответно 25, 99 лева, 12, 59 лева и 11, 99 лева, които подлежали на фактуриране и престиране в сроковете и по начина, уредени за задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

Лизинговите правила регламентират възможността му да придобие собствеността върху съответната вещ чрез подписване най-малко 10 дни преди крайния срок на наемане на договор с лизингодателя за изкупуването й и след довнасяне съответно на 25, 99 лева, 12, 59 лева и 11, 99 лева и настъпване на предпоставките, разписани в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза на изричен отказ да закупи апарата или на невръщането му в адекватно състояние – работещ с добър външен вид в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят се обременява с неустойка съответно от 25, 99 лева, 12, 59 лева и 11, 99 лева.

В чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг е записано, че при неизправност от негова страна лизингодателят може с писмено уведомление до него да се откаже едностранно от договорно изпълнение и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на вещта и чрез продажбата, прехвърлянето или последващото й отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си и/или принудително да го събере от издадения като обезпечение запис на заповед. Месечните платежи и другите възнаграждения стават незабавно платими и в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги или допуснато по него просрочие.

С изявление, поместено във всеки от лизинговите договори, ответникът декларирал, че е получил съответното мобилно устройство, годно за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, както и Общите условия на договора за лизинг, и че се е запознал и се съгласява безусловно с тях.

През процесния период ищецът документирал доставките, както следва: с Фактура № ••••••• г. (л. 44 – л. 45) за отчетен период 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. на стойност от 224, 03 лева (с начислен ДДС), платима до 16.06.2019 г., от която 48, 21 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 58 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 10, 99 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 88, 67 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 99 лева за 19-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 11, 99 лева за 4-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер ••••••• и 12, 59 лева за 13-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••; с Фактура № ••••••• г. (л. 46 – л. 47) за отчетен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. на стойност от 400, 38 лева (с начислен ДДС), платима до 16.07.2019 г., от която 26, 12 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 58 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 10, 99 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 59, 48 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 99 лева за 20-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 11, 99 лева за 5-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 12, 59 лева за 14-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер ••••••• и 224, 03 лева – баланс от предходен месец с ДДС; с Фактура № ••••••••••/01.08.2019 г. (л. 48 – л. 49) за отчетен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. на стойност от 539, 88 лева (с начислен ДДС), платима до 16.08.2019 г., от която 21, 97 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 24, 98 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 10, 99 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 30, 98 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 99 лева за 21-ва лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 11, 99 лева за 6-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 12, 59 лева за 15-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер ••••••• и 400, 38 лева – баланс от предходен месец с ДДС; с Фактура № ••••••• г. (л. 50 – л. 51) за отчетен период 01.08.2019 г. – 31.08.2019 г. на стойност от 568, 36 лева (с начислен ДДС), платима до 16.09.2019 г., от която 1, 66 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, -7, 39 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, -3, 25 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, -9, 16 лева с начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер •••••••, 25, 99 лева за 22-ра лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 4, 60 лева (след приспадане на 7, 39 лева) за 7-ма лизингова вноска към абонамент за телефонен номер •••••••, 3, 43 лева (след приспадане на 9, 16 лева) за 16-та лизингова вноска към абонамент за телефонен номер ••••••• и 539, 88 лева – баланс от предходен месец с ДДС.

Във Фактура № ••••••• г. (л. 52) за отчетен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. на стойност 1 351, 65 лева, платима до 16.10.2019 г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 568, 36 лева, лизингови вноски от 356, 53 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги от 426, 76 лева, дължимостта на които отразил и в Последната си покана за доброволно плащане до длъжника от 01.09.2019 г. (л. 53). Впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания с подадено в Районен съд – Раднево на 16.04.2021 г. Заявление вх. № 130/16.04.2021 г. (л. 3 – л. 8 от ч. гр. дело № 278/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево), което било уважено изцяло от местнокомпетентния Районен съд – Първомай с издаване на Заповед № 80/19.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 333/2021 г. (л. 3 – л. 4 от ч. гр. дело № 333/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като бил известен на 23.02.2022 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на 22.03.2022 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с депозирана чрез куриерска пратка Искова молба вх. № 798/23.03.2022 г. (л. 2 – л. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от подписани между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, които, бидейки сключени от „Теленор България” ЕАД (с настоящо фирмено наименование „Йеттел България” ЕАД) в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки, а втората се нарежда от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ и сред абсолютните такива. Следователно се подчиняват на съответната уредба на ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Съглашенията безсъмнено попадат в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в §13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че мобилният оператор се явява „търговец” по разума на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория субекти §13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Оформянето и правните последици на цитираните договори за мобилни услуги се регулират от специалните текстове на ЗЕС в действащата му към сключването им редакция преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 20 от 2021 г., по довод че негов предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в §1, т. 17, изр. 1 от ДР на ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или предимно обхващащи пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива за радиоразпръскване без свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.

Като юридическо лице, осъществяващо по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС, през процесния период ищцовото дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от §1 на ДР на ЗЕС на „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС му е позволявал да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито §1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС придава на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я доставят, с индивидуални договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС операторът разработва и публикува и ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.

Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС: 1. идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.

Предписва се от чл. 227, ал. 4, чл. 228, ал. 2 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.

Юридическата същност на договора за лизинг е закрепена в чл. 342, ал. 1 от ТЗ, според който с него лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, който, съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ, може да я придобие по време или след края на договорния срок. Правното положение на първия е приравнено от чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от ТЗ на това на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД, а на втория – на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, включително със задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите условия, с които търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС отнапред е уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени при договарянето и са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите постановки със задачата и да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги и за лизинг. Документите по делото, които материализират частните и общите им уговорки, доказват, че са съгласували воля в синхрон с чл. 228, ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, както и че ищецът предварително е типизирал и двата вида сделки, но с оглед разпоредбите на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП за ответника са станали задължителни само Общите условия за далекосъобщенията (л. 54 – л. 61 и л. 68 – л. 75 от ч. гр. дело № 278/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево), тъй като с нарочна Декларация-съгласие от 18.11.2017 г. (л. 28), от 28.05.2018 г. (л. 37) и от 05.02.2019 г. (л. 43) е засвидетелствал писмено, че е бил предварително запознат и снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на търговеца, и че ги приема. Утвърдените за лизинга общи параметри (л. 27, л. 37 и л. 41) не са интегрирани в съдържанието на иначе пълноценно учредените лизингови правоотношения, по причина че не са били одобрени и получени от клиента по реда на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Единственият външен израз на съгласието му с тях и на потвърждението, че са му били връчени, е декларацията в текста на индивидуалния договор, а доказателственото й значение се отрича от чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.

Договорите за мобилни услуги са създали за оператора задължения да предоставя на абоната непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер съответно •••••••, •••••••, ••••••• и ••••••• по план съответно „Тотал 30, 99”, „Тотал 24, 99”, „Тотал 14, 99” и „Тотал 10, 99” за 24 месеца и ползването на мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black за 23 месеца, а за последния – да заплаща на доставчика, както следва: за телефонното обслужване – стандартна месечна абонаментна такса с включен ДДС съответно от 30, 99 лева, 24, 99 лева, 14, 99 лева и 10, 99 лева и цените с включен ДДС по ценовата му листа в срока, посочен в ежемесечно съставяната от него на 1-о число на месеца фактура, а за апаратите – наемно възнаграждение с включен ДДС съответно от 597, 77 лева, 289, 57 лева и 275, 77 лева, разсрочено на 23 вноски с включен ДДС от по съответно 25, 99 лева, 12, 59 лева и 11, 99 лева – на падежа, определен с фактурирането.

Коментираните клаузи детерминират основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на потребителска закрила.

Доказателствените материали убеждават, че предприятието добросъвестно и точно е изпълнило своите ангажименти. Видно от издадените от него Фактури № № ••••••• г. (л. 44 – л. 45), ••••••• г. (л. 46 – л. 47) ••••••••••/01.08.2019 г. (л. 48 – л. 49), ••••••• г. (л. 50 – л. 51) и крайна Фактура № ••••••• г. (л. 52) за времето от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. е доставяло на ответника описаните в тях мобилни услуги чрез телефонни номера •••••••, •••••••, ••••••• и ••••••• на обща стойност с начислен ДДС съответно от 179, 13 лева, 76, 14 лева, 97, 96 лева и 32, 97 лева и му е предало, съгласно чл. 344, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, технически годни мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black, за което говори извънсъдебното признание на лизингополучателя, имплементирано в лизинговите договори.

Налага се извод, че в правната сфера на ищеца са възникнали вземания за цената на мобилните услуги, ползвани чрез четирите номера, съответно от 179, 13 лева, 76, 14 лева, 97, 96 лева и 32, 97 лева, падежирали на вписаната в крайната фактура дата – 16.10.2019 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за погашението им, негативите от което понася длъжникът, исковете следва да се уважат за сумата съответно от 179, 13 лева, 76, 14 лева, 97, 96 лева и 29, 07 лева, а за разликата над уважения до пълния предявен размер – първите три от тях да се отхвърлят като неоснователни.

Настъпила е и изискуемостта на всички лизингови вноски по трите договора за лизинг, но не, както се твърди, предсрочно, тъй като общите условия, които допускат отпадане преимуществото на срока, не са приложими, а предвид прекъсването на фактурирането – в края на месеца, следващ този, за който се отнасят – т. е. най-късно до последното число съответно на месец ноември 2019 г., месец май 2020 г. и месец февруари 2021 г. За плащането им липсват сведения, поради което претенциите за тези, дължими се за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г. за устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, от месец октомври 2019 г. до месец януари 2021 г. за устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Black и тази за месец октомври 2019 г. за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black в размер съответно на 88, 13 лева, 191, 84 лева и 25, 99 лева следва да се удовлетворят изцяло. Дължими са и сумите съответно от 12, 59 лева, 11, 99 лева и 25, 99 лева, визирани в чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг, представляващи неустойка за невръщане на устройствата.

Исковете за дължимост на неустойка обаче се преценят за неоснователни и следва да се отхвърлят, по съображения че клаузата, с която тя е уговорена и за валидността на която от аспекта на добрите нрави (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK) и на специалното им нормативно проявление в Глава шеста от ЗЗП, съдът е служебно задължен да следи, е нищожна и не произвежда правен ефект.

Чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прогласява за нищожен договорът, който противоречи на добрите нрави, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП – неравноправните клаузи в него, освен ако са индивидуално съгласувани, а по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са такива, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес.

За неравноправна чл. 143 от ЗЗП в меродавната му към датата на договорното обвързване редакция от ДВ, бр. 57 от 2015 г., прогласява всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите и на търговеца или доставчика права и задължения, като наред с изброените генерални признаци, транспониращи чл. 3, §1 от Директивата, по образец от Приложението към нейния чл. 3, §3 текстът на чл. 143 от ЗЗП представя примерен списък на отделни проявни форми на неравноправност.

Съблюдаването на нравствените принципи се изследва към момента на постигане на съгласието за всеки отделен случай въз основа на установените факти. Нарушаваща нравствеността е уговорената извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции неустойка, преценката за което се ръководи от естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на други обезпечителни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението й с прогнозните вреди от неизпълнението, неговите измерения и други (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Задължаването на потребителя с необосновано високо обезщетение или неустойка е изведено в т. 5 на чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 57 от 2015 г.).

В чл. 145, ал. 1 от ЗЗП е указано, че неравноправността се анализира към етапа на обвързването, като се отчитат видът на стоката или услугата, всички обстоятелства по сключването на договора, както и останалите договорки в него или в друг, от който зависи.

При недоказаност на противното, тежестта за което според чл. 146, ал. 4 от ЗЗП пада върху ищеца, следва да се счете, че разискваната уговорка не е следствие от персонално договаряне, и като неотносима към същината на сделката не се обхваща от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.

Прочитът на маркираните по-горе правни постановки в контекста на данните по делото обслужва становище, че дължимата се от потребителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина или инициатива се отклонява от типичното си призвание.

В съглашението е записано, че величината й за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, е равна на сбора от оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, стандартни месечни такси, и съответстваща на оставащия период на действие на договора част от ползваните отстъпки от абонаментните планове и от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

Като се изходи от спецификата на насрещните престации – а именно мобилни услуги срещу заплащане, включващо фиксиран компонент, наречен в т. 23, б. „б” от Общите условия „месечен абонамент”, е очевидно, че тази неустойка набавя за предприятието имуществена облага, каквато то би получило при нормално развитие на договорната връзка, въпреки че е освободено от нея и не осигурява телекомуникация. При това, така зададено, обезщетението не държи сметка за характера и размера на нарушеното задължение и оттам за прогнозната вредност от неизпълнението, още повече че по т. 75 от Общите условия неспазването на която и да е от обязаностите на абоната – престационни и непрестационни и респективно удовлетворяващи различни интереси на оператора, му дават право да разтрогне правоотношението. Пренебрегва и типа на самата неизправност – времева, количествена или качествена, както и фазата, на която е допусната.

Отделно, в Решението си от 21 април 2016 г. по дело C-377/14, което според чл. 633 от ГПК е задължително за българските съдилища и учреждения при тълкуването на т. 1, б. „д” от Приложението към чл. 3, §3 от Директивата, възприета в т. 5 от чл. 143 от ЗЗП (в редакцията от ДВ, бр. 57 от 2015 г.), Европейският съд (трети състав) напътства, че за да се определи дали неустойката е необосновано висока, следва да се обсъди кумулативното действие на всички неустоечни клаузи в договора, без да е важно дали кредиторът настоява да бъдат изпълнени изцяло.

Ето защо не следва да се подценява, че във величината на неустойката се включва и част, съответстваща на оставащия към момента на прекратяването договорен срок, от ползваните от клиента отстъпки от стойността на абонаментния пакет и от пазарната цена на мобилното устройство, когато му е било предоставено такова. За отбелязване е, че не е оповестено как се калкулира споменатата пропорционалност на оставащото време.

Несъмнено е, че в разрез с морала неустоечната уговорка генерира за потребителя свръхпрекомерно бреме и предразполага обстановка за неоправдано облагодетелстване на търговеца (в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 г. на ВКС по дело № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2659/2014 г, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., I т. о.), което я разобличава едновременно като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправна по чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Предвид изхода на спора се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно на уважената част от исковете съдебноделоводните разноски на ищеца, претендирани по Списък по чл. 80 от ГПК, изложен в Молба-становище вх. № 832/14.03.2023 г. (л. 103 – л. 107), и действително сторени, както следва: в исковото производство общо 802, 17 лева, от които 475, 00 лева – довнесена държавна такса, 183, 19 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника от особен представител, изплатено в размер на 321, 38 лева, и 143, 98 лева – възнаграждение за процесуална защита на ищеца от адвокат, уговорено и платено глобално за дванадесетте иска в размер на 192, 83 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022 г. (л. 9); в заповедното производство общо 134, 91 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 109, 91 лева – възнаграждение за процесуална защита на заявителя от адвокат, уговорено и платено в размер на 192, 83 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г. (л. 90 от ч. гр. дело № 278/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево).

Водим от горното, съдът