Решение № 976 от 18.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20078329 от 07.02.2023 г. по гр.д. № № 40569/2016 г. Софийски районен съд, 44 състав признал за установено по предявения от Г. М. С., ЕГН ••••••••••, срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД (преди „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК 175133827, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. М. С. не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от 7 644.29 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в с. Луково, общ. Своге, с кл. № 300121454684, по фактура № 0177832561 от 14.11.2015 г. за периода от 24.08.2015 г. до 23.09.2015 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1 025.77 лв. – разноски по делото. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че не са налице доказателства за реално доставена ел. енергия, измерена от годно СТИ и наличие на предпоставки за служебно начисляване на стойността на потреблението в имота на ищцата. По делото било установено, че между страните е в сила договор при общи условия. Установило се, че равностойността на посоченото количество 37 004 kW ел. енергия във фактура № 0177832561/14.11.2015 г. е на стойност 7 644.29 лева. Спорът се свеждал до това дали стойността на това количество се дължи, тъй като било фактурирано със закъснение на 14.11.2015 г., а било за реален период от 03.05.2013 г. до 23.09.2015 г., и дали е отчетено от годно СТИ. Не следвало да се придава особена тежест на счетоводното оформяне, счетоводните операции не влияели върху правопораждащите вземането факти. От процесната фактура № 0177832562/14.11.2015г. било видно, че оспорваната цена е за ел. енергия от 37 004 kW, представляващи разликата между предходните показания – 6 692 kW, и тези, които били установени като ползвани на СТИ с № 5148205 при отчитането му, извършено на 23.09.2015 г. - 67 742 kW. От това количество били извадени 24 046 kW като вече фактурирани количества за периода и било получено реалното количество ел. енергия, ползвано в обекта на ищцата в посочения в процесната фактура размер – 37 004 kW. Дружеството, отчитащо електромера - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, издало и по делото били приобщени доказателства, в т.ч. и проверка от вещото лице по СТЕ, от които се установило, че СТИ било вътре в къщата на ищцата и нямало достъп за редовен ежемесечен отчет на показанията за периода от 03.05.2013 г. до 23.09.2015 г., като за този период нямало възможност и за проверка годността на СТИ. Предходен реален отчет на СТИ бил извършен на 03.05.2013 г. при показния 26 603 kW, след което достъп до СТИ не бил предоставен до 23.09.2015 г., въпреки че всеки месец бил правен опит за отчет. Като се позовава на чл. 15 и чл. 26 от ОУ на електроразпределителното дружество въззивникът поддържа, че предвид неосигурения достъп за отчет количеството ел. енергия било изчислявано по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а при извършения отчет било отчетено реалното количество консумирана ел. енергия в имота. Процесната фактура била издадена за реално доставеното количество ел. енергия и в тежест на потребителя било възникнало задължение да заплати цената й. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък п чл.80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемата страна Г. М. С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 7 644.29 лв., начислена по фактура № 0177832561/14.11.2015 г. като стойност на реално потребена електрическа енергия за периода от 24.08.2015 г. до 23.09.2015 г. в електроснабден имот в с. Луково, общ. Своге, кл. № 300121454684. Ищцата твърди, че не дължи претендираната от ответника цена на електрическа енергия за процесния имот, тъй като е начислена за количество електрическа енергия, измерено от негодно СТИ, което не съответства на реалното потребление. С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с твърдения, поддържани и във въззивната жалба. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения: По делото не е било спорно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия, за имот, находящ се в с. Луково, общ. Своге, кл. № 300121454684. Приета по делото е фактура № 0177832561/14.11.2015 г. с получател – ищцата, кл. № 300121454684, на стойност 7 644.29 лв. с ДДС - цена на електрическа енергия от 37 004 кВт/ч за периода от 24.08.2015 г. до 23.09.2015 г. за обект с. Луково. От приетия констативен протокол № 2497131 от 02.10.2015 г. се установява, че на същата дата на адрес в с. Луково, в присъствието на ищцата като потребител, двама служители на „Чез разпределение България” АД, въз основа на работна заповед, са демонтирали еднотарифен електромер с фабр. № 5148205, година на производство 1969, година на проверка 1969, и са монтирали електромер с фабр. № 50255335. Отчетени са показания на демонтираното СТИ 68 164. В забележка е посочено, че сваленото СТИ е собственост на абоната. Представена от ответника е справка (л. 20 – 24 от делото на СРС), в която е отразено регулярно отчитане на показанията на електромера (идентичен с процесния, съгласно удостоверението на л. 35), вкл. в периода 03.05.2013 г. – 23.09.2015 г. В справката не е отразен нито самоотчет, нито начислена енергия поради неосигурен достъп. Според заключенията на СТЕ (второто изготвено при съобразяване на представеното от електроразпределителното дружество удостоверение за идентичност на сваления електромер), на вещото лице е предоставена информация от служители на ответника, че в периода април 2013 г. – 02.10.2015 г. е извършен реален отчет на показанията на СТИ в процесния обект на 8 дати – 03.05.2013 г., 01.08.2013 г., 02.09.2013 г., 26.05.2014 г., 23.05.2015 г., 23.08.2015 г., 23.09.2015 г. При неосигурен достъп била начислявана ел. енергия по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ на електроразпределителното дружество. При изслушване на второто заключение вещото лице обяснява, че за посочения период такова голямо количество – 37 00 кВт/ч, не може да премине през електромер от този тип и с такива показатели за мощност. В чл. 15, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез разпределение България“ АД (сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) е предвидено задължение на потребителя да осигурява безпрепятствен достъп на упълномощени представители на електроразпределителното дружество в имота за монтиране, проверка, ремонт, замяна на електрически съоръжения и средства за търговско измерване, както и за отчитане и контрол на техните показания, в случай че те се намират след границата на собственост на имота, без предварително писмено уведомление и при спазване на ОУ. Съгласно чл. 26, ал. 2 от тези ОУ, в случай че достъп за отчитане на СТИ не бъде осигурен, електрическата енергия се изчислява на база средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година. Електроразпределителното предприятие уведомява крайния снабдител за определените количества с оглед изчисляване на сумите, които потребителят дължи; Според ал. 3, потребителят се уведомява за извършеното по ал. 2 изчисление с документа за дължимите суми за електрическа енергия. При последващо осигуряване на достъп се извършва корекция според реалните показания на СТИ, ако това е необходимо. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявения иск за основателен. При доказателствена тежест за ответника съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал в обекта да е доставена в периода 24.08.2015 г. - 23.09.2015 г. 37 004 кВт/ч електрическа енергия, цената на която претендира по процесната фактура. По делото не е доказано ищцата да не е осигурявала достъп за отчет на електромера – обратното следва от представената от ответника справка. Нещо повече - дори според твърденията на служители на ответника, в периода след 03.05.2013 г. в имота са извършвани реални отчети, вкл. на 23.05.2015 г. и 23.08.2015 г., поради което няма как начисленото количество по фактурата да касае периода 03.05.2013 г. – 23.09.2015 г., както се поддържа в жалбата На следващо място, ответникът не е установил електромерът в имота да е бил годно СТИ – да е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки. Обратното следва от представения констативен протокол за подмяната му, съгласно който електромерът е проверяван през 1969 г., когато е и произведен. Основателни в тази връзка са и наведените от ищцата доводи, че в нарушение на § 3 ПЗР ЗЕ и чл. 120 ЗЕ електроразпределителното дружество в тригодишния срок (до 2006 г.) и до 02.10.2015 г. нито е изкупило, нито е монтирало СТИ – своя собственост до или на границата на имота, нито е извършвало проверки на годността на СТИ съгласно предвиденото в общите условия, въпреки твърдяното, че достъп до имота е осигуряван. След като ответникът не установява ищцата да му дължи исковата сума – цена на реално доставено количество ел. енергия, измерено с годно СТИ, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемата, която е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, вкл. когато присъжда възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая въззивният съд, съобразявайки обжалваемия интерес, но и липсата на фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция и извършеното от пълномощника на въззиваемата, намира за справедливо възнаграждение в размер на 800 лв. Така мотивиран, съдът