Решение № 1 от 18.1.2021 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 692/2020 г.

Производство по чл.5 ал.1 ЗЛС във вр. чл.336 ГПК. В исковата молба ищцата М. К. В. от с.•••, Община Червен бряг твърди, че е майка на ответницата С. В. С., че с ЕР на ТЕЛК №0308 от 013/21.01.2015г. на дъщеря й е призната 100 % инвалидност, общо заболяване, пожизнено с водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост“ и „Детска церебрална парализа“.Твърди се, че състоянието на ответницата е тежко и детето изостава във физическо и психическо отношение, че дъщеря й страда от слабоумие и е в невъзможност да се грижи за своите работи, като това състояние датира от момента на раждането й, че от извършените мед.прегледи е установено, че не съществува възможност за възстановяване дори частично на степента на уврежданията. Твърди се, че с оглед здравословното си състояние ответницата не е в състояние да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, не може да се ориентира в социалната среда, нито да ръководи постъпките си и да преценява последиците им.Посочено е, че след извършен мед.преглед е установено, че дъщеря й има абсцес на 38-ми зъб, което налага спешна интервенция за изваждането му, като ответницата не може да изрази информирано съгласие за извършване на тази манипулация и тъй като тя е пълнолетна, ищцата като родител също не може да даде такова съгласие, без преди това ответницата да бъде поставена под запрещение. В заключение моли съда да постанови решение, с което дъщеря й да бъде поставена под пълно запрещение, с оглед необходимостта за лечение и съхраняване живота на последната.В съдебното заседание на 12.01.2021г., на което бе даден ход по същество ищцата поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови решение, с което дъщеря й С. С. бъде поставена под пълно запрещение. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата С. В. С..Същата бе доведена в съдебното заседание на 24.11.2020г., но поради невъзможност да говори, не бе в състояние да изрази становище по иска. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен-прокурор Анна Баракова в съд.заседание на 12.01.2021г., изрази становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена, като моли съда да постанови решение, с което ответницата С. В. С. бъде поставена под пълно запрещение. Излагат се доводи, че са налице предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС, ответницата страда от слабоумие и с оглед здравословното й състояние не може сама да се грижи за своите работи, както и да разбира свойството и значението на постъпките си. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Безспорно по делото е с оглед представеното удостоверение за раждане на С. С., че същата е родена на 17.05.1998г.в гр.Червен бряг от родители: майка М. К. В. и баща В. С. В..Ищцата е майка на ответницата, близък роднина по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК и има правен интерес от поставянето на дъщеря си под пълно запрещение, поради което искът с правно основание чл.5, ал.1 ЗЛС е допустим.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение на ПОС №995 от 27.10.2020г., по който страните не са направили възражения. Няма спор с оглед представеното с ИМ ЕР на ТЕЛК втори състав към „УМБАЛ д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен №0308 от 21.01.2015г., че на С. В. С. е признато 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, пожизнено, с посочена дата на инв.датата на раждане- 17.05. 1998г., с водеща диагноза: Тежка умствена изостаналост, детска церебрална парализа.В мотивите на ЕР на ТЕЛК е отразено, че е определена 100 % с чужда помощ, поради невъзможност да възстанови дори частично степента на уврежданията. Въз основа на постъпила молба от ищцата и необходимостта от извършване на спешна стоматологична операция на ответницата, изискваща нейното информирано съгласие, с определение на ПОС №957 от 23.09. 2020г. на основание чл.337 ал.2 ГПК ищцата М. К. В. бе назначена за временен попечител на дъщеря си С. В. С. до приключване производството по настоящото дело с влязло в сила решение. Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответницата от психично заболяване или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето й под пълно запрещение. В проведеното първо съд.заседание на 24.11.2020г.ответницата С. С. се яви лично, но не бе възможно изслушването й от съда на основание чл.337 ал.1 ГПК, поради това, че същата не може да говори и не бе възможно да се осъществи словесен контакт. От обясненията на нейната майка и ищца в процеса се установи, че С. е в това състояние от самото й раждане, не може да говори, а само крещи, като преди пандемията е посещавала дневен център за деца инвалиди в гр.Чревен бряг.Същата посочи, че С. няма никакви умения, не може да работи нищо с дясната ръка, а само с лявата, като единствено се занимава с телефона и не играе с нищо друго. За изясняване спорните обстоятелства по делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза.От заключението на ВЛ Л. Т., което не е оспорено от страните и като компетентно и обективно съдът възприема изцяло, се установява, че ответницата С. С. не се води на ДН в регистъра на ОДНБПЗ, не е лекувана стационарно в психиатричните структури на УМБАЛ при „Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен, като няма данни да е провеждала стационарно лечение в детско психиатрично заведение и/или такова амбулаторно от психиатър.При извършения преглед ВЛ е констатирало, че същата е психомоторно спокойна, но импулсивна, с примитивни емоции и отслабващ до липсващ волеви контрол върху поведението и нагона, като паметта и интелекта й са недоразвити на ниво тежка умствена изостаналост.В заключението е отразено, че тежката умствена изостаналост, значителното нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение е психична болест, която представлява слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.Съгласно експертизата ответницата не може сама да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, а в дългосрочната прогноза за развитието на С. С. не може да се очаква компенсация в умственото й развитие и подобрение в социалното й функциониране.Според заключението тежката умствена изостаналост при ответницата може да бъде приравнена на слабоумие по смисъла на чл.33 НК, което уврежда психичната й годност да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, като становището на ВЛ е, че от медицинска гледна точка С. С. следва да бъде поставена под пълно запрещение. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви, а и с оглед непосредствените си впечатления, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС. Установен е медицинският критерий- наличие на заболяването тежка умствена изостаналост, покриващо критериите за слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС. Налице е и юридическият критерий-невъзможност на ответницата сама да се грижи за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен.На ответницата С. В. С. следва да бъде призната пълна недееспособност и същата да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят в максимална степен нейните интереси. Водим от горното, Окръжният съд