Решение № 1118 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 490/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “К. А. 67“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: Б., [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя К. П. А., срещу Ревизионен акт № Р-22000122003539-091-001/13.01.2023 г., издаден от М. Й. С. – орган, възложил ревизията и М. К. М. – ръководител на ревизията, изменен в оспорените му части с Решение № 384/29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д “ОДОП“/ - гр. София, при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ – гр. София, като установеният с РА корпоративен данък за 2020 г. в размер на 410.37 лева, е определен в размер на 35.12 лева, ведно със съответните лихви, а установеният корпоративен данък за 2021 г. в размер на 9 687.00 лева, е определен на 4 107.66 лева, ведно със съответните лихви.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменен ревизионния акт в потвърдените му части.

Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С депозирана по делото писмена молба, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушани са заключения от извършени съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи, които са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – София /на л. 45 – л. 46 от делото/, са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22000122003539-020-001/13.07.2022 г. на Началник сектор в ТД на НАП – София /на л. 38 от делото/, с която е възложено да бъде извършена ревизия на оспорващото дружество за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и за Данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.10.2020 г. до 31.05.2022 г. Определени са и длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия: М. К. М. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А. Ц. В. – главен инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 20.07.2022 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 40 от делото/.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22000122003539-020-002/18.10.2022 г. на Началник сектор в ТД на НАП – гр. София /на л. 41 от делото/, е продължен срока за извършване на ревизията до 20.12.2022 г. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 25.11.2022 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 43 от делото/.

За резултатите от ревизията е съставен е Ревизионен доклад № Р-22000122003539-092-001/15.12.2022 г. /на л. 23 – л. 35 от делото/. Същият е връчен на дружеството на 19.12.2022 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 37 от делото/. Срещу доклада не е подадено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на ревизионния доклад, е издаден процесният Ревизионен акт № Р-22000122003539-091-001/13.01.2023 г. - от М. Й. С. – орган, възложил ревизията и М. К. М. – ръководител на ревизията /на л. 17 – л. 20 от делото. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 18.01.2023 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на л. 21 от делото/.

Със същия са установени задължения за корпоративен данък в размер на 410.37 лева /за 2020 г./ и корпоративен данък в размер на 9 687.00 лева /за 2021 г./ и съответните лихви.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван пред Директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП /жалба на л. 48 – л. 51 от делото/, като с Решение № 384/29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП /на л. 13 - л. 15 от делото/, ревизионният акт е изменен в оспорените му части, като установеният с РА корпоративен данък за 2020 г. в размер на 410.37 лева, е определен в размер на 35.12 лева, ведно със съответните лихви, а установеният корпоративен данък за 2021 г. в размер на 9 687.00 лева, е определен на 4 107.66 лева, ведно със съответните лихви.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 03.04.2023 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 16 от делото/, а жалбата срещу РА е подадена на 11.04.2023 г. /товарителница на л. 12 от делото/.

Извършваната от жалбоподателя дейност е търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3.5 тона, втора употреба и услуги по оказване на пътна помощ.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 412 – л. 423 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:

• Всички фактури с номера, както следва: № 1/07.12.2020 г.; № 2/29.12.2020 г.; № 3/12.01.2021 г.; № 4/29.03.2021 г.; № 5/19.04.2021 г.; № 6/23.04.2021 г.; № 7/11.05.2021 г.; № 8/13.05.2021 г.; № 9/31.05.2021 г.; № 10/18.06.2021 г.; № 12/21.06.2021 г.; № 13/21.06.2021 г.; № 14/09.07.2021 г.; № 15/21.07.2021 г.; № 16/29.07.2021 г.; № 17/30.08.2021 г.; № 18/08.09.2021 г.; № 19/11.10.2021 г.; № 20/20.10.2021 г.; № 21/25.10.2021 г.; № 22/12.11.2021 г.; № 23/16.11.2021 г.; № 24/26.11.2021 г.; № 25/13.12.2021 г.; № 26/17.12.2021 г.; № 27/21.12.2021 г. и № 28/21.12.2021 г., отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и на чл. 7 от Закона за счетоводството;

• Всички процесни фактури са осчетоводени като приход от продажба на употребявани автомобили;

• Съставени са счетоводни статии: 1. За извършената продажба е съставена следната счетоводна статия: Дебитирана е Сметка 411 – Клиенти /партидата на съответния клиент и е кредитирана Сметка 702 – Приходи от продажби на стоки. С тази счетоводна статия е отразено увеличено вземане от клиентите и реализирани приходи от дейността. 2. За фактурите, в които е начислен дължимият от клиентите ДДС, е съставена счетоводна статия: Дебитирана е Сметка 411 – Клиенти /партидата на съответния клиент/ и е кредитирана Сметка 4532 – начислен данък върху продажбите. С тази счетоводна статия е отразено увеличено вземане от клиентите и увеличено задължение към бюджета с размера на начисления ДДС. 3. За дължимия ДДС върху маржа на цената е съставена счетоводна статия: Дебитирана е Сметка 609 – Други разходи и е кредитирана 4532 – начислен данък върху продажбите. Счетоводната статия е съставена на основание съставени протоколи. С тази счетоводна статия са отразени увеличени разходи на дружеството и увеличено задължение към бюджета с размера на начисления ДДС /подробно по фактури, съставените счетоводни статии са отразени в Таблица № 1 от заключението;

• Съставените счетоводни записи при отразяване на продажбите, съответстват на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;

• Към всички спорни фактури има договори за покупко-продажба, по които дружеството е продавач. Към някои фактури, по които МПС са внесени от Германия, има приложени договор за покупко-продажба, договор за покупка или фактура, по които дружеството е купувач. Има приложени удостоверения за регистрация и дерегистрация на МПС. Подробно към коя фактура, какви съпътстващи документи са издадени, е посочено в Таблица № 2 от заключението;

• Всички 27 броя фактури са разплатени. Плащането по 22 фактури е извършено в брой, а 5 бр. са платени по банков път. За извършените плащания са съставени счетоводни статии, като е дебитирана Сметка 501 – Каса в лева, с цялата фактурна стойност и е кредитирана Сметка 411 – Клиенти /партидата на съответния клиент/. Данните за плащанията по всяка фактура и банковите бордера са посочени в Таблица № 3 от заключението;

• Всички автомобили, закупени от оспорващото дружество, са заприходени като стоки в счетоводните регистри на дружеството и са предназначени за продажба в съответствие с предмета на дейност на фирмата. Всички автомобили са предмет на последващи облагаеми доставки;

• От посочените в т. 1 от заключението фактури – 23 броя, са включени в Дневниците за продажби, с основание чл. 143 от ЗДДС, т.е. „специален ред за облагане на маржа на цената за доставка на стоки втора употреба…“. При тези продажби има разлика между покупна и продажна цена и на основание съставени протоколи, е начислен ДДС върху маржа на цената. Данъчната основа за начисляване на ДДС в тези случаи, е разликата, намалена с начисления данък. Общо начисленият ДДС по тези фактури е в размер на 416.45 лева;

• Фактури № 6/23.04.2021 г. – ДДС 550.00 лева; № 12/21.06.2021 г. -ДДС 533.33 лева; № 18/08.09.2021 г. – ДДС 220.00 лева и № 20/20.10.2021 г. – ДДС 180.00 лева – 4 броя, са включени в дневниците за продажби като сделки на общо основание по ЗДДС, което означава, че върху продажната цена е начислен ДДС със ставка 20 %. Общо начисленият ДДС по тези фактури, е в размер на 1 483.33 лева. Реализираните приходи, свързани с процесните фактури, са в размер на 100 936.67 лева, а начисленият ДДС е в размер на 1 899.78 лева;

• Оспорващото дружество към датите на осъществяване на сделките по процесните фактури, не е разполагало със собствени обекти за осъществяване на дейността си, а е ползвало имот под наем в Благоевград, [жк], под КАТ, представляващ земя, върху която са разположени 9 /девет/ броя паркоместа, собственост на ЕТ „Д. – Б. А.“;

• Счетоводното обслужване на жалбоподателя се осъществява от счетоводна къща. Счетоводната отчетност се осъществява на база Национални счетоводни стандарти. При отразяване на стопанските операции са въведени необходимите регистри за хронологично, синтетично и аналитично отчитане, като е спазено изискването на чл. 12 от Закона за счетоводството;

• Съгласно изискването на чл. 124 от ЗДДС, се водят задължителните регистри – Дневник за покупките и Дневник за продажбите. При осчетоводяването на операциите се ползва Националния сметкоплан и осчетоводяването се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Счетоводството се води съобразно изискванията на нормативната уредба.

По делото е извършена съдебно-автотехническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 513 – л. 530 и на л. 544 – л. 546 от делото/, вещото лице е описало техническите характеристики на 27-те бр. употребявани МПС, посочени на стр. 10 и стр. 11 от Ревизионния доклад, за които са издадени процесните фактури през 2020 г. и 2021 г., както и е определило пазарната им стойност към датите на извършените продажби.

В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че действително се установява разлика между фактурираните цени от оспорващото дружество на процесните автомобили, и цените, определени от експерта, но тази разлика се дължи на следните причини: С експертизата цените са определени по пазарни аналози на база офертни предложения, но тези предложения не винаги са тези, при които се реализират съответните сделки; Немалка част от автомобилите са продадени на фирми, занимаващи се с изкупуване на МПС, излезли от употреба и на фирми, занимаващи се с продажба на части втора употреба; Възможно е голяма част от автомобилите /до които вещото лице не е имало достъп/ да са били под средното техническо състояние за МПС за съответната марка, модел и година на производство; Процесните 27 автомобила са по-специфични от масовите автомобили, тъй като са между лекотоварни и товарни такива, с неголям тонаж на превоз, като покупките и продажбите на такива автомобили не са много чести с оглед спецификата им. С оглед посочените фактори, вещото лице обяснява разликата между определените с експертизата цени и тези, фактурирани от дружеството, като в случая според заключението, са определени средни пазарни цени на база офертни предложения, редуцирани по съответната формула.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаването на същия, според съда, е спазена изискуемата от закона форма и не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

По материално-правната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, е неразделна част от РА. Въз основа на събраната в проверката информация, ревизиращите органи са приели за установено, че през процесния период основната дейност на оспорващото дружество е свързана с търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3.5 тона, втора употреба и извършването на услуги по оказване на пътна помощ.

Ревизиращият екип е приел, че от страна на дружеството-жалбоподател са извършени продажби на собствени превозни средства на несвързани лица, при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, органите по приходите са възложили експертиза за определяне на пазарните цени на продадените автомобили втора употреба, която е изготвена и в резултат на констатациите по експертизата, ревизиращите са увеличили декларирания счетоводен финансов резултат за спорните 2020 г. и 2021 г. със стойността на приетите за неотчетени приходи от продажба на МПС, което е довело до установяване с РА на задължения за корпоративен данък в размер на 410.37 лева /за 2020 г./ и корпоративен данък в размер на 9 687.00 лева /за 2021 г./ и съответните лихви, като с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, ревизионният акт е изменен в оспорените му части, като установеният с РА корпоративен данък за 2020 г. в размер на 410.37 лева, е определен в размер на 35.12 лева, ведно със съответните лихви, а установеният корпоративен данък за 2021 г. в размер на 9 687.00 лева, е определен на 4 107.66 лева, ведно със съответните лихви.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. От текста на цитираната разпоредба следва изводът, че за да се извърши сравнение между контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, следва да се вземе предвид такава сделка, сключена при равни други условия /съпоставимост/.

Поставя се принципният въпрос, върху кого лежи доказателствената тежест да установи наличието на такива условия, както и на последиците от изпълнението по отношение на данъчното облагане. Съдът намира, че доказателствената тежест е изцяло върху приходните данъчни органи. Това е така, защото липсва презумпция за вярност на фактическите констатации по РА, при което се прилага общият принцип, че доказателствената тежест е върху страната, която се ползва от даден факт, обстоятелство и твърдение. В случая данъчните органи са тези, които излагат твърдения, че при сделките за продажба на процесните МПС, са налице условия, довели до отклонение от данъчното облагане. Твърдението на органите по приходите е, че продажните цени по тези сделки се различават от пазарните цени, поради което финансовият резултат е определен спрямо приетите и установени пазарни продажни цени. Отново при действие на същия правен принцип, се отбелязва, че пазарните цени следва да бъдат установени пълно и категорично от данъчните органи. Аргумент в тази насока е втората част на нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според която следва да се вземе предвид именно този финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат. Изводът е, че в тежест на органите по приходите е да установят какви са пазарните цени на автомобилите по процесната сделки при сравнение с обичайни сделки от същия вид и с цел постигане на същия икономически резултат. Едва при установяване на различие при сравнение между реална и продажна цена, което различие, обаче следва да се е отразило на данъчното облагане, може да се променя данъчният финансов резултат.

Такова доказване, с оглед направените оспорвания в жалбата на констатациите, посочени в обжалвания РА, в хода на съдебното производство не бе проведено от ответната страна. В хода на съдебното производство по искане на оспорващото дружество е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза със задачи да посочи техническите характеристики на процесните МПС, както и да определи пазарните им цени към датите на извършените продажби. В хода на ревизионното производство органите на НАП са приели, че пазарните цени на автомобилите следва да се определят на база заключението на вещото лице по назначената в хода на ревизията експертиза, като се вземат предвид установените с експертизата средни пазарни цени и минимални пазарни цени и като се съпоставят същите с продажните цени.

С § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО законодателят е определил, че „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а по силата на посочената разпоредба „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

В § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са определени методите за определяне на пазарни цени: а/ методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б/ методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба; в/ методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г/ методът на транзакционната нетна печалба и д/методът на разпределената печалба.

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на Министъра на финансите – Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно чл. 65 от посочената наредба, при необходимост, когато са нужни специални знания и опит, могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица. Изрично в чл. 2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е указано, че същата е приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между несвързани лица в предвидените от закона случаи. За такъв случай се приема и уреденият по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, където се визират сделки, включително между несвързани лица. В чл. 4. от наредбата е посочено, че прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Според чл. 5, методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка, като съгласно чл. 6 за целите по чл. 5 се извършва анализ на съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на базата на посочените фактори. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 предвижда, че методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия, а в ал. 2 е посочено, че за целите на метода на сравнимите неконтролирани цени неконтролирана сделка е съпоставима с контролирана сделка, ако се установи, че: 1. различията между сравняваните сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при пазарни условия или 2. могат да се извършат корекции по чл. 11.

Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато са налице: 1. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между свързаното лице и независими лица или 2. съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица. /чл. 19/. Посочената регламентация не допуска контролираната сделка да се съпоставя с оферти, а изисква съпоставка със сделки по чл. 19.

За да се приеме, че пазарните цени на процесните МПС са определени по метода на сравнимите неконтролирани цени, е необходимо да се посочат конкретните неконтролирани сделки, с които се извършва съпоставката при отчитане на чл. 20 във вр. с чл. 11 от Наредбата.

Както бе посочено по-горе, органите по приходите следва да установят по безспорен начин, че сключените сделки са с цел отклонение от типичните пазарни условия, което в случая не е сторено по делото.

Установява се от приобщените по делото доказателства, че органите по приходите са допуснали експертиза по реда на чл. 60, ал. 1 от ДОПК за определяне на пазарната стойност на продадените в процесните периоди от оспорващото дружество МПС /на л. 274 – л. 281 от делото/, в която вещото лице е посочило, че пазарната стойност /в диапазон/ на процесните МПС, следва да се определи на база метода на сравними неконтролируеми цени.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че изготвената експертиза в хода на ревизионното производство, е в разрез на изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., като съдът намира, че неправилно органите по приходите са се позовали на заключението на експерта и са приели същото без резерви. Налице е формално обсъждане на заключението на експерта, както в РА, така и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“.

За да се обоснове приложението на някой от методите по Наредба № Н-9, следва да е извършено реално съпоставяне на някой, няколко или на всички показатели, относими към конкретен метод или методи по наредбата, която урежда изключително детайлно, както самите критерии и механизмът на оценяване, така и хипотезите, при които се прилага всеки един от методите.

Такъв анализ, видно от заключението, съдът намира, че не е извършен. В експертизата по чл. 60 ДОПК нито е описан, нито е приложен, с конкретни мотиви за това, който и да е от нормативно дефинираните в ДОПК в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК методи за определяне на пазарни цени. Общо е посочено, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени без изрично посочване на други осъществени неконтролирани сделки при съпоставими условия. Съгласно анализа на посочената по-горе правна норма, не са изпълнени изискванията на чл. 18 и чл. 19 от Наредбата.

Определените с експертизата пазарни цени, са неправилни и не следва да се възприемат, доколкото същата е изготвена единствено и само на база на офертни цени за продажби, а не на такива за реално сключени сделки.

За определяне на пазарна цена при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, следва да бъде извършен анализ на осъществени сделки между несвързани лица, което недвусмислено е посочено в чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Този извод следва и от определението за „неконтролирана сделка“, дадено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата, според което неконтролирана сделка е сделка, осъществена между независими /несвързани/ лица. Няма данни в експертизата, изготвена от лицензирания оценител, да са изследвани сходни сделки, извършени между несвързани търговци. Използването за сравнителна база на потенциално възможни цени, каквито по своята същност представляват офертните цени на доставчик на определена стока или услуга, не може да гарантира правилното определяне на пазарна цена според изискванията на Наредбата. Практиката на ВАС е категорична, че при определянето на пазарни цени, следва да се вземат предвид реално извършени сделки, а не офертни цени /Решение № 797/20.01.2010 г. по адм. дело № 10925/2009 г.; Решение № 1023/20.01.2012 г. по адм. д. № 3405/2011 г.; Решение № 4794/05.04.2013 г. по адм д. № 9852/2012 г./.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при липса на извършена съпоставка, е невъзможно да бъде извършена проверка дали условията по сделката, съответстват на условията по съпоставима сделка между несвързани лица, което изключва приложението на чл. 16 от ЗКПО, тъй като при липса на база за сравнение, няма как да бъде обосновано отклонение в условията на сделката, съответно отклонение от облагане.

С оглед изложеното, съдът счита, че след като не е доказано отклонение от облагане, установените задължения по ЗКПО са незаконосъобразни и РА следва да бъде отменен в оспорената му част.

По разноските в производството:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в полза на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени сторените от последното в производството разноски – в общ размер на 3 210.00 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса; 750.00 лева – за възнаграждението на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза и 2 410.00 лева – за възнаграждението на вещото лице, извършило съдебно-автотехническата експертиза.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо и чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, Административен съд – Благоевград