Решение № 10510 от 30.9.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 128 и сл. от АПК и чл. 14, ал. 4 от ЗООС и е образувано по жалба от „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД – Варна, представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез процесуалния му представител ю.к. Р. Л., против писмо изх. №26-00-1055/07.02.2025 г. на директора на РИОСВ – Варна, съдържащо предписание на осн.чл.14 ал.4 от ЗООС. С подробно мотивирани съображения жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен поради: съществени процесуални нарушения – липса на фактически и правни основания за издаване на акта и липса на приложени процедури при издаването му; и неправилно приложение на материалния закон – липса на конкретен правопораждащ факт, чийто адресат е „Булярд“ ЕАД, и на правно основание за избирането му за адресат на акта, както и липса на мотиви относно определения срок „постоянен“ на предписанието. Счита, че всички тези пороци представляват основание за обявяване на акта за нищожен предвид липсата на законово основание за издаването му, както и липсата на посочена приложима материалноправна норма, съотв. липса на материалноправни предпоставки за издаването му. Въз основа на изложеното се иска обявяване на оспореното предписание за нищожно, или алтернативно – отмяната му като незаконосъобразно. В съдебно заседание по същество ю.к. Л. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания, настоява за уважаването й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на РИОСВ – Варна, чрез процесуалния си представител гл. ю.к. Й. К., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че предписанието е издадено от компетентен орган, в писмена форма, а самото то има превантивен характер, като цели бързина и ефективност на защитата на околната среда. Моли предписанието да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целите на ЗООС, като на свой ред претендира и юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано във връзка с подаден сигнал № С-60/10.01.2025 г., в който в посочено, че е налице замърсяване с прах от бластиране от кораб в Кораборемонтния завод – Варна, около плаващ док 3, както и близо до фара на вълнолома. С писмо № С-60/А1/10.01.2025г. директорът на РИОСВ – Варна е изпратил подадения сигнал на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна по компетентност. С писмо № 129#5/20.01.2025г. директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, на осн.чл.58 ал.3, чл. 122 ал.1 и ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, във връзка със забраната по чл.53 ал.1 от с.з., е върнал сигнала на директора на РИОСВ – Варна, за предприемане на действия по компетентност. На 05.02.2025 г. директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е изпратил на директора на РИОСВ – Варна резултати от изпитване на водни проби по сигнал № СЖ-4/10.01.2025 г. за замърсяване с прах, вследствие на извършване на ремонтни дейности /бластиране на кораб на плаващ док № 3/ в района на КРЗ „Одесос“ – Варна. В РИОСВ – Варна са заведени още два сигнала под №№ С-120/29.01.2025 г. и С-120/А1/29.01.2025 година. Подадените сигнали са с идентично съдържание, а именно: забелязани мазни петна в морето около м. Галата, които се движат посока Пристанище – Варна. Подаденият сигнал с № С-120/29.01.2025 г., с писмо изх. № С-120/А2/29.01.2025г. също е изпратен от директора на РИОСВ – Варна на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за произнасяне по компетентност. На 30.01.2025 г. от служители на РИОСВ – Варна извършили извънредна проверка на брегова линия в участъка от Варненското езеро до Черно море, обективирана в Констативен протокол № 020895/30.01.2025 година. В КП е посочено, че при извършения обход на Морска гара, в района на заведение Senso Lounge Club до яхтено пристанище, по повърхността на морските води се наблюдават отлагания с червеникав оттенък и неустановен състав. С писмо № 370#2/31.01.2025 г. директорът на ДМА – Варна, ИАМА, на основание чл.58 ал.3, чл.122 ал.1 и ал.3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, във връзка със забраната по чл.53 ал.1 от с.з., е върнал сигнала на директора на РИОСВ – Варна, за предприемане на действия по компетентност. С оспореното понастоящем писмо изх. №26-00-1055/07.02.2025г. на осн.чл.14 ал.4 от ЗООС директорът на РИОСВ – Варна е предписал на дружеството-жалбоподател всеки първи работен ден от седмицата да представя в РИОСВ – Варна седмичен график за предстоящите дейности по бластиране на кораби и/или части от тях на територията на пристанището и/или на изкуствени съоръжения, разположени в повърхностен воден обект, които предстои да се изпълняват през следващата работна седмица, като е определен постоянен срок за изпълнение. Уведомителни писма с идентично съдържание са връчени и на други ЮЛ, извършващи дейности на територията на КРЗ – Варна: „Терем- КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, „МТГ-Делфин“ АД – Варна, „Кораборемонтен завод Одесос“ АД. В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени следните писмени доказателства, приети като такива по делото: писмо по електронна поща от 28.02.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 07.03.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 14.03.2025 г. от КРЗ „Одесос“ до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от КРЗ „Одесос“ АД – Варна от 21.03.2025 г. до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от КРЗ „Одесос“ – Варна от 28.03.2025 г. до РИОСВ – Варна, писмо по електронна поща от 04.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 10, писмо по електронна поща от 10.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 11, писмо по електронна поща от 17.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 12, писмо по електронна поща от 24.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 13, писмо по електронна поща от 31.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справка за планирано бластиране в акваторията на „МТГ Делфин“ АД за седмица 14, писмо по електронна поща от 05.03.2025 г. от „ТЕРЗ – КРЗ“, от 07.03.2025 г. от „МТГ Делфин“ АД до РИОСВ – Варна, ведно със Справки за дейности по бластиране на палуби изх. №№ 194/05.03.2025 г., 221/11.03.2025 г., 237/17.03.2025 г., 263/25.03.2025 г. и 281/31.03.2025 година. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, и тези, представени от страните в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Оспореното писмо с изх. № 26-00-1055/07.02.2025г на директора на РИОСВ – Варна е издадено на осн.чл.14 ал.4 от ЗООС при упражняване на обща компетентност за контрол. От фактическите обстоятелства, на които се основава актът, както и от разпоредените с него задължения следва извод, че по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които задълженият субект следва да предприеме. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, оспореното писмо е индивидуален административен акт по см.чл.21 ал.1 от АПК. Поради това съдът приема, че задължителните предписания подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. В съдебната практика е установена съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния акт и тези за неговата нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са тези по чл.146 от АПК – спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административнопроизводствените правила; спазване на материалноправните разпоредби, приложими за съответния административен акт; и съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има за последица нищожен административен акт. Следва да се извадят „извън скоба“ критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока „материална незаконосъобразност“ – нищожност на административен акт има, когато: 1. налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; 2. актът е изцяло лишен от законово основание; 3. акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок – тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно „нищо“ в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. В действащото българско законодателство липсва легално определение на понятието нищожен административен акт. Принципно нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия – административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията по чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени – т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност съдът следва да го прогласи за нищожен. При решаване на въпроса за валидността на административния акт от значение е обективното съответствие на конкретния административен акт с нормативните изисквания за законосъобразността на административните актове от дадения вид и категория. Един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок – от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността му, или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност, изброени в чл.146 от АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт и изискванията и предписанията на закона. При незаконосъобразните (унищожаемите) административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения на законността, като административното решение не страда от тежък или съществен порок решение. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решени №5 от 20.07.2010г. на ВАС – София, Общо събрание на колегиите. Оспорените задължителни предписания на директор на РИОСВ – Варна, материализирани в писмо с изх. №26-00-1055/07.02.2025 г., са издадени на осн.чл.14 ал.4 от ЗООС. Разпоредбата на ал.1 на същия текст предвижда, че регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Според ал.4 директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. На първо място по основанията на чл.146 от АПК е нищожен актът, издаден от некомпетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съобразно оспорените предписания правно основание за тяхното издаване е нормата на чл.14 ал.4 от ЗООС, съгласно която директорът на РИОСВ има законоустановена компетентност да издава такива. Следователно органът, издал предписанията, е компетентен по материя, по място (за територията на община Варна), и по степен (съобразно изричното законодателно упълномощаване на директора на РИОСВ). Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове е степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението, и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидност на административния акт, а неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма на предписанието, материализираното волеизявление е ясно, поради което не е налице порок във формата. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например – поради липса на кворум). Според правната теория и съдебната практика нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта. В настоящия случай такъв порок липсва. С оглед всичко изложено дотук съдът преценява като неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за нищожност на оспореното предписание от директора на РИОСВ – Варна. В противоположен смисъл е становището на съда относно законосъобразността на проверявания ИАА. Макар издадено в предписаната от закона писмена форма, обжалваното предписание не отговаря на императивното правило на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, съгласно което административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Видно от съдържанието му, съдържащите се в него мотиви са непълни и неясни до степен, която следва да се приравни на липса на такива. Като правно основание за издаването му е посочен единствено чл.14 ал. 4 от ЗООС, която разпоредба действително е обща и визира правомощията на директорите на РИОСВ и други органи – директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции, да издават предписания, както и заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, наказателни постановления, и да съставят предупредителни и констативни протоколи. Единствената друга разпоредба, посочена в предписанието, е тази на чл.166 т.3 от ЗООС, съгласно която наказанията по чл.165 се налагат и на лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от директорите на РИОСВ. Това обаче не е достатъчно, тъй като в предписанието е необходимо да се съдържа и конкретната материалноправна разпоредба от приложимия нормативен акт, която създава задължение за определено поведение на адресата й, в случая – на дружеството-жалбоподател в конкретно негово качество, каквото също не е посочено в писмото. Липсата на посочена такава разпоредба в случая обективно препятства извършването на преценка на неговата законосъобразност, т.е. на съответствието му със законовите изисквания съобразно установената и описана от административния орган фактическа обстановка. Дори да се приеме, че липсата на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на акта, ако същото може да се изведе от изложените в него фактически основания за издаването му, то следва да се отбележи, че в настоящия случай липсва и достатъчно ясно и конкретно описание на установеното фактическо положение, което е наложило издаването на предписанието. Последното е мотивирано единствено с „периодично постъпване на сигнали, касаещи ремонтни дейности по бластиране на кораби, вследствие на които се емитира общ прах, който се отлага в повърхностния воден обект“. В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на чл.148 от ЗООС, според които осъществяваният от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица на национално равнище, респ. от директорите на РИОСВ на регионално равнище, контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, може да бъде превантивен, текущ и последващ, като в Раздел II и Раздел III на Глава Девета от закона са регламентирани целите и реда за това. И при превантивния, и при текущия контрол е необходимо да се съставят предупредителни/констативни протоколи, в които се отразяват фактите или обстоятелствата, които могат да доведат до увреждане и/или замърсяване на околната среда – чл.153 ал.2 и ал.3, респ.чл.155 ал.1 и ал.2 от ЗООС. По делото действително е приложен такъв констативен протокол от 31.01.2025 г., но същият не е връчен на представител на дружеството-жалбоподател, което мотивира извод за неспазване на процесуалните правила при издаване на писмото. Безспорно е, че липсата на фактически и правни основания за издаването на акта винаги води до неговата отмяна, като без съществено значение е, че в съдебната практика има различно виждане за вида на този порок, конкретно дали е такъв по чл.146 т. 2 или по т. 3 от АПК. Наред с горното по делото остана неизяснено защо и как цитираните в предписанието „сигнали, касаещи ремонтни дейности по бластиране на кораби, вследствие на които се емитира общ прах, който се отлага в повърхностния воден обект“, се съотнасят към предписаните мерки – представяне на седмичен график за предстоящи дейности по бластиране на кораби и/или части от тях на територията на пристанището. Така формулирано, основанието за издаване на процесното предписание не дава възможност категорично да се прецени дали става въпрос за текущ контрол или за последващ такъв. Единствено данните, които са изискани с предписанието, дават на съда основание да приеме, че се касае за текущ контрол, но това не следва да се извежда по тълкувателен път, и поради това е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното предписание. Не на последно място – в същото липсват каквито и да било мотиви за избрания срок на действие на предписанието, което на свой ред съставлява липса на мотиви на оспорения акт. По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява основателна, респективно оспореното предписание е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, на осн.чл.143 ал.1 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на „Булярд Корабостроителна индустрия“ ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал 2 от АПК, съдът