Решение № 11019 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1429/2024 г.

Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

1. Образувано е по жалба на Т. С. Н., подадена чрез пълномощника му адв. Ц. Б., гр.Пловдив, [улица], срещу отказ УРИ № 103000-11367/12.06.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив за връщане на отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че към настоящия момент е отпаднало основанието за отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, тъй като наложеното на водача наказание е изтекло към дата 17.06.2024 г. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

1. Ответникът - началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че на оспорващия са наложени две наказания „лишаване от право да управлява МПС“ като първото е за срок от 42 месеца, приведено в изпълнение с отнемане на СУМПС на 21.01.2021г., а второто – за срок от 22 месеца, наложено с влязло в сила наказателно постановление на 19.03.2022г. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

1. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Относно определяне предмета на съдебния контрол, настоящият състав съобрази трайното разбиране, че сезиралият съда правен субект не е длъжен да дава правна квалификация на искането си, тъй като това е задължение на съда. Видно от доказателствата по делото ответният административен органът е разгледал заявления УРИ № 103000-11367/12.06.2024г. от жалбоподателя за връщане на отнетото му СУМПС като се е произнесъл с нарочен акт. Фактът, че този акт е ненаименуван не променя характера му на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, който определя като индивидуални административни актов и отказите на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

С оглед наличието на разнородна съдебна практика, относно това по кой ред следва да се осъществи защитата срещу прилагане на административна санкция след отпадане на основанията за това, респ. след изтичане на срока на действието й (в този смисъл Определение № 7787 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2013 г., VII о.; Решение № 11989 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2012 г., VII о.; Определение № 4495 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3881/2022 г., VII о.; Решение № 7581 от 4.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2021 г., VII о.), настоящият състав съобрази, че исковата защита по чл. 256 от АПК предполага наличието на: надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба след като е бил надлежно сезиран; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска. Тази защита е субсидирана и се прилага единствено в случаите, когато засегнатото лице не може да се защити по общия ред срещу издаден административен акт.

Издаденият изричен индивидуален административен акт, с който на жалбоподателя е отказано връщането на СУМПС сочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 256 АПК, тъй като правата и законните интереси на лицето не са засегнати от бездействие или неизвършването на фактически действия, а от изричния акт. С този изричен индивидуален административен акт, органът отказва да върне свидетелството като излага и конкретни фактически основания. Защитата, която жалбоподателят търси срещу невръщането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, следва да бъде осъществена чрез оспорване именно на този акт (в този смисъл Решение № 7581 от 4.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11137/2021 г., VII о.).

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от лице с правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

1. С. Т. С. Н. е постановена и влязла в сила присъда № 63/19.07.2018г. по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която оспорващият е признат за виновен за извършено престъпление от общ характер, за което на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, вр. чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода; както и на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по реда на чл. 69а от НПК от право да управлява моторно превозно средство, считано от 19.07.2017г.

Според справка рег. № Р-128/23.10.2020г. от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, присъда № 63/19.07.2018г. по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е влязла в сила на 09.10.2020г.

1. С. Т. С. Н. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по „чл.69А от ЗДвП“ /ЗППАМ/ № 17-1030-001318/17.07.2017г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена „санкция по чл.69а – мярка за процесуална принуда по чл.69А от НПК до отпадане на необходимостта за това“, в изпълнение на Постановление № 9663/17.07.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив. Заповедта е връчена на 19.07.2017г.

По жалба на Н. е образувано адм. дело № 2238 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, по което е постановено решение № 25/05.01.2018г., с което ЗППАМ № 17-1030-001318/17.07.2017г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив е обявена за нищожна. Посоченото съдебно решение е влязло в законна сила на 25.01.2018г. (л.42).

Според данните в Справка за нарушител/водач, издадена от АИС на МВР отнетото на 19.07.2017г. ЗУМПС е възстановено на водача на 31.01.2018г.

1. С. Т. С. Н. е издадено наказателно постановление № 22-0432-000068/01.02.2022г. от началник на РУ – 01 при ОДМВР – Пловдив, с което за нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 Закона за движение по пътищата (отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта във връзка с управление на МПС и неизпълнение на предписание за медицинско изследване) му е наложено административно наказание – „лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца“.

Според данните в Справка за нарушител/водач, издадена от АИС на МВР, наказателно постановление № 22-0432-000068/01.02.2022г. е връчено на нарушителя на дата 04.03.2022г. и влязло в сила на дата 19.03.2022г. Като наказанието е започнало да се прилага от 15.01.2024г. до 15.01.2026г.

В същата справка е отразено, че наложеното по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив наказание - лишаване от право на управление на МПС за срок от 42 месеца, е търпяно от нарушителя в периода от 25.01.2021г. до 14.01.2024г. (2 г., 11м. и 20 дни).

1. По заявления УРИ № 103000-11367/12.06.2024г. на жалбоподателя е издаден оспореният в настоящото производство отказ УРИ № 103000-11367/12.06.2024г., с който началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив отказал връщане на отнетото СУМПС до изтърпяване на наложеното по наказателно постановление № 22-0432-000068/01.02.2022г. наказание – 15.01.2026г.

ІV. От правна страна:

1. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП определя срока на действие на административното наказание – лишаване от право на управление на МПС, който в случая е фиксиран в размер на 24 месеца. За да започне да тече този срок, т.е. за да се пристъпи към изпълнение на наказанието, по арг. от чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания, когато спрямо нарушителя е наложено предходно наказание от същия вид, следва да бъде изтърпяно предходното наказание. Иначе казано законът не допуска кумулиране на наказания, а всяко наказание следва да бъде изтърпяно поотделно.

Спорният в случая въпрос се концентрира по това, в кой период е било изтърпяно от нарушителя наложеното му на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от три години и шест месеца.

Доказателствата по делото сочат, че на 19.07.2017г. спрямо оспорващия е била приложена ПАМ, окончаваща в отнемане на СУМПС на основание чл. 69а, ал. 1 НПК. Тази мярка е била приложена във връзка с воденото срещу нарушителя досъдебно производство № 426/2017г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив. Това производство е дало повод за образуване на съдебното производство по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по което считано от 09.10.2020г. обвиняемият е наказан чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с приспадане на отнемането на СУМПС по чл. 69а, ал. 1 НПК, считано от 19.07.2017г. В случая, тъй като е налице влязло в сила на 25.01.2018г. решение № 25/05.01.2018г., постановено по адм. дело № 2238 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, с което ЗППАМ № 17-1030-001318/17.07.2017г. е обявена за нищожна, се установява, че СУМПС е било отнето в периода от 19.07.2017г. до 31.01.2018г. или за срок от 6 месеца и 12 дни.

След влизане в сила на присъдата, постановена по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 49, ал. 3 НК осъденото лице не търпи и наложеното му наказание „лишаване от права“.

Видно от представената Справка от АИС на МВР, наказанието по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е търпяно от нарушителя считано от 25.01.2021г., когато фактически му е отнето СУМПС. Каза се, това отнемане за срок от 25.01.2021г. – 14.01.2024г. (2 г., 11м. и 20 дни), който общо със срока на отнемане по чл. 69а НК (от 19.07.2017г. до 31.01.2018г. или за срок от 6 месеца и 12 дни) формира общо размера на наложеното наказание по НОХД № 140/2018г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – 3 г. и 6 м. Тук следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл. 170, ал. 2 от АПК тежестта да докаже наличията на условията за издаването на желания административен акт е поставена върху жалбоподателя, което обстоятелство му е изрично указано от съда. Въпреки предоставената многократна възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на различна от установената фактическа обстановка, същият не доказа срокът на наказанието по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да е бил допълнително редуциран в хипотезата на чл. 49, ал. 4 НК или на друго основание. При това положение съдът намира за достоверни и необорени данните, посочени в справката за нарушител/водач, издадена от МВР.

Не се формира спор по това, че преди да бъде изтърпяно първото наказание, оспорващият е извършил друго нарушение, за което му е наложено ново наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Това наказание се счита наложено на 19.03.2022г. с влизане в сила на наказателно постановление № 22-0432-000068/01.02.2022г., но изпълнението му е започнало на 15.01.2024г., след изтърпяване на предходното наказание до 14.01.2024г. В този аспект жалбоподателят отново не ангажира доказателства, с които да обори удостоверената от контролните органи фактическа обстановка, поради което съдът намира за доказано, че към момента на подаване на заявление УРИ № 103000-11367/12.06.2024г., респ. и към настоящия момент жалбоподателят не е изтърпял наложеното му с наказателно постановление № 22-0432-000068/01.02.2022г. административно название.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.), в зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление се връща след изтичане срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС". Тоест, в случая не са налице основания за връщане на отнетото от жалбоподателя СУМПС.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, в съответствие с процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна V. По съдебните разноски:

1. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът