Решение № 241 от 31.7.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 429/2023 г.

Предявен е иск от малолетно дете за установяване на неговия произход от бащата, с правно основание чл.69 от СК, ведно с обусловени искове за упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и заплащане на издръжка. В исковата молба малолетното дете – ищец И. Е. Р., чрез своята майка и законен представител Е. Р. С.а твърди, че от началото на 2019 г. до 30.09.2021г. същата живяла във фактическо съжителство с ответника. Твърди, че по време на тяхното съжителството ••••••• г. е роден ищеца, а ответникът никога не е оспорвал бащинството си, поради което и предвид лисата на установен произход, е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се постановяване на решение, с което се признае за установено, че ответникът е биологичен баща на детето И. Е. Р., родено на ••••••• г., от майка: Е. Р. С.а и бъдат променени бащиното и фамилното му име на И. К. С.. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения му от съда особен представител адв. Д. С., който счита за допустим, тъй като е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.69 СК, но неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. В с.з. малол. дете –ищец И. Е. Р. се представлява от своята майка и законен представител Е. Р. С. и от процесуален представител, които поддържат предявените искове. В с.з. ответникът К. С. К., ред. прИ.н, не се явява лично, а се представлява от назначения му от съда особен представител адв.Д. С., който оспорва предявения главен иск като неоснователен и недоказан и настоява да бъде отхвърлен, ведно с всички обусловени искове. В с.з. РДСП- Я. и РДСП-СЗ не изпращат представител, но са изготвили социални доклади по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Ответникът К. С. К. живял при своите родители в •••••••. Имал жена и две деца. През 2019г се разделил с жена си, след което заминал да работи в Г.. Там се запознал с Е. Р. С. и заживял на съпружески начала с нея. Работили заедно в Г. около 4-5 месеца, след което се върнали в България и заживели в дома на родителите на К. в •••••••. Когато се прибрали в страната, Е. била бременна, а К. се радвал, че ще има още едно дете. Двамата ходили на гости на техни роднини/ св.А. Д. и св.В. И./ и оставали да нощуват у тях, като демонстрирали навсякъде, че са заедно. На •••••••г, в •••••••, Е. родила детето И.. За събитието в община-Сливен е съставен акт за раждане № •••••••г, в който за майка на детето е вписана Е. Р. С., а бащата е неизвестен, тъй като не е извършил припознаване. След като узнал за раждането на детето И., ответникът веднага дошъл да го види в болницата, почерпил своите роднини и бил много щастлив. Детето било кръстено на брат му И.. Ответникът останал да живее при Е. и детето само няколко месеца, след което ги напуснал и заминал в чужбина, по данни на свидетелите в Н., където заживял заедно с първата си жена и двете си деца. След раздялата не е виждал детето И.. И към момента пребивавал в чужбина, но въпреки това не е престанал да се интересува от детето И.. Поддържал връзка чрез социалните мрежи със св.Г. К./ негов първи братовчед/, който виждал често майката и детето. Неговите роднини също се интересували от И.. Към настоящия момент детето И. е навършило ••• години и •••м. и за него се полагат всички необходими грижи единствено от майката, която след като била изоставена от ответника, отишла да живее при родителите си в •••••••.. Детето е обгрижвано с любов и внимание от своята майката. Между двамата има изградена силна емоционална връзка. И. се развива според нормите за възрастта си. Има избран личен лекар. Редовно посещава детска градина. Според изготвения по делото социален доклад, И. се отглежда в дома на неговите баба и дядо по майчина линия. Жилището представлява двуетажна къща, състояща се от пет стаи и санитарен възел, с много добри условия за отглеждане на дете. Проверката на социалните работници не е констатирала наличие на рискове за здравето или живота на детето. Майката не работи и не е обект на социално подпомагане. Разчита единствено на подкрепата от своите родители, които й помагат всеотдайно в отглеждането на детето. Тя има две други ненавършили пълнолетие деца, родени от предходна връзка с друг мъж. Ответникът живее и работи в чужбина, но няма данни какви доходи получава. Има семейство – жена и две ненавършили пълнолетие деца. Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писменти и гласни доказателства. Писмените съдът цени като допустими, относими и неоспорени, а гласните- като преки, непосредствени и непротиворечиви. Съобрази констатациите на изготвените по делото два социални доклада, неоспорени от страните. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за установяване на произход от бащата е с правна квалификация чл. 69 СК и е процесуално допустим, тъй като е предявен детето в рамките на преклузивния срок по чл. 69 от СК- до три години от навършване на пълнолетие. Поради липсата на установен произход от бащата, детето винаги има правен интерес от воденето на иска, който може да бъде предявен и преди пълнолетието му. В случая детето е малолетно, с неустановен произход от бащата, представлявано от своята майка, поради което искът му е допустим. Преценен по същество, е основателен и доказан. Зачеването е факт с правно значение, който се доказва трудно. Законодателят е предвидил три способа за установяване на произхода от бащата: 1/ с презумпция за бащинство; 2/ с припознаване и 3/ с иск за установяване на бащинство, какъвто е предявен в случая. Тъй като фактът на зачеването обичайно не може да бъде възприет непосредствено, настъпването му се установява по косвен начин чрез доказателствени факти, които в своята съвкупност да се достатъчни за формиране на категоричен извод за зачеване на детето от ответника, изключвайки всяка друга вероятност за зачеване. Съгласно трайната съдебна практика, съдът може да приема за доказан един относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига те в своята съвкупна преценка да обосноват еднозначно извода, че този факт е бил осъществен. Според еднопосочните свидетелски показания на трима свидетели, ответникът К. С. К. е знаел както за бременността на Е. Р. С., така и за раждането на детето И.. Никога не е оспорвал бащинството си, радвал се много, че отново ще става баща, а когато се родило детето И. почерпил роднините. Макар и към настоящия момент да се намира в чужбина, не е престанал да се интересува и търси контакти с детето, което кръстил го на своя любим брат. Тъй като ответникът не бе открит на своя адрес и не участва лично в процеса, а се представлява от особен представител, не може да бъде изготвена съдебна ДНК-експертиза за установяване на бащинство. Съдът не би могъл да задължи ответника да съдейства за изготвяне на ДНК-експертиза, нито да приложи неблагоприятната последица на чл. 161 ГПК, ако откаже съдействие. От друга страна, ДНК експертизите не са абсолютно доказателствено средство. Липсата на такава експертиза не е пречка за уважаване на иска по чл. 69 СК, когато факта на зачеването е установен чрез косвени доказателства, в какъвто смисъл е постановено определение № 280/12.04.2021г по гр.д. № 3234/2020г на ВКС, 4 гр.отделение и решение № 84/12.10.2021г по в.гр.д. № 356/2021г по описа на БАС. От съвкупната преценка и анализ на всички събраните по делото доказателства, се установява, че през вероятния период на зачеване на детето И., Е. Р. С.а и ответникът са живели заедно на съпружески начала първо в чужбина, а след това и в България. Когато заедно се прибрали в страната, Е. вече е била бременна, тоест, забременяла е по време на фактическото съжителство с ответника. Той е знаел за бременността й, а след като узнал за раждането на детето, веднага дошъл да го види в болницата в •••••••, празнувал раждането на детето И., което е кръстено на брат му. Никога не оспорил бащинството си, а след раздялата с майката на детето, не престанал да се интересува от него, демонстрирал бащинството си сред своя роднински кръг. Ето защо, може да се направи извод, че той е баща на детето И., родено на •••••••г., от майка: Е. Р. С.. Като последица от уважаване на иска и в съответствие с разпоредбите на чл. 16 ал.2 вр. с чл. 15 ал.1 от ЗГР, съдът постановява промяна на бащиното и фамилното име на детето, както следва: от И. Е. Р. на И. К. С.. Съгласно чл. 70 от СК, когато съдът уважи иск по чл. 69 от СК, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режим на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издържка. Тъй като от раждането на детето до сега е било отглеждано единствено от майката и поради липсата на заявена претенция от страна на бащата, съдът счита, че родителските права следва да се предоставят на майката. Тя е осигурила на детето дом, издръжка и полага всички необходими грижи за него, поради което съдът следва да предостави на нея родителските права, а детето да продължи да живее при нея. На бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с детето и това е обичайния такъв, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9ч на първия ден до 18ч на втория, с преспИ.е, и 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Бащата следва да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер, съобразен както с доходите му, така и нуждите на детето. Задължението за плащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безуслово, т..е щом родителят е в трудоспособна възраст, той дължи изръжка на детето си, независимо дали работи и какви доходи получава. Майката на детето не работи и не е обект на социално подпомагане. Разчита на финансовата помощ на родителите си. Съдът не разполага с данни за дохода на ответника, но тъй като е в млада и трудоспособна възраст, съдът приема, че получава месечен доход поне в рамките на минималната работна заплата за страната, която считано от 01.01.2024г е 933лв. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, минималния размер на издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, т.е. сумата 233.25 лв и съдът не би могъл да присъди издръжка в по-нисък размер. Според свидетелските показания на тримата разпитани по делото свидетели и изготвените два социални доклада, ответникът живее и работи в чужбина, а там доходите и стандарта на живот са по-високи от тези в нашата страна. Като се има предвид възрастта на детето /3 г/ и неговите потребности, че ответникът е баща на две други ненавършили пълнолетие деца, на които също дължи издръжка, съдът определя месечна издръжка на детето И. в размер на 450лв месечно. От тази сума бащата следва да осигурява 250лв, а майката, която полага преките грижи по отглеждането на детето - 200лв. Определената издръжка се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.11.2023г, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. След влизане на решението в сила, препис от същото следва да се изпрати в община- Сливен за вписване на промените в акта за раждане на детето, където бъде заличен „баща – неизвестен“ и вписан за баща - К. С. К., като се отрази промяната в имената на детето. Ответникът дължи държ.такса от 4% върху тригодишните платежи на издръжка, в размер на 360лв и 600лв- възнаграждение на особен представител, платени от бюджетните средства на съда, както и държавна такса за образуване на делото в минималния размер от 30лв. На основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, но такива не са направени, поради което не са претендирани. Ръководен от изложените съображения, съдът