Решение № 216 от 19.6.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 409/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл.382 КЗ. Ищцата Г. М. О. твърди в исковата си молба, че на 25.02.2019г. между А.А.О с ЕГН ••••••••••, бивш жител на гр.Р., починал на 28.03.2022г. и „О.“ АД /БАНКАТА/ е сключен договор за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019г. Ищцата е наследник на починалия кредитополучател и съдлъжник по посочения договор. С подписването на договора за кредит и съгласно чл.11 от същия, кредитополучателят е възложил на банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, с покрити всички рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът /банката/ е посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита /при евентуално настъпване на застрахователно събитие/. В изпълнение на направеното от кредитополучателя възлагане, банката е сключила застраховка „Живот“ с ответното застрахователно дружество „Ж.“ АД /застраховател/. Застрахованото лице е подписало формуляр за застраховане, в който е декларирал, че е в добро здравословно състояние, не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен отчет и няма определена група инвалидност, като е дал изрично С. за сключването на застраховката. Към датата на смъртта на наследодателя на ищцата А.А.О /застрахован кредитополучател/ - 28.03.2022г., сумата по посочения договор за банков кредит не е била погасена, като балансът по кредита е 35866 лв. /главница и договорени лихви/. Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие /смърт на застрахованото лице/, същият е отказал да бъде изплатена застрахователната сума на ползващото се лице, на основание чл.363, ал.1 и ал.4 от Кодекса за застраховането, тъй като според застрахователя, застрахованото лице е страдало от заболявания, които е премълчало и същите са оказали въздействие върху настъпилата смърт, според лекаря-съветник на застрахователя. Ищцата счита, че отказът, направен от застрахователното дружество е неоснователен, като в тази връзка излага следните факти: Посочва, че между А.А.О, бивш жител на гр.Р., починал на 28.03.2022г. и „О.“ АД е сключен договор за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019г., по силата на който банката му е отпуснала кредит в размер на 40 000 лв. с краен срок на усвояване 22.03.2019г. и начин на погасяване на равни месечни /анюитетни/ вноски. В изпълнение на чл.11 от Договора, БАНКАТА е сключила застраховка „Живот“с ответното застрахователно дружество. Застраховано лице е А.А.О, а ползващо лице е банката. Настъпило е застрахователно събитие - А.А.О е починал на 28.03.2022г., като причина за настъпилата смърт, според съобщение за смърт №43/04.11.2020г. е „остър инфаркт на миокарда“. Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и е отказал да изплати застрахователната сума, като отказът е обективиран в писмо изх.№607/20.05.2022г. Ищцата е наследник на застрахованото лице А.А.О, съгласно удостоверение за наследници изх.№167 от 30.03.2022г., изд. от Община Р. и е съдлъжник по договора за кредит. Ищцата счита, че за уважаване на иска за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на наследниците на починало лице, върху чийто живот е сключена застраховка живот в полза на кредитор, е необходимо да са налице следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор върху живота на длъжник с бенефициент негов кредитор; настъпване на застрахователно събитие; реализиране на покрит застрахователен риск; уговореният със застрахователния договор размер на застрахователната сума да е по-голям от непогасената част от задължението. Твърди, че е налице валидно сключен застрахователен договор върху живота на застрахования /наследодател на ищцата/ в полза на неговия кредитор Банката, настъпило е застрахователно събитие по покрит от застраховката риск в срока на действие на договора и уговореният със застрахователния договор размер на застрахователната сума е по-голям от непогасаната част от задължението. Няма данни застрахователният договор да е бил прекратен. Счита, че спорният въпрос е, дали застрахователят основателно отказва изплащането на застрахователната сума поради изключен риск. Поддържа становището си, че отказът е неоснователен. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт в резултат на заболяване и заболяванията на застрахованото лице, с давност преди сключването на застрахователния договор и настъпили след неговото сключване. Застрахованото лице не се е водило на диспансерен отчет, не е приемало лекарства за някакво хронично заболяване. На второ място, няма данни застрахованият съзнателно да е премълчал съществено за риска обстоятелство и то да е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск, както ако беше заявил такова обстоятелство, то застрахователят не би сключил застрахователния договор. Позовава се на чл.154, ал.1 от ГПК, като счита, че в тежест на ответното застрахователно дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума. Излага съображения, че съгласно чл.382, ал.1 от КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, които е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно ал.3 на същия член, в случай на смърт на длъжник - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, съгласно ал.1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1, наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Предвид отказа на застрахователното дружество да изплати застрахователната сума на ползващото я лице и липсата на предприети действия от страна на банката, за ищцата, в качеството й на наследник на застрахованото лице и негов съдлъжник по кредита, е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, което се явява и единствена възможност да бъдат защитени правата и законните й интереси. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ж.“ АД, с ЕИК: •••, град С., р-н •••, представлявано заедно от С.Д.П. - изпълнителен директор и М.Г.М. - председател на съвета на директорите да заплати на „О.“ АД с ЕИК •••, град С., ул. •••, представлявана заедно от Б.Я.Ч. и Н.В.Н., сумата 32 000, 00 лв./тридесет и две хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно плащане по застраховка „Живот“, сключена между застрахователя и банката по договор за банков кредит №Д4200026985/25.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Постъпило е становище на 09.12.2022г., наименовано писмен отговор, от съищеца „О.“ АД - гр. С., конституиран на осн.чл.26, ал.4 ГПК, с което заявява, че счита предявеният иск за допустим, основателен и доказан. Посочва, че ищцата претендира плащане на сумата от 32 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Живот“, сключен между ответното дружество и банката, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Посочва, че Г. М. О. е солидарен длъжник по Договор за банков кредит № Д4200026985 от 25.02.2019 г. и наследник на кредитополучателя А.А.О, ЕГН: ••••••••••, починал на 28.03.2022 г. В този смисъл, тя е активно процесуалноправно легитимирана да предяви настоящия иск и има интерес от това, като излага подробни съображения в тази връзка, позовавайки се на чл. 382, ал. 1 изр. последно от КЗ. Излага съображения, че от представените към исковата молба доказателства се установява, че по силата на Договор за банков кредит №Д4200026985 от 25.02.2019 г. „О.“ АД е предоставила на кредитополучателя А.А.О потребителски кредит, в размер на 40 000 лв., предназначен за рефинансиране и текущи нужди, издължаван на анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 25.02.2029 г. Солидарен длъжник по договора за кредит е ищцата Г. М. О. - съпруга на кредитополучателя. Съгласно уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора, кредитополучателят и солидарният длъжник дават С. Банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на договора застраховка „Живот“, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът е посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита. Кредитополучателят А.А.О и солидарният длъжник Г. М. О. били застраховани при ЖЗК „С.“ АД, което се явява правоприемник на „Д.“ АД по отношение на портфейла от застрахователни договори, касаещи кредитополучателите на „О.“ АД по Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003 г., който е бил сключен между ЗК „О“ АД и „О.“ АД. Кредитополучателят и солидарният длъжник са подписали формуляри за застраховане на 25.02.2019 г., при сключване на договора за кредит, в които изрично са посочили, че са съгласни, във връзка с отпуснатия кредит, върху живота им да бъде сключена застраховка „Живот“ на получателите на кредити, съгласно сключения договор между Банката и ЖЗК „С.“ АД, получили са общите условия по застраховката, както и уведомление за специалните условия по нея. От приложения към исковата молба препис - извлечение от акт за смърт № 0037 от 29.03.2022 г., издаден от Община Р. се установява, че на 28.03.2022 г. е починал А.А.О. Като причина за смъртта е посочена „остър инфаркт на миокарда“, видно от представеното съобщение за смърт № 57/28.03.2022 г. „О.“ АД е уведомила застрахователя ЖЗК „С.“ АД за настъпилото застрахователното събитие, като му е изпратила писмо изх. № 1888#1/05.04.2019 г., с което е предявила искане за извършване на застрахователно плащане по Договора за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003 г., като е приложила всички необходими документи, съгласно уговореното в чл. 13 от Договора, а именно: банково удостоверение и копия от договора за кредит, формулярите за застраховане на кредитополучателя и солидарния длъжник, смъртния акт, съобщението за смърт и от удостоверението за наследници. В отговор на предявената претенция застрахователят е изпратил писмо изх. № 607/20.05.2022 г. (вх. № 1888#2/24.06.2022 г.), с което е уведомил Банката, че няма основание да извърши застрахователно плащане, тъй като починалият кредитополучател е страдал от сърдечно-съдово заболяване, започнало много преди лицето да бъде застраховано. Съищецът излага правни доводи, като посочва, че на 29.08.2003 г. е сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити между „О.“ АД и Застрахователна компания „О“ АД, правоприемник на която впоследствие става „Д.“ АД. Предвид взетото решение за доброволно прекратяване на дружеството и преминаването му към ликвидация, довело до отнемане на лиценза му за извършване на дейност по застраховане (Решение № 122-ЖЗ от 29 февруари 2016 г. на Комисията за финансов надзор) част от портфейла от застрахователни договори, включително тези на кредитополучатели на „О.“ АД е прехвърлен към ЖЗК „С.“ ЕАД, видно от представеното писмо от 24.03.2016 г., получено в Банката на 25.03.2016 г. Предмет на посочения договор е застраховането на живота и работоспособността на трети лица - кредитополучатели по договорите за потребителски и ипотечни кредити, отпуснати от Банката. Изрично в чл. 2 от него е регламентиран обхвата на застрахованите лица, а именно: физически лица - кредитополучатели на „О.“ АД, на възраст от 18 до 64 години, които при изтичане на индивидуалното застрахователно покритие са на възраст до 65 години, длъжници са по потребителски или ипотечни кредити в размер до 100 000 лв. включително или валутен кредит, чиято левова равностойност по фиксинг на БНБ към датата на решението за отпускане на кредита е в размер до 100 000 лв., попълнили са и са подписали формуляр за застраховане - образец на застрахователя. На 12.12.2019 г. е подписан Анекс № 2 към Договора за корпоративна застраховка „Живот“, с който са направени изменения и допълнения в него. Съгласно предвиденото в чл. 382, ал. 1 от Кодекса за застраховането, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума, съгласно условията на застрахователния договор, надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо, длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Счита за неоснователно становището на застрахователя, че не е било налице основание за извършване на застрахователно плащане. Видно от изпратеното до банката писмо изх. № 607/20.05.2022 г. (вх. № 1888#2/24.06.2022 г.) ЖЗК „С.“ АД е изискало справка от РЗОК относно здравия статус на А.А.О, в която е отразено, че за първи път лицето е имало сърдечносъдово заболяване „Хипертонична болест“ след преглед на 12.11.2012 г. При последващ медицински преглед, извършен на 23.09.2021 г., близо две години и половина след сключване на договора за кредит, е отразено, че лицето има развитие на съдовата болест и е посочено, че има „Хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност“. При сключване на договора за кредит на 25.02.2019 г. кредитополучателят А.А.О е попълнил формуляр за застраховане по образец на ЖЗК „С.“ АД, в който е декларирал, че е в добро здравословно състояние, не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен отчет и няма определена група инвалидност. Съгласно клаузата на чл. 3.3.1 от договора за корпоративна застраховка „Живот“, приемането за застраховане се извършва автоматично от датата на решението за отпускането на кредита с попълване и подписване на формуляр за застраховане, което е достатъчно условие за включването на лицето в обхвата на посочения договор, което обуславя отговорността на застрахователя да плати дължимото обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Моли съда да уважи исковете по чл. 382, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Г. М. О., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Р., ул. •••, чрез процесуалния представител - адвокат М. Е. Т., с адрес: гр. С.З., ул. •••, подадена срещу Ж.“ АД, ЕИК: ••• за заплащане на дължимата застрахователна сума за погасяване на задължението по Договор за банков кредит № Д4200026985 от 25.02.2019 г., съгласно сключен Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003 г., поради настъпило застрахователно събитие - смъртта на кредитополучателя А.А.О, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба (07.09.2022 г.) до окончателното изплащане. Постъпил е отговор на исковата молба от Ж.“ АД, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Счита иска за неоснователен. Излага следната фактическа обстановка по повод процесното правоотношение: На 06.04.2022 г. „О.“ на основание чл. 13 от Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката от 29.08.2003г., сключен с ЗК „О" АД (чийто правоприемник е „Д." АД, който от своя страна е праводател на ЖЗК „С.“ АД), предявила застрахователна претенция по повод настъпилата смърт на кредитополучателя А.А.О. Към предявената застрахователна претенция от банка били представени: Банково удостоверение за размера на застрахователната сума към датата на смъртта на А. О.; Копие на Договор за банков кредит №Д4200026985/25.02.2019 г.; Копие на формуляр за застраховане, попълнен от А.А.О; Копие на формуляр за застраховане, попълнен от Г. М. О.; Копие на Препис-извлечение от акт за смърт на А.А.О; Копие на съобщение за смърт № 57/28.03.2022 г. на А.А.О; Копие на Удостоверение за наследници с изх. №1467/30.03.2022 г. В хода на разглеждане на предявената застрахователна претенция дружеството установило, че липсват медицински документи, необходими за установяване на здравословното състояние на починалото лице. ЖЗК „С.“ АД отправило запитване до РЗОК-С.З. за предоставяне на справка за ползваната от застрахованото лице А. О. болнична и извънболнична помощ за последните 10 години. В резултат на отправеното запитване, от РЗОК - С.З. били изпратени до дружеството 8 (осем) броя справки относно ползваната за последните 10 години от лицето болнична и извънболнична помощ. Посочва, че събраните по образуваната застрахователна преписка документи са разгледани от съответните експерти на дружеството и от лекар- съветник на дружеството. В резултат на извършения обстоен анализ на събраната медицинска документация, заключението на лекаря-съветник на дружеството е, че лицето е починало в резултат на заболяване, възникнало много преди приемането на лицето за застраховане от ЖЗК „С.“ АД - през февруари 2019 година. С писмо с изх. № 607/20.05.2022 г., ЖЗК „С.“ АД уведомило „О.“ АД за отказа си за изплащане на претендираната застрахователна сума по повод на настъпилата смърт на А. О., защото лицето при попълването на „Формуляра за застраховане“, т.е. към момента на приемането му за застраховане, съзнателно не е декларирал заболяванията си и част от тези заболявания са оказали въздействие за настъпването на събитието. Твърди, че застрахователят правилно и законосъобразно се е позовал на разпоредбите на чл. 363, ал. 4 от КЗ и е отказал да извърши застрахователно плащане. Посочва, че Договор за банков кредит № Д4200026985 е сключен на 25.02.2019 година между А.А.О - кредитополучател и Г. М. О. - солидарен длъжник, от една страна и „О.“ АД - от друга страна. Предмет на договора е предоставянето на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 40 000 лева със срок за връщане - 10 години. На същата дата, 25.02.2019 г., лицата попълват формуляри за застраховане, в които декларират, че не страдат от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността им. Съгласно чл. 363 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. С цел определяне на застрахователния риск при приемането за застраховане на физически лица - кредитополучатели на „О.“ АД, във „Формуляра за застраховане"“ ЖЗК „С.“ АД изрично е поставил описаните в отговора въпроси. Твърди се, че при попълване на „Формуляра за застраховане“ кандидатът за застраховане - А. О., избрал да не отговори на поставените от дружеството въпроси, а вместо това „декларирал“, че е в добро здравословно състояние и не страда от заболявания, застрашаващи живота му. С подписването на въпросната декларация А. О. е преценил за ненужно да уведоми застрахователя за действителното си здравословно състояние и за заболяванията, от които страда към датата на подаване на формуляра за застраховане, като не отговаря на зададените му писмено от застрахователя въпроси. Ответникът твърди, че от получените от РЗОК - С.З. документи е видно, че поне от 2012 година (седем години преди попълването на „Формуляра за застраховане“ - 25.02.2019 г.) застрахованото лице е страдало от „Болести на отделителната и половата система”, „Болести на сърцето и кръвоносните съдове“, „Болести на кожата и органите на осезанието“ и че преди 3 години е лекуван в болнично заведение. Според ответника, А. О., който е на 47 години към датата на попълване на формуляра за застраховане, е трябвало да даде положителен отговор на 5 (пет) от писмено поставените във формуляра за застраховане въпроси, необходими на застрахователя за оценка на застрахователния риск. Твърди се, че неотговарянето на тези въпроси е направено съзнателно, защото лицето в периода 2012 г. - 2019 г. е страдало от хроничен тубулоинтерстициален нефрит (хронична инфекция на бъбречната пиело- каликсна система, предизвикана от неспецифични микроорганизми) и многократно е образувал камъни в пикочните пътища, бъбреците и уретра (през цялата 2012 г., 2013 г. и през 2016 г.). Посочените заболявания не протичат безсимптомно, което се доказвало и от предоставената от РЗОК- С.З. „Справка за извършените прегледи на А.А.О, ЕГН ••••••••••“, която доказва извършените от лицето множество медицински консултации по повод заболяванията. В същата справка е отразено, че още на 12.11.2012 г. А. О. е диагностициран с „хипертонична болест на сърцето“, а в резултат на болестта на отделителната му система през 2017 година А. О. развива подагра. Междувременно, на 05.10.2015 г., застрахованото лице е претърпяло лечение на тумори на кожа и лигавици - злокачествени и доброкачествени новообразувания, с болничен престой. Ответникът посочва, че е възможно към датата на попълване на „Формуляра за застраховане“ А. О. да се е чувствал „в добро здравословно състояние“, но е бил наясно, че страда от хронично заболяване на отделителната система и че е с хипертонична болест на сърцето, както и че преди по-малко от 5 години е претърпял хирургическо отстраняване на тумори по кожата. Въпреки че лицето е скрило за всичките си заболявания, посочва, че от съществено значение за изхода на делото са само съзнателно премълчаните заболявания, от които е страдал А. О. и които са оказали въздействие за настъпването на смъртта му. Това са болестите на отделителната и половата система и болестите на сърцето и кръвоносните съдове, които са оказали въздействие за настъпването на смъртта на А. О., настъпила в резултат на „остър инфаркт на миокарда”, причинен от „остро нарушение на проходимостта на коронарните артерии”. Посочено е, че на 12.11.2012 г. на А. О. му е поставена диагноза „хипертонична болест на сърцето“. Тази болест се определя като кардиомиопатия, която е резултат от отговора на миокарда на биомеханичния стрес, наложен на лявата камера чрез прогресивно повишаване на артериалното налягане. Според ответника, от справката на РЗОК - С.З. е видно, че А. О. е страдал от бъбречни заболявания, а от същата справка се вижда, че в годините след 2019 година има развитие и на съдовата му болест „Хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност“. Съгласно разпоредбите на чл. 363, ал. 4 от Кодекса за застраховането, когато застраховано лице съзнателно е премълчало обстоятелство, което е оказало въздействие за настъпването на застрахователното събитие, то застрахователят има право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователната сума (аналогична е разпоредбата и на чл. 189, ал. 4 от отменения Кодекс за застраховането). Застрахователят посочва, че на основание събраните по застрахователната преписка медицински данни за действителното медицинско състояние на починалото лице към датата му на приемане за застраховане и връзката между тези заболявания и причината за смъртта му и съгласно разпоредбите на чл. 363, ал.4 от КЗ е взел обосновано и законосъобразно решение да откаже изцяло плащането на претендираната от „О." АД застрахователна сума. С оглед на гореизложеното, твърди, че липсва основание за ангажиране отговорността на ЖЗК „С.“ АД за заплащане на претендираната от ищцата застрахователна сума. Счита за напълно неоснователно искането на ищеца за плащане на неизплатена застрахователна сума в размер на 32 000 лева. Съгласно представеното от „О.“ АД извлечение по Договор за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019 г. към дата на смъртта на А. О. остатъкът по кредита възлиза на 29 874, 47 лева, от които 29 874, 47 лева - остатъчна редовна главница и 17, 92 лева - редовна лихва. В същото време, дори съдът да приеме, че съзнателно необявените от А. О. заболявания не са оказали въздействие за настъпването на смъртта му, то съгласно т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот“ - „при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници при настъпване на смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща на Банката пропорционалната част от застрахователната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита“. Посочва, че Договорът за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019 г. е сключен между „О.” АД и А.А.О в качеството му на кредитополучател и Г. М. О., в качеството й на солидарен длъжник. По условията на т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот“, застрахователната сума се разделя на броя на застрахованите длъжници (кредитополучател и солидарен длъжник), както следва 29 874, 47 лева се разделя на 2 и се получава 14 937, 24 лева на застраховано лице. Следователно, ако съдът приеме тезата на ищцата за основателна, ответникът счита, че той трябва да се съобрази с разпоредбите на застрахователния договор, сключен между ЖЗК „С.“ АД и „О.“ АД и да приложи т. 9.1.2. от него, като намали претендираната от ищцата сума от 32 000 лева на 14 937, 24 лева. Посочва, че в този смисъл е и практиката на ВСК, съгласно която „застрахователят не отговаря за покриване на дълга на солидарен длъжник по договор за банков кредит към кредитната институция, щом спрямо това физическо лице не е настъпило застрахователното събитие, уговорено в груповата застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити“ (Решение № 53 от 29.04.2022г., постановено по т. д. №893 по описа за 2021 г. на Т.К., П. О., ВКС ). Твърди, че към настоящия момент ищцата - Г. О., продължава да бъде застраховано лице по силата на груповия застрахователен договор, т. к. при сключването на договора за банков кредит и тя е попълнила „формуляр за застраховане“ и „О.“ АД продължава да плаща месечна застрахователна премия за нея. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Г. М. О. иск срещу ЖЗК „С.“ АД като неоснователен, а в случай че не го намери за неоснователен, моли да бъде приложена т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот“ и да бъде намалена претендираната от ищцата сума на 14 937, 24 лева. Постъпил е отговор от ЖЗК „С.“ АД във връзка със становището на „О.“ АД, с който оспорва изложените от съищеца твърдения, че ЖЗК „С.“ АД неоснователно е отказало да извърши застрахователно плащане по повод настъпилата смърт на А.А.О - кредитополучател на банката, както и оспорва размера на предявения иск. Дори и да се докаже, че застрахователят е трябвало да извърши застрахователно плащане, то дължимата застрахователна сума следва да се изчисли съобразно разпоредбите на т. 9.1.2. от Договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката от 29.08.2003г. Застрахователният договор действа повече от 19 години и по прилагането на т. 9.1.2. от същия никога не е имал спор между страните по договора - „О.“ АД и ЖЗК „С." АД (към настоящия момент). Съгласно т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот", „при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници при настъпване на смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща на Банката пропорционалната част от застрахователната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита". Посочва, че Договорът за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019 г. е сключен между „О.“ АД и А.А.О, в качеството му на кредитополучател и Г. М. О., в качеството й на солидарен длъжник. И двете лица са бали застраховани при условията на Договора за корпоративна застраховка „Живот“ и запознати с условията на застраховка. При прилагане на т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот“, застрахователната сума следва да се раздели на броя на застрахованите длъжници (кредитополучател и солидарен длъжник), както следва: 29 874, 47 лева се разделя на 2 и се получава 14 937, 24 лева на застраховано лице. Следователно, в конкретния случай максималната застрахователна сума, до която застрахователят носи застрахователен риск, възлиза на 14937, 24 лева. Постъпила е допълнителна искова молба от Г. М. О., с която заявява, че оспорва изцяло всичко изложено в отговора на исковата молба. По отношение на направените оспорвания и заключения в отговора, счита същите за неоснователни и бланкетно посочени. Счита, че не отговаря на обективната истина направеното от ответника заключение, че наследодателят на ищцата съзнателно е премълчал обстоятелства, касаещи неговото здравословно състояние към момента на попълване на „Формуляра за застраховане“. Към този момент същият е бил в добро здравословно състояние и не е страдал от заболяванията, описани във въпросника на застрахователя - точно това е декларирал и починалият/че се намира в добро здравословно състояние/. До момента на смъртта си А. О. не е страдал от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се е водел на диспансерен отчет и е нямал определена група инвалидност. Поради това и към датата на сключване на договора за кредит 25.02.2019г. същият е попълнил правилно и вярно формуляра за застраховане. Постъпила е допълнителна искова молба от “О.” АД, с която заявява, че счита за неоснователни изложените в отговора на исковата молба и в отговора на писмения отговор на банката доводи, че застрахователят е нямал основание да извърши застрахователно плащане. Поддържа изложеното в писмения си отговор, че при сключване на договора за банков кредит на 25.02.2019 г. кредитополучателят А.А.О е попълнил формуляр за застраховане по образец на ЖЗК „С.“ АД, в който е декларирал, че е в добро здравословно състояние, не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен отчет и няма определена група инвалидност. Съгласно клаузата на чл. 3.3.1 от договора за корпоративна застраховка „Живот“, приемането за застраховане се извършва автоматично от датата на решението за отпускането на кредита с попълване и подписване на формуляр за застраховане, което е достатъчно условие за включването на лицето в обхвата на посочения договор, което обуславя отговорността на застрахователя да плати дължимото обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Съгласно чл.345, ал. 2 от Кодекса за застраховането, писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор. За съществени за риска обстоятелства се смятат тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Счита, че такива са всички обстоятелства за актуалния здравен статус на застрахованото лице, т. е. формулярът за застраховане по образец на застрахователя представлява неразделна част от договора за застраховка. Видно от представеното по делото писмо изх. № 607 от 20.05.2022 г. (вх. № 1888#2 от 24.06.2022 г. в „О.“ АД) ответното дружество ЖЗК „С.“ АД е събрало информация за здравния статус на кредитополучателя, едва след неговата смърт и след като банката е предявила искане за извършване на застрахователно плащане. Следователно, към датата на попълване и подписване на формуляра за застраховане /Образец № 1 - стр. 1/, застрахователят не е предприел действия за оценка на риска и не е имал никакви възражения относно включването на А.А.О в обсега на застрахованите лица, като подписването на формуляра е било достатъчно условие за приемането му за застрахован по смисъла на посочената по- горе клауза от Договора за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити. Посочва, че съгласно предвиденото в чл. 362, ал. 3 от Кодекса за застраховането, когато застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на застраховащия се въпроси и на тях не е отговорено, застрахователят няма право да откаже плащане. Освен това, в самия формуляр за застраховане изрично е посочено, че данните за здравословното състояние на лицето (а именно даването на отговори на поставените въпроси) се попълва в случай, че лицето не е подписало декларацията, т. е. не е декларирало, че е в добро здравословно състояние, както и че не страда от заболявания, застрашаващи живота и работоспособността му, не се води на диспансерен отчет и няма определена група инвалидност, какъвто твърди, че не е настоящия случай. Предвид изложеното, счита за неоснователно твърдението на ответното дружество, че кредитополучателят съзнателно е премълчал обстоятелства, във връзка с неговия здравен статус. Същият не е бил длъжен да дава отговори на поставените във формуляра за застраховане въпроси, след като е декларирал, че е здрав и се е подписал. Излага съображения, че съдебната практика приема, че съзнателно, т. е. умишлено премълчаване или неточно обявяване на обстоятелства по смисъла на закона ще е налице само когато застрахованият съзнава или най-малкото допуска, че застрахователят би се съгласил да сключи договора при тези условия само ако не знае за това обстоятелство. Затова не е достатъчно застрахованият само да съзнава, че премълчава или обявява неточно дадено обстоятелство, а е необходимо да съзнава връзката на това обстоятелство със застрахователния риск. Постъпил е допълнителен отговор от ЖЗК „С.“ АД във връзка с двете депозирани допълнителни искови молби. Във връзка с допълнителната искова молба на Г. О., твърди, че починалото лице е страдало от редица хронични заболявания към датата на подаване на „Формуляр за застраховане“. Твърденията на ответната страна, че застрахованото лице - А. О., се е намирал в добро здравословно състояние към датата на подаването на „Формуляр за застраховане", счита за голословни. Твърди, че видно от приложените към отговора на исковата молба официални документи - справки за ползвана медицинска помощ от починалото лице, издадени от РЗОК - С.З., доказват обратното - лицето с години е страдало от хронично заболяване на отделителната система и е с хипертонична болест на сърцето. Това, че А. О. към 25.02.2019 г. е имал субективно усещане, че е в „добро здравословно състояние“, не означава, че то отговаря на обективния му здравен статус. Счита за неоснователни възраженията на „О.“ АД, изложени в допълнителната искова молба. Счита, че извършените до 25.01.2023 г. процесуални действия от „О.“ АД не трябва да се вземат предвид. Поддържа становището си, изразено в изпратения до съда „Отговор на писмен отговор“, че до конституирането на „О.“ АД с определение от съда като трето лице- помагач, извършените от „О.“ АД процесуални действия са недействителни. Посочва, че „О."“АД е конституирана като трето лице - помагач едва с Определение № 55 от 25.01.2023 г. Следователно становищата, изразени от банката до този момент не трябва да се взимат предвид от съда при решаване на процесния спор. Твърди, че доводите на банката за неоснователност на постановения от застрахователя отказ за извършване на застрахователно плащане са бланкетни и неоснователни. Посочва, че по делото не се спори, че А. О., въз основа на подадения от него формуляр за застраховане, е приет за застраховане. ЖЗК „С.“ АД не отрича качеството му на „застраховано лице“ по застрахователния договор за групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „О.“ АД. При други обстоятелства, например ако лицето беше претърпяло злополука, застрахователят въобще нямаше да се интересува от здравия му статус и при договорените в груповия застрахователен договор условия, щеше да извърши застрахователно плащане. Счита, че спорното в случая е, дали А. О. е бил наясно със здравословното си състояние към датата на кандидатстване за приемането му за застраховане и дали е трябвало да отговори на поставените във „Формуляр за застраховане“ въпроси от застрахователя, както и дали тези, недекларирани от него заболявания, са довели до неговата смърт. Счита, че отговорите на тези въпроси са положителни - лицето е било наясно с хроничните си заболявания, трябвало е (бил е изрично писмено попитан) да ги обяви на застрахователя и те са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на лицето. Посочва, че попълването на декларацията за „добро здравословно състояние“ не отменя задължението на кандидата за застраховане да отговори и на поставените му от застрахователя въпроси за изясняване на здравния му статус. Кандидатът за застраховане сам преценява дали и доколко да разкрие пред застрахователя информация за здравословното си състояние. Излага съображения, че данните за здравословното състояние на кандидата за застраховане са чувствителни данни по смисъла на Общия регламент за защита на данни (Регламент (ЕС) 2016/679) и като такива се ползват от особена закрила от европейското и националното законодателство. На етап - кандидатстване за застраховане на лице за застраховка „Живот”, ползвателят на застрахователни услуги сам преценява дали и доколко да разкрие такива чувствителни данни на застрахователя. Едва на етап - разглеждане на предявена застрахователна претенция, застрахователят има право по служебен път да изисква и събира информация за здравословното състояние на застрахованото лице. Когато кандидатът за застраховане избира да не отговаря на поставените му въпроси, знаейки за това, че страда от няколко хронични заболявания, то той, на практика, избира рискът от настъпване на застрахователно събитие в резултат от тези заболявания да не премине към застрахователя, а да остане при него. ЖЗК „С.” АД не е отказал да извърши застрахователно плащане, защото А. О. не е отговорил на поставените във формуляра за застраховане въпроси (което не е позволено, съгласно разпоредбите на чл. 362, ал. 3 от КЗ), а защото като не е отговорил на зададените му въпроси за здравословното му състояние (по-точно на въпроси № 12.2, № 12.4, № 12.6, № 12.11 и № 12.12 от Медицинския въпросник към Формуляра за застраховане) съзнателно е затаил истината за здравословното си състояние. Това от своя страна е попречило на застрахователя да извърши адекватна оценка на риска от приемането на лицето за застраховане, което е и причината законодателят да позволи в такива случай на застрахователя да откаже да изплати застрахователната сума. Според ответника, твърдението на „О.” АД, че починалото лице, едва ли не при попълване на „Формуляр за застраховане“ не е разбирал значението на декларираните от него обстоятелства, означава, че служителят на банката не е обяснил на кандидата за застраховане каква е целта на този документ и какви биха били последиците за кандидата за застраховане, ако декларира невярна и/или непълна информация за здравословния му статус. Следователно, ако служителят на банката, обслужвал А. Огнянов, при кандидатстването му за кредит и включването му в груповата застраховка „Живот“ на кредитополучатели на банката, не му е разяснил подробно условията за приемането му за застраховане и какви са рисковете от предоставянето на непълна и неточна информация за здравния му статус, то „О.” АД не само, че не е изпълнила надлежно поетите от нея задължения по груповия договор за застраховка „Живот”, но е и приела риска ЖЗК „С.“ АД да откаже евентуална застрахователна претенция на основание, че лицето е починало от заболяване, от което е страдало към датата на включването му в застрахователния договор и за което застрахователят предварително не е бил информиран. С оглед дългогодишното изпълнение на сключения през 2003 г. Договор за корпоративна застраховка „Живот” на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката, по който ЖЗК „С.“ АД е страна от 2016 година, и липсата на други подобни спорове между страните по договора по неговото изпълнение, ЖЗК „С.” АД счита, че всички служители на банката, които непосредствено обслужват клиентите й, са добре обучени и добросъвестно изпълняват трудовите си задължения. Счита, че служителят на банката е предоставил цялата необходима на А. О. информация за условията за приемането му за застраховане, включително, че той е бил посъветван да отговори на поставените във формуляра за застраховане въпроси относно здравословното му състояние. Следователно, починалото лице съвсем съзнателно е взело решение да не отговаря на тези въпроси, респективно е скрило информация за здравословното си състояние. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното: По делото не е спорно, а и това се установява от договор за потребителски кредит, че на 25.02.2019 г. между А.А.О, в качеството на кредитополучател, бивш жител на гр.Р., починал на 28.03.2022 г. и „О.“ АД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за банков кредит № Д4200026985/25.02.2019г., по силата на който банката му е отпуснала кредит в размер на 40 000 лв. с краен срок на усвояване 22.03.2019г. и начин на погасяване на равни месечни /анюитетни/ вноски. Не са спорни обстоятелствата, че ищцата е солидарен длъжник по посочения договор за банков кредит. Съгласно клаузата на чл.11, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят А.А.О и солидарният длъжник са дали С. банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на настоящия договор застраховка „Живот“, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът /банката/ е посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита /при евентуално настъпване на застрахователно събитие/. Банката е сключила застраховка „Живот“ с ответното застрахователно дружество „Ж.“ АД /застраховател/. Застраховано лице по посочената застраховка „Живот“ е освен А.А.О и ищцата Г. М. О.. Съгласно посочената клауза, двамата са дали С. с всички постъпили суми, представляващи заплатено застрахователно обезщетение да бъде погасяван кредита, независимо дали е налице просрочие, освен ако страните не са договорили друго за всеки конкретен случай. Идентична е била клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора относно предсрочното му погасяване. Договорът за кредит е представен по делото и сключването му, както и неговото съдържание не е спорно между страните. На 29.08.2003 г. между „О.“ АД и ЗК "О" АД е бил сключен Договор за корпоративна застраховка "Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити /л.34-38 от делото/. С Анекс №2 от 12.12.2019г. към договор от 29.08.2003 за корпоративна застраховка "Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити ЖЗК“С.“ АД /в качеството му на частен правоприемник на „Дженерали застраховане“АД, което от своя страна е правоприемник на ЗК "О" АД/ и „О.“ АД са сключили анекс към първоначално сключения договор от 29.08.2003 г., с който са променили и допълнили клаузите на първоначално сключения договор за корпоративна застраховка "Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити. Съгласно клаузата на чл. 1 от договора, банката, в качеството си на застраховащ и трето ползващо се лице, сключва със застрахователя корпоративна застраховка живот върху живота и работоспособността на трети лица, кредитополучатели, по договорите за потребителски и ипотечни кредити, отпуснати от банката. В обхвата на застрахованите лица, съгл.чл.2.1.- 2.1.4 от договора, се застраховат кредитополучателите на банката, които са физически лица на възраст от 18 до 64години, които при изтичане на индивидуалното застрахователно покритие са на възраст до 65г.и са длъжници по потребителски или ипотечни кредити в размер до 100 000 лева включително или валутен кредит, чиято левова равностойност по фиксинг на БНБ към датата на решението за отпускане на кредита е в размер до 100 000лв., които са попълнили и подписали конкретни формуляри за застраховане по образец. Съгласно клаузата на чл. 2. 2 от застрахователния договор, ако договорът за кредит е бил сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, то застрахован в тези случаи е всеки един от кредитополучателите или солидарен длъжник по договора за кредит, при условие, че отговаря на изискванията по чл. 2. 1, но размерът на застрахователните плащания за всеки един застрахован при настъпване на застрахователно събитие се определя пропорционално на броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. Правилото е било възпроизведено и в клаузата на чл. 9.1.2 от договора, като съгласно тази клауза, при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници при настъпване на смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща на банката пропорционалната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. За всички кредити с дата на решение за отпускане на кредит след датата на сключване на застрахователния договор кредитополучателите са се приемали за застраховани при определени в чл. 3. 3. условия – за кредити в размер до 100 000 лева, при попълване и подписване на формуляр от кредитополучателя. От представените по делото доказателства – медицинско свидетелство за смърт №57/28.03.2022г. на УМБАЛ „П.“, гр.С.З., препис-извлечение от акт за смърт на А.А.О, издадено на 29.03.2022г. от Общ.Р., както и от удостоверение за наследници, изх.№167/30.03.2022г. се установява, че кредитополучателят А.А.О е починал на 28.03.2022г., като ищцата Г. М. О. е негова наследница по закон – съпруга на А.А.О. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Както беше посочено по-горе в изложението, съгласно клаузата на чл.11, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят А.А.О и солидарният длъжник са дали С. банката да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок на договора за кредит застраховка „Живот“, с покрити рискове, застрахователна сума и застраховател по своя преценка, като кредиторът /банката/ е посочен като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита /при евентуално настъпване на застрахователно събитие/. Или в случая Съгласно т. 9.1.2. от Договора за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити, при договор за кредит, сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници при настъпване на смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща на Банката пропорционалната част от застрахователната сума, определена от броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита. Предвид настъпилата смърт на кредитополучателя А.А.О, съищецът „О.“ АД на 05.04.2022г. е направил искане до застрахователното дружество ЖЗК“С.“ АД за извършване на застрахователно плащане по Договора за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити, като е приложила относими документи към искането си /л.54 от делото/. С писмо до „О.“ АД, вх№18872/24.06.2022г., ответникът е отказал да извърши застрахователно плащане, като се е позовал на чл.363, ал.1 и ал.4 от КЗ и е изложил фактически основания, обосноваващи отказа му. Съгл.чл. 363, ал.1 КЗ, ако лице по чл. 362, ал. 1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството. Съгл.ал.4 на посочената разпоредба на КЗ, когато в случаите по ал. 1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или 3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати според реалния застрахователен риск. В Договора за корпоративна застраховка „Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити, като покрити рискове по корпоративна застраховка“Живот“ са посочени: смърт в резултат на злополука, смърт в резултат на заболяване, трайна неработоспособност над 50% в резултат на злополука, трайна неработоспособност над 50% в резултат на заболяване, настъпили със застрахованите лица през срока на индивидуалното застрахователно покритие. Както беше посочено по-горе, кредитополучателят А.А.О е починал на 28.03.2022 г., като причина за настъпилата смърт, според съобщение за смърт №43/04.11.2020г. е „Коронаросклероза“, „Остър инфаркт на миокарда“. По делото е представено заверено копие на СМЕ №57 / 2022 /л.249- л.253 от делото/ от извършена аутопсия на А.А.О, от което е видно, че при огледа и аутопсията му е установено: „Пресен предно-върхов инфаркт на миокарда. Хипертрофия на сърцето, Атероматозни плаки по коронарните артерии. Оток на мозъка с малко мозъчно вклиняване. Оток на белите дробове. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Костно хрущене на носни кости с кръвонасядане и охлузване по външния нос. Кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузни рани по устните на устата. Охлузвания по лявата ръка и дясното коляно. Смъртта на А.А.О е в резултат на остър миокарден инфаркт, развил се на базата на коронарна недостатъчност на сърцето от атеросклеротични плаки и хипертонична болест, довел до остра сърдечно съдова недостатъчност. Установените увреждания по носа, устните на устата, лявата ръка и дясното коляно са от действието на твърди тъпи предмети и са получени при падане от собствен ръст върху терена по лице, каквито данни има в ДП. Получени са в агоналния период, като нямат отношение към причината за смъртта.“ По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че в периода 2012 - февруари 2019 година, съгласно представените медицински документи, А. О. е бил диагностициран със следните заболявалия - остравирусна инфекция, остър бронхит, негнойно възпаление на средното ухо, хиперметропия, разстройство на зрението, увреждания на лумбосакралните коренчета, подагра, хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, хроничен туболоинтерстициален нефрит, камък в уретрата, камък в бъбрека, камък на пикочните пътища, атером на кожата на главата, оток на десен глезен. Острите вирусни заболявалия протичат с типична клинична картина, най- често с отпадналост, мускулни и ставни болки, хипертермия, ринит, кашлица и др. Наличието на камъни в отделителната система може да протече безсимптомно, като има епизоди на силно обостряне с типични клинични признаци - болка, кръв в урината, парене при уриниране и др. Хиперметропията е разстройството на зрителната острота. Подаграта може да протече безсимптомно, като може да има обостряне със силни болки в засегнатите стави и др. Увреждането на лумбосакралните коренчета може да е безсимптомно или с моменти на обостряне с болезненост в зоната на инервиране и затруднена походка и др. Атерома на главата е доброкачествено новообрадзувание и в зависимост от локализацията може да няма друга клинична изява, освен естетична. Еднократно е регистрирана хипертонична болест на сърцето през 2012 г. Същата може да протече дълго време безсимптомно. При диагностициране би следвало да се провежда системно лечение, за каквото няма данни в медицинската документация. През 2021 г. е регистрирано еднократно Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Няма данни за назначено и провеждано лечение. Преди 25.02.2019 г. на името на А. О. са регистриани следните хронични заболявания - подагра от 19.06.2017 г. до 03.10.2017 г.; хроничен туболоинтерстициален нефрит от дата 13.01.2012 г. и 16.01.2012 г.; камъни на отделителната система регистрирани от 10.02.2012 г. до 24.06.2016 г.; на 12.11.2012 г. е извършена еднократна консултация по повод хипертонична болест на сърцето. Видно от експертизата, хроничният тубулоинерстициален нефрит се характеризира с хронично възпаление, произлизащо от бъбречния интерстициум. Свързва се с прогресивна загуба на скорост на гломерулна филтрация с течение на времето и с тубулна дисфункция. В зависимост от това коя част от бъбрека се засяга, различават се интерстициален нефрит (засяга се съединителната тъкан), пиелит (засяга се бъбречното легенче) и пиелонефрит (освен легенчето се засяга и бъбречния паренхим). Подаграта е заболяване, свързано с нарушена обмяна на пурините и се характеризира с високи нива на пикочна киселина в кръвта. Когато стойностите на пикочната киселина в кръвта надвишат 430 pmol, се формират кристали на пикочната киселина, които се отлагат в различни тъкани на организма. Образуваните кристали на пикочната киселина увреждат различни тъкани и най-вече ставите и околоставните повърхности, като предизвикват възпаление и силна болка, но може да се изяви и под формата на тофи и бъбречни конкременти. Хипертоничната болест на сърцето се характеризира с продължително повишаване на артериалното кръвно налягане над нормалното за възрастта, което води до промени в лявата камера, лявото предсърдие и коронарните артерии. Води до анатомични и функционални промени в миокарда във времето. При продължително поддържане на абнормални нива на артериалното кръвно налягане може да се развие сърдечна недостатъчност. Според експертизата, в приложените справки от Националната здравноосигурителна каса няма данни на О. да е поставяна диагноза „Стенокардия“. Към делото не е предоставена медицинска документация, удостоверяваща поставянето на тази диагноза. Медикаментът „Zaranta“ е лекарствено средство с активна съставка Розувастатин. Той е от групата на статините, контролиращи липидната обмяна. В приложената справка от Националната здравноосигурителна каса касаеща О., медикаментът, , Заранта‘‘ е изписван еднократно в тримесечна рецепта и е получаван три последователни месеца от 12.11.2012 г. В делото няма медицинска документация, удостоверяваща диагнозата, , Стенокардия‘‘. В съдебномедицинската експертиза на труп № 57/22 г., издадена от д-р Тодор Георгиев Пасев - Специалист съдебна медицина на 28.03.2022 г. на името на А.А.О, ЕГН •••••••••• са описани макроскопски морфологични данни за хипертрофия на камерите на сърцето, коронаросклероза и наличие на пресен инфаркт на миокарда. За периода 2012 - 2019 г. няма медицинска документация, удостоверяваща диагностициране на заболявания на А. О., които могат да нарушат проходимостта на коронарните артерии на лицето. Поради липса на медицинска документация и данни за стенокардия и атеросклеротични изменения на коронарните артерии извън изследването на трупа при съдебномедицинската експертиза не може да се даде еднозначен отговор на въпроса, , Следва ли да се приеме достатъчен период за развитие на атеросклеротични изменения в коронарните съдове на А. О., периодът - от установяване през 2012 година на заболяването „Стенокардия“, до настъпване на смъртта му на 28. 03. 2022 г.‘‘. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че от приложената медицинска документация в делото, която се изразява в лична амбулаторна карта и в справка от НЗОК е регистрирана един единствен път диагноза, през 2012 г. – „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. При наличието на такова заболяване е редно пациента да бъде насочен към специалист кардиолог и при необходимост да бъде диспансеризиран или личния лекар във времето да провежда контролни прегледи с конкретната диагноза. Видно от разясненията на експерта в съдебно заседание, в предоставената справка, която е разграфена на справка за изписани лекарства, прегледи, медико диагностични дейности, стоматологични дейности, пролежавания в лечебни заведения, справка за вложени лекарства, клинични процедури, справка за вложени лекарства по клинични пътеки, справка за извършени дейности по клинични процедури - няма регистрирана втори път тази диагноза. Според експерта, възможно е към момента да се е касаело за хипертонична криза, която да е овладяна и след това да не е имал субективното усещане, че е имал хипертония, да не е имало лечение, т.е. той да не знае, че е болен от тази болест. Относно записаното в протокола за аутопсия – двете камери на сърцето имат различни размери. По принцип лявата камера на сърцето, мускулната част е по - голяма от дясната, защото там е по-голямото напрежение на сърцето. Има удебеляване, различно от нормата. Според експерта, той е имал артериална хипертония, която може да протича безсимптомно и той да не е провеждал лечение за нея. Ако той от порядъка на 11 години е с такова високо кръвно, той е щял да има някакъв проблем. В определен период от време е имал артериална хипертония, но тя не е била клинично изявена. В справката от НЗОК има много назначени изследвания, за които няма резултати, както и много профилактични прегледи. Би следвало по време на тях той да бъде диагностициран с това заболяване, някъде да бъде регистриран, но няма такова регистриране. Един единствен път 2012г., никъде не е регистрирана повторна консултация със специалист по здравна каса. Шест месеца преди да почине е повторена диагнозата хипертонично сърце без застойна недостатъчност. Т.е. възможно е, защото чисто медицински 11-12 години нелекувана хипертония щеше да даде някаква друга симптоматика и да бъде регистрирана. Възможно е няколко години, най – много година, две, преди 2021г. да се е развила тази хипертония и да е потърсил помощ. Възможно е и 2012г. да започне да се развива, но 13 години с хипертония трудно би живял човек и да има само 21 мм лява камера, при физическия труд, който казаха, че изпълнява. В справката на НЗОК е изписан на 12.11.2012г. медикамента Заранта с тримесечна рецепта. Усвоена е три пъти, три месеца от момента на издаването – ноември, декември и януари 2013г. Експертът е обяснил в съдебно заседание, че медикаментът Заранта е от групата на статините, който регулира липидната /мастната/ обмяна. Медикаментът е изписан само еднократно – веднъж за три месеца. Възможно е тази регулация, ако са леко раздвижени стойностите на фракциите на холестерола, те са две, и триглицеридите, пациентът да се подложи на диета – диетичен хранителен режим, и съответно физически режим, и тези показатели да се нормализират. От периода в справката е видно, че по Здравна каса е изписвани един единствен път медикаментът. Не е изписван медикамент за останалите заболявания. Заранта е медикамент, който се предписва за регулация на фракциите на холестерола. Няма данни, че А. Овчоров е имал повишен холестерол. Няма консултация с кардиолог. Според експерта, при такова дългогодишно страдание би следвало да са повече уврежданията. Експертът посочва, че не може да направи категорична връзка между първата диагноза през 2012г., тъй като има един много дълъг „светъл“ период, през който няма нито веднъж регистрирана тази диагноза по Здравна каса, както и изписани лекарства по Здравна каса за това заболяване. Според експерта, в приложената лична амбулаторна карта на пациента, в която се вписват издадените болнични листове, информацията започва от 2010г. на 01.07. с вирусна инфекция - болничен лист, издаден за вирусна инфекция и приключва на 31.07.2020г. също с диагноза остра вирусна инфекция. Никъде в амбулаторната карта не е регистрирано използване на болничен лист за артериална хипертония, което не е задължително, но когато пациентът се диагностицира, следва да има криза, следва да се чувства неразположен и в този период да ползва болничен лист. Там са регистрирани болнични листове за остри вирусни инфекции, подагра, която също е спомената спорадично един, два пъти и е приключено – 2017г., както и заболявания на коренчетата в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и нефролитиаза - камъни в бъбреците, както и атером на главата по болничните листове. В справката на НЗОК съществува и диагноза камъни в уретрата, камъни в бъбрека, пиелонефрит. Експертът в съдебно заседание обяснява, че никой не може да каже дали инфарктът е от развита хипертонична болест. Относно записаното в протокола от аутопсията, експертът посочва, че там се прави заключение от аутопсионната находка. Според експерта, няма нито един медикамент, който да е изписан за това, нито една консултация, която да потвърждава тази диагноза, предвид регулярно провежданите профилактични прегледи и предвид регулярно пусканите изследвания. Изследвани се нивата на холестерола, но няма отразени резултати. Експертът посочва, че диспансеризирането става по желание на пациента и на лекаря, който го лекува. Той трябва да бъде изпращан на кардиолог. Като отиде на кардиолог, това най- често става по Здравна каса и би следвало да има такъв преглед регистриран. Автоматично резултатът от кардиолога и назначената терапия от кардиолога влизат в медицинската документация. Кардиологът преценява дали да го диспансеризира, като това води до задължения на кардиолога да провежда диспансерно наблюдение, което пък облекчава пациента с взимането на направления и достъпа до конкретния кардиолог. Според експерта, възможно е след нощна смяна, след тежък труд при профилактичен преглед да се отчете високо артериално налягане. Възможно е при емоция, възможно е в моментно състояние да се повиши кръвното. В медицинските документи е записано хипертонична болест, но тя остава „висяща от 2012г. до 2021г.“, според експерта. След това нито веднъж такава диагноза не съществува. Съдът възприема заключението на експертизата, същото е добросъвестно дадено и отговаря на поставените от съда и от страните въпроси. По делото са разпитани и свидетели за установяване на спорните въпроси по делото. От показанията на свидетелката П. Г. Д. се установява, че познава А. О. от около тридесет години. Живели са в с.К. заедно в съседни блокове, като се преместили в гр. Р., също били в съседство. Свидетелката посочва, че А. О. е бил напълно здрав човек. Свидетелката оставяла често малката си дъщеря в тях, те са я гледали, ходили си на гости. Ако имало нещо, свидетелката посочва, че не би си позволила да оставя детето си у тях. Според свидетелката, А. О. е бил напълно здрав. Излизали заедно на разходки. Не знае да е пил лекарства, да е боледувал сериозно. Не е чувала да е имал проблеми със сърцето. Смъртта му била голям шок. Познати сутринта й казали на улицата, че е починал. Не можела да повярва, защото не знаела да е боледувал. Станало изведнъж, бил здрав, енергичен, навсякъде били заедно. Не е чувала да е страдал от хронични бъбречни болести. Свидетелката посочва, че не е чувала и не го е виждала да страда от хронична болест. Не е чула и виждала да взема лекарства или да се оплаква. Бил с нормално телосложение, жизнен, енергичен. Нямал спирка за нищо, вкъщи, на работа, извън работа, в градината. Никога не го е чувала да се оплаче от нещо. От показанията на свидетеля Н. Ж. Б. се установява, че познава А. О. от повече от 15-16 години. От 2018 г. са колеги и от тогава станали доста повече от приятели, колеги, можел да го нарече част от семейството си. Посочва, че А. О. нямал здравословни проблеми. Докато били колеги, не е ползвал и болнични. Свидетелят посочва, че за него е загадка, защо си отишъл по този начин, така бързо. Видял го преди да почине. Били на работното си място и като приключила смяната - това е денят, в който починал, били нощна смяна, имали време да си поговорят преди да ги вземе превоза към гр. Р.. От назначението до гр. Р. пътували с личния автомобил на свидетеля. Лично той оставил А. О. пред входа му и си тръгнал. Завеждащ смяната му се обадил след около половин час и му казал, че А. О. е починал. Свидетелят посочва, че не можел да повярва тогава. Обадил се на съпругата му и тогава се потвърдило. Не помни А. да е страдал от нещо или да е приемал медикаменти. Свидетелят посочва, че А. О. бил изключително жизнен, изключително трудолюбив, никога не е бил мързелив. Имал частен бизнес, не бил особено физически затруднен да го извършва - правел ремонт на обувки, бил обущар. След работа се занимавал с това. Изключително изненадващо било за свидетеля съобщението за смъртта на А. О., мислел, че се шегуват с него. Свидетелят посочва, че повече от 15 години е познавал А. О.. Той бил пълнач в рудника. Според свидетеля, това е тежък физически труд. Свидетелят не е запознат О. да е имал проблеми с бъбреците. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Съгл.разп. на чл. 382, ал. 1 КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечаване на което е сключен застрахователния договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпването на застрахователното събитие. По повод изплащането на обезщетение по застраховката длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на неплатената част от задължението. Алинея 3 от същата разпоредба предоставя това право на наследниците на длъжника – застрахован по повод негово неимуществено право, в случай на негова смърт. По делото не е спорно, че в случая е осъществена хипотезата на горепосочените норми. Всъщност основният спор се свежда до това, налице ли е изключен застрахователен риск според условията по застрахователния договор, даващи право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът твърди, че наследодателят на ищеца е починал вследствие заболявания, от които той е страдал и е бил диагностициран преди датата на сключване на договора за застраховка – сърдечно-съдово заболяване, започнало много преди лицето да бъде застраховано, които застрахованият не е обявил при попълването на предоставения му въпросник. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ответното застрахователно дружество е да установи, че е налице този изключен застрахователен риск, изрично разпределена му с доклада по делото. Съгласно чл. 362, ал. 1 КЗ, при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. Според ал. 2, за съществени за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Според ал.6 неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363. В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при наследодателя на ищцата еднократно е регистрирана хипертонична болест на сърцето през 2012 г. преди сключване на договора за застраховка и договора за потребителски кредит. Същата може да протече дълго време безсимптомно. През 2021 г. е регистрирано еднократно Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. От заключението на СМЕ се доказва, че смъртта на А.А.О е в резултат на остър миокарден инфаркт, развил се на базата на коронарна недостатъчност на сърцето от атеросклеротични плаки и хипертонична болест, довела до остра сърдечно съдова недостатъчност. По делото няма медицинска документация, удостоверяваща диагнозата, , Стенокардия‘‘. За периода 2012 - 2019 г. няма медицинска документация, удостоверяваща диагностициране на заболявания на А. О., които могат да нарушат проходимостта на коронарните артерии на лицето. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че относно записаното в протокола за аутопсия – двете камери на сърцето имат различни размери. По принцип лявата камера на сърцето, мускулната част е по - голяма от дясната, защото там е по-голямото напрежение на сърцето. Има удебеляване, различно от нормата. Според експерта, ако А. О. от порядъка на 11 години е бил с такова високо кръвно, той е щял да има някакъв проблем. В определен период от време е имал артериална хипертония, но тя не е била клинично изявена. В справката от НЗОК има много назначени изследвания, за които няма резултати, както и много профилактични прегледи. Според експерта, би следвало по време на тези прегледи А. О. да бъде диагностициран с това заболяване, някъде то да бъде регистрирано. Само един единствен път 2012г. е било регистрирано, никъде не е регистрирана повторна консултация със специалист. Според експерта, шест месеца преди да почине е повторена диагнозата „Хипертонично сърце без застойна недостатъчност“. Чисто медицински, според вещото лице, 11-12 години нелекувана хипертония е щяла да даде някаква друга симптоматика и да бъде регистрирана. Според експерта, 13 години с хипертония трудно би живял човек при физическия труд, който е изпълнявал А. О.. Като взема предвид доказателствата по делото- медицинската документация, заключението на експертизата, както и свидетелските показания, съдът приема, че смъртта на кредитополучателя не е настъпила в резултат или причинно – следствена връзка с еднократно регистрирана през 2012 г. хипертонична болест на сърцето, както и с регистрирано еднократно заболяване „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ през 2021 г., поради което приема, че в случая не е налице изключен застрахователен риск. Съдът намира за недоказани доводите на ответника относно наличието на недекларирано заболяване у А.А.О, настъпило преди началото на застрахователния договор, което е в причинна връзка със смъртта на лицето. Еднократно регистрираната през 2012 г. хипертонична болест на сърцето, липсата на предписани лекарства в тази връзка, липсата на последващо проследяване на кръвното налягане и здравословното състояние на О., липсата на диспансеризация, свързани с тази диагноза, според експерта, води до извода, че всъщност се касае до хипертонична криза, която е овладяна и след това кредитополучателят не е имал субективно усещане, че е имал хипертония и не е бил лекуван за това. /Обясненията на експерта в съдебно заседание –л.270 от делото/. Горните обстоятелства обуславят отговорността на застрахователя по чл.382, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КЗ за извършване на застрахователно плащане от страна на ответника, съгл.Договора за корпоративна застраховка“Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити към О. АД. Както беше посочено по-горе, между А.А.О, като кредитополучател, и Г. М. О., като солидарен длъжник, и „О.“ АД е сключен Договор за банков кредит №Д4200026985/25.02.2019г., по силата на който банката му е отпуснала кредит в размер на 40 000 лв. с краен срок на усвояване 22.03.2019г. и начин на погасяване на равни месечни /анюитетни/ вноски. От датата на отпускане на кредита –25.02.2019 г. и при представените декларации по образец, съгласно сключения от банката застрахователен договор, животът на А.А.О и Г. М. О. е бил застрахован в полза на банката до размера от 100 000 лева от дълга, каквато сума е била предвидена и в самия застрахователен договор като максимална. От банката ежемесечно е била заплащана застрахователна премия във връзка с договора за кредит, също съгласно уговореното, при приемане на плащанията от ответника – застраховател. Със смъртта на А.А.О на 28.03.2022 г. е осъществен предвиден в договора застрахователен риск и при отправената от банката претенция до ответника - застраховател е било дължимо заплащането на застрахователна сума, пропорционално на броя на застрахованите кредитополучатели – физически лица по договора за кредит, съгласно клаузите на чл. 2.2 и чл. 9.1.2 от застрахователния договор. Видно от данните по делото – справка изх.№97/22.06.2023г. на О., размерът на остатъчната сума на задължението по кредита по сключения договор за кредит към 28.03.2022 г. /датата на смъртта на кредитополучателя/ е 29 892, 39 лева общо, от която сума остатъкът на редовната главница е в размер на 29 874, 47лв. и на редовната лихва в размер на 17, 92лв. В случая са налице условията на чл.2.2 във вр. с чл.2.1 и чл. 9.1.2 от застрахователния договор - Договор за корпоративна застраховка“Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити към О. АД, като застрахователното дружество следва да заплати на О. АД застрахователно плащане, пропорционално на броя на кредитополучателите или солидарните длъжници по кредита /които в случая са двама – кредитополучател и солидарен длъжник/, която сума е в размер на 14 937, 24 лв. – пропорционалния размер на остатъка от редовната главница и сумата 8, 96 лв.- пропорционалния размер на остатъка от редовната лихва. Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основател и доказан за сумата 14 937, 24 лв. – пропорционалния размер на остатъка от редовната главница и сумата 8, 96 лв.- пропорционалния размер на остатъка от редовната лихва или общо за сумата 14 946, 20лв. За разликата над тази сума до предявения размер от 32000лв. искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1765, 52лв., съразмерно на уважената част на предявения иск. На осн.чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сумата 588, 30лв., разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск. Водим от горните мотиви, съдът