Решение № 745 от 11.12.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 560/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Н “ със седалище и адрес: Б., ул.“С “№, чрез законният представител Е В Р, като негов председател, против НП№7843/05.05.2021г., издадено от зам.министъра на културата, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7 000лв., във връзка с административно нарушение по чл.91, ал.1, т.1, предл.второ, вр. с чл. 72, т.4 от ЗАПСП. С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че обжалваното НП не е било връчено на жалбоподателя, а посоченото в него административно нарушение, не е извършено от този субект.Иска се отмяна на обжалваният акт. Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, надлежно призовани, чрез своят процесуален представител и в писмено становище изразяват позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП./За конституирането на заинтересованата страна Минитерство на културата, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, включително и в частта за разноските. / Районна прокуратура–Б., редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по делото. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя и заинтересованата страна за просрочие на процесната жалба поради следните аргументи: След издаването му, НП е изпратено за връчване на адреса, посочен в Регистрира при Агенция по вписванията като актуален и официален такъв за жалбоподателя, а именно: Б., ул.“С “№.В тази връзка по делото на л.21 е приложен плик с пощенски клейма, адресиран до жалбоподателя, върху който е отразено с известие за доставяне, че се изпраща НП№7843/2021г. и към 11.05.2021г. върху плика пощенски служител е отразил, че адресата на пратката „отсъства“. В последствие, видно от приложено известие за доставяне с плик на л.8 от делото, отново е изпратена пратка до жалбоподателя и е отразено отбелязване от пощенски служител, че тя не е потърсена на 14.10.2021г. На л.15, след тези два опита за връчване на обжалваното НП чрез пощенско известие за доставяне, е съхранена бележка от зам. министъра на културата, в която е отразено, че на 26.05.2021г., на основание чл. 98в, ал.3 от Закона за авторското право и сродните му права, на таблото за отбелязвания и на интернет страницата на Министерство на културата е било поставено съобщение за съставяне на НП №7843/05.05.2021г., като в периода 27.05.2021г.-09.06.2021г., не се бил явил законен представител на ЮЛ или упълномощено от него лице в министерство на културата за предявяване и подписване на това постановление, поради което на основание чл. 98в, ал.3, вр. с чл. 98б, ал.7 от Закона за авторското право и сродите му права, същото е прието за редовно връчено на 11.06.2021г. Същевременно, видно от извадката на Регистъра за вписванията-л.19 и л.20 от делото, в ТР е вписан жалбоподателят като ЮЛ и същото, включително и към 03.09.2021г., това лице е декларирало и отразило в този регистър едновременно следните адреси за контакт: Б., ул.“С “№, както и електронна поща: v, на който електронен адрес по делото няма данни да търсен жалбоподателя и да е изпращано за връчване обжалваното НП, включително и до настоящият момент. Съгласно нормата на чл. 98в, ал.3 от Закона за авторските и сродните им права, когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 98б1, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от органа по ал.1. От своя страна, разпоредбите на чл. 98б, ал.6 и ал.7 от визираният нормативен акт гласят, че когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 - 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на Министерството на културата, видима при първоначалното и зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му, а когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 лицето не се яви в Министерството на културата за предявяване и подписване на акта, актосъставителя отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването. Следователно, законодателят изрично е посочил, че издаденото НП се връчва на посочения от ЮЛ или търговец негов адрес на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, включително и електронен такъв и чак ако не бъде намерен на тези адреси се пристъпва към приложената в казуса алтернатива с обявление на сайта на министерството на културата. Въпреки, че в случая жалбоподателят е имал вписан в Регистъра адрес за кореспонденция както пощенски адрес, така и електронен такъв, санкционният орган е предпочел и ползвал за връчване на обжалваното НП само единият от тези адреси /пощенският адрес/ на тази страна в процеса. Именно това необосновано игнориране и неползването и на вписаният от жалбоподателя и електронен адрес за кореспонденция, при връчването на обжалваното НП, според съда е препятствало възможността за прилагане на процедурата по чл. 98б, ал.6 и ал.7 от ЗАСП, която изрично е разписано от законодателя в чл.98в, ал.3 от същият нормативен акт, че се прилага само като изключение и в случай, че наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията.При наличието на пощенски и електронен адрес, вписани в Регистъра, законодателя приема, че те имат равнозначна стойност и следва да се използват и паралелно за връчване на издадено НП, заради което и в нормата на чл.98б, ал.5 от ЗАСП се сочи, че когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата. Именно защото в казуса е нарушена нормата на чл. 98в, ал.3 от ЗАСП при връчване на НП, което на практика не е връчено надлежно на жалбоподателя и до настоящият момент, съдът приема неговата жалба срещу това постановление за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в каквато насока е и съдебната практика, а възражението на санкционният орган в обратна насока, съда намира за неоснователно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи: С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 25.08.2020г. е извършена проверка от служители на КРС /свидетелите М., Б./ по сигнал за разпространение на телевизионни програми от адреса на жалбоподателя в Б.град към негови абонати, за което не е имало разрешение и сключен договор по ЗАПСП.Проверката била извършена на място в жилище на абонат на услугата „кабелна телевизия и интернет“, предоставяни според проверяващите лица от „Н “, в присъствието на св.М. П. и с адрес на абоната: Б., ж.к.“Е “, бл., ет., ап., където по коаксилен кабел се предоставяли услугите: достъп до интернет и кабелна телевизия /разпространение на радио и телевизионни програми/, като този кабел излизал от подпокривно пространство на съседния блок 202 и въздушно влизал в подпокривното пространство на бл.205Б, а след това през скрита инсталация минавал в стълбища клетка и влиза в апартамент №8. За тази проверка е съставен и нарочен Констативен протокол №110/25.08.2020г. Титуляр на провереният абонат бил св. И. Г. Б., като за тези услуги с него не бил сключен и подписан обаче договор с жалбоподателя. Според проверяващите лица, телевизионните услуги са заплащани след обаждане на служители на жалбоподателя на телефон на абоната, при което обаждане се уговаряла среща и представител на абоната посещавал адреса на читалището за да заплати на място цената на ползваните услуги. В тази насока е предоставена на проверяващите лица Квитанция №34/19.01.2020г., издадена на св.Б., за заплатена сума то 47 лв. за периода м.12.2019г.-м.01.2020г., в която е отразено като основание за заплащането: „членски внос“ и е поставен печат на жалбоподателя върху документа. При проверката, контролните органи на КРС, чрез уред за измерване кабелни системи S 7000 TV-Analyzer, са измерили телевизионните програми, които в момента на проверката се разпространяват в електронна съобщителната кабелна мрежа и се предоставят на абоната. Така е установено, че се разпространяват 49 аналогови телевизионни програми, над 140 цифрови телевизионни програми и 14 радиопрограми и това разпространение е отразено в разпечатки от уреда за измерване на кабелни системи S 7000 TV- Analyzer на хартиен и електронен носител, копия от които са приложени към Констативният протокол и процесната преписка/л.46-л.64/.След тази проверка на абоната –св.Б., контролните лица решили да се свържат с жалбоподателя и да извършат проверка и на място в ползваните от него помещения по седалището му за това разпространение на телевизионни програми, но не могли да се свържат с председателя Р, а служители на място им казали, че читалището не предоставя услуга достъп до интернет.Междувременно свидетелите М. и Б. се свързали с жалбоподателя на предоставен на абонат за контакт телефонен номер и се представили като желаещи лица да станат също негови абонати за кабелна телевизия, при което на този телефонен номер служител им отговорил, че има такава възможност в ж.к.“Е “ на Б. и ще им се обадят допълнително за подробна информация.Тези действия и констатации на представителите на КРС също са материализирани в нарочен Констативен протокол №С-АМ-112/26.08.2020г. /л.76-85/.Наред с това контролните органи проверили в Община-Б. и в публичния регистър и констатирали, че процесното читалище е вписано в този регистър на контролният орган, като същото е уведомило, че за дейността си ще ползва мрежи за пренос на данни и достъп до интернет /Констативен протокол №С- АМ-103 от 21.08.2020г., ведно с приложение към него./ Въз основа на изготвени от служителите на КРС констативни протоколи от посочената проверка и приложените към тях писмени материали и снимки, служител на Министерство на културата /св.А./, с изх. № 37-00- 46/03.12.2020г. отправи л а писмени запитвания до телевизионните организации правоносители и/или техни упълномощени представители относно това, дали към 25.08.2020г. „Н “, е имало отстъпени права за препредаване по кабел по електронна съобщителна мрежа на територията гр. Б. на телевизионните програми, установени по време на проверката, а именно: Viasat Explore, Viasast Histort, Viasat Nature /Viasat World LTD/; Mezzo /Хит Коктейл ООД/; Animal Planet, Discovery Channel, Eurosport 1, Eurosport 2, Eurosport 1 HD, Eurosport 2 HD, Travel Channel, Travel Channel HD, FLN, Food Network /Дискавъри Комюникейшънс България ЕООД /Btv, Btv Lady, Btv Cinema, Btv Action, Ring BG, Btv Comedy, Ring BG HD, Btv Action HD, Btv H D /БТВ Medua Груп ЕАД/; Нова ТВ, Диема, Кино Нова, Диема Фемили, Диема Спорт 2, Диема Спорт /Нова Броудкастинг Груп ЕООД/; НВО 2 HD, НВО 2, НВО 3, НВО 3 HD, НВО, НВО HD, Cinemax, Cinemax 2 HD, Cinemax HD, Cinemax 2 /Ейч Би Oy България ЕООД/; Nat Geo HD, Nat Geo Wild, Fox HD, Nat Geo, Fox Life HD, Nat Geo Wild, Fox Crime HD, 24 Kitchen, 24 Kitchen HD, Disney Channel, Fox Life, Fox Crime, Disney Junior /Дъ Уолт Дисни Къмпани България ЕООД/; Агро ТВ /Агро ТВ EAfI/; Bloomberg TV Bulgaria, България Он Еър /Инвестор БГ АД/. След като от получените отговори на тези запитвания/л.36-л.42/, се установило, че жалбоподателят не е придобил и няма такива права за препредаване на телевизионни програми, проверяващите лица от Министерство на културата /св.А., св.А. и св.Д./ приели, че констатираните телевизионни програми от служителите на КРС се използват в нарушение на ЗАПСП от страна на жалбоподателя и за това до последният на основание чл.40, ал. 1 ЗАНН, е изпратена покана с изх. № 37-00-46/08.01.2021 г. за съставяне на АУАН на 18.01.2021 г. За връчването на поканата отново е използван само пощенски адрес на жалбоподателя и след като негов представител не се явил в предоставеният му срок, на 18.01.2021г. срещу процесното читалище, св. А., в присъствието на колегите си св.А. и св.Д., е съставила АУАН№7843/2021г., като описаните констатации при процесната проверка са квалифицирани като административно нарушение на жалбоподателя по чл. 97, ал.1, т.6, предл.3 от Закона за авторското право и сродните му права.АУАН е изпратен за връчване само на пощенският адрес на жалбоподателя, където не е открит, заради което е прието от санкционният орган, че той се счита връчен на основание чл. 98б, ал.7 от ЗАПСП. Със Заповед №794/27.08.2019г. на министъра на културата, на св.А. са делегирани правомощия за извършване на проверки по ЗАПСП и издаване на АУАН при констатирани нарушения на този нормативен акт. Въз основа на този акт, на 05.05.2021г., зам. министъра на културата е издал обжалваното НП№7843, с което нарушение, квалифицирано то него като такова по чл.91, ал.1, т.1, предл.второ, вр. с чл. 72, т.4 от ЗАПСП, на основание чл. 98в, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1 от ЗАПСП, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 7 000 лв. НП отново е изпратено за връчване само на регистрираният пощенски адрес на жалбоподателя, където след ненамирането му е приложена нормата на чл. 98в, вр. с чл. 98б, ал.6 и 7 от ЗАПСП и постановлението е счетено за връчено на дееца. С НП са въведени нови форми на изпълнителни деяния, с които се приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, каквито не са отразени и констатирани от проверяващите лица в АУАН, а именно: „използване на телевизионни програми в нарушение на ЗАПСП“/л.2, абзац 2-ри, „ се възпроизвеждат „телевизионни програми /л.2, абзац 3-ти/.Тези форми са използвани наред с „препредаване“ на телевизионни програми за да се опише начина на извършване на твърдяното административно нарушение за жалбоподателя. При разпита на свидетелите по акта А.а, Д. и А., същите установяват, че извършили процесната проверка въз основа на писмени документи /констативни протоколи от проверката на служителите на КРС и приложените писмени материали към тях от дата 25.08.2020г./ Въз основа на тези констативни протоколи и данни то проверката на органите на КРС, св.А. констатирала, че голяма част от описаните в АУАН телевизионни програми се препредават за провереният абонат по кабел, без разрешение на правоносителите, заради което и бил съставен акта на жалбоподателя за вмененото му административно нарушение по ЗАПСП. Препредаването ставало по безжичен път /по кабел/. Според свидетелите по акта, а жалбоподателят бил кабелен оператор, който не подлежи на лицензиране при препредаване на телевизионни програми. Свидетелите по акта твърдят, че не са изследвали кой е собственик на кабелната мрежа, чрез която се извършва твърдяното препредаване на телевизионни програми от жалбоподателя, но приемат, че това е именно процесното читалище без да се позовават на доказателства и официални документи за последното. Установили обаче в хода на проверката, че нито ЧЕЗ“Р “, нито „ “ЕАД, имат договор с жалбоподателя или „П “ за ползване на канална или кабелна мрежа за препредаване или разпространение на телевизионни канали и достъп до Интернет. Според тях, в казуса не ставало въпрос за излъчване в ефир на телевизионни програми, което се извършва безжично, а за препредаване на такива по кабел. Тези свидетели сочат също, че АУАН бил изготвен на жалбоподателя, защото приели, че той е кабелен оператор, препредаващ в нарушение на ЗАПСП и без разрешение и сключен договор за това, телевизионни програми, срещу което му се заплащали такси от абонатите на тази кабелна телевизия. За тези такси също нямало касови бонове и договор между кабелната телевизия и абонатите, а те се оформяли като членски внос на процесното читалище. От своя страна проверяващите представители на КРС/свидетелите М. и Б./ при разпита си в съда сочат, че извършили процесната проверка по жалба срещу жалбоподателя, за това, че предоставя достъп до радиотелевизионни предавания без разрешение за това.Този сигнал бил проверен на място от свидетелите М. и Б., които установили чрез достъп до един от абонатите, че му е предоставен достъп до цифрови и аналогови телевизионни програми който се осъществявал посредством кабел и кабелна мрежа, без последната да принадлежи на кабелни оператори и „ “. За това проверяващите приели, че тази мрежа е собственост на жалбоподателя, който те считат, че е едно и също с „П “ЕООД. За последното се обосновават и с представена от св.Б. квитанция за заплатена кабелна телевизия, на която било посочено, че се заплаща на жалбоподателя макар и под формата на членски внос за читалището. Св.М. установява също, че не са изследвали и не могат да посочат как е изградена въпросната кабелна мрежа за предоставяне на достъп до констатираните телевизионни програми./При разпита на св.Б., която ползвател на провереният абонат на кабелна телевизия, същата сочи, че била информирана от трето лице за спора, представител на друго читалище, че следва да предостави на датата на процесната проверка, достъп до жилището си за да видят проверяващите лица програмите на кабелна телевизия „П “. На място на тази проверка в домът й, св.Б. също присъствала, но тя твърди, че не е наблюдавала какво проверяват контролните лица, нито пък прочела констативният протокол от проверката, направен в нейно присъствие, макар че го разписала. Св. Б. обаче е категорична, че тя и съпругът й, който е титуляр на абонамента, са абонати именно на кабелна телевизия „П “, а не на процесното читалище, за която телевизия таксата се заплащала от съпругът й. Това плащане е извършвано, след като получели обаждане от служителите на кабелната телевизия.Такава квитанция за платена такса за ползваната кабелна телевизия от „П “, св. Б. твърди, че е именно представената на контролните органи от КРС и приложена към процесната преписка. / В тази връзка по делото е постъпило и писмо от „П “ ЕООД /л.196/, в което представител на това дружество е уведомил съда, че лицето И. Б. е негов абонат и е посочил адреса му за призоваване в процеса, макар че не бе намерен на този адрес от съда за призоваване и участие по делото./ Тези изводи свидетелите направили въз основа на проверка на абоната св.Б. и обаждане за записване като абонати на кабелната телевизия.Св.Б. твърди, че не могла да прецени, дали нарушението е извършено чрез „предаване“ или чрез „препредаване“ на телевизионни програми. Между страните не е спорно и в тази насока са представени Констативен протокол, договор за наем на държавен имот от -4.06.2018г. и акт за публична собственост №2160 от 20.102010г./, че жалбоподателят ползва под наем от Областна управа-Б., 9 броя помещения, на адрес: Б., ул.“С “№, което е и седалището на тази страна в процеса по регистър на вписванията. Видно от Устава на „Н “, то е ЮЛР с нестопанска цел, която има за предмет: развитие и обогатяване културния живот, социалната и образователна дейност на хората в района на Б. и общината, в това число и осигуряване на достъп до информация, чрез уреждане, поддържане на виртуална библиотека, читални, фото и филмо-видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи, използване на новите аудио-визуални компютърни технологии за осигуряване на свободен, лесен и бърз достъп на гражданите на Б и общината до тях в дома им и на работното им място и др. Устава предвижда доброволно членство, като всеки член е длъжен до 10-то число на месеца да внася членски внос, като читалището се представлява от Общо събрание на членовете и председател. Според приложена Справка за членовете на процесното читалище към 15.11.2004г. те са били 1229 души. При дадените обяснения то страна на представителя на жалбоподателя Е Р, същият установява, че членовете на процесното читалище, ползват услугите на кабелна телевизия „П “ и фирма“ “, които притежават кабелни мрежи за тази дейност, като Р не е собственик на „П “ЕООД и процесното читалище не притежава кабелни мрежи за да предоставя достъп и препредава телевизионни програми на абонатите си. Седалището на „П „ЕООД от 2018г. обаче не е адреса на жалбоподателя а на адрес: Б., бул.“Д “№.Представителят Р сочи също, че абонатите на читалището заплащат членски внос за достъп до предоставяните от жалбоподателя услуги и за достъп до услугите на фирмите „П „ЕООД и “ “, втората то която е и регистриран кабелен операт и като такъв може да предоставя достъп до телевизионни програми чрез кабелната си мрежа. Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП се установява с представена по делото заповед №РД-09-277 от 19.05.2017г. на министъра на културата за делегирани правомощия на зам.министър Р Д за издаване на НП по ЗАПСП, в сила до отмяната й със Заповед №РС-09-470 от 02.06.2021г. на министъра на културата. Изложената фактическа обстановка се извежда то цитираните писмени доказателства и показанията на разпитаните в процеса свидетели А., А., Д, Б. М., Б. и обясненията на представителя Е Р за жалбоподателя. При тези фактически дадености, съдът приема, че с обожаваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя по чл.91, ал.1, т.1, предл.второ, вр. с чл. 72, т.4 от ЗАПСП. НП е издадено то компетентен за това орган и в тази насока по делото се представи надлежна заповед за делегирани на издателя правомощия от министъра на културата по ЗАПСП.Обжалваното постановление обаче е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, с които е засегнато и нарушено в значима степен правото на защита. На първо място съдът констатира, че АУАН е издаден след изтичане на срока за това по чл. 34, ал.1 б.“в“ от ЗАНН, а именно след 3-месечнитя срок за това. В тази връзка съдът отчете, че както твърдяното нарушение, така и твърденият негов извършител са идентифицирани и посочени в Констативен протокол от извършена проверка на органите на КРС /свидетелите М. и Б./ на дата 25.08.2020г., а АУАН срещу жалбоподателя за описано в този констативен протокол административно нарушение по ЗАПСП е издаден на 18.01.2021г., което е близо 2 месеца след посоченият от законодателя преклузивен срок за издаване на такъв акт и на практика започване на административно-санкционно производство като процесното. Касае се за императивна разпоредба на закона, чието неспазване винаги води до процесуален порок на НП и обосновава неговата отмяна само на това основание. На второ място, съдът констатира, че обжалваното НП не е връчено и до настоящият момент на жалбоподателя съгласно изискването на специалната норма по 98в, ал.3 от Закона за авторските и сродните им права, което също е самостоятелно основание за неговата отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение и на практика лишаване на жалбоподателя от правната възможност да се запознае с това НП и да го обжалва в рамките на няколко години с лишаването му от всички процесуални възможности за защита след връчване на НП по чл. 58г на ЗАНН./Както бе посочено в решението, съгласно нормата на чл. 98в, ал.3 от Закона за авторските и сродните им права, когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 98б1, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от органа по ал.1. Следователно, законодателят изрично е посочил, че издаденото НП се връчва на посочения от ЮЛ или търговец негов адрес на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, включително и електронен такъв и чак ако не бъде намерен на тези адреси се пристъпва към приложената в казуса алтернатива с обявление на сайта на министерството на културата. В казуса се установи, че жалбоподателят е имал вписан в Регистъра адрес за кореспонденция както пощенски адрес, така и електронен такъв, но санкционният орган е предпочел и ползвал за връчване на обжалваното НП само единият от тези адреси /пощенският адрес/ на тази страна в процеса, с което е нарушил нормата на чл.98в, ал.3 от ЗАПСП и на практика не е връчил на жалбоподателя обжалваното НП и до настоящият момент. / На следващо място, съдът констатира, че е налице абсолютна неяснота относно това, коя е твърдяната форма на изпълнително деяние, с която се приема от санкционният орган, че в казуса е реализирано соченото нарушение по чл.97, ал.1 от ЗАПСП. Това е така тъй като съдът констатира, че в Констативният протокол, обосновал издаването на процесният АУАН, в последният и в обжалваното НП, са използвани няколко различни форми на такова изпълнително деяние, които така и не се поясниха и уточниха и при разпита на свидетелите от КРС и тези по издаването на акта за нарушение. Така според КП, твърдяното нарушение, констатирано то свидетелите М. и Б. се изразявало в „разпространение на телевизионни програми“ и „осигурен достъп до интервент за телевизорни програми“ чрез кабелна мрежа и кабел, според съдържанието на АУАН, нарушението на жалбоподателя се изразява в „препредаване на телевизионни програми“, а според НП едновременно „възпроизвеждане„ и „препредаване“ на телевизорни програми. Тази неяснота несъмнено сочи на съществен порок в НП и касателно задължителният негов и основен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради създадена неяснота относно фактическото описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението и респ. фактическо описание на начина на извършването му, след като жалбоподателят не може да разбере в какво се изразява и как е извършил твърдяното нарушение с обжалваният акт за да упражни адекватно правото си на защита в настоящото производство. Ето защо, съдът счита, че и на това самостоятелно основание, НП подлежи на отмяна заради процесуалната си незаконосъобразност. Не на последно място, съдът констатира, че в АУАН на практика липсва правна квалификация на твърдяното нарушение, а посочена само санкционната норма по чл.97, ал.1 от ЗАПСП, приложима и то от санкционният орган, едва след определяне на нарушената материална норма, въобще липсваща в този акт. Последното е нарушение на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН и тъй като се касае за задължителен реквизит на АУАН, неговата липса също винаги обосновава съществено процесуално нарушение и процесуален порок, който мотивира отмяната на НП, обосновано с такъв формално нередовен акт. Отделно от горното, съдът намира, че не бе доказано в процеса, че именно жалбоподателят е извършил към 25.08.2020г. нарушение по чл.91, ал.1, т.1, предл.2-ро, вр. с чл. 72, т.4 от ЗАПСП. Съгласно нормата на чл.91, ал.1, т.1 от ЗАПСП, радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, включително чрез пряко въвеждане, има изключително право да разрешава срещу заплащане преизлъчването или препредаването на програмата, както и доставянето и на публиката от разпространителя на сигнали при нейното излъчване или предаване чрез пряко въвеждане. Съгласно нормата на чл. 72, т.4 от ЗАПСП, носители на права, сродни на авторското имат радио- и телевизионните организации върху своите програми. В казуса не се установи жалбоподателят да е радио и телевизионна организация, нито пък, че е осъществил „преизлъчване“ или „препредаване“ на такива програми, както и доставяне и на публика, от разпространителя на сигнали при излъчване на такива програми или предавания чрез пряко въвеждане.В тази връзка, както представителите на КРС, извършили процесната проверка /М. и Б./, така и свидетелите по АУАН/А., А. и Д./заявиха, че не са проверявали, не са изследвали и не разполагат с доказателства за това, чия е твърдяната кабелна мрежа, през която в нарушение на чл. 91, ал.1, т.1 от ЗАПСП, жалбоподателят осигурявал достъп според тях посредством интернет и разпространявал /според процесният констативен протокол/, респ. препредавал/според АУАН/ и респ. възпроизвеждал и препредавал /според НП/ процесният телевизионни и радио програми към датата на проверката. Вместо това, с обясненията на представителя Р се установи, че ползваната в казуса кабелна мрежа за предоставяне на достъп до кабелна телевизия и телевизионни програми, е обезпечавано от трети за процеса лица и различни като субекти в правния мир от жалбоподателя, а именно П “ и фирма“ “, последната от които била и регистрирана като кабелен оператор именно за предоставяне на такива услуги и притежавала за тази цел кабелна мрежа, непритежавана от жалбоподателя. В подкрепа на тези твърдения на представителя Р са и показанията на св.Б., която сочи в показанията си по делото, че тя и семейството й ползват услугите на кабелна телевизия „П “ за да достъпват до телевизионни програми, а не услуги на жалбоподателя, за който тя дори не била чувала. Не е доказателство в тази насока и представената от св.Б. квитанция за платен членски внос в процесното читалище, към което се установи, че е абонат съпругът й и след като в тази квитанция не е отразено, че тя касае заплащане на предоставяните услуги от кабелната телевизия „П “. Ето защо, при тези аргументи, съдът приема, че обжалваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон /ЗАПСП/, заради което също подлежи на отмяна. Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в сила към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие по делото със защитника на жалбоподателя, съдът счита, че искането за присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното производство пред РС- Б., се явява доказано по основание. В казуса е представен договор за правна услуга /защита и съдействие/, сключени между адв.Г. М. и жалбоподателя на 16.06.2023г., съгласно който, на този адвокат е заплатено възнаграждение за участие в настоящото производство и защита в размер общо на 1000.00лв. Съдът съобрази също така, че съгласно 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 о т НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за хипотеза като процесната при отмерена санкция с обжалваното НП и за процесуално представителство в съдебно заседание на адвоката и респ. при интерес от 1000 до 10 000лв./7000.00лв. в настоящият случай/, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. + 10 % за горницата над 1000.00 лв или в казуса това е сумата от 1000.00 лв. При тези обективни факти съдът намира, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя по настоящото дело за адв.М., тъй като то напълно кореспондира с минимума по цитираната Наредба за казус като процесният още повече, че адв.М. е осъщестил и процесуално представителство за жалбоподателя в рамките на три съдебни заседания по делото.Ето защо на жаблоподателя следва да се присъди и заплащане на сторените съдебни разноски за адвокатски хонорар на адв.М. в размер на 1000.00лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. ал.2, т.1 и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, Б.градският районен съд