РЕШЕНИЕ

№ 45

гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20254001000002 по описа за 2025 година С Решение № 107/15.10.2024 г. по т. д. № 59/2024 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал.1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД - гр. София да заплати на П. Г. В. от гр. Червен бряг, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 21.05.2023 г. в гр. Червен бряг, ведно със законната лихва върху тази сума, считано, на осн. чл. 409 вр. чл. 405 вр. чл. 108, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 496, ал. 2, т. 2, б.“а“ КЗ, от 04. 01. 2024 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 40 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД да заплати на ПлОС ДТ върху уважения иск в размер на 600 лв. и сумата от 683 лв. деловодни разноски за вещи лица, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК - на процесуалния представител на ищеца адв. И. Х. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 750 лв. съобразно уважената част от иска.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80 от ГПК П. Г. В. да за плати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД деловодни разноски в размер на 509.37 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е бил уважен за разликата над 2 000 лв. до размер на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната законна лихва, е подадена от „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД чрез пълномощника адв. И. Ц.. Счита решението в тази част за неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. По делото не е установено ищецът да е получил тежки и необратими увреждания и усложнения в здравословното му състояние в резултат на ПТП. Причинени са му леки телесни повреди, които бързо са отшумели. Експертът не е категоричен и установява, че е възможно да е причинено мозъчно сътресение, но дори и да се приеме, че е получено, то е краткотрайно. Вероятно е получено поради непоставен предпазен колан. Ищецът не е ходил на контролни прегледи и не е правил рехабилитация, защото такива не са били нужни. Счита обезщетението за завишено и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период, на принципа за справедлИ.ст по чл. 52 от ЗЗД и на характера и степента на получените увреждания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, ведно с произтичащите последици относно лихвите и разноските. Направено е искане за присъждане на разноски.

В писмения си отговор въззиваемият-ищец П. Г. В. чрез пълномощника адв. И. К. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Доводите за неоснователност на жалбата се поддържат в съдебно заседание от адв. К.. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивната жалба на ответника е частично основателна.

Ищецът П. Г. В. е предявил против „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от получени травматични увреждания при ПТП на 21.05.2023 г., причинено от водач на л. а. „БМВ“ с рег. № ZS775R, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве"АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 04.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Съдът е уважил претенцията до размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане.

В частта, с която искът е уважен за сумата от 2 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., както и частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва от 04.10.2023 г. до 04.01.2024 г. (въпреки липсата на изричен отхвърлителен диспозитив), решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца като последица от деликта и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира. Не обсъжда възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като в жалбата не са развити оплаквания в тази насока (част от изложението в жалбата се отнася до друго пострадало лице и друго ПТП).

Установено е следното от фактическа страна:

Ищецът П. Г. В. е пострадал при ПТП, настъпило на 21.05.2023 г., на ул.“Хр.

Ботев“ № 3 в гр. Червен бряг, между управляван от него л. а. „БМВ“ с рег. № ЕН 58•••• и л. а. „БМВ“ с рег. № ZS 775 RI, управляван от В. Х. Б.. Според заключението на приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза причина за настъпване на произшествието са действията на водача на л. а. „БМВ“ с рег. № ZS 775 RI, който не е реализирал закъснително движение и спиране на МПС при наличието на насрещно движещ се автомобил в дясното пътно платно на улицата.

Видно от представения амбулаторен лист, ищецът е бил прегледан от лекар на 21.05.2023 г. Според отразеното в листа е получил мозъчно сътресение, счупване на ребро и счупване на ключица. Предписано е медикаментозно лечение с манитол. Извършено е рентгеново изследване и в съставения фиш е записано: спукване на лявата ключица и на 7-мо и 8-мо ребро в ляво. Същите увреждания са констатирани и в Амбулаторен лист от 26.05.2023 г., като е предписана имобилизация на лява раменна става и аналгетици.

В заключението си вещото лице д-р Д. Д., извършил съдебномедицинската експертиза, приема, че ищецът е получил гръдна травма, изразяваща се в контузия (натъртване на меките тъкани) на гръдния кош вляво и охлузване (повърхностна рана) и оток на ляво коляно, покриваща медико-биологичните характеристики на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Вещото лице не приема диагнозите „счупване на ключица“ и „счупване на ребра“. Според него, като резултат от рентгеновото изследване на 21.05.2023 г. във фиша е посочено „фисура клавикуле синистра и фисура косте 7-мо и 8-мо“, което означава спукване (цепнатина) на лявата ключица и на 7-мо и 8-мо ребро в ляво. Спукването на кост означава непълно счупване, счупване само на част от нейното напречно сечение. Тъй като в „Международната класификация на болестите“ липсва специфичен текст за спукване, в медицинската документация то се кодира с диагноза „фрактура“ (счупване).

Характерното при спукването на кост е липсата на категорични и убедителни рентгенови признаци за увреждане на костите, което може да доведе до неустановяване на спукването или до „хипердиагностика“ при лисващо счупване. При съмнение за спукване на ключица и ребра, за да се постави категорична диагнози, е необходимо да се направят рентгенови снимки в различни проекции и специализирани консултации със специалисти по ортопедия и гръдна хирургия, а според тяхната преценка може да се направи допълнително образно изследване с по-висока резолюция или компютърна томография. В случая не са представени рентгенови снимки в различни проекции или допълнителни образни изследвания, нито са приложени самите снимки, направени при образното изследване на 21.05.2023 г. – на диск или на рентгенова плака. При това, съобразявайки само фиша за извършено рентгеново изследване, в което не е посочено колко снимки са направени и в какви проекции, дали обхващат двете гръдни половини или са направени само „прицелни“ снимки, вещото лице посочва, че данните във фиша не доказват диагнози „счупване на ключица“ и счупване на ребро“.

Експертът не изключва от медицинска гледна точка диагноза „мозъчно сътресение“, но счита, че то е лекостепенно, без симптоми на реална опасност за жИ.та по смисъла на чл. 129 НК. В случая няма описани външни травматични увреждания на главата на ищеца - охлузвания, кръвонасядания, отоци и разкъсно- контузни рани. При тежки диагнози в резултат на ПТП се съставя „Протокол за ПТП с пострадали лица“ и се оказва съдействие за придвижване на пострадалите до съответния спешен център, а в случая е изготвен „Протокол за ПТП“ и няма данни полицейските органи да са откарали ищеца незабавно до болнично заведение.

Според вещото лице няма данни за усложнение или забавяне на оздравителния процес.

Като свидетел пред първостепенния съд е разпитан Г. В. Г. – баща на ищеца.

Видял сина си вечерта след инцидента, след като той вече бил ходил в болницата. Не бил в добър вид, била засегната лявата му страна – ключицата, ребрата, имал охлузвания на лявото коляно, якето му било изпокъсано от лявата страна, бил изплашен. Разбрал, че има сътресение на мозъка, защото не помнел какво е станало. Имал превръзка на гръдния кош и на лявата ръка – ръката била прихваната с бинт към рамото. Имал болки в ключицата, ребрата и коляното, боляла го главата. На 26-ти отишъл отново на лекар, защото имал болки. Свидетелят го обличал и събличал цял месец, помагал му при къпането. След това болките продължили още месец. Пиел болкоуспокоителни лекарства, но свидетелят не знае какви точно. Сега ищецът отново работи като машинен оператор.

При така установеното съдът приема следното:

Определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 21.05.2023 г., в размер на 15 000 лв., е прекомерно спрямо доказаните по делото обем и интензитет на търпените вреди и несъответно на принципа за справедлИ.ст, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

При определяне на обезщетението съдът е надценил тежестта на получените от ищеца увреждания и вида на травмата. Въззивният съд изцяло съобразява заключението на съдебномедицинската експертиза и приема, че при процесното ПТП ищецът е получил лекостепенно мозъчно сътресение и гръдна травма, изразяваща се в натъртване на меките тъкани на гръдния кош вляво и повърхностна рана и оток на ляво коляно, която по своите характеристики представлява лека телесна повреда. Твърденията в исковата молба за причинени телесни травми, изразяващи се в счупване на ключица на лява ръка и на 7-мо и 8-мо ребро в ляво, са недоказани. Заключението на вещото лице относно вида на получените травми е изготвено въз основа на представените по делото медицински документи и вписаните в тях данни и е обосновано с начина, по който следва да бъдат установени счупванията, които се твърди да са получени от ищеца. По делото липсват доказателства за проведени допълнителни изследвания, включително рентгенови такива, от които безспорно да се установят травмите на ключицата и ребрата, дори не са представени самите рентгенови снимки, направени непосредствено след инцидента. Не се твърди да е провеждано лечение, адекватно на тежестта на твърдените травми, предписано от съответните медицински специалисти. При това положение, не може да се приеме, че видът и естеството на твърдените в исковата молба увреждания са доказани при условията на пълно и главно доказване от ищеца, чиято е доказателствената тежест относно тези факти.

С оглед на това, като се съобрази вида на телесните увреждания, получени от ищеца при процесното ПТП, установени от съдебномедицинската експертиза, приема, че обемът и периодът на търпените от него болки и страдания не е голям, при което определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. се явява прекомерно. По-силни болки ищецът е изпитвал непосредствено след получаване на травмите, но целият оздравителен и възстановителен период е протекъл в рамките на две-три седмици. Приложено е само медикаментозно лечение, без интервенции и усложнения. Освен неудобствата при обслужването си в този период, ищецът не е търпял съществени ограничения – битови и социални. Като съобразява всичко това и съблюдава принципа за справедлИ.ст, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, въззивният съд приема, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е напълно адекватно да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. По-нисък размер на обезщетението от този е необоснован, като се съобразят социално-икономическите условия в страната към датата на деликта (м. май 2023 г.). С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е уважен за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв., ведно със съответната законна лихва, вместо което и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати разликата над 200 лв. до 600 лв. ДТ върху уважената част на иска и разликата над 800 лв. до 1 750 лв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. И. Х. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция. Съобразно отхвърлената част на иска (35 000 лв.) дължимите в полза на ответника разноски възлизат на 713 лв. (общ размер на разноските 815 лв.).

Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 509.37 лв., което означава, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително 204 лв. разноски пред първата инстанция.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба, въззиваемият-ищец следва да бъде осъден да заплати направените от въззивника-ответник разноски за ДТ по жалбата (общо 260 лв.) съобразно уважената част на жалбата (10 000 лв.) в размер на 173 лв. Или, общият размер на разноските възлиза на 377 лв.

С оглед частичното потвърждаване на решението (5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди) в полза на адв. Х. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 200 лв., който съдът определя съобразно обжалваемия интерес (15 000 лв.) и обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са въвеждани нови факти и обстоятелства и не са събирани нови доказателства.

Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: