РЕШЕНИЕ

№ 700

гр. гр. Хасково, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640103096 по описа за 2022 година Предявен е от Т. Ж. Й. с ЕГН: •••••••••• и Г. Ж. Т. с ЕГН: ••••••••••, двамата от гр.Хасково, ••••••••••••• със съдебен адрес гр.Димитровград, •••••••••••••, адв.Д.К.Я., против Ж. Д. Ч. с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр.Хасково, •••••••••••••, иск с правно основание чл.76 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че двамата ищци са брат и сестра, като били собственици по наследство от родителите си на жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.740.122.1.1, намиращо се на втори жилищен етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се на административен адрес гр.Хасково, •••••••••••••, ведно със съответните общи части на сградата и на отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Ответницата също била собственик на жилище, находящо се на третия етаж на жилищната сграда на ••••••••••••• в гр.Хасково, което жилище рядко обитавала, тъй като от години живеела и пребивавала постоянно в Испания.

Малко след изграждането на жилищната кооперация на обособената част от стълбищната площадка, ситуирана между третия и таванския етаж на сградата, която по естество представлявала обща част на сградата, бащата на ответницата изградил малко по площ сервизно помещение, предназначено за баня и тоалетна, което от този момент било използвано от всички собственици на апартаменти, поради което не се заключвало, а достъпът до него бил свободен.

Повече от 10 години вторият ищец Г. Ж. Т., който бил инвалид с призната от ТЕЛК 80% инвалидност и неработоспособност, живеел в самостоятелна таванска стая, осигуряваща му нужния комфорт, поради което и ползвал преимуществено процесната, намираща се в близост до това помещение обща баня и тоалетна, със знанието и без противопоставянето на всички живущи в кооперацията собственици на апартаменти, в това число и на ответницата.

Поради обстоятелството, че тоалетната и банята между третия и таванския етаж била използвана преимуществено от ищеца, всички ремонтни дейности по нея и консумативи за това помещение били поемани от семейството на ищцата Т. Й.. В края на месец юли 2022г. ответницата се прибрала в страната и започнала да предизвиква постоянни конфликти с ищцата и нейния син, при които оспорвала правото на ищеца да живее и обитава таванското помещение, като настоявала за неговото преместване в жилището на втория етаж. Твърдяла, че таванското помещение не е пригодено за обитаване и живеене и че от тавана на нейното жилище падали парчета от мазилка вследствие ползването на таванската стая над нейния етаж за жилищни нужди. От своя страна ищцата заявила, че няма да премести брат си, тъй като таванското помещение било ремонтирано и обзаведено с всичко необходимо да осигури нормален живот на ищеца, който от своя страна също не желаел да се мести и да си нарушава спокойствието.

В началото на месец август 2022г., възползвайки се от продължителното отсъствие на двамата ищци, които били на почивка, ответницата с помощта на съседа от първия етаж А. С. самоволно и без знание и съгласие на ищците сменила секрета на входната врата на общата тоалетна, изградена на стълбището между третия и таванския етаж. Целта била ищцата да премести брат си, който нямало да има възможност да ползва намиращата се в близост до таванската стая баня и тоалетна.

Поради манифестирания категоричен отказ на ответницата да осигури достъп до процесното сервизно помещение, ищците подали жалба до РП- Хасково за извършено от нея престъпление по смисъла на чл.323 ал.1 от НК, по която била образувана преписка. С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2022г. наблюдаващият преписката прокурор отказал да образува наказателно производство.

Ето защо, според ищците, единствената възможност за защита на владението им било предявяване на настоящия иск с правно основание чл.76 от ЗС, чрез който владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-месечен срок да иска връщането от отнелия я. Предпоставките за уважаване на иска по чл.76 от ЗС били наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта, която трябвало да е трайна и постоянна и отнемането да е извършено по скрит или насилствен начин. С владелческите искове се давала защита на владението като фактическо състояние, когато то било нарушено или самото владение като такова състояние било отнето чрез насилие или по скрит начин.

Твърди се, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на чл.76 ал.1 от ЗС, доколкото ищците са упражнявали несъмнена и трайна фактическа власт върху процесния недвижим имот, представляващ обособено помещение за баня и тоалетна между третия и таванския етаж в жилищната кооперация на ••••••••••••• в гр.Хасково, което владение било отнето от страна на ответницата в началото на месец август 2022г. чрез извършена от нея смяна на секрета на входната врата на помещението, като по този начин отнемането на владението било осъществено по скрит начин за ищците и по време, когато последните отсъствали продължително от дома си.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението на обособено сервизно помещение /тоалетна и баня/ на стълбищната площадка, ситуирано между трети жилищен и тавански етаж на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 77195.740.122.1, находяща се на административен адрес гр.Хасково, •••••••••••••, представляващо част от общите части на жилищната сграда. Иска се на основание чл.360 от ГПК да бъде наложена глоба на нарушителя в размер на 1000лв., поради отнемане на владението на ищците по скрит начин.

Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като я намира за недопустима. Счита за недопустимо предаване на владението на обща част на сградата. Твърди, че от недобросъвестното си поведение ищците черпят положителни за себе си права.

Оспорва активната процесуална легитимация на втория ответник Г. Ж. Т., който повече от 10 години бил с ТЕЛК 80%.

Твърди, че предявеният иск има невъзможен предмет. Не било допустимо да се предявява иск от „владелец“ или „държател“ върху незаконен обект, т.е. обект, който не съществува в правния свят и това да има за цел фактическото състояние да се трансформира в собственост.

Оспорва исковата молба и като неоснователна. При изградена без правно основание „самостоятелна таванска стая“ без противопоставянето на останалите съсобственици не се санирала законността на жилището. Ищците притежавали единствено жилище с идентификатор 77195.740.122.1.1 и за ползването на обща част на сградата от таванското пространство дължали обезщетение на останалите съсобственици. Претендира присъждане на разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен на 22.08.2022г. от нотариус В.С. - №079 по регистъра на нотариалната камара ищците Г. Ж. Т. и Т. Ж. Й. са признати за собственици на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.740.122 по КККР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 18.03.2022г., с адрес на имота: гр.Хасково, •••••••••••••, с площ на имота от 270кв.м., както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.740.122.1.1, с адрес на имота: гр.Хасково, ••••••••••••• с предназначение на самостоятелния обек: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 86кв.м., с прилежащи части: ведно с източно избено помещение от 9кв.м. и таван с площ от 14кв.м., както и съответните идеални части от ОЧС и ОПС.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен на 19.10.2022г. от нотариус В.С. - №079 по регистъра на нотариалната камара, е допусната поправка на горецитирания нотариален акт от 22.08.2022г., като вместо посочените 1/6 ид.ч. от поземления имот, да се чете 1/3 ид.ч. от поземления имот.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 31.10.2022г. РП-Хасково отказва образуването на наказателно производство и прекратява преписката, касаеща ползването на процесното санитарно помещение, находящо се в собствената на страните по делото жилищна сграда на стълбищната площадка между трети етаж и тавански етаж.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.11.2022г. РП-Хасково отказва образуването на досъдебно производство и прекратява преписката, касаеща затрудняване достъпа на ищците в настоящото производство до ползваното от тях мазе и заключване на процесното санитарно помещение, находящо се в собствената на страните по делото жилищна сграда на стълбищната площадка между трети етаж и тавански етаж.

По делото е приложена цялата преписка, изискана от Община Хасково, образувана по жалба на ответницата в настоящото производство за неправомерното ползване на таванското помещение за жилищни нужди от ищците, като се твърди, че те са извършвали преустройства в това пространство и се иска издаване на административен акт, с който да се преустанови това ползване.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. Г. С. /чичо на страните/ се установява, че също живее на ••••••••••••• в гр.Хасково. Твърди, че когато правили къщата така станали нещата, че и трите етажа били без никакви бани, тоалетни и сервизни помещения. Бащата на свидетеля направил долу на площадката от първия етаж към мазетата две тоалетни и там били всички. Известно време били така, въпреки че къщата била направена до таван, но братът на С.С.. казал, че му е тежко да слиза постоянно от третия етаж до долу и да се връща само за една тоалетна. Тогава се събрали всички и той предложил горе на площадката, която е между третия етаж и тавана да се опита да си направи самостоятелна баня и тоалетна и да реши този въпрос. Имали само едно условие братът на свидетеля да си направи сам банята и тоалетната, но така че да осигури достъп на останалите до таванските помещения без никакви проблеми. Направил си я сам без никакви проблеми, никой не му помагал, довел си майстор и си я направил, както било условието от тази площадка да се минава директно за таванските помещения и всеки да може да си ползва тавана. Останалите нямали нищо против, нито първия, нито втория етаж – нито сестрата на С.С.., нито той самият. Брат му Д. – бащата на ответницата, когато си правил тази баня, тя била предназначена само за него, никой друг не я ползвал. Когато я оставял отключена, можело да се влезе, но ако я остави отключена. С.С.. е категоричен, че това помещение си го направил брат му сам на свои собствени разноски. След неговата смърт най-напред там бил настанен синът му Г., братът на ответницата, след това той прехвърлил целия трети етаж с всички прилежащи помещения на последната. Тя си поела собствеността на третия етаж, включително и на това помещение, което братът на свидетеля сам направил за баня. Тъй като ответницата била и все още в чужбина, известно време от втория етаж ползвали помещението, но с нейното разрешение. Известно време ползвали връзките за ток и вода, направени от Д., докато работел бойлера и след това сами си пуснали и ток от тях и вода от тях с отделен водомер и започнали да я ползват като тяхна, но това било с мълчаливото съгласие на собственичката от третия етаж. Доста време го ползвали по този начин, а като се връщала ответницата в отпуска, та си го ползвала. Миналата година лятото си дошла ответницата, оправила си етажа, сменила дограмите и поискала да си влезе във владението, както било, когато баща й го направил и й оставил наследство. Но тогава тези от втория етаж решили от къде на къде ще се връща тя да си го ползва и че трябва да го ползват общо това помещение. С.С.. сменил ключалката и си дал ключа на ответницата, но тя можела да си викне и друг майстор да й затвори помещението и тя да си влезе във владение. Свидетелят направил това по желание на ответницата. Не си спомнял кога било това, но тя обикновено си идвала месец август. Откакто ответницата си взела ключа, тя си ползвала помещението и то се заключвало. Ищците нямало как да имат достъп и свидетелят не виждал основание някой друг да поиска да влиза там. С.С.. не знаел да има изготвена строителна документация за преустройство на стълбищните площадки в обособени сервизни помещения. Като правили етажа и брат му и сестра му си били разпределили нещата и всеки си знаел кое му е мястото. След като братът на свидетеля си направил горе неговата баня, те правили една допълнителна пристройка за първия и втория етаж, където била една обща баня на площадката на стълбището на първия етаж, защото другаде нямало възможност. Твърди, че и двата етажа я ползвали тази баня с два бойлера и два душа била. С.С.. твърди, че нямало подписано споразумение между етажните собственици за разпределение ползването на общите части от сградата, като всеки си знаел какво има и какво ползва, разбирали се само устно.

От показанията на свидетеля Й. И. Й. /съпруг на ищцата/ се установява, че не може да каже кога е направено помещението, за което се води спора, понеже бил зет там и когато отишъл то се ползвало от всички и било отворено. Твърди, че когато се оженили с ищцата през •••••••••••••г. и отишъл там, помещението било готово, било отворено и се ползвало от всички. Свидетелят твърди, че последният бойлер там е техен, имало мивка, тоалетна, казанче. Твърди, че извикал майстор, който направил нова ВиК инсталация, като те поели разходите по извършване на ремонтите. Последните години това помещение преимуществено го ползвали майката и брата на ищцата. Брат й бил инвалид. Той обитавал таванската стая и това било най-близкото му помещение. Миналата година, когато ответницата се прибрала, те били на почивка и когато се върнали, вратата била заключена и пред тяхното мазе имало струпани багажи, дори се обадили на тел.112. Дошли, съставили протокол. Твърди, че не били известявани със съпругата му, че помещението ще бъде заключено. Имало чатове ищцата да си взема брата и такива неща. Ответницата искала ищцата да изнесе брат си от таванските помещения и той да си отива на втория етаж. Свидетелят твърди, че за да не ощетяват никого, партидата за тока и водата били техни, отворили допълнителна партида за вода на таванския етаж, а токът бил пуснат от втория етаж и те си поемали разходите. В момента нямали достъп до това помещение, то било заключено. С..Й. знаел, че помещението е незаконно и че няма документация, не знаел дали е променено предназначението на общите части в сградата. Свидетелят не знаел за споразумение между етажните собственици за разпределение ползването на общите части от сградата. Твърди, че ответницата поискала ищцата да махне брат си от таванските помещения миналата година по време на почивката, писали си на чат по телефона. След като се върнали от почивката видели, че помещението е заключено и пред мазето им имало струпан багаж. Твърди, че нямало обяснение в това съобщение защо трябва да се премести Г.. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

Съдът намира предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС за допустим, а за да установят неговата основателност в тежест на ищците е да докажат кумулативното наличие на трите елемента от фактическия му състав – факта на владение, факта на нарушение на тяхното владение и кой владее процесния имот към момента на разглеждане на спора. Съдът намира за допустим предявения владелчески иск, доколкото това се определя от твърденията на ищците в исковата молба. Именно техните твърдения, че имат качеството на владелци на процесния имот, чието владение е отнето чрез насилие или по скрит начин от ответницата сочи на извода за допустимост на така предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на искането за предаване на владението на обща част на сградата. Не съществува подобна правна норма, която да изключва като недопустимо така направеното искане за предаване на владение на помещение, което съставлява обща част на сградата, съсобственост между страните по делото. Неоснователно се явява също така възражението на ответната страна по отношение на липсата на активна процесуална легитимация на втория ищец Г. Ж. Т., за когото се твърди, че повече от 10 години е с ТЕЛК 80%. Досежно същият липсват доказателства за поставяне под ограничено или пълно запрещение, за да се приеме, че не може да бъде страна в съдебно производство. Съдът намира, че ищецът Т. е надлежна страна в настоящия процес и притежава активна процесуална легитимация да предяви иска с правно основание чл.76 от ЗС. Неоснователно е също така възражението на ответната страна, че предявеният иск има невъзможен предмет, доколкото касаел незаконен обект, т.е. обект, който не съществува в правния свят. От една страна статута на обекта дали същият е законен или незаконен не води до извода, че този обект не съществува в правния свят. Несъмнено в случая обекта съществува, тъй като страните не спорят, че процесното санитарно помещение е изградено на стълбищната площадка между третия етаж и таванския етаж, като липсата на строителни книжа за същото по никакъв начин не го прави несъществуващо, а само определя неговия статут на законен или незаконен обект. Предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск за допустим, поради което следва да се разгледа неговата основателност.

Предмет на владелческия иск по чл.76 от ЗС е да се възстанови отнетото владение върху процесния имот като фактическо състояние. Ето защо, както правилно се твърди от ищците, по тези спорове съдът е ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на нарушение и кой е владелец на имота към момента на разглеждане на спора. Съгласно изричната разпоредба на чл.357 ал.2 от ГПК, документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. В настоящия случай по категоричен начин се установи, че страните са съсобственици на триетажна жилищна сграда, находяща се на адрес гр.Хасково, •••••••••••••. Не съществува спор между страните, че ищците притежават собствеността върху втория жилищен етаж, а ответницата е собственик на третия жилищен етаж, като са съсобственици на общите части на сградата. Установи се също така, че собственик на първия жилищен етаж от сградата е С.С... В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че последният следва да се конституира като страна в настоящото производство предвид притежаваното от него право на собственост в същата сграда, респ. наличието на съсобственост със страните върху общите части на жилищната сграда. Доколкото в случая съществува спор относно владението на санитарно помещение между ищците и ответницата, а С.С.. категорично заяви, че нито претендира да е бил някога във владение на същото или да му е отнемано владението или държането на това помещение и доколкото в това производство се проверява само факта на владение и неговото нарушение /чл.357 ал.1 от ГПК/, съдът счита, че няма основание да се конституира собственика на първия жилищен етаж от процесната сграда като страна по делото. За С.С.. нито има твърдения да е нарушил нечие владение или държане, нито да притежава качеството на владелец или държател на спорния обект.

Съдът счита, че следва да се разгледа първо въпроса относно осъществяваното към момента владение върху процесното помещение, като не съществува спор между страните, че от лятото на миналата година /2022г./ помещението се владее от ответницата, която заключила същото и не допускала ответниците да го ползват по предназначение като баня и тоалетна. На следващо место следва да се установи наличието или липсата на владение или държане на процесното санитарно помещение, осъществявано от ищците преди месец август 2022г., от когато се установи, че го владее ответницата. Действащото законодателство урежда статута на владението в чл.68 ал.1 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, а държането е определено в чл.68 ал.2 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Изцяло в тежест на ищците е възложено да установят наличието на качеството си на владелци или държатели на процесното санитарно помещение. Доколкото се установи по безспорен начин, че за въпросното санитарно помещение, изградено на стълбищната площадка между третия етаж и таванския етаж, липсват строителни книжа и стана ясно, че същото не е узаконено към момента, досежно неговото построяване следва да се кредитират свидетелските показания. Както се твърди в исковата молба от самите ищци това помещение е изградено от бащата на ответницата Д. С. и е предназначено за ползване като баня и тоалетна. Същото твърди и С.С.. в своите показания, но за разлика от твърдението на ищците, че от момента на построяването му това помещение е използвано от всички собственици на апартаменти в жилищната сграда и не се заключвало, свидетелят категорично заявява, че уговорките между съсобствениците били бащата на ответницата да си построи сам без помощта на останалите съсобственици това помещение, като единственото им изискване към него било да осигури достъп до таванските помещения. Според С.С.., бащата на ответницата си построил сам без тяхната помощ санитарното помещение с намерение да си го ползва той и неговото семейство, като изпълнил изискването да не препятства по този начин достъпът до таванските помещения на останалите съсобственици. Съдът изцяло кредитира показанията на С.С.. относно начина на построяване на процесното санитарно помещение и намерението на изградилия го съсобственик на ползва същото като свое, т.е. с намерение да свои помещението в качеството си на владелец. В същото време С..Й. в своите показания изрично заяви, че когато сключил брак с ищцата и дошъл да живее в жилищната сграда на •••••••••••••, това помещение било вече построено и се ползвало от всички. Следва извода, че С.Й. няма как да е знаел при какви условия и с какви уговорки между съсобствениците е било изградено процесното санитарно помещение. Ето защо, следва да се кредитират показанията на С.С.., според когото процесното помещение е построено от бащата на ответницата с намерение той и неговото семейство да го владеят за себе си. След смъртта на Д. С. съвсем логично владението върху това помещение е било поето от неговите наследници, както заяви и С.С... При тези данни по делото относно факта на построяване на процесното санитарно помещение от наследодателя на ответницата и осъществяваното от него и семейството му владение върху същото с намерение да го своят следва категоричния извод, че както наследодателя й, така и ответницата притежават качеството на владелци на този имот. Същевременно както от показанията на свидетелите, така и от твърденията в исковата молба може да се направи извод, че ищците всъщност никога не са се проявявали като владелци на процесното помещение. Доколкото следва да се установи наличието на владение като фактическо състояние, то следва да е налице намерението на ищците да упражняват фактическата власт върху спорния обект за себе си, т.е. да имат намерение за своене на този имот. Несъмнено от данните по делото става ясно, че ищците не са имали качеството на владелци на процесния обект, доколкото се установява по несъмнен начин само упражнявана от тях фактическа власт върху имота, но не и намерение да владеят същия за себе си, т.е. липсва субективния елемент от фактическия състав на владението, а налице е само обективния – упражняването на фактическата власт върху санитарното помещение. Както се твърди в исковата молба, същото се заявява и от С.Й., че в последните 10 години преимуществено ищците ползват това помещение, което е довело до решението им за поставяне на нов бойлер и откриване на партиди, по които да заплащат изразходваните вода и ел.енергия. Самият факт, че това е станало през последните години, когато ищците преимуществено са ползвали санитарното помещение, а ответницата е живяла извън страната и рядко се е прибирала дори в жилището си, но не и преди това, докато наследодателят на последната е бил жив и е владял заедно с членовете на своето семейство това помещение като свое, по категоричен начин сочи на извод, че ищците нямат качеството на владелци по отношение на спорния обект. Независимо от това разпоредбата на чл.76 от ЗС дава защита не само на владелеца, на когото е отнето по скрит или насилствен начин владението, а наред с него и на държателя. Ето защо, следва да се разгледа въпроса относно притежаването или не от ищците на качеството на държатели на имота. Държането представлява упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго, т.е. при липса на намерение за своене, което го отличава от института на владението. Следва да се има предвид, че при държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед на поетото по нея договорно задължение, собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на тази вещ, а държателят съответно придобива правото да ползва вещта съобразно условията на конкретната сделка, по която се уреждат взаимоотношенията им. Доколкото в настоящия случай никоя от страните не твърди наличието на подобен договор, въз основа на който да са уредени взаимоотношенията им по повод ползването на спорното санитарно помещение, нито свидетелите имат подобни твърдения, липсват и писмени доказателства в тази насока, то следва извода, че ищците не могат да бъдат квалифицирани и като държатели на процесното помещение. Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС /например решение №122/03.12.2020г., постановено по гр.д.

№3549/2019г., 1-во г.о., решение №483/11.12.2012г., постановено по гр.д. №493/2012г., 1-во г.о./ е възприето определението на търпими действия в правната теория. Съгласно така цитираните съдебни актове на ВКС, търпими са всички действия, които представляват, според обстоятелствата, незначително безпокойство за собственика или владелеца на имота, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство или по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Съдът счита, че в настоящия казус се касае точно до такива търпими действия, които ответницата в качеството си на владелец на процесното санитарно помещение е допуснала да се извършат именно поради наличието на роднинските си отношения с ищците или пък се приема, че е допуснала пак поради техните лични отношения. В своята практика ВКС изрично посочва, че за да се определи дали действието, което едно лице упражнява върху чужд имот, е търпимо следва да се има предвид, както волята на упражняващия действието, така и волята на собственика, респ. владелеца. В случай, че волята на тези лица е да уредят отношенията си чрез правна сделка и има съвпадащи волеизявления относно съществените елементи на сделката, то несъмнено е налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. В случаите обаче, в които волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения /както е в настоящия казус/, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия. Изрично се приема в съдебната практика, че със защита по чл.76 от ЗС се ползват владението и държането, но не и търпимите действия, а последните могат да бъдат прекратени едностранно от собственика или владелеца. Предвид гореизложените съображения следва да се приеме, че ищците не доказаха по безспорен начин наличието на осъществявано от тях владение или държане по отношение на процесното санитарно помещение, за да се ползват от защитата, предвидена в чл.76 от ЗС. Доколкото владелческите искове имат за предмет фактическо състояние, споровете по тях се решават въз основа на установените факти, за които рядко има съставени документи, както е и в настоящия случай. Както бе посочено по-горе, твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за очертаване на предмета на доказване, но съдът е длъжен да установи действителните фактически отношения между страните. В случай, че в хода на производството се установят други факти, различни от твърдените, съдът следва да се съобрази с това при решаването на спора.

За пълнота следва да се отбележи, че ищците не проведоха пълно и главно доказване не само на наличието на осъществявано от тях владение или държане на процесното санитарно помещение преди м.август 2022г., а също така не установиха и отнемането на същото по скрит или насилствен начин от ответницата. Твърденията за отнетото по скрит начин владение върху процесния имот останаха неподкрепени с доказателства, тъй като от данните по делото става ясно, че преди да постави ключалка на помещението и да заключи същото ответницата е предявила претенции към ищцата да премести брат си от таванското помещение, което включва и неизползване на най- близкото до там санитарно помещение. Очевидно ищцата е била предупреждавана преди заключване на санитарното помещение от страна на ответницата да й освободи същото, което се твърди макар и завоалирано в показанията на С.Й.. Последният заяви, че докато били на почивка /по време на която се твърди, че им е отнето по скрит начин владението на помещението/ между ищцата и ответницата са разменяни СМС-и, в които последната поставяла ултиматуми за преустановяване ползването на таванското помещение от втория ищец, което сочина извод, че сигурно е имало и спорове между двете по отношение на санитарното помещение. Дали е имало такива или не, от показанията и на двамата свидетели се установява, че между ищцата и ответницата са водени разговори и са възникнали спорове относно ползването на процеснот опомещение. Според С.С.., ответницата е поискала от ищците да й освободят нейната собственост, но тъй като те не сторили това доброволно, тя го помолила да сложи нова ключалка.

С оглед гореизложените съображения и доколкото ищците не установиха по категоричен начин наличието на осъществявано от тях владение или държане по отношение на процесното санитарно помещение към момента, в който твърдят, че то им е отнето от ответницата, следва извода за неоснователност на предявения от тях иск с правно основание чл.76 от ЗС. Наред с това следва да се отчете и наличието на спор за собственост по отношение на процесното помещение, доколкото ищците твърдят наличие на съсобственост по отношение на същото, а ответницата категорично се легитимира като владелец и същевременно претендира, че притежава собствеността върху това помещение. Този спор съответно страните следва да разрешат в съвсем друг вид съдебно производство. Твърденията на ищците, че докато са ползвали процесното помещение са извършили редица подобрения в същото сочат на наличие на облигационен спор с ответницата, в случай че същата докаже претендираните от нея собственически права по отношение на този имот.

При тези данни по делото следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС. Не следва да се присъждат на ответницата разноски, доколкото липсват писмени доказателства за извършени такива.

Мотивиран така, съдът