Решение № 52 от 20.10.2016 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 253/2016 г.

Настоящото производство е образувано въз основа на ИМ, подадена от ДСП Чирпан и е с правно основание чл. 30 ал. 1 във вр. с чл. 29 т. 6 от ЗЗД и чл. 17 т. 1 и т. 5 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и насТ. ването им в институция, както и за тяхната реинтеграция. Целта на ищцовата страна е по отношение на детето А.Р.Д., да бъде прекратена мярката за закрила насТ. ване в семейството на Т.В.А. и А.М.А. и детето да бъде реинтегрирано при биологичния родител Р.Н.Д.. Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно: Удостоверение за раждане издадени въз основа на акт за раждане № 149/ 16. 03. 2011 г., издадено от Община Казанлък се установява, че родители на детето А.Р.Д. са: майка– Р.Н.Д. и баща неизвестен. Тежестта на доказване в настоящото производство тежи на ищцовата страна. Същата следва да установи, че са отпаднали основанията, които са наложени с влязло в сила решение № 113/ 16. 11. 2015 г., постановено по гр. дело № 290/ 2015 г. по описа на РС Първомай детето А.Р.Д. и е било настанено в утвърдено професионално семейство на Т. В. и А.М. А.. Съдът счита, че в конкретния случай следва да се преценяват интересите на детето. Видно от депозираната по делото молба от 09. 09. 2015 г. от майката се установява, че същата има желание да се грижи за детето си. По делото е приложен социален доклад от ДСП Първомай, с които вземат становище, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано в биологичното семейство. Видно от представената по делото Заповед № ЗД РД- 01- 0019/ 28. 04. 2016 г. на Директора на ДСП Първомай било прекратено насТ. ването на детето А.Р.Д. ЕГН •••••••••• в професионалното приемно семейство на Т. и А. А., поради настъпили обстоятелства за връщането му в биологичното семейство. Решаващ критерий в настоящото производство е интересът на детето. Интересът не като някакво субективно отношение, а като обективна категория. Съгласно константната съдебна практика интересът на детето следва да се преценява с оглед родителските качества, моралния облик на родителя, материално битовите условия, социалната среда и т. н. Предвид гореизложеното, съдът счита, че в интерес на детето е насТ. ването да бъде прекратено. Съгласно нормата на чл. 3, т. 7 от ЗЗД мерките за закрила на детето следва да имат временен характер. Не случайно законодателят е озаглавил тази норма “ Принципи на закрила “. Следователно съдът счита, че мерките за закрила на детето имат временен характер и същите не могат да се прилагат вечно и при констатирането на интерес по отношение на детето, същите следва да бъдат прекратявани. Съгласно изложеното съдът счита, че следва да уважи молбата. Предвид гореизложеното и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 29 т. 6 от ЗЗД, чл. 17 т. 1- 5 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и насТ. ването им в институции, както и за тяхната реинтеграция и чл. 235 и чл. 259 от ГПК, съдът: