Решение № 6717 от 6.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11980/2025 г.

Производството е по реда на чл. 538 ал.2 от ГПК вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано е по подадена от Я. П. П., действащ със знанието и съгласието на майка си Г.Т.П., чрез адв. К.К., жалба срещу решение № 17 684/02.10.2025 г. на СРС, 139 състав по гр.д. 42 496/25 г., с което е оставено без уважение молбата му за даване за разрешение за сключване на договор за доброволна делба от правото на собственост върху следните ценни книжа:

1. 0175141635 ДФ „Адванс Източна Европа“, Емисия BG9000016063, номинал: 1, брой ценни книжа: 441.7208 2. 2.0175801906 ДФ „Експат Глобални Операции“, Емисия BG9000014092, номинал: 1000, брой ценни книжа: 9.7323 3. 0131187474 ДФ „Адванс Инвест“, Емисия BG9000014134, номинал: 1, брой ценни книжа: 2454 4. 0175141635 ДФ „Адванс Източна Европа“, Емисия BG9000009225, номинал: 1, брой ценни книжа: 441.7208, Придобити чрез наследствено правоприемство от неговия баща П.П. П., починал на 18.07.2024 г. при квота от 1/3, с който договор да прехвърли на Г.Т.П., собствеността на полагащата му се част от наследствените дялове по ценните книжа, за да може тя да получи тяхното парично уравнение при настоящите изгодни финансови условия като припадащата се част от сумата, съответна на наследствения му дял да бъдат преведени по личната му банкова сметка. В молбата са били наведени и твърдения, обосноваващи затруднено финансово състояние на семейството, предвид загубата на бащата, с необходимост от средства за заплащане на допълнителни учебни уроци, училищни и спортни занимания и извършване на необходим неотложен ремонт в жилището, което обитава за подобряване на социално-битовите условия на живот в същото.

В частната жалба са тези наведени твърдения се поддържат като са изложени съображения, че решението на СРС е неправилно. Поддържат се твърдения, че искането за разрешение за сключване на договор за доброволна делба на ценните книжа е с оглед възможността всеки един от наследниците да може да упражни правата си по тях, предвид чл. 172 ал.2 т.4 вр. чл. 172 ал.1 т.3 от Правилника за дейността на „Централен Депозитар“ АД. Формулирано е и искане за разрешение сумата от продажбата да се преведе по негова лична банкова сметка в „Юробанк България“ АД съответната 1/3 идеална част от паричната престация, съответстваща на наследствения му дял.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна и е в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Производството по делото пред СРС е инициирано с искане от настоящите жалбоподатели за издаване на разрешение по реда на чл. 130 ал.3 от СК в горния смисъл. СРС е преценил молбата за неоснователна като е мотивирал решението си, че предвид посочените в искането условия същото противоречи с интересите на детето, тъй като същото представлявало разпоредително действие по своя характер като срещу прехвърляне на притежаваните от детето идеални части, то не получавало престация – нито в натура, нито пари, която сделка е забранена от закона.

Настоящият съдебен състав не споделя съображенията, изложени от СРС, доколкото същите не се подкрепят от установените факти по делото.

В обжалвания съдебен акт, изобщо не е коментирано изготвеното становище от ДСП – Младост, съгласно което няма да се накърнят интересите на детето, в случай, че в производството се установи, че получените парични средства ще се оползотворят за задоволяване на нуждите на детето.

Защитата на правната сфера на детето в настоящия случай налага сключването на договор за доброволна делба с оглед осигуряване на възможност да упражни правата си по наследените ценни книжа, предвид уредбата на чл. 127 ал.1 от ЗППЦК и Правилника за дейността на „Централен депозитар“ АД. Не могат да бъдат споделени съображенията на СРС, че срещу последващото разпореждане с ценни книжа от тримата наследници, молителят не би получил насрещна престация – в пари или натура, доколкото за подобно поведение данни по делото не се съдържат респ. не може да се обоснове и по тълкувателен път или чрез индиции. Да се презюмира недобросъвестно поведение от страна на майката не намира законодателна опора и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Нещо повече, не съществува пречка от обективен характер да се възложи на ДСП – Младост последващ контрол относно точното изпълнение на даденото разрешение по реда на чл. 21 от Закона за закрила на детето, за да се гарантират правата на непълнолетния в пълна степен.

При така изяснената фактическа обстановка жалбата се явява основателна. Като такава следва да се уважи, като атакуваното решение се отмени, и вместо него се издаде исканото разрешение като се възложи на ДСП – Младост последващ контрол на действията на законния представител.

Водим от горното и на основание чл. 278 ал.3 от ГПК, съдът