РЕШЕНИЕ

№ 63

гр. Свищов, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100323 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове - установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на ЕС на сума в размер на 2261, 08 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и 08ст), с основание - просрочени вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за Фонд ремонт и обновяване и еднократни вноски за ремонти на общи части за периода от 01.10.2018г. до 31.05.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане на вземането, както и осъдителен иск с правно основание чл. 38 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на сума в размер на 477.10 лева, представляващи вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за Фонд ремонт и обновяване за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски в исковото производство.

Ищецът твърди, че ответникът Й. Н. Ф. е собственик на апартамент № + в затворен комплекс О, Сградата, в която се намира имотът, е в режим на Е.С. и е част от затворен жилищен комплекс О, състоящ се от общо 6 сгради - с административни адреси улица • (съответно - жилищни блокове с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6), всички заедно построени в УПИ с ИДЕНТИФИКАТОР 6•• в град София. Заявява, че жилищният комплекс има общи части и общи инсталации, които обслужват всички сгради в застроения УПИ - обща ограда около парцела и контрол на достъпа, общи подземни гаражи на три нива и прилежаща инфраструктура, обща озеленена градина, общи стълбища и подземни коридори, ползва се общ портиер. Общите части на сградите в режим на Е С и на комплекс О се управлявали и поддържали по реда на чл. 18 от ЗУЕС - чрез съвместно общо събрание, на което участват равен брой представители от всяка ЕС. На оси. чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС бил сключен договор за управление и поддръжка с юридическо лице, на което са делегирани правомощията по управление и поддръжка, включително събиране на вноските, в т.ч. и предприемане на действия по съдебен ред. Ищецът заявява, че с Решение по т. 1 от ПРОТОКОЛ № 2 от 23.08.2018г. от ОС на Е.С. в кв. ••• е избрана офертата на „К“ ООД България ООД за управление и поддръжка на общите части в затворен комплекс О, като подробно описва какво включва месечния абонамент. Сключен бил и договор на 19.09.2018 г. Ищецът твърди, че отделно се заплащала и задължителна по чл. 50 от ЗУЕС вноска за Фонд ремонт и обновяване (ФРО) в размер на 1 % от MP3 (5, 10 лева първоначално; 5, 60 лв впоследствие) Твърди, че ответникът по делото не е заплатил и еднократни вноски за ремонт на подходи на гаражи, ремонт на гаражна врата на ниво -1 на стойност 94 лева, както и чипкарти за достъп през системата за контрол на достъпа в комплекса в размер на 9 лева. Ответникът не е заплатил и еднократна вноска за асфалтиране, дължима към ФРО на стойност 115 лева, дължима към 31 Октомври 2018г., на основание - Решение по т. 1 от протокол от Съвместното ОС на ЕС в комплекс О от 01.07.2015 г., както и с оглед сключения в изпълнение на това решение - ДОГОВОР за доставка, полагане на асфалтова смес и услуга със строителна механизация от 19.06.2019 г. ведно с Протокол за приемане на работата на изпълнителя. Вноските по това решение на ОС са начислени за събиране на 13.10.2018г., на основание решението на СОС от 01.07.2015г за изпълнение на необходимите действия по обновяване на пътната настилка на автомобилните подходи пред гаражните врати и маневрени площи. Признава, че ответникът е направил само едно частично плащане - платил е 55, 08 лева от вноската за управление и поддръжка за месец Октомври 2018г, общо в размер на 77, 32 лева, като са останали дължими 22, 24 лева от тази вноска. Заявява, че въпреки неплащането на вноските, ответникът е получил изцяло обслужването, предвидено в договора за управление и поддръжка на комплекса, осигурено е управление и финансово обслужване, извършвани са всички дейности по поддръжката, осъществени са ремонти и обновявания в общите части.

Навежда, че Решенията на ОС и на Съвместно ОС по реда на чл. 18 от ЗУЕС, са влезли в сила и подлежат на изпълнение от собствениците, обитателите и ползвателите на общите части в Е С. Вноските следвало да се заплащат в рамките на съответния месец (чл. 48, ал., 8, чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС). Твърди, че неплащането на ежемесечните вноските в рамките на месеца, води до невъзможност за покрИ.е на разходите и възпрепятства изпълнението на бюджета. С изтичането на календарния месец, вноската ставала просрочена, защото не е платена в месеца, за който се дължи.

Счита, че чрез допускане на незаплащане на дължимите суми за вноски в бюджета, собственикът освен, че не изпълнява повелителни норми на ЗУЕС, не изпълнява и решенията на ОС и на Съвместното ОС, също така и се облагодетелства за сметка на останалите собственици, които чрез заплащането на задължителните вноски постигат запазване на общите части в добро състояние, в които той има съсобственост.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника адв. М. К., е депозирал отговор на исковата молба.

Счита предявените искове за недопустими. Липсвала активна процесуална легитимация на ищеца- т.е. искът е предявен от името на несъществуващ правен субект, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че липсва упълномощаване на „К“ ООД да предяви искова молба срещу ответника. Намира, че процесният договор, от който „К“ ООД черпи права да предяви настоящия иск е нищожен на осн.чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, тъй като не е спазена формата за сключването му- с нотариална заверка на подписите.

Счита, че дори и да се приеме, че „„К“ ООД е действало въз основа на валиден договор (което е оспорено по горните съображения за нищожност на договора), юридическото лице „Е.С. с административен адрес гр. ••••, представлявано от НАА, е оттеглило изцяло предявения иск, въз основа на който е образувано настоящото дело. Заявява, че не отговаря на истината записаното в договора, че етажните собствености са част от жилищен комплекс от затворен тип с наименование „О.“. Ако това било вярно, следвало този жилищен комплекс да бъде регистриран като ЮЛ в Столична община. Счита за неоснователно твърдението, че тъй като Договорът от 19.09.2018 г. е подписан от управителя на Е С на бл.1- Н.А. и след като е проведено Съвместно общо събрание, управителят на Е С на бл.1, следователно Н.А. бил делегирал правата по управление и поддръжка на общите части на изпълнителя и повече не можел да ги оттегля докато действа договора. Видно било от исковата молба, че ищец по делото е ЕС на жилищна сграда с адрес гр.••••• (с управител Н.А.). Това е записано от „К“ ООД, който е предявил исковата молба в качеството си на пълномощник на ищеца- ЕС. Т.е. ищец по делото не са всички етажни собствености на 6-те блока, които били част от затворен комплекс О, така както се опитва да твърди жалбоподателя в опита си да обоснове невярното си твърдение, че НА нямал право да оттегли исковата молба. Счита за неоснователно твърдението, че с подписването на договора се делегират правата на управление, включително и правото да се предявяват искови молби и то по начин, че делегиращият правата да не може да оттегли искането, отправено да съда.

Още повече, че договорът е и нищожен.

Оспорва валидността на решението, взето на Общо събрание на ЕС на бл.1, проведено на 27.05.2019 г. Заявява, че от общо 100 % общи части, на събранието са присъствали само собствениците на 26, 472 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗУЕС ОС е законно, ако присъстват лично или чрез представител собственици, притежаващи повече от 67 % от идеални части от общите части на сградата. Ако не присъстват за обявения час, събранието се отлага и се провежда след 1 час при условията на спадащ кворум.

Счита представените протоколи от неприсъствено заседание на председателите на Управителните съвети на Етажните собствености, които потвърждават действията по подаване на Заявление по чл.410 от ГПК и по подаването на искова молба, по която е образувано настоящото дело, подписани от Управителите на други етажни собствености- на бл.4, на бл.2, и на бл.6 са правно ирелевантни относно настоящия спор.

Счита установителния иск за изцяло неоснователен тъй като „К“ ООД не е изпълнявало задълженията си по договора с дата от 19.09.2018 г.- не е извършвана охрана на блок 1, в който се намира жилището на ответницата, не е извършвана поддръжка на общите части на бл.1, в който се намира жилището на ответницата, не е извършвана поддръжка на междублоковото пространство, не са извършвани основни ремонти и въобще не са извършвани ремонти на бл.1.

Намира предявеният осъдителен иск за изцяло неоснователен, тъй като касае период от време, който не е бил предмет на подаденото Заявление по чл.410 от ГПК, но се основана на същите твърдения от страна на „К“ ООД. Ответницата твърди, че никога не е упълномощавала Н.А. да я представлява в ОС, а тъй като Н.А. не притежава собственост в бл.1 упълномощаването му задължително следва да е с нотариална заверка на подписа й, каквито доказателства липсват по делото Моли съда да постанови решение, с което отхвърля исковете като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат уважени предявените искове.

В проведеното съдебно заседание ответника Й. Ф. се явява лично и с адв. М. К. от ВТАК. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 12.05.2020 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 17129/20 г. по описа на Софийска районен съд. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Свищовски районен съд. В СвРС е образувано ч.гр.д. № 602/2020 г. Издадена била заповед № 379/26.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й. Н. Ф. да заплати на кредитора Е..С.. на жилищна сграда, с адрес гр. ••••••, като част от затворен комплекс О, състоящ се от сгради – блок 1, 2, 3, 4, 5, 6, управлявани общо чрез съвместно ОС, представляван от НАА, чрез „К“ ООД България ООД, ЕИК // – дружество за управление и поддръжка по чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС, на основание договор от 19.09.2018г., чрез пълномощника адв. И. М., сумата 2 261, 08 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и осем стотинки) - главница – неизпълнение на парични задължения по незаплатени вноски за управление и поддръжка на Е.С., за периода 01.10.2018г. до 31.05.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2020 г. до изплащане на вземането както и сумата 645, 23 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и три стотинки)– разноски по делото, от които 45, 23 лева – ДТ и 600, 00 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника Й. Н. Ф., която в законоустановения едномесечен срок е направила възражения срещу дължимостта.

Като писмено доказателство по делото е прието копие от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилища (Е.С.) в блок 1 с присъствен списък от 27.07.2018 г. от което е видно, че на посочената дата е проведено твърдяното в исковата молба общо събрание, на което са взети решения за: избор на управител на Е С и членове на управителния съвет; нередовни платци към бюджета на Е С и вземане на решения за завеждане на дела; вземане на решения за открИ.е на банкова сметка на Е.С.; вземане на решения за изграждане на контрол на достъпа и начин на финансиране; приемане на правилник за вътрешния ред и други. Видно от протокола общото събрание е взело решение таксата за обслужване да се преизчисли съгласно ЗУЕС – на база идеални части от имота, броя живущи и притежаващи гаражи.

Представено е и копие от Протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилища (Е.С.) в блок 1 с присъствен списък от 23.08.2018 г. от което е видно, че на посочената дата по т. 1 от дневния ред е избрана фирма „К“ ООД, чиято оферта е 95лв. с вкл. ДДС на месец. Взето е решение за три лица, които да представляват ЕС за СОС на комплекса на датата 28.08.2018г.

Като писмено доказателство по делото е прието и копие от Протокол от проведено съвместно общо събрание на ЕС в кв. „••••••• от 28.08.2018 г. от който е видно, че на посочената дата е избрана фирма за поддръжка и управление на общите части в комплекс „О“, а именно фирма „К“ ООД, която е предложила месечен абонамент за отделните видове дейности или месечна такса в размер на 94, 92 лв. на обект.

Представен е договор за управление и поддръжка на Е.С., прилежащи площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс от затворен тип „О“ от 19.09.2018г., сключен между собствениците на самостоятелни обекти в жилищни сгради в режим на Е.С. с №№ 1- 6, действащи заедно и в качеството им на мнозинството съсобственици върху недвижим имот, представляващ УПИ: --, -, с кадастрален идентификатор --, наричани заедно за краткост - КОМПЛЕКС О, или КОМПЛЕКСА, като бл.1 е представляван от председателя на УК та ЕС –Н.А. и „К“ ООД. Предмет на договора е административно и финансово управление на комплекса, техническа поддръжка на изправни при сключване договора инсталации в комплекса, почистване на общи части и прилежащи площи, снегопочистване на прилежащи площи, охранителна/портиерска услуга и др. Съгласно уговореното в раздел ІІІ от договора възнаграждението за отделните видове дейности е: 1. Административно и финансово управление на комплекса - 1300, 00 лв. на месец; 2. Техническа поддръжка на общи части и инсталации - 750, 00лв. на месец; 3. Почистване на общи части и прилежащи площи - 2850, 00лв. на месец; 4. Поддръжка на зелени площи, ДДД и снегопочистване на прилежащи площи- 1850, 00лв. на месец; 5. Професионална охранителна/портиерска услуга - 3 800, 00 лв. на месец. Договорът бил сключен за срок от две години, считано от 19.09.2018г.

Съгласно Раздел VIII от договора - неизпълнение и предсрочно прекратяване, страните договорили в т.36 при допуснато от изпълнителя, неизпълнение на конкретна несъществена дейност по управлението или поддръжката от страна на изпълнителя, възложителят следва да уведоми изпълнителя за неизпълнението по реда на т. 48, а последният е длъжен незабавно да предприеме съответните мерки по изпълнение. В т.37. ако изпълнителят продължи бездействието и не извърши конкретната несъществена дейност при съответна липса на пречки за извършването й, дори и след изрично предупреждение и даване на подходящ срок от възложителя, то изпълнителят дължи реално обезщетение, изразяващо е в безвъзмездно изпълнение на друга подобна дейност в полза на комплекса, равностойна на неизвършената, С Решение на ОС на ЕС – блок 1 в комплекса по т.5 от протокол от Общото събрание на собствениците от 22.01.2020 г., потвърдено с Решение на Съвместното ОС на сградите на ЕС в затворен жилищен комплекс „О“ от 19.02.2020 г. са начислени еднократни вноски за извършване на необходимо ремонт на дилатационни фуги, за който вноската дължима от собствениците възлизала на 195, 76 лв. С Решение по т. 1 от Протокол от Съвместно ОС от 01.07.2015 г. е определена сума, която собствениците дължат за асфалтиране в размер на 115, 00 лв., дължима към 31 октомври 2018 г. По силата на решенията на ОС, длъжникът - етажен собственик, дължал сумата в общ размер на 2261, 08 лева с основание – просрочени вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за Фонд ремонт и обновяване и еднократни вноски за ремонт на общи части за периода 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. Видно от представената по делото справка от имотния регистър в Служба по вписванията – София ответникът е собственик на апартамент № +, който е част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ++ с административен адрес гр. +++, в комплекс „О“.

Разпитани по делото бяха свидетелите ЦКФ и СПБ.

Свид. ЦФ, син на ответницата, заяви в съдебно заседание, че живее в апартамента на майка си в гр. ••••••. Твърди, че блокът, в който живеят не е част от затворен комплекс.

Няма охрана, няма КПП, а само една желязна порта със свободен достъп, през годините имало много кражби. Не бил извършван ремонт на подхода към гаражите на блока, не бил полаган асфалт. Входната врата на гаража била блокирала и хората не можели да си изкарат колите дълго време, после дълго време била отворена. Заявява, че подземните гаражи текат в момента, не били запълвани фуги, даже и мазите започнали да текат. В момента, блокът в който живее не ползва услугите на фирма „К“ ООД. Преустановили отношенията с фирма „К“ ООД поради това, че спряла да плаща асансьора и фирмата, която го поддържа изпратила авариен екип, за да го спре. От фирма „К“ ООД не са се справили с почистването на зелените площи, хората които назначавали били от ромски произход, не чистели, зачестили и кражбите, което наложило да ги освободят и да сменят ключалките. Наложило се живущите от блока да се редуват, за да чистят, докато не се намерила жена, съседна от първия етаж да чисти и до настоящия момент. Св. Ф твърди, че събрания са фиктивни, никой не присъства. Помолили фирмата „К“ ООД за отчетност, но те отказвали да представят документи за разходите. Твърди, че като възникне проблем с поддръжката на блока, се налагало да съберат пари и да го отстранят сами.

Свид. СБ заяви в съдебно заседание, че блокът, в който живее в гр. / не е част от затворен комплекс, това е двор с много блокове. В момента нямало охрана. Преди като използвали услугите на фирма „К“ ООД също нямало охрана, а само домакин, който си стоял в стаичка на един от блоковете в общия двор, но не в техния. Заявява, че не полаган асфалт на подхода към гаражите на неговия блок, или поне той не е ставал свидетел на такова нещо. В момента неговия блок не ползва услугите на фирма „К“ ООД. Спрели да ползват услугите на тази фирма, понеже повечето от домакинствата били на едно мнение, че те не си изпълняват това, което е описано в договора. Откакто той живее, вече 6 години, не е имало охрана в този комплекс. По никакъв начин не се контролирал достъпът до комплекса.

За блоковете се влизало от различни места, имало ограда и всички имали ключове, чипове.

Имали проблем с паркирането, нямало достатъчно места, хората се саморазправяли за тях, стигнало се до там, че са му надраскали колата. Незнае дали таксата, която заплащат на фирмата е еднаква за всички или е определена според квадратурата на апартамента.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

От процесуална страна, предявените искове са допустими. Процесуалната легитимация на ищците произтичат от твърдението за наличието на дължими от страна на ответника суми към Е С, свързани с управление и поддръжка на комплекса. Доколкото се претендират задължения за периода от 01.10.2018г. до 12.05.2020г. и към датата на претедирания краен период на просрочие 12.05.2020г. и момента на завеждане на делото не са изминали 180 дни, то е неприложима разпоредбата на т.1.1.10 от сключения договор между собствениците на самостоятелни обекти в жилищни сгради в режим на Е.С. с №№ 1- 6, действащи заедно и в качеството им на мнозинството съсобственици върху недвижим имот, представляващ УПИ: --, -, с кадастрален идентификатор --, наричани заедно за краткост - КОМПЛЕКС О и „К“ ООД.

Относно основателността на исковете.

Неплащането на дължимата и изискуема от ответника сума за притежавания от него недвижим имот, в размер на 2261, 08 лева, е обосновало правния интерес у ищеца за предприемане на законни действия против недобросъвестния собственик, а именно - за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е подадено, като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 602/2020 г. по описа на Районен съд-Свищов. За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В случая чрез представените писмени доказателства безспорно се установява, че договора за управление и поддръжка на Е.С., прилежащи площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс от затворен тип „О“ от 19.09.2018г. обвързва ответницата тя е длъжна да заплаща всички разходи, свързани поддръжката на общите части на комплекса. Срокът за плащане е изтекъл, поради което съдът счита, че е налице изискуемост на дължимите от ответника суми за поддръжка на ЕС в претендирания от ищеца размер.

Вземането на ищеца се основава на решения на ОС на ЕС от 26.08.2018 г., 22.01.2020 г., приети при действието на ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на Е С, да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване”, а съгласно чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Общото събрание на Е С, съгл. чл. 11, ал. 1 т. 5 ЗУЕС е компетентно да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС въз основа на решение на общото събрание управителят /председателят на управителния съвет/ може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК. Следователно законът дава правомощия на Общото събрание на Е С да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и правомощия на управителя му да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за дължимите суми.

В настоящия случай ответникът не твърди и не ангажира доказателства, от които да се установява, че решенията на общото събрание са били атакувани по реда на ЗУЕС или чрез иск за прогласяване на нищожността им и съответно, че са отменени или прогласени за нищожни. Поради това възраженията му за незаконосъобразност във връзка със свикването, провеждането и вземането на решенията са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящия процес. Дори и решенията да не са били известни на ответника преди получаване на препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 602/2020 г. по описа на СвРС, поради нарушаване реда по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС или поради други обстоятелства, същата е имала възможност в рамките на тридесетдневен срок от узнаването им да предяви иск за тяхната отмяна, което не е направено. Поради това настоящият състав намира, че ответникът като етажен собственик в блок 1 на върху недвижим имот, представляващ УПИ: --. -, с кадастрален идентификатор -- е обвързан от решенията, взети от общото събрание на ЕС, както и от решенията взети съвместното общо събрание на етажните собствености и съответно за нея е възникнало задължение да заплати съответната припадаща й се сума.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че органът по управление на процесните етажни собствености е обсъдил и взел решение за размера на паричните вноски. В случая, при разглеждане на настоящия правен спор от значение е установяване на взетото от общото събрание на етажните собствености решение относно размера на дължимите вноски и техния вид, както и начина и срока за плащането им, като не подлежи на самостоятелно изследване законосъобразността и в този смисъл валидността на взетото решение. По делото не се установява решенията на общото събрание, обективирани в приетите по делото протоколи да са били атакувани по установения за това ред и съответно отменени или изменени, поради което да не се дължи изпълнение на установеното в тях, респ. същите са породили правни последици. Ето защо съдът приема, че са били взети валидни решения на общо събрание на ЕС за заплащане на сума в общ размер на 2261, 08 лева с основание – просрочени вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и еднократни вноски за ремонт на общи части за периода 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г., вкл. ремонт на дисталационна фуга в размер на 195, 76 лева., поради което сумата в размер 2261, 08 лева съдът счита за дължима от ответника. В тази връзка оспорванията на ответника, че не били извършвани никакви услуги са неотносими. Вноските, които ответника е бил задължен да прави всеки месец по сключения договор се дължат независимо от извършения обем и качество на работа. Оспорването не е в правомощията на отделния собственик на обект, а е в правомощията на органите по управление на общите части на всички етажни собствености.

Ответникът не ангажира доказателства да е погасил задълженията си, поради което и предвид изложеното по-горе се налага извод за основателност на претенцията на ищеца за заплащане на сумите за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и еднократни вноски за ремонт на общи части за периода 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. Предвид на изложеното по –горе, съдът намира, че основателността на установителния иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е основателен и доказан.

Възражението на ответната страна за неоснователност на исковата претенция, поради обстоятелството, че не е доказано от страна на ищеца по делото какъв процент идеални части от общите части на бл.1 съответстват на евентуално притежавания от ответницата ап.4, е неоснователно, доколкото от приетите доказателства се установява, че разходите се заплащат на върху идеални част, а за всеки апартамент.

Относно предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 477, 10 лв., представляващ вноски за управление и поддръжка, вноски за консумативи, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на вземането съдът намира, че по горните съображения ищцата иска също се явява основателен и доказан за сумата 477, 10 лева и същият следва да се уважи.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. По делото е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК в общ размер на 1775, 45 лева за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение. В исковото производство се претендират 95, 23 лева за държавна такса и 820 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 15 лева по частното производство и 200 лева адвокатско възнаграждение, които суми следва да се присъдят на ищеца.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство. Ответникът оспорва като прекомерен адвокатския хонорар по заповедното производство. Съдът намира възражението за основателно. По ч.гр.д. №602/2020г. е представен разходен касов ордер за сумата от 522 лева за изготвяне и подаване на заявление по чл.410 ГПК срещу ответника и за сумата от 78 лева за заверяване на преписи от представени документи. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото е приложимо правилото на чл. 7, ал.7 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. -в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно доколкото претендираната сума е в размер на 2261, 08 лева, то възнаграждението, което дължи ответника е в размер на 300 лева. Същата дължи и заплатената държавна такса в заповедното произодство в разме на 45, 23 лева.

Водим от горното, съдът