Решение № 12684 от 19.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2233/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, против решение № 126/26.06.2025 г. по НАХД № 20243120200230/2024 г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № BG2024/2000-59/НП от 27.05.20224 г. и ТД Митница Варна е осъдена да заплати на „Г. Л.“ ЕООД разноски в размер на 4043, 40 лева. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Г. Л.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат Г. Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Излагат се съображения, че са проведени изследвания по три различни метода като всеки един от тях оборва твърденията на митническите органи. Сочи се, че безспорно се установявало, че продуктът не съдържа трайна бета прим кристална структура. Релевират се съображения, че методът използван от митническите органи противоречал на решението на СЕС по дело № С-292/2023 година. Подробни доводи за неоснователност на жалбата са развити в депозирани писмени бележки. Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното НП е наложена на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ на ответника в настоящото производство имуществена санкция в размер на 4548, 05 лв. за нарушение изразяващо се в това, че: на 05.05.2023 г. в митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN № 23BG002002094152R9/05.05.2023 г., дружеството е декларирало стока „Софкат 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано избелено дезодорирано 1050 кашона по 20 кг нето SOFKAT 37 LOW GE в контейнер CSNU1072962 21=735“, бруто тегло 21735.00 кг, нето тегло 21000.00 кг, страна на произход Малайзия, с код по ТАРИК 1511909900, с мито по отношение на трети страни в размер на 9, 00 %, вместо с код по ТАРИК 1517909990 със ставка на митото в размер на 16 %, при държава на произход Малайзия (ERGA OMNES) и дължими държавни вземания в размер на 8662, 95 лв. мито и 12561, 28 лв. ДДС, вследствие на което избегнало частично плащане на публични държавни вземания в общ размер на 4548, 04 лв., от които 3790, 04 мито и 758, 01 лв. ДДС. За да отмени наказателното постановление, позовавайки се на изслушаната съдебно-химическа експертиза въззивният съд счел, че методът използван в РАП 66, стандарт AOCS Cc 16-60 не е приложим за определяне на наличието на допълнителна обработка на пластични мазнини и емулсии. ДРС е приел, че липсват основания и доказателства, въз основа на които продуктът предмет на съдебния спор да бъде квалифициран като допълнително модифицирано /текстурирано/ палмово масло, обозначено като шортънинг. В заключение е посочил, че ЦМЛ е част от системата на митническите органи и нейното заключение не може да се кредитира безрезервно. Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение – допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила. Всички свои правни изводи по приложението на материалния закон въззивният съд е извел без да подложи на внимателна проверка събраните по делото доказателства, така както се изисква от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.107, ал.5 от НПК, в резултат на което е нарушен регламентирания в чл. 13 от НПК основен принцип за разкриване на обективната истина, т.е. материалния закон е приложен към неправилно изяснени по делото факти. В случая от съществено значение за разрешаване на повдигнатия пред ДРС правен спор е установяването на точния вид и състав на стоката – предмет на митническа декларация MRN № 23BG002002094152R9/05.05.2023 година. В последната, стоката е описана като „Софкат 37 нехидрогенирано палмово масло RBD – рафинирано избелено дезодорирано“. В изготвената в хода на административно-наказателното производство митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 05_15.05.2023/19.01.2024 г. от Централна митническа лаборатория към Централно митническо управление при Агенция „Митници“ е прието, че стоката представлява „препарат, съставен само от рафинирано палмово масло и негова стеаринова фракция, получен чрез допълнителна обработка - текстуриране“. Съгласно заключението по назначената във въззивното производство съдебно-химическа експертиза, използваните методи и проведените изследвания от ЦМЛ не могат да докажат дали продуктът е текстуриран или не, съответно след проведен анализ експертизата сочи, че пробите не представляват шортънинг. Обжалваното решение на Районен съд – Девня е изцяло основано на заключението на тази съдебно-химическата експертиза, която е била оспорена от страна на процесуалния представител на ТД Митница Варна, чието искане за назначаване на тройна експертиза въззивният съд е отхвърлил. Преди всичко, ДРС е назначил въпросната съдебно–химическа експертиза при допуснато от него съществено процесуално нарушение. Безспорен в тази връзка е факта, че експертизата е изготвена от вещо лице извън списъка на вещите лица утвърден от съответните органи на съдебната власт и то без да е правен опит за установяване на вещо лице от този списък – в това отношение, районния съд безрезервно се е доверил на вещото лице посочено от процесуалния представител на наказаното дружество. По дефиниция, списъкът съдържа посочване на вещи лица с проверена компетентност в съответната област, но ако той не съдържа такива, то нормата на чл.147 от НПК допуска назначаване на вещи лица, които не фигурират в него, стига те да са специалисти в съответната област на науката, изкуството или техниката. Във всички случаи, нормата на чл. 151 от НПК задължава органа назначил експертизата да провери самоличността, специалността и компетентността на вещото лице, отношенията му със страната по делото, както и наличието на основания за отвод. Това задължение не е изпълнено от ДРС – при назначаването на вещото лице П. В. не са били представени каквито и да било документи за неговите специалност и компетентност, дори и след като същият депозира пред съда молба в качеството си на адвокат - л. 209 от въззивното дело. За първи път по недопустим начин такива документи се представят едва пред касационната инстанция /чл.220 от АПК/, но предвид факта, че районния съд не е установил принадлежност на В. към каквато и да било организация или учреждение било към момента на назначаване на експертизата или към по-късния момент на изслушване на заключението, то соченият от самото вещо лице факт за упражняване на адвокатска професия, представлява достатъчна причина задължаваща ДРС да провери налице ли са основания за отвод на вещото лице. И това свое процесуално задължение ДРС не е изпълнил – основанията за отвод на вещите лица са посочени в разпоредбата на чл.148, ал.1 от НПК, като т.1 препраща включително към ал.2 на чл.29, която има предвид основанието за отвод на вещо лице, което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на делото - упражняването на адвокатска професия от В. независимо, че по конкретното дело той не се явява в такова процесуално качество е несъвместимо с процесуалното качество на вещо лице и то без оглед на действителното притежаване от него на образование и квалификация в областта на химията, тъй като обективно се създават предпоставки именно за предубеденост. Следващото процесуално нарушение допуснато от ДРС се състои в приемането на представеното от В. заключение по назначената СХЕ, въпреки че то е изготвено в нарушение на изискванията на чл. 152 от НПК. Цитираната разпоредба ясно сочи, че необходимите изследвания се извършват от назначеното вещо лице, което на базата на тях съставя своето писмено заключение. В настоящия случай обаче, наличните по въззивното дело данни категорично сочат, че изследванията на процесните проби са извършени в три лаборатории от различни лица, без ясно посочване на тяхната роля и без при извършване на анализа да е присъствал назначеният по въззивното дело експерт. В този смисъл, изготвеното по този начин и прието от ДРС експертно заключение не съдържа фактически данни, които надеждно да могат да бъдат квалифицирани като доказателства, тъй като същите не са установени по реда предвиден в НПК, както това се изисква от нормата на чл. 104 от НПК. Посоченият вече принцип за разкриване на обективната истина е нарушен от въззивния съд и чрез процесуалния му пропуск да констатира съществуващата необоснованост в заключението на вещото лице В., предвид съдържащото се в него вътрешно противоречие. От една страна в констативно-съобразителната част на задача № 1, вещото лице сочи, че при изследване на пробата в ЦМЛ не било спазено изискването на стандарта АОСS Сс 16-60, поради което получените резултати не трябвало да се считат за достоверни, а от друга в заключението по задача три от експертизата /л. 249 от въззивното дело/ вещото лице е приело в т. 2, че в лабораторните дневници /работна карта и протокол за резултатите/ липсват данни за температурите на изпитване, темпериране, разтопяване, данни за продължителност на реклистализацията, поради което е посочило, че не може да се изведе извод дали е спазена методологията на изследването. Отделно от това, районният съд е допуснал процесуално нарушение и със следващия свой пропуск да констатира обстоятелства за предубеденост на вещото лице, което е дало заключение по задача № 6 без да са извършени контролни изследвания по визираният в нея метод на пенетрация – действително, решението на СЕС по дело № С-292/2023 дава възможност на националната юрисдикция да извърши проверка за съществуването и на други методи за изследване, но за да се даде обективно заключение за това кой от всички тях е подходящ за тарифното класиране, необходимо е да се проведат сравнителни изследвания по отделните възможни методи, което в случая не е било сторено от вещото лице В.. Основаното на процесуално-порочната експертиза решение на ДРС компрометира правилното приложение на материалния закон, поради което така посочените процесуални нарушения се явяват съществени и като такива налагат отмяната му на основание чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.1 от НПК. Съобразно тези обстоятелства, делото следва съгласно чл.222, ал.2, т.1 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС, който за отстраняване на горепосочените съществени процесуални нарушения следва да назначи повторна единична СХЕ с друго вещо лице като извърши надлежна проверка за наличието на основания за отвод и за неговата компетентност чрез утвърдения списък на вещите лица или чрез посочването му от съответното учреждение или организация, именно в която същото следва пряко и непосредствено да извърши необходими изследвания на които да основе своето заключение, доколкото по делото са налице данни за съществуването на още две контролни проби, които съдът следва да изиска и да провери тяхното правилно изземване. Същевременно, предвид обстоятелството, че задачи № 4, 5 и 6 са неправилно формулирани от искащото извършването на експертизата дружество, то при назначаването на повторната експертиза съдът следва да формулира тези задачи без да задава посочен от страната алгоритъм и начин на провеждане на изследването, както това е сторено при назначаването на първата експертиза, тъй като същите следват от самата методология на приложимите методи, които при изследването си вещото лице следва да избира не по своя преценка, а според това дали науката и практиката ги определят като пригодни за тарифното класиране на процесната стока. В случай на назначаване на вещо лице от състава на лабораториите в които са извършвани изследвания по първата експертиза, задължително условие е това вещо лице да не е участвало при извършване на същите изследвания, а при евентуалното наличие на противоречие между заключението по повторната експертиза и даденото такова от ЦМЛ, то самото негово съществуване представлява достатъчно процесуално основание за назначаване на тройна експертиза. Едва след приемането на заключенията по съответните експертизи, включително извършените такива само въз основа на наличните по делото писмени доказателства в случай на обективна невъзможност за изследване на контролни проби, и тяхното съвместно обсъждане с всички останали събрани доказателства, въззивният съд следва да пристъпи към приложението на материалния закон. По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта му за разноските, като по отношение на разноските пред настоящата инстанция ВРС следва да се произнесе по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното, съдът