Решение № 378 от 16.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 452/2022 г.

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 613а, ал. 1 и чл. 633, ал. 1 от ТЗ. Образувано е по въззивна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.), представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., чрез адв. М. Ж. С. от САК, срещу решение № 6 от 14.01.2022 г., пост. по т.д.№ 26/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на банката- жалбоподател с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ с ЕИК 202637975 – гр. Петрич. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят не е кредитор на длъжника „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД по съображения, че нормата на чл. 263л, ал. 2 от ТЗ се прилага само в хипотезата на преобразуване чрез разделяне на търговско дружество, но не и при отделяне. Изложено е, че през периода 2006 г.-2012 г. между банката и преобразуваното дружество „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) са били сключени единадесет договора за банков кредит, по които заемателят е неизправна страна, както и че на 26.06.2013 г. по партидата на дружеството в търговския регистър е вписано преобразуването му чрез отделяне, при което са учредени шест новообразувани дружества, едно от които е „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД. Твърди се, че доколкото в плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) липсва разпределение на задълженията на преобразуваното дружество- кредитополучател към „КТБ“АД (в нес.), произтичащи от договорите за банков кредит, между учредените чрез отделяне от него дружества, те отговарят солидарно за изпълнението им. Наведен е довод, че практиката на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС, на което се е позовал съставът на Благоевградския окръжен съд е неотносима към спора по делото, тъй като с него въпросът за отговорността на задължението за заплащане на неустойка е разрешен в зависимост момента на възникване на вземането с изпадане на длъжника в забава, какъвто не е случаят по настоящото дело. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде открито производството по несъстоятелност на „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД, както и за присъждане на сторените разноски. Ответникът „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД оспорва въззивната жалба. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез управителя С. Д. С. се поддържа, че първостепенният съд правилно е приел, че „КТБ“АД (в нес.) не е негов кредитор, поради което е отхвърлил молбата на банката за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него. Изложил е съображения, че нормата на чл. 263л, ал. 2 от ТЗ е приложима само при разделяне, но не и при преобразуване чрез отделяне, поради което непосочените в плана за преобразуване задължения са останали в патримониума на първоначалното дружество, което е сключило договора и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова. Формулирано е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея въззивно решение – потвърдено. Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК и чл. 621 от ТЗ, приема следното: Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 от ТЗ, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Безспорно е между страните по делото, че през периода от 28.09.2006 г. до 22.08.2012 г. между „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) като заемодател и „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) като кредитополучател са били сключени договори за банков кредит, съответно от 28.09.2006г. от 28.09.2006г., от 28.09.2006г., от 8.05.2008г., 31.08.2009г., 20.11. 2009г., 17.12.2009г., 26.10.2010 г., 28.12.2010 г., 14.03.2012 г. и 22.08.2012 г. и допълнителни споразумения (анекси към тях). Установено е, че на 26.06.2013 г. по партидата на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) в търговския регистър е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне посредством учредяване на шест нови дружества, а именно „Комунално - битови услуги Петрич“ЕООД, ЕИК 202638014, „Кожух Ванга“ЕООД, с ЕИК 202638007, „СиЗ-Оранжерии Петрич“ ЕООД, с ЕИК 202637994, „Консервна Фабрика Петрич“ЕООД, с ЕИК 202637987, „БК и РЗ Оранжерии Петрич“ЕООД, с ЕИК 202637975, „Топлофикация Петрич“ЕООД, с ЕИК 202637962. Видно от плана за преобразуване, в него са посочени конкретните имуществени активи – недвижими имоти, движими вещи, както и правата и задълженията по конкретни договори, свързани с предмета на дейност на всяко от новообразуваните дружества, които са им разпределени с него. Правата и задълженията по споменатите договори за банков кредит, сключени между „КТБ“АД (в нес.) и преобразуваното дружество не са разпределени в патримониума на нито едно от учредените чрез отделяне дружества. При горните данни, въззивният съд намира следното: От систематическото и телеологично тълкуване на нормите на чл. 625 от ТЗ и чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, следва, че активно легитимиран молител в производството по несъстоятелност е кредиторът на длъжника по изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. Решението по чл. 630 от ТЗ не формира сила на пресъдено нещо по отношение вземането на кредитора по молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ, нито по това на присъединените по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ кредитори, независимо от изхода на спора. То не се счита нито потвърдено, нито отречено с това решение, независимо дали с него молбата на кредитора е уважена или отхвърлена. Действието му върху правото на принудително удовлетворяване на кредитора се изчерпва със стабилизиране ефекта на прекъсване на давността относно вземането, но само ако молбата по чл. 625 от ТЗ бъде уважена, а ако бъде отхвърлена- в запазване действието на спиране течението на давността, настъпило с подаването на молбата (арг. от 628а, ал. 3 от ТЗ). Действителното съществуване на вземането със сила на пресъдено нещо по отношение на кредиторите на несъстоятелността се осъществява в производство по предявен от кредитора положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, когато вземането му не е било прието от синдика или е било изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор. Макар титулярството на неудовлетворени парични вземания да е само елемент от материалноправната легитимация на кредитора по чл. 625 от ТЗ, молителят следва да установи инцидентно това свое качество при условията на пълно и главно доказване. Когато бъде установено, че ответникът по молбата не е длъжник по правоотношението, от което произтичат паричните задължения, с които молителят е обосновал качеството си на кредитор, молбата подлежи на отхвърляне. В случая жалбоподателят „КТБ“АД (в нес.) е основал качеството на „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД на длъжник по неудовлетворените парични задължения със солидарната му отговорност, произтичаща от неговото учредяване в резултат на преобразуване чрез отделяне на съконтрахента по тях „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.). Според т. 2.3 от плана, в резултат на преобразуването на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) се отделя еднолично търговско дружество с ферма „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД с капитал от 31 430 лв., разпределен в 3 143 дяла с единична стойност от 10 лева всеки един и с предмет инвестиционна дейност в областта на растителната защита, внос, производство, разфасовка и търговия с фитофармацевтични препарати и биоагенти, минерални торове и услуги в областта на растителната защита и биоборбата с насекоми; търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. В т. 15.2 от плана са посочени с техните индивидуализиращи белези конкретните недвижими имоти, предоставени с него в собственост на новоучреденото дружество, а за движимите вещи, предоставени за осъществяване на дейността по растителна защита и биоборбата с насекоми, се препраща към списък, представляващ приложение № 2 към плана. В раздел ІІІ на същата точка е посочено, че „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД поема правата и задълженията по всички действащи договори, сключени от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД във връзка с растителната защита и борбата с насекоми. От горното е видно, че с плана за преобразуване е осъществено конкретно предоставяне на новоучреденото при отделянето дружество само по отношение на недвижимите имоти, описани с техните кадастрални и регулационни реквизити, които ги характеризират като индивидуални обекти на собственост, както и на движимите вещи, описани в приложение № 2 към плана. В плана липсва разпределяне в тежест на новоучреденото дружество на задължения по конкретни договори, а само обща формулировка на критерия за определяне кръга на действащите такива, сключени от преобразуваното дружество, правата и задълженията по които преминават върху отделеното от него такова. Съгласно чл.263л, ал. 2 от ТЗ, ако при разделяне едно задължение не е разпределено, за него отговарят солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени дружества, а платеното на кредитора се понася от тях пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. При така установената фактическа обстановка, тезата на жалбоподателя е, че цитираната норма следва да намери приложение и в случаите на преобразуване чрез учредително отделяне, което налага да се изясни разликата между двата способа за преобразуване. Действието на преобразуването чрез разделяне е уредено в нормата на чл. 263и от ТЗ, според ал. 1 от който, с вписването на преобразуването по чл. 263г, ал. 1 от ТЗ възникват новоучредените дружества и се прекратяват преобразуващите се дружества, освен преобразуващото се дружество при отделяне. При отделянето с имуществото на едно търговско дружество се създават едно или повече новоучредени дружества, като дружеството, от което са отделени запазва своята правосубектност като юридическо лице, но при ограничен обем на имуществените му активи, поради разпределянето им на новообразуваните такива. При разделянето, цялото имущество на едно дружество се разпределя между новоучредените такива, върху които преминава правото на собственост върху тях, а преобразуваното дружество по необходимост се прекратява, тъй като остава без имуществен субстрат. В този смисъл е нормата на чл.263и, ал. 3 от ТЗ, според която с вписването на разделянето правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване, а ако едно право не е разпределено, то преминава върху всички правоприемници пропорционално на припадащата им се според договора или плана за преобразуване чиста стойност на имуществото. На същия режим е подчинена и регламентацията на неразпределените при разделянето задължения, за които според кореспондиращата ù разпоредба на чл. 263л, ал. 2 от ТЗ е установена солидарна и неограничена отговорност на всички приемащи и/или новоучредени дружества. Нормата на ал. 4 на чл. 263и от ТЗ не предвижда преминаване на неразпределените права върху всички правоприемници на разделеното дружество пропорционално на чистата стойност на имуществото, определено за всяко от тях, а изрично предвижда, че с вписването на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминава върху всяко приемащо и/или новоучредено дружество, съответно на разпределението, предвидено в договора или плана за преобразуване. Т. е. при преобразуването чрез отделяне липсва изрична регламентация, която да предвижда правоприемство по отношение на неразпределените права и задължения между преобразуваното дружество и учредените вследствие на отделянето такива. На следващо място, основен принцип на института на солидарната отговорност, установен в нормата на чл. 121 от ЗЗД, е изчерпателната регламентация на основанията за нейното възникване, а това са само случаите, при които такава е изрично предвидени в закона или когато е уговорена между страните по правоотношението, от което произтича съответното задължение. Това изключва възможността такава отговорност да бъде изведена по тълкувателен път по аналогия на закона или на правото (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове). От горното следва, че за разлика от хипотезата на разделяне, при преобразуването чрез отделяне законът не предвижда преминаване на неразпределените права и задължения на преобразуваното дружество върху новоучредените дружества, нито солидарна отговорност на последните с гаранционно-обезпечителна функция пред кредиторите на дружеството, от което са отделени, за негови задължения, възникнали до преобразуването. От горното следва изводът, че приложното поле на нормата на чл. 263л, ал. 2 от ТЗ, установяваща неограничена и солидарна отговорност на всички новоучредени дружества за неразпределените задължения е ограничено до правните последици на изрично посочения в нея способ за преобразуване чрез разделяне, но по вече изложените съображения, не обхваща отделянето, като качествено различен от него способ за преобразуване. В този смисъл е и казуалната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, според която по отношение на задълженията при настъпило разделяне се прилага чл. 263л, ал. 2 и чл. 263и, ал. 3 от ТЗ, като и двете разпоредби са относими само към разделянето и не се прилагат при преобразуване чрез отделяне, в хипотезата на което неразпределеното имущество остава за преобразуващото се дружество (решение № 81 от 09.07.2012 г. по т. д. № 940/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС), както и че в хипотезата на отделяне (а не на разделяне, уредено с ал. 2 на чл. 263л от ТЗ), ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, непосочените такива остават в патримониума на първоначалното дружество (което е сключило договора) и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова (решение № 78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС). В същия смисъл е и решение № 18 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 2870/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че при отделяне неразпределеното имущество остава в преобразуващото се дружество, а единствено описаното в плана за преобразуване имущество преминава върху новоучреденото дружество. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика. По горните съображения, настоящият въззивен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че доколкото задълженията по сключените между „В & ВГД Оранжерии Петрич“ООД (в нес.) и „КТБ“АД (в нес.) договори за банков кредит не са разпределени на новоучредените чрез отделяне дружества, те са останали в тежест на преобразуваното дружество. Ето защо жалбоподателят „КТБ“АД (в нес.) не се легитимира като кредитор на „БК и РЗ Оранжерии Петрич”ЕООД по споменатите договори, откъдето следва неоснователността на молбата му за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на него. Предвид горното, обжалваното решение, с което молбата е отхвърлена, следва да бъде потвърдено. Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3 състав