Решение № 118 от 24.3.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1679/2021 г.

Предявен е иск по с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Както се посочи, по делото се установи, че ответниците В.Е., БУЛСТАТ: ••••, родена на •••••г. в Р. и Александр Ершов, БУЛСТАТ: 176494168, роден на ••••г. в Р., двамата с адрес: гр. С.В., м. „К.“, к- с „А. •“, ет. •, ап. •• са собственици на недвижим имот - апартамент № ••, находяща се на трети етаж в апартаментен хотел „В.А.“ в гр. С.В., м. „К.“, със застроена площ от 50.41кв.м. ( с общите части 57.36кв.м.) представляващ обект с кадастрален № •••••. Между тях и „З.Ф.” ЕООД на 11.04.2013г. е сключен Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“. В чл. 1, ал. 2 от договора е посочено, че дружеството приема да изпълнява дейности по техническа поддръжка на съоръженията за общо ползване, да организира вътрешния ред и режима за достъп в комплекса, да поддържа общите инсталации, подземните и надземните съоръжения, дворното пространство, зелените площи, детската площадка, басейните, атракционите и др., да организира санитарно – хигиенните дейности в комплекса, да организира и предоставя допълнителни платени услуги, да организира комуналните дейности. Посочените дейности са възмездни, като двамата възложители са приели да заплащат сумата от 551евро с ДДС за всяка календарна година, платимо до 30 април на текущата година, авансово. Посочено е, че договорът не се ограничава с краен срок. Възложителите са приели, съгласно чл. 17 от договора, че приемат изпълнителят да прехвърли права по този договор на трето лице, което в съответствие с предвиденото в договора ще изпълнява задачите във връзка с поддръжката на зоните за общо ползване на комплекса. С договор от 18.06.2018г. между «З.Ф.» ЕООД и «А.М.» ООД дейностите за поддръжка и управление на ж.к. «А. •», находящ се в гр. С.В., са възложени на ищеца по делото. Дадена е възможност изпълнителя да събира и дължимите такси от собствениците и ползвателите на имотите. Настоящият състав не споделя възраженията на ответната страна за липсата на процесуална легитимация на ищеца да предяви претенции срещу двамата ответници за заплащане на дължими такси по посочения договор. В чл. 3 на Договор от 18.06.2018г. за възлагане извършване на дейностите за поддръжка и управление на ж.к. ‚А. •“, находящ се в гр. С.В., сключен между «З.Ф.» ЕООД и «А.М.» ООД е посочено, че на ищеца се възлага правото да събира от собствениците всички дължими суми за поддръжка и управление на комплекса, съгласно подписаните индивудуални договори, както и всички други суми, дължими от собствениците и обитателите в комплекса във връзка с поправка, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други неупоменати. Възложителят („З.Ф.“ ЕООД) се е задължил да предостави на изпълнителя („А.М.“ ООД) пълномощно, чрез което последния да се легитимира пред собствениците. Представено е пълномощно от 19.10.2021г., в което се сочи, че възложителят дава възможност на изпълнителя за събира посочените, както и да представлява дружеството пред съда. На следващо място следва да се вземе предвид това, че с посочения Договор от 18.06.2018г. „З.Ф.“ е прехвърлило на ищеца както всички свои права, така и всички свои задължения по договорите за поддръжка и управление на комплекса, в това число и по договора с ответниците. За направеното прехвърляне е изготвено уведомление, което е съобщено на ответниците по ел. поща – ladkomerc@mail.ru и er_val@mail.ru, но поради липса на категорични доказателства, че посочените са ползвани от ответниците и уведомлението е получено от тях, настоящият състав приема, че това е станало най- късно с връчването на исковата молба и писмените доказателства към нея на ответниците. От представените писмени доказателства се установява, че съгласно Договора от 18.06.2018г. е уговорено възлагане на получаването на всички суми от ищеца, съотв. елементите на фактически състав на договор за цесия. В останалата част посочения договор има характер на такъв за заместване в дълг. В трайната практика на ВКС (напр. Решение № •• от 20.06.2012 г. по т. д. № 16/2011 г. на II търг. отделение на ВКС и Решение № • от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747/2017 г. по описа на I търг. отделение на ВКС) е възприето разбирането, че е допустимо прехвърляне не само на вземания и на права по договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. Изричното съгласие на кредитора по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД е дадено от страна на ответниците с включването в договора на клаузата по чл. 17 от него, според която те дават съгласие дейностите по договора (задълженията на изпълнителя) да бъдат възложени на трето лице, което да ги извършва според правилата на договора. В случая не е нужно съгласието на кредитора (ответниците) да бъде обективирано в специален акт. Наред с това договорът е сключен с търговско дружество, което изключва да е постигнато съглашение с оглед личността на насрещната страна, и не съществува пречка (по арг. от чл. 269, ал. 1 от ЗЗД и чл. 283, ал. 2 от ЗЗД) задълженията по договора да бъдат прехвърлени на трето лице, особено след като такава клауза е предвидена в него. С връчване на исковата молба ответниците са уведомени както за цесията, така и за заместването в дълг, поради което са изпълнени и специфични изисквания на чл. 283, ал. 3 от ЗЗД относно договора в частта му, имаща характер на договор за поръчка. Следва да се отбележи, че в практиката на горната инстанцция - Решение № III-9 от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 2777/2020 г. по описа на Окръжен съд Б. е прието, че когато договорите за поддръжка и управление и заместване в права и задължения са валидни, са годно основание за претендиране от страна на ищеца на съответните суми. Съдът не споделя и твърдението, че Договорът от 18.06.2018г. е недействителен поради това, че са прехвърлени бъдещи вземания. Безспорно между «З.Ф.» ЕООД и «А.М.» ЕООД е уговорено, че последното дружество ще встъпи в правата и задълженията на първото, но видно от Договор за поддръжка на площите и съоръженията за общо ползване в комплекс „В.А. 1“ от 11.04.2013г. задължението е определено като размер – 551евро с ДДС, определен е падежа – до 30.04. на текущата година, като уговорената сума следва да се заплаща всяка календарна година. В случая няма неопределяемо вземане, което да е цедирано, а напротив – такова, което още с подписване на договора между страните е било конкретно и точно уговорено като престация. На следващо място съдът не споделя и твърдението, че договорът между ответниците и „З.Ф.“ ЕООД е нищожен поради липса на предмет. Безспорно се установи, че комплексът не е въведен в експлоатация чрез издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация (Акт 16) – това обстоятелство не се оспорва от ищеца по делото, не се представят доказателства за обратното, а и както стана ясно е известно и на широк кръг от лица ( видно от показанията на св. П.Н.). Липсата на този акт не е представлявало пречка пред ответниците да придобият имота, да сключат договор със „З.Ф.“ ЕООД, както и да го обитават. Друго възражение от страна на ответниците се основава на това, че В.Е. и Александр Ершов са сключили договора заблудени, че жилището е в комплекс от затворен тип и не могат да станат собственици на имота без да сключат договора от 11.04.2013г. От представените писмени доказателства ( нотариален акт и договор от 11.04.2013г.) не се извежда подобен положителен извод. В двата документа не са сочи, че апартаментът е разположен в комплекс от „затворен тип“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Ищецът също не претендира, че комплексът, който той управлява и поддържа има такива характеристики. Наред с това договорната свобода на ЗЗД дава възможност на страните да сключат договори, които да задоволяват потребностите им, доколкото съдържанието на договорите на нарушава повелителните норми на закона и добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД). Видно е от съдържанието на договора, че същият има комплексен характер ( с елементи на договор за поръчка и договор за изработка), неподчинен на правилата на ЗУЕС, като страните са уговорили управление и поддръжка на общите части. Обстоятелството, че съоръженията в комплекса са собственост на друго субект («З.Ф.» ЕООД) не лишава страните от възможност да уговорят заплащане на цена за ползването на такива – басей, зелени площи, детска площадка, а също така и поддръжката на общите части. Не се доказа и прекратяването на Договора от 11.04.2013г. Ответниците сочат, че с уведомление от 29.05.2019г., получено от «З.Ф.» ЕООД на 03.06.2019г. Съдът намира, че това уведомление не може да поради последиците на чл. 287 от ЗЗД. Както се посочи в случая става въпрос за комплексен договор, включващ елементи на договор за поръчка и договор за изработка. При това положение относимите норми от ЗЗД, касаещи договорите за поръчка и изработка, следва да се тълкуват с оглед спецификата на настоящия договор. Оттеглянето на поръчката по смисъла на чл. 287 от ЗЗД е предвидено поради факта, че договорът за поръчка се основава на доверието на доверителя към довереника. С оглед наличието на елементи на изработка в настоящия договор и като се вземе предвид фактът, че е сключен с юридическо лице – търговец, съдът намира, че макар той да съдържа елементи за поръчка, отношенията по него не се основават на доверие между страните. Ето защо оттеглянето на поръчката по всяко време е неприложимо към този вид договори. Тук следва да се обърне внимание, че не става въпрос за обикновен договор, сключен между търговец и физическо лице, а за договор, с който се уреждат дейности, имащи пряко отношение към правилната поддръжка и управлението на сградния фонд (които дейности имат и обществена насоченост). Това е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че договорът не се основава на отношенията на доверие, визирани в чл. 287 от ЗЗД и не може да бъде прекратен с оттегляне на поръчката. От съдържанието на уведомлението не може да се заключи, че се иска оттегляне на поръчката. Волята на ответниците, обективирана в цитираното уведомление, е била договорът да се прекрати поради неизпълнение от страна на изпълнителя – посочени са нарушения на множество членове от договора- твърди се липса на охрана, пропускателен режим, система за противопожарна безопасност, неиздаване на Акт 16. Наред с това се заявява, че е възникнала етажна собственост по ЗУЕС, като дейността по поддръжка и управление на общите части щяло да се заплаща на учредената таква. В тази връзка от страна на ищеца следваше да се докаже, че са изпълнявани уговорените дейностти по Договора от 11.04.2013г. За тази цел беше допусната, изготвена и приета СИЕ. Както се посочи по – горе, вещото лице представи заключение, с което е установило направени разходи за следните дейности: 1. За поддръжка на зелените площи: наторяване, плевене, засаждане на храсти и цветя, прекопаване, обработване срещу вредители, косене на трева, профилактика на поливна система, закупуване на цветя, храсти и торове; 2. За поддръжка и осигуряване ползването на външен басейн: профилактика и поддръжка на басейн, закупуване на препарати, химикали, помпи и др. резервни части, шезлонги и чадъри; 3. За целогодишна поддръжка на общите части ( коридори и асансьори) в сградата на комплекса: подмяна на осветителни тела, поставяне на картини в коридорите на сградата, за почистване на коридорите – препарати и санитарни материали, поставяне на чипове за достъп до сградата, на стълбищни автомати и на камери за видеонаблюдение, както и поддръжка на видеонаблюдение и на асансьорите, целогодишно заплащане на разходите за електричество и вода. Вещото лице е посетило комплекса, като е установила, че зелените площи са аранажирани със зелени храсти, дръвчета и цветя, алеите са били изметени. Вещото лице е видяло, че откритият басейн в двора на комплекса е почистен, поставени са били шезлонги и чадъри и се ползвали от собствениците на апартаменти в комплекса. В сградата се влизало с чип и имало видеонаблюдение. Асансьорът бил поддържан и технически изправен. Видяно е, че коридорите и стълбищата в сградата са чисти и поддържани, на стените имало поставени картини и изградена изправна противопожарна система. Комплексът бил снабден с вода, канализация, електричество, СОТ и интернет. Вещото лице е направило и приложило снимки. „А.М.“ ООД е направило следните разходи за поддръжка и управление на комплекса по години: за 2019г. – общо 130299.48лева, от които 71851.05лева за заплати и осигурителни вноски; за 2020г. – общо 106610.04лева, от които за заплати и осигурителни вноски 51975.64лева; за 2021г. – общо 224786.55лева, от които 98954.94лева за заплати и осигурителни вноски. Вещото лице сочи, че през посочените години са били наети управител, организатор на стопански дейности, чистач (хигиенист), работник поддръжка на сгради, градинар, домакин, портиер. За 2019г. това са били общо 9бр. служители, за 2020г. – 8бр. служители и за 2021г. – 10бр. служители. Съдът цени експертизата като обективна, компетентна и безпристрастна, а от изводите й може да се заключи, че са налице данни за извършвана дейност по поддръжка и управление във връзка комплекс «А. •». Данните за това се допълват и от свидетелските показания на двмата разпитани свидетели П.Н. и И.М.. Свидетелят Н. е по – конкретен, описва детайлно извършваните дейности. При него не се установиха данни, които да сочат заинтересованост или пристрастност. Що се отнася до показанията на св. М., съдът се счита, че в голямата им част съдържат критика към качеството на предоставяните услуги, липса на изпълнение по дадени обещания от управителя на ищеца. Следва да се има предвид, че И.М. сочи, че е управител и на учредената етажна собственост, която следва да се е ангажирала с дейностите на дружеството, след учредяването й, което също кара съда да не кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни и обективни. Представената от процесуалния представител на ищеца присъда срещу свидетеля, съдът няма да обсъжда, като я намира за неотносима към спора между страните. От всичко това може да се заключи, че дейностите по поддръжка и управление, договорени на 11.04.2013г. са били изпълнявани за периода 2019г. – 2021г. и за ответниците не била налице възможност да прекратят договора на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД чрез посоченото уведомление.Следва да се отбележи и това, че ответниците не твърдят и не представят доказателства, че към датата на изпращане на уведомлението са изпълнили задължението си към ищеца, т.е. да са били изправна страна в правоотношението. При всички тези правни и фактически изводи, настоящия състав счита, че претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и доказана и следва да бъде уважена. При това съображения, не следва да се обсъжда претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявена при условията на евентуалност. По иска за забава. При основателност на претенцията за присъждане на главницата, следва да се присъди и лихвата за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на сумата. По разноските. Съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при този изход на делото, ответниците следва да бъда осъдени да заплатят на ищеца разноските за водене на производството в общ размер на 1407.72лева – сумата от 357.72лева за държавна такса, сумата от 350.00лева за изготвената СИЕ и сумата от 700.00лева адвокатско възнаграждение. Общата дължима сума следва да се заплати от всеки от двамата ответници по ½ или по 703.86лева за всеки от тях. В хода на заповедното производство са направени разноски за общо 310.52лева – 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 60.52лева държавна такса, като всеки от двамата следва да заплати сумата от по 155.26лева. Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд