Решение № 72 от 28.10.2024 г. на Районен съд - Царево по дело № 420/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на Н. М. Н., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. Я., против Наказателно постановление № 4635а-20/21.08.2024 г., издадено от Началника на РУ - Приморско, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание. В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. К., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли НП да бъде отменено. За административнонаказващия орган представител не се явява. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: От фактическа страна: На 28.07.2024 г. актосъставителя Д. Я. С. заедно със свидетеля Н. Г. Д. били на работа дневна смяна. При обход на района забелязали автомобил, който бил паркиран според тях на плаж „Младост-ММЦ“. По телефона установили, че автомобила е паркиран на морски плаж „Младост-ММЦ“. Тъй като водачът не бил в или близост до паркираното МПС, го установили чрез дежурния полицай в РУ-Приморско и го потърсили по телефона. Пред тях се явил жалбоподателят Н. М. Н., който бил собственик на установения лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с рег. № ••••••••••. Непосредствено след явяването на жалбоподателя му е съставен акт, който му бил предявен и връчен лично на място. Против съставения акт жалбоподателят не възразил, което било вписано и в сами АУАН. АНО е възприел описаните в АУАН констатации и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК наложил глоба в размер на 1000 лева. Тези обстоятелства съдът установи въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства, както и на събраните гласни доказателства. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 33, т. 9 ЗУЧК съгласно Заповед УРИ: 251з- 1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас, въпреки това настоящият състав счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и издадено от компетентен орган следва да бъде отменено, тъй като липсва годен акт, с който да е започнало валидно административнонаказателно производство. Настоящата инстанция приема, че по отношение на жалбоподателя Н. не се е развило валидно административнонаказателно производство, въз основа на което да е възможно нарушителят да бъде санкциониран за извършеното от него нарушение. Съгласно чл. 32, ал.11 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Актосъставителят е старши полицай в РУ-Приморско, но по делото липсват данни на същия да е възложено да съставя актове за извършени нарушения по ЗУЧК. Дори със самата заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022 г. на Директор ОД МВР Бургас Началника на РУ – Приморско не овластен да съставя АУАН по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. В този смисъл съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗАНН. Неспазването на тези правила представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна. Само за пълнота на решението следва да се отбележи, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна и на друго основание. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗУЧК "Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв." Жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал върху територия на морски плаж. От доказателствата и от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, жалбоподателят да е паркирал върху територия, която очевидно и несъмнено изглежда като морски плаж. Около автомобила се намирала много ниска тревиста растителност, както и средно и високо стеблена такава. Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобилът на Н. са се движили и други МПС. От разпита на актосъставителя и свидетеля се установява, че на мястото където бил паркиран автомобила на жалбоподателя, липсвали табели указващи статута на мястото. Такива табели имало навътре в плажа и обозначавали наличието на „пясъчни дюни“. На мястото имало поставен само пътен знак В28 „Забранено паркирането“. Наличието на богата растителност, както и наличието на други паркирани автомобили и пътен знак В28 „Забранено паркирането“ по никакъв начин не доказва, че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морския плаж. Освен това по делото липсва и схема, от която да е видно, че това местоположение на автомобила попада някъде в очертанията на морски плаж „Младост-ММЦ“. На следващо място при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящият състав счита, че жалбоподателя е осъществил друг състав на нарушението, тъй като е паркирал върху дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица на морски плаж "Младост-ММЦ". Наличието на богата растителност, доказва, че територията, върху която е паркирал, е по-скоро територия на сиви или облесени дюни, отколкото на плаж. В този случай обаче жалбоподателят би следвало да бъде санкциониран за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, а не на чл. 17б, ал. 1 от същия закон. Обстоятелството, че в санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК са изброени множество хипотези, измежду които е и паркиране върху дюни (различните видове), не променя този извод, тъй като законодателят е регламентирал в тази разпоредба няколко изпълнителни деяния. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за изпълнително деяние, което е обхванато от повелителната норма на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и касае паркиране върху територията на морски плащ. Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. По делото е приложен договор за права защита и съдействие, в който е записано, че е за заплатен адвокатски хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 64 от 23 юли 2004 г.), но без да е посочен конкретен размер. В проведеното открито съдебно заседание не е поискано присъждането на разноски в полза на жалбоподателя, затова и настоящия състав счита, че такива не следва да бъдат присъдени. Предвид гореизложеното, Царевският районен съд