Решение № 919 от 12.2.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 12328/2017 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 25.05.2017г., гр.д.29232/16г., СРС, 70 с-в намалява на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено от И.В.З., поч. 10.07.2015г., със саморъчно завещание от 15.03.2011г. в полза на Е.В.З. в размер на 1/4, възстановява запазената част на В.И.Д. от наследството му в размер на 1/4 част, допуска извършването на делба на поземлен имот с идентификатор 68134.1939.371 КККР, с адрес: гр.София, район „Витоша“, ул. „••••••••••, с площ 1 405 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 68134.1939.371.1, с площ 83 кв.м., състояща се от приземен, първи и втори етажи, при квоти: 1/4 ид.ч. за В.И.Д. и 3/4 ид.ч. за Е.В.З., отхвърля иска за делба спрямо Й.И.З. и осъжда В.Д. да й заплати сумата 1 000 лв. – разноски. Срещу решението в частта, с която се намалява завещателното разпореждане, възстановява се запазена част и се допуска делба, постъпва бланкетна въззивна жалба от ответницата по иска Е.В.З.. Счита, че по повод възражението за намаляване на универсалното завещание, при преценка дали е накърнена запазената част на ищцата, следвало е по реда на чл.31 ЗН да се събере наследствената маса и да се прихванат направените в полза на ищцата дарения и завети, което е в нейна доказателствена тежест. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска за делба. Въззиваемата – ответницата по иска В.И.Д. оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно. Производството е за делба във фаза по допускане. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. Процесното завещателно разпореждане от 15.03.2011г. относно цялото имущество на завещателя И.В.З. е универсално по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН. Ползващата се по него ответница по иска за делба Е.В.З., преживяла съпруга на наследодателя, е призована към наследяване, поради което не е необходимо приемане на наследството по опис от ищцата В.И.Д., дъщеря на наследодателя, съгласно чл.30, ал.2 ЗН и т.4 от ТР № 3/19.12.2013г., ОСГК на ВКС. Достатъчно е демонстрираното от ищцата приемане с предявяването на иска за делба на наследствен имот като материалноправна предпоставка за нейното искане по чл.30, ал.1 ЗН. С оглед универсалния характер на завещателното разпореждание, не се налага формиране на наследствена маса по реда на чл.31 ЗН. Разпоредбата е приложима спрямо заветите по чл.16, ал.2 ЗН, каквато не е настоящата хипотеза. В случая, съобразно чл.32 ЗН разпореждането единствено следва да се намали съразмерно с дробната част, съответна на накърнената законната запазена част на ищцата от наследството на завещателя. При съобразяване на чл.29, ал.3, пр.3 ЗН, разполагаемата част при съпруг и две деца или техни низходящи е 1/4, а запазената е 3/4. Тази запазена част е обща за всички низходящи, призовани към наследяване и между тях се разпределя по глави или коляно. Запазената част на ищцата като едно от двете деца на завещателя е 1/4 от неговото наследство. До размер на тази дробна част следва да се намали накърняващото я универсално завещание, в нарушение на чл.14, ал.2 вр. чл.28, ал.1 ЗН, като същата част се възстанови в правната сфера на ищцата. В останалата част въззивната жалба е бланкетна. Поддържат се общи оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Поради неуточнения характер на твърдените пороци на решението, не е възможно упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която се намалява завещателното разпореждане, възстановява се накърнената запазена част и се допуска делба. Решението в останалата част, с която се отхвърля иска за делба като необжалвано е влязло в сила. По разноските не се дължи произнасяне с решението по допускане на делбата, с което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в