Решение № 763 от 6.6.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2565/2024 г.

Производство по чл.96 ал.3 вр. чл.95 ЗСУ. Постъпила е молба от •••• представлявана от •••• с искане за настаняване по съдебен ред на поставения под пълно запрещение Б. Ц. Г., с ЕГН •••••••••• в специализираната социална услуга в общността, а именно „••••“ гр.•••••, където е пребивавал до момента, за срок от три години. За ••••“, гр.Плевен в съдебно заседание представител не се явява. По делото е депозирана молба, с която не се възразява да бъде даден ход на делото, като се прави искане за допълнение в петиума на исковата молба – настаняването на запретеното лице в социалната услуга за срок от три години, да се счита от дата 15.04.204г. Лицето, чието настаняване се иска, не се явява. По делото е представено Заявление от настойникът на същия – Б. М., която моли да бъде освободено лицето от присъствие в съдебната зала, поради влошено здравословно състояние. Представено е ЕР на ТЕЛК, изд.от ••••• на дата 14.03.2000г., от което решение е видно, че същият е с диагноза „уточнена олигофрения, умерена умствена изостаналост, епилепсия и ДЦП“. На Б. Ц. Г., лицето за настаняване, Органът по настойничество и по попечителство при Община Плевен, е назначил настойник – •••• – Б. Д. М., за което е представено Удостоверение, с Изх.№ГР-034/15.04.2024г. По делото е назначен процесуален представител на поставеното под запрещение лице, която изразява становище, че молбата е основателна и в интерес на поставения под запрещение е да бъде настанен в защитеното жилище. Настойникът на лицето – Б. М. – социален работник в дома, изразява становище, че молбата за настаняване е основателна и е в интерес на поставения под пълно запрещение Б. Ц. Г. да бъде настанен в институцията. Посочва, че близките му го канят за празници, но нямат възможността да полагат постоянни грижи за него. Като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От представения с молбата Социален доклад се установява, че Б. Ц. Г. е на възраст 41 години, неженен и има издадено решение на ЕР на ТЕЛК, изд.от ••••• на 14.03.2000г., пожизнен, първа група, с чужда помощ, а месечният му доход се формира от пенсия. Посочва се в доклада, че поради спецификата на заболяването си не е в състояние да води самостоятелен начин на живот. Същият е настана в •••• №55 от 30.11.2015г., като със Заповед №СУ/Д-ЕН/31-1/15.04.2021г. на ••••• решение на ПлРС №604/22.06.2021г., влязло в сила от 15.04.2021г. е настанен по съдебен ред за срок от три години. Лицето е било поставено под пълно запрещение с решение по ГД №392/18.10.2016г. на ОС – Плевен. От представеното удостоверение от Органа по настойничество и попечителство към Община Плевен се установява, че за негов настойник е назначена Б. Д. М. – социален работник в услугата. Посочва се, че лицето Б. Г. е бил отглеждан в домашна среда до 10- годишна възраст, след което е бил настанен в •••••. Посочва се, че не може да се реинтегрира в семейна среда, тъй като липсвало желание за грижа от близки и родини, но е посещаван редовно от баба си и един път годишно от родителите си. Поради естеството на заболяването си не е бил в състояние да води самостоятелен начин на живот и от 30.11.2015г. е бил настанен в •••• №55. Същият се придвижва самостоятелно, добре ориентиран е в позната обстановка, има изградени навици относно поддържане на лична хигиена, хранене, обличане. Спокоен и контактен е. Твърди се, че не умее да чете и пише, не е в състояние да ръководи постъпките си и е напълно зависим от грижите на персонала в социалната услуга, където му е осигурено лично пространство, сигурна среда, здравословно хранене, дрехи според възрастта и сезона. Становището на настойника му е, че същият не може да се грижи сам за себе си; средата в Центъра е близка до семейната; липсват близки и роднини желаещи да полагат грижи за него, поради което най-добрият вариант за лицето Б. Г. е той да бъде настанен отново в ••••. С лицето се работи в посока да изразява емоции, да се справя с негативните емоции, да обогатява речниковия си запас и общите познания. Във връзка с изтичащ срок на настаняване и извършено социално проучване, при което не са установени близки, които да се грижат за лицето и единствена възможност е да продължи да живее в институцията. Представено е заявление от лицето, чрез неговия настойник, да бъде настанен в защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Представено е медицинско удостоверение за общото му здравословно състояние, в което е дадено заключение, че лицето е подходящо за настаняване в специализираната институция. От представено удостоверение с Изх. № ГР – 081/12.10.2023г. на Община Плевен се установява, че на основание чл.153, ал.1 вр. чл.156, ал.2 СК, Б. Д. М., с ЕГН •••••••••• е назначена за настойник на поставения под пълно запрещение с решение по гр.дело №392/2016г., по описа на ОС-Плевен Б. Ц. Г., с ЕГН ••••••••••. Назначеният настойник е изготвила и становище, представено по делото, което поддържа и в съдебно заседание. В становището е отразено, че Б. Ц. Г., с ЕГН ••••••••••, поради заболяването си лицето не е в състояние да води самостоятелен начин на живот. Нуждае се от непрекъснато наблюдение и подкрепа, както и от осигуряване на безопасна и спокойна среда на живот. Представена е предварителна оценка по подаденото от настойника заявление, изготвена на 05.04.2024г., в която са направени изводи, че избраната услуга съответства на здравословното състояние на лицето и неговите потребности. След съвкупната преценка на събраните данни, по подаденото заявление е изготвена Заповед № СУ/Д-ЕН/34-1/15.04.2024г. на Директора на •••• за временно настаняване в Защитеното жилище, копие от която е приложена по делото на лист 11. При така установената фактическа обстановка Съдът приема, от правна страна, следното: Процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение в специализирани институции в общността от резидентен тип е уредена в Закон за социалните услуги. Съгласно чл.97, исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа са подсъдни на Районния съд по настоящия адрес на лицето. В случая лицето е с адрес в гр.Плевен, което обуславя подсъдността на делото. В производството Съдът може да събира доказателства по своя инициатива. Съгласно чл.10 ал.1 ЗСУ, ползването на социални услуги за резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата, чрез социални услуги в домашна среда и в общността. По отношение на поставеното под запрещение лице не са установени възможности за полагане на грижи в домашна среда. Касае се за пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение, поради неговото заболяване, което му пречи да взема самостоятелни решения, да разбира свойството и значението на постъпките си. Същият е настанен по административен ред в специализирана институция/социална услуга в общността от резидентен тип – „••••“ гр.••••• и към момента се чувства добре. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че близките на лицето не са в състояние да полагат грижи за него в семейна среда, като същият е посещаван само от своята баба, а родителите веднъж в годината. С оглед на изложеното, Съдът намира, че молбата за настаняване на Б. Ц. Г., с ЕГН •••••••••• в „••••“ гр.••••• се явява основателна и следва да бъде уважена, доколкото искането кореспондира в най-голяма степен с интересите на лицето. Съгласно разпоредбата на ЗСУ настаняването на лица, поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години, поради което съдът счита, че настаняването следва да бъде именно за посочения максимално разрешен срок. Поради гореизложеното и на основание чл.97 ал.1 ЗСУ, Съдът