Решение № 77 от 10.6.2025 г. на Районен съд - Дулово по дело № 105/2022 г.

Производство по чл. 346 и сл. от ГПК - втора фаза на делбата.

С влязло в сила на 14.09.2024г. Решение № •••. на РС–Дулово постановено по настоящото дело, е допусната делбата между Е. А. З. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. •••, Б. К. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.•••, З. А. Ф. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, З. О. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с••••, И. О. Х. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с.•••••, Р. С. Б. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.••••, С. А. А. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, Д. Д. М. с ЕГН ••• с постоянен адрес: •••••, Г. Д. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••• А. Д. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••• О. А. О. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••• Н. С. С. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••• обл.Ш., М. С. О. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.Д., В. Х. Х. с ЕГН ••••••••••, от •••••, С. М. С. с ЕГН ••••••••••, от •••••, и М. М. М. с ЕГН ••••••••••, от ••••• Делбата е допусната при квоти както следва: за Е. А. З. – 6/96 ид.части, за Б. К. – 6/96 ид.части, за З. А. Ф. – 12/96 ид.части, за З. О. М. – 4/96 ид.части, з а И. О. Х. - 4/96 ид.части, за Р. С. Б. – 8/96 ид.части, за С. А. А. – 8/96 ид.части, за Д. Д. М. – 2/96 ид.части, за Г. Д. М. – 2/96 ид.части, за А. Д. М. – 2/96 ид.части, за О. А. О. - 18/96 ид.части, за Н. С. С. – 6/96 ид.части, за М. С. О. – 6/96 ид.части, за В. Х. Х. – 4/96 ид.части, за С. М. С. - 4/96 ид.части, и за М. М. М. – 4/96 ид.части, и за следният недвижим имот, останал в наследство от А.М.С/А. М.С/ - роден на 05.05.1888г., починал на 19.02.1970г., б.ж. на с.••••, а именно:

Поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3/трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••••• •••••.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата искания по сметки не са предявени.

В хода на производството във втората фаза на делбата вещото лице в заключението си по възложената му съдебно-техническа и ценова експертиза изготви проект за делба на процесният поземлен имот, въз основа на което съгласно изискването на чл. 347 от ГПК, съдът състави проект за разделителен протокол за същият при спазване правилата на Закона за наследството, който бе одобрен и заверен от АГКК-СГКК -Силистра.

В заключението си по възложената му съдебно-техническа и ценова експертиза вещото лице изчисли и пазарната стойност на получените дялове от делбените имоти, и посочи, че за тях не се налага уравнение с пари.

Съдът на основание чл. 350 от ГПК призова страните, за да им предяви проекта за разделителен протокол и да изслуша възраженията им по него. При предявяването на този проект в съдебно заседание съделителите изразиха изрично съгласие с него и не направиха възражения.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраният по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, и заключението на вещото лице, съдът намира за установено следното:

Допуснатият до делба поземлен имот, находящ се в землището на с••••, са реално поделяеми между страните по делото при спазване изискванията на чл. 72 от ЗН във връзка с чл. 7 от ЗСПЗЗ.

Съгласно съставеният от съда проект за разделителен протокол въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа и ценова експертиза, обективиран в одобрен и заверен от АГКК-СГКК - Силистра проект за делба, процесният делбен имот се разделят на следните осем дяла:

ПЪРВИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор ••••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3/трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••••• Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на първи дял – •• лева/.

ВТОРИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3/трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••••• Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на втори дял – • лева/.

ТРЕТИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор ••••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3/трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••••.

Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на трети дял –• лева/.

ЧЕТВЪРТИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••••.

Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на четвърти дял – • лева/.

ПЕТИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••••, ••••.

Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на пети дял – • лева/.

ШЕСТИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••• Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на шести дял – • лева/.

СЕДМИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••• Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на седми дял – • лева/.

ОСМИ ДЯЛ:

Поземлен имот с идентификатор •••• по КККР на с••••, одобрени със Заповед № РД- 18-976/18.04.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „•••“ с площ от •••• квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 3 /трета/, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••••• Имота е образуван при делбата на поземлен имот с идентификатор ••• / с номер по предходен план: ••••/.

Пазарна стойност на осми дял – • лева/.

При така изготвеният проект за разделителен протокол за новообразуваните осем реални дялове не се налага уравняване с пари на неравенство в реалните дялове.

Поначало разделението във втората фаза на делбата е възможно да стане чрез теглене на жребий, когато се съставя, предявява и обявява за окончателен, съставен в хода на съдебното производство проект за разделителен протокол, и след влизане в сила на решението по чл. 350 от ГПК се тегли жребий по реда на чл. 352 от ГПК. В настоящият казус е нА.це и приложното поле на чл. 353 от ГПК по отношение на пети дял.

Процесните делбени имоти са поделяеми съобразно квотите на съделителите без значителни преустройства и разходи и с оглед предназначението им, на осем дяла, от които три самостоятелни за З. А. Ф., с квоти от по 12/96 ид.части, за Р. С. Б. с квота от 8/96 ид.части и за С. А. А. с квоти от 8/96 ид.части, и пет съсобствени - един дял за Е. А. З. и Б. К. с обща квота от 12/96 ид.части/2 х 6/96 ид.части/, един дял за Н. С. С. и М. С. О. с обща квота от 12/96 ид.части/2 х 6/96 ид.части/, един дял за В. Х. Х., С. М. С. и М. М. М. с обща квота от 12/96 ид.части/3 х 4/96 ид.части/, един дял за З. О. М. и И. О. Х. с обща квота от 8/96 ид.части/2 х 4/96 ид.части/ и един дял за О. А. О., Д. Д. М., Г. Д. М., и А. Д. М. с обща квота от 24/96 ид.части/1 х 18/96 ид. части и 3 х 2/96 ид.части/.

Съставянето на дялове и тегленето на жребие не само е възможно, а е и удобно. Тегленето на жребий е принципен метод за разпределението на делбените имоти при определени от Закона случаи, а другите способи са изключения.

Горното мотивира съда да счете, че първи, втори, трети, четвърти, шести, седми и осми дял подлежат на разпределение по реда на чл. 352 от ГПК - чрез теглене на жребие.

Тегленето на жребия следва да се извърши на два етапа, а именно:

В първият етап на разпределение ще подлежат на разпределение първи, втори, трети и четвърти дял, между съделителите:

• З. А. Ф., с квоти от по 12/96 ид.части –самостоятелен дял;

• Е. А. З. и Б. К. с обща квота от 12/96 ид.части/2 х 6/96 ид.части/ - съсобствен дял;

• Н. С. С. и М. С. О. с обща квота от 12/96 ид.части/2 х 6/96 ид.части/ - съсобствен дял; и - В. Х. Х., С. М. С. и М. М. М. с обща квота от 12/96 ид.части/3 х 4/96 ид.части/ -съсобствен дял.

Във вторият етап ще подлежат на разпределение шести, седми и осми дял, между съделителите:

• З. О. М. и И. О. Х. с обща квота от 8/96 ид.части/2 х 4/96 ид.части/ - съсобствен дял;

• Р. С. Б. с квота от 8/96 ид.части – самостоятелен дял; и - С. А. А. с квоти от 8/96 ид.части – самостоятелен дял.

Удобно и възможно е да се възложи по реда на чл.353 от ГПК пети дял в съсобственост на съделителите О. А. О., Д. Д. М., Г. Д. М., и А. Д. М. с обща квота от 24/96 ид.части/1 х 18/96 ид. части и 3 х 2/96 ид.части/.

Съдът намира, че съставеният проект за разделителен протокол, във окончателният му текстови и графичен вид, одобрен и заверен от ОСЗ-Дулово, е съобразен с квотите, при които е допусната делбата, отговаря на изискванията на чл. 72 от ЗН и чл. 7 от ЗСПЗЗ, и кореспондира в пълна степен с целите на делбеното производство. Съгласно проекта, всеки от шестнадесетте съделители получава реален или в съсоственост дял равна по стойност част, отговаряща на квотата, определена от съда, като съставените осем дяла от процесният имот съдът следва реално да подели между страните в това производство чрез възлагане и теглене на жребий.

Както бе посочено по-горе парично уравнение няма да се дължи.

С оглед гореизложеното, съдът следва да обяви с решението си по чл. 350, изр. 2 от ГПК за окончателен разделителен протокол обсъденият по-горе проект за такъв, а след влизане в сила на решението, на основание чл. 352 и чл.353 от ГПК следва да призове страните за теглене на жребий и за възлагане, за разпределението на получените дялове между тях.

По отношение на дължимите от съделителите държавни такси в делбеното производство:

На основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на Държавата по сметката на Районен съд-Дулово, държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащият й се дял, която изчислена за всеки от съделителите, е в следния размер: за Елиза А. З. – 285.12лв.; за Б. К. – 285.12лв.; за З. А. Ф. – 570.24лв.; за З. О. М. – 190.08лв.; за И. О. Х. – 190.08лв.; за Р. С. Билял – 380.16лв.; за С. А. А. – 380.16лв.; за Д. Д. М. – 95.04лв.; за Г. Д. М. – 95.04лв.; за А. Д. М. – 95.04лв.; за О. А. О. - 855.36лв.; за Н. С. С. – 285.12лв.; за М. С. О. – 285.12лв.; за В. Х. Х. – 190.08лв.; за С. М. С. – 190.08лв.; и за М. М. М. – 190.08лв.

По отношение на направените от страните в хода на съдебното производство относими към съдебната делба и необходими за извършването й деловодни разноски: Искане за присъждане на такива е направено само от ищците. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответниците не са направили искане за присъждане на разноски.

Видно от представените в тази насока писмени доказателства (вносни бележки, квитанции), ищеца З. А. Ф. е извършил деловодни разноски в общ размер от 505.00лв., а именно: 150.00лв. - депозит за вещо лице, 200.00 лв. - за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, 150.00лв.- такса за одобрение и заверка на проекта за делба и за скици платена в СГКК-Силистра и 5.00 лв. – ДТ за вписване на искова молба.

Ищеца Е. А. З. е направила деловодни разноски в общ размер от 252.50лв., а именно: 75.00лв. - депозит за вещо лице, 100.00 лв. - за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, 75.00лв.- такса за одобрение и заверка на проекта за делба и за скици платена в СГКК-Силистра и 2.50 лв. – ДТ за вписване на искова молба.

Ищеца Б. К. е направил деловодни разноски в общ размер от 252.50лв., а именно: 75.00лв. - депозит за вещо лице, 100.00 лв. - за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, 75.00лв.- такса за одобрение и заверка на проекта за делба и за скици платена в СГКК-Силистра и 2.50 лв. – ДТ за вписване на искова молба.

Ответниците не са извършили разноски.

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищците такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало ищците имат право да искат от останА.те страни да им заплатят направените разноски, ако те не са предизвикА. нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

От друга страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. В настоящият казус е нА.це приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която в случая е специална спрямо тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.

Направените от страните разноски за адвокат не подлежат на възстановяване от другите съделители и са за сметка на страната, която ги е направила. Поради това, съдът не включва в разноските платеното от ищците възнаграждение за адвокат, а и такова не се претендира.

Между страните не е било спорно, че имотите на които се иска делба, са съсобствени помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., в определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г. на ВКС, I г.о. и в ППВС №7/1973г.

С оглед изложеното, разноските които ищците са направили и които следва да бъдат присъдени в настоящото производство са в общ размер от 1 010.00 лева.

Предвид това и с оглед стойността на дяловете, които получават страните, всеки от съделителите ще поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски по делбата (общо в размер на 1 010.00лв. ), като припадащата се част за всеки от тях, е както следва: за Е. А. З. – 63.15лв.; за Б. К. - 63.15лв.; за З. А. Ф. – 126.24лв.; за З. О. М. – 42.04лв.; за И. О. Х. – 42.04лв.; за Р. С. Билял – 84.16лв.; за С. А. А. – 84.16лв.; за Д. Д. М. – 21.05лв.; за Г. Д. М. – 21.05лв.; за А. Д. М. – 21.05лв.; за О. А. О. - 189.36лв.; за Н. С. С. – 63.15лв.; за М. С. О. – 63.15лв.; за В. Х. Х. – 42.08лв.; за С. М. С. – 42.08лв.; и за М. М. М. – 42.09лв.

Съдът следва да присъди и съответните разлики между направените и припадащи се разноски, както следва:

Ищеца З. А. Ф. е направил разноски със 378.76лв. повече, поради което съдът следва да осъди съделителите - О. А. О. да му заплати 189.36лв., С. А. А. да му заплати 84.16лв., М. М. М. да му заплати 42.09лв., и М. С. О. да му заплати 63.15лв.

Ищеца Б. К. е направил разноски със 189.35лв. повече, поради което съдът следва да осъди съделителите - З. О. М. да му заплати 42.04лв., С. М. С. да му заплати 42.08лв., В. Х. Х. да му заплати 42.08лв., и Н. С. С. да му заплати 63.15лв.

Ищеца Е. А. З. е направила разноски със 189.35лв. повече, поради което съдът следва да осъди съделителите - А. Д. М. да й заплати 21.05лв., Г. Д. М. да й заплати 21.05лв., Д. Д. М. да й заплати 21.05лв., И. О. Х. да й заплати 42.04лв., и Р. С. Б. да й заплати 84.16лв.

Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК във вр. с чл. 350 от ГПК, Дуловският районен съд