Решение № 80 от 17.1.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 2690/2024 г.

Предявен е иск от В. В. Д., като майка и законен представител на малолетния Й. Д. Д. против Община Русе с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Ищцата твърди, че на 07.09.2023 г. детето Й. Д. Д. е минало с велосипед по улицата, която е странична пряка на бул. Л. до магазин Зора и магазин Бадер, с административен адрес гр. Р., ул. Д. к. №.. Гумата на велосипеда на детето попаднала в шахта, която се намирала на пътното платно. Тази шахта била в неизправност и не била обезопасена. Това е предизвикало падане на детето, като тялото му се усукало и причинило счупване на дясна ръка. Велосипедът паднал върху него. Детето получило телесни увреждания – травма на дясна предмишница. От единия от магазините дошъл минувач, който помогнал на детето да се изправи и поради силната болка, която то изпитвало извикал линейка, която откарала детето в Спешна помощ. Детето било прието по спешност в, , Спешно отделение“ с Лист за преглед на пациент от 07.09.2023 г., като след направен рентген се установило, че има Диафизарни фраткури на десни радиус и улна с дислокация. Това наложило оперативна интервенция, при която в ръката на детето били поставени титаниеви еластични пирони фи 2, 5 мм под Ро контрол. Била поставена гипсова шина за 15 дни и 10 дни без гипсова шина, с препоръка пироните да бъдат отстранени след 8-10 месеца. На детето бил издаден болничен лист за 5 дни. До момента на детето били извършени три оперативни интервенции, като първата продължила час и половина и била поставена гипсова имобилизация. Втората е продължила два часа и половина, а третата била с продължителност четири часа и половина, като отново е било наложително да се постави гипс на ръката с цел обездвижване. Третата операция била извършена значително време след инцидента, като ръката на ищеца отново била счупена на същото място, което е вследствие на първата травма, получена на 07.09.2023 г. За оперативната интервенция на 08.09.2023 г. били заплатени 1200 лв., които представлявали причинени имуществени вреди. На 10.10.2023 г. Й. отново постъпил за болнично лечение, като след рехабилитация е установена контрактура на дълбоките флексори на 3 и 4-ти пръсти на дясната ръка. На 12.02.2024 г. били заплатени 1200 лв. за оперативна интервенция, като на 28.02.2024 г. били заплатени 99 лв. за ортеза на горен крайник. При втората операция кръвоснабдяването на ръката на ищеца било намалено, което забавяло калцирането. При освобождаване на мускулните влакна бил отстранен и част от новообразувания калос /кост/. Наложило се удължаване на мускулните влакна и сухожилия, което било извършено от д-р Валентинов. На детето били провеждани многобройни физиотерапии, като за всяко посещение били заплащани по 40 лв., а на 21.11.2023 г. били заплатени 70 лв. За доказване на тези обстоятелства са представени копия на 11 бр. разходни документи за 40 лв., и 1 бр. за 70лв. на обща стройност от 510 лв., като в действителност извършените разходи, за които не се съхранявали платежни документи били за значително по-голяма стойност. Цялостното лечение на детето му било попречило до голяма степен на образованието, като се представя служебна бележка, от която е видно, че детето е ученик в 6-ти клас на СУ Фридрих Шилер - Русе. За голям период от време ищецът не посещавал училище, като зависел от съучениците си за домашни. След като тръгнал на училище от силен ученик започнал да получава слаби оценки, което се отразило зле на неговото самочувствие, причинило стрес на детето. Допълнително при домашното лечение поради липса на движение, детето качило килограми, което било противопоказно за здравето му и за спортните му амбиции. Детето като спортист и преди инцидента имал стриктно разпределение на времето, което включвало в ежедневието само ходене на училище, обяд в дома си, писане на домашни и учене на уроци, следобед тренировки до вечерта, след това тоалет и сън. Цялото време на детето било посветено на училището и спорта, като бил спазван стриктен дневен режим. Във връзка с инцидента, дневния режим на детето бил променен съществено, което допринасяло за появата на стрес и безпокойство. Детето станало нервно, подтиснато, наблюдавала се коренна промяна в него. След операциите на ръката на детето имало видими белези с размери до 25 см, които считат, че няма да се заличат през целия му живот и ще го загрозяват, което му се отразявало особено зле на самочувствието, като в резултат на инцидента живота на детето е преобърнат в негативен смисъл. Преди това детето е било млада спортна надежда с изключителни спортни резултати, а след инцидента разбира, че повече няма да може да се занимава със спорт. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че детето е състезател в Спортен клуб по баскетбол Дунав Русе 2016 в старша възраст /юноши и девойки/ до 2030 г., като от Спортна характеристика от СК по баскетбол Дунав Русе 2016 г е видно, че детето тренира от 4 г. в СК, като притежава физически данни за практикуване на баскетболна игра, като е посветен активно на тренировъчния процес. Видно е, че той е определен за капитан на баскетболния отбор и към него е имало интерес да бъде закупен от други клубове и е определен като перспективно дете. На 21.09.2023 г. е бил прегледан от д-р Ц. с диагноза „Съчетано счупване на диафазите на лакетната и лъчевата кост", като е предписана подходяща терапия и е издаден болничен лист, което е видно от приложения Амбулаторен лист от преглед от 21.09.2023 г. На 26.09.2023 г. детето било прегледано от д-р Т. с диагноза „Съчетано счупване на диафазите на лакетната и лъчевата кост на дясната предмишница" и е освободено от физическо възпитание и спорт за цялата 2023/ 2024 г., което е видно от приложения Амбулаторен лист от преглед от 26.09.2023 г. От Медицинско удостоверение на ЛКК от 26.09.2023 г е видно, че е била налице необходимост детето да се освободи от физическо възпитание и спорт за цялата 2023/2024 г. Във връзка с назначеното лечение допълнително са заплатени 64, 63лв., 57, 69 лв. /на 12.10.2023 г./ и 8, 36 лв. /на 16.10.2023 г./. За да се грижи за детето се наложило майката да напусне работа, което затруднявало финансово семейството и причинявало допълнителен стрес. Считат, че мястото, на което е била необезопасената шахта е част от пътното платно - улица, която е публична общинска собственост и Община Русе следва да отговаря за щетите, които са причинени на детето, тъй като не е предприела мерки за създаване безопасна градска инфраструктура. Като собственик на терена, Община Русе е следвало да го поддържа в състояние, годно за ползване и безопасно преминаване на граждани. Считат, че при неизпълнение на това задължение общината отговаря по реда на гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Във връзка със счупването и по време на лечението си, ищецът изпитвал и продължавал все още понякога д а изпитва силни болки в областта на счупването, като при натоварване ръката му изтръпвала. Движенията в ръката му били силно ограничени и почти невъзможни, за голям период от време. Той зависел от грижите на майка си дори в най-обикновените неща, вкл. тоалет, както и от съучениците си във връзка с учебния материал. Не можел да извършва обичайните си дейности за периода от инцидента до подаването на исковата молба. Поради причинената му телесна повреда станал нервен, тревожен, обезнадеждил се и не виждал смисъл в живота си, тъй като си давал ясна сметка, че е приключила кариерата му на професионален спортист. Променило се е обичайното му поведение и ежедневие. Предвид изложеното се претендира овъзмездяване на нанесената на детето Й. Д. телесна повреда и причинените му болки и страдания от ответната община, която е собственик на улицата, на която се състоял инцидента и следвало да го поддържа в състояние, годно за преминаване с велосипед, което не е направено, за което общината отговаря по реда на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49, във вр. е чл. 45 от ЗЗД. Моли съда да бъде осъдена Община Русе да заплати на ищеца сумите: 25 000 лв., за неимуществени вреди от непозволено увреждане, частично предявен иск от общия размер от 50 000 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането — 07.09.2023 г. до пълното плащане на задължението, която сума е предявена частично от общият й размер на 50 000 лева. Претендират се имуществени вреди в общ размер 3149.68 лв., както следва: - 1200 лв. за поставяне на имплант, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 1200 лв. за поставяне на имплант, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024 г. до пълното плащане на задължението; - 99 лв. за ортеза на горен крайник, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024 г. до пълното плащане на задължението; - 70 лв. за медицински преглед, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 64, 63 лв. за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, до пълното плащане на задължението; - 57, 69 лв. - за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 18, 36 лв. - за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2023 г. до пълното плащане на задължението; - Разходи за масажи и рехабилитация в общ размер на 440 лв., заедно със законната лихва върху главниците до пълното плащане на задължението. Претендират и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. В условията на евентуалност моли да бъде оценена предявената претенция като прекомерна и неотговаряща на реално причинените вреди и да се намали размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С оглед изхода на делото претендира направените по настоящото производство. Русенският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че искът е основателен, поради следното: От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът непротиворечиво установява, че на 07.09.2023 г. Й. Д. Д. минава с велосипед по улицата, която е странична пряка на бул. Липник до магазин Зора и магазин Бадер, с административен адрес гр. Р., ул. Д. к. №.. Гумата на вслосипеда на детето Й. попада в шахта, която се намира на пътното платно. Тази шакта е била в неизправност и не е била обезопасена. Това предизвиква падане на детето, като тялото му се е усукало и се е причинило счупване на дясна ръка. Велосипед а е паднал върху него. детето получава телесни увреждания - травма на дясна предмишница. От единия от магазините е дошъл минувач, който е помогнал на детето да се изправи и поради силната болка, която то е изпитвало, е извикал линейка, която откарва детето в Спешна помощ. детето с прието по спешност в, , Спешно отделение" с Лист за преглед на пациент от 07.09.2023 г., като след направен рентген е установено, че му е причинено Диафизарни фрактури на десни радиус и улна с дислокация. Това наложило опсративна интервенция, при която в ръката на детето са поставени титаниеви еластични пирони фи 2, 5 мм под Ро контрол. Поставена е гипсова шина за 15 дни и 10 дни без гипсова шина, с препоръка пироните да бъдат отстранени след 8-10 месеца. Па детето е издаден болничен лист за 5 дни. до момента на детето са извършени три оперативни интервенции, като първата е продължила час и половина и е поставена гипсова имобилизация; втората е продължила два часа и половина, а третата е била с продължителност четири часа и половина, като отново е било наложително да се постави гипс на ръката с цел обездвижване. Третата операция е извършена значително време след инцидента, като ръката на ищеца отново е счупена на същото място, което е вследствие на първата травма, получена на 07.09.2023г. На 10.10.2023 г. Й. отново постьпил за болнично лечение, като след рехабилитация е установена контрактура на дълбоките флексори на 3 и 4-ти пръсти на дясната ръка. При втората операция кръвоснабдяването на ръката на ищеца е било намалено, което забавя калцирането. При освобождаване на мускулните влакна е бил отстранен и част от новообразувания калос /кост/. Наложило се е удължаване иа мускулните влакна и сухожилия, което е извършено от д-р Валентинов. На детето са провеждани многобройни физиотерапии. След операциите на ръката на детето са видими белези с размери до 25 см, които и към настоящия момент не са заличени и го загрозяват. На 21.09.2023 г. детето е било прегледано от д-р Ц. с диагноза „Съчетано счупване на диафазите на лакетната и лъчевата кост", като му е предписана подходяща терапия и му е издаден болничен лист, което е видно от приложения Амбулаторен лист от преглед от 21.09.2023 г. На 26.09.2023 г. детето е било прегледано от д-р Т. с диагноза „Съчетано счупване на диафазите на лакетната и лъчевата кост на дясната предмишница" и детето е освободено от физическо възпитание и спорт за цялата учебна 2023/2024 г., което е видно от приложения Амбулаторен лист от преглед от 26.09.2023г. От Медицинско удостоверение на ЛКК от 26.09.2023 г. е видно, че е била налице необходимост детето да се освободи от физическо възпитание и спорт през учебната 2023/2024 г. Св.Полина Янева установява, че детето след инцидента и първата оперативна интервенция е плачело защото го боли, сънувало кошмари и инцидетна се е отразил негативно на психика, на знанията и оценките в училище, и на спорта. Предприети били рехабилитационни процедури с цел раздвижване на ръката, в порядъка на 2-3 сеанса седмично на стойност по 40 лева на всяка процедура. Детето Й. е изпитвало болки при правене на упражненията. Рехабилитатора установил, че има проблем в движението на пръстите на тази ръка и се наложило да му направят втора операция да му освободят нервите, които движат пръстите.. В домашни условия са правени процедури, за да не се прекъсва лечебния процес. При всяка процедура Й. изпитвал болка при движение на ръката при местене на пръстите даже е плакал, но се налагалж да ги прави. Установи се, че преди инцидента Й. бил добър ученик. Стараел се да има хубави оценки. След инцидента той прекъсва за дълго време училище, изостанал в учебния процес, което довело до затруднение да бъде оформен за срока и трябвало да у ч и обемен материал. Детето е било успяващ баскетболист, но след инцидента прекъснал. Имал мечти, че ще стане баскетболист, че ще играе професионално, но към момента е трудно да се прецени дали това би се реализирано поради травмата. За продължителен период от време детето е зависело от грижите на своята майка, която „го хранеше, къпеше, ходеше в тоалетна с него. Беше му дискомфортно. След инцидента започна да е нервен, да избухва доста често наложи се да се стигне до психолог, за да се овладеят нещата от това, че не може да води пълноценен живот“. Свидетелят П. Д. установява, че след инцидента Й. спира да тренира и напълнява доста, което не му се отразило добре, не се чувствал на мястото си. Останалите деца му казвали, че е напълнял и той предприел драстични диети от които отслабнал рязко и получил сенки под очите, което наложило работа с психолог, за да си върне апетита и да започне да яде. Свид. Ивелин Иванов има непосредствени впечатления от случилия се с Й. инцидент. Този свидетел видял, че детето е минало покрай тях с колело и е карало нормално, в блиозст по бордюра. На 5 - 6м. от входа на фирмата, в която работи свидетеля е имало увредена шахта. Свидетелят чул вик и видял детето омотано с колелото на земята където е шахтата. Когато се приближил с колегата си видяли ръката на детето неестествено изкривена нагоре и се обадил на тел. 112 и на майката. Свидетеля установи мястото на падане, уточнявайки, че е до фирма Бадер, близо до магазин Зора, като фирмата в която работи свидетеля е на ул. Д. к. №.. Установи също, че шахтата има „оронени места - бетонна шахта, на която се вижда арматурата“. Установи се също, че на процесното място на падане са падали и други деца с велосипеди: „Бях свидетел и на друго дете пак с колело, което беше паднало и отидох да му помогна. Изправи се детето каза, че му няма нищо малко му беше ожулено коляното стана и си тръгна, но това беше във времето дали преди или след този случай не помня“. Във връзка съе счупването и по време на лечението си ищецът изпитвал и все още понякога изпитва силни болки в областта на счупването, като при натоварване ръката му изтръпва. Движенията в ръката му били силно ограничени и почти невъзможни, за голям период от време. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че шахтата е напречно разположена на пътното платно, като гледано в посока към бул. Л.е на 42 см от десният за посоката бордюр на платното. Самата шахта е с дължина 270 см. Платното за движение е с широчина 7 метра., като от срещуположната на шахтата страна на платиото зп движение има изградено уширение за портал към двора на съседна сграда. Шахтата е покрита със седем броя стоманобетонови елементи с квадратна форма с размер 37 см на страна. Всеки един елемент е с 4 броя отвори с размери 4х27 см. Монтирани са в хоризонтална равнина, изравнени с настилката на платното за движение. На част от отворите липсват парчета бетон в частта за контактуване между преминаващите ППС и елементите от капака на шахтата. Като на вторият и седмият от елементите, гледано от близкият бордюр на крайните отвори липсват големи парчета бетон, арматурата е видима и корозирала. С това увреждане двата крайни отвора са с широчина достигаща до 6 см. А най-крайната (отдалечена от бордюра) е и с пропадане около 3 см. Вещото лице пояснява, че гумите на колело са съставени от ветрешна и външна гума. Размерът на външната гума е 60-599 (26 х 2, 35). На тези означения отговаря гума с размер: ширина на гумата 60 мм, за монтаж на джантите с диаметър 599 мм. Уточнява, че шахтата е видима от разстояние около 20 метра. Уврежданията по нея са видими от 1-2 метра отстояние. С така увредените отвори и липсата на изградени тротоарни платна в района на шахтата, тя представлява опасност за движението на пешеходци, велосипедисти, водачи на тротинетки или общо за пещеходци и водачи на ППС с широчина на гумите до 6-6, 5 см. От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил следните увреждания: 1. Диафизарни счупвания на десните лъчева и лакетна кости, наложили метални остеосинтези. 2. Флексионна контрактура на дълбоките мускули на трети и четвърти пръсти на дясната ръка, наложила Оперативна интервенция. Установените счупвания на дясна лъчева и лакетна кости са резултат на действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при инцидента на 07.09.2023г. по начин описан в представената искова молба, а именно при падане от велосипед. От представената медицинска документация е видно, че установената флексионна фрактура на дълбоките мускули на трети и четвърти пръсти на дясната ръка е усложнение на счупванията и е в пряка причинно-следствена връзка с тях. Така установените увреждания при Д. биха могли да се квалифицират по медикобиологичния признак - Трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни. В представената медицинска документация има данни, че на 09.02.2024г. при инцидент (падане по време на баскетбол) е настъпило повторно счупване в същата област на дясна лъчева и лакетна кости (рефрактура). От представените рентгенови снимки е видно, че при това счупване е настъпило и огъване на поставените на 08.09.2023г. импланти (еластични титаниеви пирони фи 2, 5мм). Във връзка с настъпилото повторно счупване се е наложило изваждане на старите метални тела и поставяне на нови метални тела (плаки и винтове). От медицинска гледна точка не е налице пряка причинно-следствена връзка между първоначалното счупване настъпило на 07.09.2023г. и рефрактурата настъпила на 09.02.2024г. Вещото лице уточнява, че във връзка с първоначалното счупване на костите на дясна предмишница на Й. Д. е проведено двукратно болнично лечение – 07.09.2023г.- 11.09.2023г. и 10.10.2023г.-13.10.2023г. В рамките на първия болничен престой са проведени диагностични прегледи и изследвания, медикаментозно лечение и оперативна интервенция с поставяне на метални остеосинтезни тела. В рамките на втория болничен престой отново са проведени диагностични прегледи и изследвания, медикаментозно лечение и оперативна интервенция за освобождаване на сухожилия. По данни на майката на експертизирания в периодите след двете оперативни интервенции са извършвани рехабилитационни процедури от кинезитерапевт, без да е представена медицинска докуметнация. Заключава, че при такива увреждания, каквито са установени при Д., ако не са налице усложнения, основният възстановителен процес би продължил не по-малко от 5-6 месеца. Към момента на извършения преглед на Й. Д., вещото лице е констатирало, че са налице видими оперативни цикатрикси в областта на дясна предмишница, които се очаква с времето да тьрпят цветова еволюция, но не се очаква да насrьпи спонтанното им заличаване. При такива счупвания, каквито са установени при Й. Д., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат в следоперативния период и в периода на раздвижване на крайника. Към момента на прегледа, осъществен от вещото лице Й. не се оплаква от болки в крайник, но е обичайно болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер да се усещат при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Този вид болки обичайно са по-силно изразени при по- възрастните индивиди и в конкретния случай е възможно да се изявят в зряла възраст. От представената медицинска документация е видно, че около 8-10 месеца след първото счупване е следвало да бъдат извадени първоначално поставените интрамедуларни метални тела - 26р. титаниеви еластични пирони. От данните в делото е видно, че в рамките на възстановителния процес, около 5 месеца след първия инцидент, при втори инцидент е възникнало ново счупване на същите кости в същата област, което е наложило изваждане на първоначално поставените интрамедуларни метални тела и фиксация с нови метални остеосинтезни тела, които към момента не са извадени. От представената медицинска документация е видно, че въпреки настъпилото ново счупване (рефрактура) към момента е налице пълно функционално възстановяване на десния горен крайник на Д.. От извършения съдебномедицински преглед е видно, че към момента в областта на дясна предмишница на Д. има видими хипертрофични морави оперативни цикатрикси, които се очаква да търпят цветова еволюция, но не се очаква да се заличат спонтанно. Вещото лице пояснява, че при такива счупвания, каквито са установени при Й. Д., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет до обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат в следоперативния период и в периода на раздвижване на крайника. Към момента прегледаният не се оплаква от болки в крайник, но е обичайно болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер да се усещат при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Този вид болки обичайно са по-силно изразени при по-възрастните индивиди и в конкретния случай е възможно да се изявят в зряла възраст. При такива увреждания, каквито са установени при Й. Д., ако не са налице усложнения, основният възстановителен процес би продължил не по-малко от 5-6 месеца. В представената медицинска документация е дадена препоръка за изваждане на първоначално сложените интрамедуларни метални тела 8-10 месеца след поставянето им. В рамките на възстановителния процес при нова травма е възникнало ново счупване на костите в същата област, което безспорно е удължило очаквания възстановителен период. В делото няма медицинска документация от която да може да се прецени колко точно се е удължил възстановителния процес при Й. Д.. По данни на експертизирания и майка му възстановяването е продължило не по-малко от 9 месеца, което следва да се отдаде на рефрактура. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД; осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди. Съгласно разпоредбата на чл.11 и чл. 31, вр. чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините и в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.8 вр. с чл.5, ал.1, т.3 от Закона за пътищата и §1, т.3 от ПЗР на с.закон, общинска собственост са и „пътните съоръжения”, каквито са водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения, а съгласно чл.19, т.4, ”б” от Закона за водите, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 са изключителна публична общинска собственост, като собствеността на съответната община възниква по силата на закона. От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради което съдът приема процесното съоръжение, представляващо част от водоснабдителната система да е публична общинска собственост. Неизпълнението на задължението за поддържане му в състояние осигуряващо безопасност за преминаващите съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са възложени функциите по поддръжка. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 141, ал.1 от Закона за водите, сочеща на задължение на собственика да поддържа водностопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т.4 от ЗВ, вр. чл. 191 от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Ето защо, неизпълнението на вменените от закона задължения на Община Русе правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени и имуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно- медицинската експертиза на вещо лице. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. По делото се установиха настъпването на описаните в исковата молба травматични увреждания на ищеца, както и че е му е оказана медицинска помощ и проведено лечение в болнично заведение. В периода на лечение и възстановяване от общо около четири месеца е търпял болки и страдания. С оглед характера на травмата ищецът е търпял и затруднения при самообслужване, а и досега не може активно и пълноценно да тренира баскетбол. Предвид степента на търпените болки и страдания, техния интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че лечението и възстановяването все още не са приключили, негативните изживявания и дискомфорт, съдът намира за справедлив спрямо преживените от ищеца неимуществени вреди размер на обезщетение в размер на 19 000 лв. В тази част предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата му част – отхвърлен. Следва сумата за обезщетение да се присъди със законна лихва, считано от датата на деликта, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на събитието съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Възражението на ответника по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е недоказано и неоснователно, тъй като изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на посочената разпоредба изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило, а в случая това не се доказа. От значение за преценката на възможността да избегне падането е състоянието на шахтата към момента на деликта, а не последващото й обезопасяване (затваряне, обозначаване или др.) В настоящото производство се търси и обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди. Тази претенция е установена до размера на сумата от 3149.68 лв., представляваща заплатени от ищците: - 1200 лв. за поставяне на имплант, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 1200 лв. за поставяне на имплант, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2024 г. до пълното плащане на задължението; - 99 лв. за ортеза на горен крайник, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024 г. до пълното плащане на задължението; - 70 лв. за медицински преглед, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 64, 63 лв. за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, до пълното плащане на задължението; - 57, 69 лв. - за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2023 г. до пълното плащане на задължението; - 18, 36 лв. - за лекарства, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2023 г. до пълното плащане на задължението; - Разходи за масажи и рехабилитация в общ размер на 440 лв., заедно със законната лихва върху главниците до пълното плащане на задължението. Тези разходи са доказани по основание и размер от представените по делото фактури и касови бонове. Ето защо, искът като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло. Тъй като ищецът е освободен от внасянето на държавна такса в производството, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати на РРС сумата 760.00 лв. за държавна такса. На основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.А. възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение, възлизащ общо на 2725.00лв, от които 2110.00 лв. /по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г./ и 615.00лв. /по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2014 г./ - С оглед изхода на делото, следва да се осъди ищеца да заплати на Община Русе разноски в размер 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Русенският районен съд