Решение № 2488 от 29.11.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2883/2019 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на ЕТ „••••“ против РА № Р-160016117008876-091-001 / 16.01.20 19 г., в потвърдената му с Решение № 290/ 10.05.2019 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив част, за допълнително начислен ДДС в размер на 5 104, 33 лв., ведно с прилежаща лихва – 2 076, 60 лв. В СЗ жалбодателят процесуален представител поддържа жалбата. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски. Административен съд - Пловдив, ІІ състав, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. По делото са налични множество доказателства /за извършена проверка в информационния масив при ТД на НАП; счетоводни данни, представени от търговеца; справка за наличните недвижими имоти на ЕТ и т.н./, от които се установява, че към 31 декември на 2011 г., 2012 г., 2013 г. 2014 г., 2015 г. и 2016 г. няма заведени недвижими имоти в счетоводството на предприятието на ЕТ, което впрочем са констатирали и самите приходни органи при извършена ПУФО /протокол на л.162 и сл./. В същото време грубо игнорирайки нормата на чл.27 от ЗДДФЛ, приходните органи са приели, че за отдаван през тези години под наем от физическото лице и съпругата му недвижим имот в режим на СИО, следва да се начисли ДДС, тъй като се касаело за независима икономическа дейност, за която ЕТ бил данъчно задължен. В конкретния случай физическото лице не е включило в имуществото на едноличния търговец недвижимия имот - СИО и същият не е заведен в счетоводството на предприятието на едноличния търговец, при което сумите от отдаване под наем на недвижимия имот са доход на физическите лица /съпрузи/ и следва да се облагат по реда на чл.32 от ЗДДФЛ, което е направено и не е спорно. При липсата на основание за начисляване на ДДС, РА следва да бъде изцяло отменен в потвърдената му част. Мотивиран от изложеното, Административен съд Пловдив, ІІ състав