Решение № 158 от 20.11.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 169/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. С. от гр. • за осъждане на Окръжен съд- гр. Сливен да му заплати сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- душевни болки и страдания, чувство на безсилие, адаптивно разстройство, претърпени от него и семейството му, по отношение на които се сочи, че са пряка и непосредствена последица от допуснати достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз от Окръжен съд- гр. Сливен при постановяването на съдебен акт- Определение № 112 от 17.03.2016 г., неподлежащо на институционален контрол, послужило по воденото против ищеца в качеството му на подсъдим наказателно производство по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, приключило с осъдителна Присъда № 10 от 30.04.2019 г. Ищецът претендира вредите на основание чл.6, §1 и чл.13 от ЕКПЧОС. Поддържа в исковата си молба, че Определение № 112 от 17.03.2016 г на Окръжен съд- гр. Сливен е постановено по реда на чл. 161, ал.1 от НПК, като в същото липсват задължителните, изискуеми от закона реквизити- наименование на съда, издал акта, номер на делото по описа на съда. Сочи, че са налице несъответствия и противоречия между искането на ОП- Сливен и съдебния акт, тъй като прокуратурата е твърдяла в искането си, че е приложила две докладни записки /л.35 и л.36 в т.I от ДП/, а в постановеното от съдия Дражева определение е посочена една с рег. № 3286 р– 9068/2016 г., както и това, че искането на ОП- Сливен е без изходящ номер и без входящ номер в ОС- Сливен. Ищецът се позовава и на това, че Постановлението за образуването на досъдебното производство на прокуратурата е от 11.03.2016 г. и при липсата на задължителни реквизити по чл. 214, ал.1 от НПК- законен повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство. На основание изложените в исковата молба твърдения, ищецът счита, че Определение № 112 от 17.03.2016 г. на Окръжен съд- гр. Сливен е неистински официален документ, на който е придаден вид, че направеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор, който е използван във воденото против него наказателно производство, приключило с осъдителна присъда. По тези съображения ищецът настоява за постановяване на решение, с което предявеният от него иск против ответника да бъде уважен. В о.с.з. исковата молба се поддържа изцяло от ответника, който в хода на делото по същество излага доводи, съгласно които за да бъде валидно определението, постановено в производството по чл. 161, ал.1 от НПК, следва да съдържа едновременно всички посочени реквизити в разпоредбата на чл. 254, ал.1 от ГПК реквизити, като липсата на един от тях води до нищожност на акта, сочи, че определението не е брандирано, липсва подпис и печат на същото, както и дата и час на постъпване на документа, входящ номер в деловодството. Твърди, че допуснатото правонарушение на Окръжен съд- Сливен е видимо, поради което е и доказано. Ищецът поддържа в о.с.з., че за да бъдат приложени нормите на ЗОДОВ, включително и на чл. 6, §1 от Европейската конвенция, е необходимо на първо място да е налице правонарушение, което в случая е видимо, причинно-следствена връзка, която също счита че е установена, с посочване на името му в съдебния акт, както и настъпили неимуществени вреди, които се презумират, съгласно практиката на Европейския съд. Позовавайки се на становище на Българския институт за правни инициативи, счита, че системата за случайно разпределение на делата „Law choice“ е с ниско ниво на сигурност и позволява да се манипулира дори и архива, поради което и счита представените от ответника протоколи за случайно разпределение на делата чрез тази система за негодни доказателства. С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът Окръжен съд- Сливен, представляван от административни ръководител- председател М. Д., оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. като неоснователен. Изтъква, че сочените от ищеца пороци на Определение № 112 от 17.03.2016 г., послужило при разглеждането на НОХД № 243/2018 г. на СлОС, осъществения инстанционен контрол за законосъобразност по отношение на постановената присъда, не са довели до нарушаване правото на ищеца на публичен и справедлив процес и по своята същност не представляват нарушения на правото на ЕС. Поддържа се, че дори и евентуално да са допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, същите не са съществени и санкционирането им представлява гарантирано от НПК право на ищеца, което е надлежно упражнено в хода на наказателното производство. Ответникът счита, че правото на ищеца на ефективна защита в справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд е било гарантирано и надлежно упражнявано от него както при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен, така и в осъществения в последствие пълноценно инстанционен контрол. Твърди, че процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определенията, постановени от съда в производството по чл.161 от НПК, като в това производство съдът следва да се увери, че се касае за неотложен случай и това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, както и че последните са във връзка с предмета на разследване. Според изложеното в отговора на исковата молба, при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен са били съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита в наказателното производство, като на ищеца са предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразно по отношение на Определение № 112 от 17.03.2016 г. и значението на този съдебен акт за надлежното събиране на доказателства и спазване на процесуалните правила. Оспорват се твърденията на ищеца, като некореспондиращи с данните по НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд- Сливен и ЧНД № 151/2016 г. на СлОС за неистинност на изявленията на магистрата, посочен като докладчик, с доводи, съгласно които делото е разпределено надлежно, съобразно действащите към м. март 2016 г. „Вътрешни правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в окръжен съд- Сливен“, съгласно т. 2.1 - „По дежурство“ и по утвърден график. Ответникът поддържа, че в производството по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ съдът не може да пререшава спора, приключил с влязъл в сила съдебен акт, в каквато насока са всеки един от доводите за допуснати процесуални нарушения при постановяването на Определение № 112 от 17.03.2016 г., приобщено като част от досъдебното производство при разглеждането на НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд - Сливен. Счита, че при постановяването на определение № 112 от 17.03.2016 г., с което на основание чл. 161, ал. 1 НПК е дадено разрешение, „..на 22.03.2016 г., в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. да бъде извършено претърсване на жилище, обитавано от М. Т. С...., както и за изземване на вещи и предмети, които могат да имат значение за ДП № 43 „ИГГ72016 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх. № 571/2016 г., пор. № 64/2016 г. на Окръжна прокуратура - Сливен“, липсва действие или бездействие от страна на Окръжен съд - Сливен, което да е накърнило правото на ищеца на справедлив процес и достъп до правосъдие, регламентирани в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, съответно не са налице предпоставките за ангажирането на отговорността на Окръжен съд- Сливен по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. По тези съображения ответникът настоява предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В о.с.з. ответникът не изпраща законен или процесуален представител. С молба вх. № 6172 от 18.10.2024 г. ответникът излага доводи за недопустимост на предявения от ищеца иск, като настоява производството по делото да бъде прекратено. Поддържа, че нарушенията, на които се позовава ищеца, следва пряко и непосредствено да нарушават норми на ПЕС, а такива твърдения в исковата молба не се съдържат. Позоваването от ищеца на ПЕС е общо и формално, което води до недопустимост на предявения иск. В случай, че тезата на ответника за недопустимост на предявения иск не бъде възприета от съда, се поддържа искане за отхвърлянето му като неоснователен. Представителят на ЯОП в съдебно заседание изразява становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на същия. Намира за недоказани заявените от ищеца вреди, а исковата претенция за завишена по размер. Поддържа, че валидността на съдебното определение, неговото авторство, форма, съдържание, производството, в което е било издадено, поводът, въз основа на който е било издадено, както и годността на събраните с неговата санкция доказателства, е била предмет на разглеждане от три съдебни инстанции, които са разгледали наказателното дело по същество. Счита, че законосъобразността на определението не е била поставена под съмнение и към настоящия момент същата не подлежи на преразглеждане и пререшаване, включително и в настоящото съдебно производство. Излага, че всички съществени доводи, наведени от ищеца са относими към формата, а не към съдържанието на съдебния акт и не могат да обосноват претендираната отговорност на държавата за причинени неимуществени вреди. По изложените съображения настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По делото е установено въз основа на представената от ответника разпечатка от САС „Съдебно деловодство“ и между страните не е налице спор, че ищецът М. Т. С. е имал качеството на подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, което към момента е приключило с влязла в сила на 26.02.2024 г. присъда. Със същата Т. е осъден за престъпления по чл. 278, ал.6 от НК и по чл. 277а, ал.7 от НК. Постановената присъда от Окръжен съд- гр. Сливен е била предмет на инстанционен контрол от въззивната инстанция- Апелативен съд- гр. Бургас, както и от касационната инстанция- ВКС на РБ. Безспорно е установено и това, че в хода на наказателното производство, водено против ищеца, приключило с влязла в сила присъда по посоченото НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, в неговата досъдебна фаза, е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. от съдия при Окръжен съд- Сливен, с което е разрешено да бъде извършено на 22.03.2016 г. в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. претърсване в жилищата, обитавани от М. Т. С. в гр. •, на ул. ••• и на ул. ••• и изземване на вещи и предмети, които могат да имат значение за ДП № 43 „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР- Сливен, вх. № 571/2016 г., пор. № 64/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура- Сливен. Видно е от обстоятелствената част на това определение, че същото е постановено във връзка с постъпило на 17.03.2016 г. в канцеларията на ОС- Сливен искане на прокурор при ОП- Сливен за разрешаване по реда на чл. 161, ал.1 от НПК за извършване на претърсване на две жилища, находящи се в гр. • и изземване на предмети и вещи, които могат да бъдат от значение да ДП. Като доказателство по делото от ищеца е представено Искане на ОП- Сливен до ОС- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК за разрешаване извършването на претърсване и изземване в жилищата на посочените адреси в гр. •. По делото е представено и Постановление за образуване на ДП срещу неизвестен извършител от 11.03.2016 г. на прокурор от ОП- Сливен. Видно от представените от ответника Вътрешни правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в ОС- Сливен, утвърдени от административния ръководител- председател на съда със Заповед № РД- 13- 14/26.01.2026 г., т.2 от същите, се установява, че на дежурен съдия при ОС- Сливен, съгласно предварително вписан и утвърден график за дежурство, се разпределят частни наказателни дела- по искания на органите на досъдебното производство за разрешение или одобрение на процесуални действия, разпити пред съдия, производства по мерки за неотклонение и по другите мерки за процесуална принуда в досъдебното производство, по молби за разкриване на банкова и търговска тайна то ЗКИ, обезпечителни мерки. Т.е., съгласно Вътрешните правила на ОС- Сливен за случайно разпределение на делата, исканията по чл.161, ал.1 от НПК се разпределят на дежурен съдия. Видно от приложените по делото графици за дежурствата на съдиите при ОС- Сливен, утвърдени по предвидения във вътрешните правила ред от адм. ръководител- председател на съдебния орган, за времето от 14.03.2016 г. до 21.03.2016 г. за дежурен съдия по наказателни дела е определена съдия Р.Д., която е постановила Определение № 112 от 17.03.2016 г. По делото е представена разпечатка от САС „Съдебно деловодство“ на протокол за избор на съдия- докладчик от 17.03.2016 г., от който е видно, че ЧНД №151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, с вх. № на иницииращия документ, въз основа на който е образувано делото 1813, е разпределено по дежурство на съдия Р.Д.. Горното се установява и от представената по делото разпечатка от САС „Съдебно деловодство“ по ЧНД № 151/2016 г. на ОС- Сливен. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Съгласно чл. 2в от ЗОДОВ, исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на АПК- за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС, и по реда на ГПК- в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, съобразно практиката на СЕС /решение от 19.11.91 по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.96 по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение от 30.09.03 г. по дело C- 224/01 Gerhard Kobler; решение от 11.07.15 по дело С-98/14 Berlington Hungary и др./, предпоставя кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 нарушаване на общностна норма, която предоставя право на частно- правен субект; 2 нарушението да е достатъчно съществено и явно такова ще е налице не само в случаите, когато не е приложена относима общностна норма, но и когато същата е тълкувана в противоречие с постановената практика на СЕС по нейното приложение и основополагащи принципи на общностното право, както и когато се претендира отговорност поради решение на национален съд от последна инстанция, който не е изпълнил задължението си по чл. 267, ал. 3 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване. При ангажиране отговорността на държавата за постановени в нарушение на правото на ЕС съдебни актове следва да се отчете, че съгласно практиката на СЕС /дело С- 224/01/ реализирането на тази отговорност следва да стане при зачитане силата на присъдено нещо на решението, за което се твърди, че е причинило вредите. Възможността за отговорност на държавата в тези хипотези няма за последица преразглеждане на спора, предмет на решението, в това число проверка неговата допустимост и правилност, нито анулиране на неговия стабилитет. Преценката е единствено дали е налице явно и съществено нарушение на общностното право в контекста на конкретните обстоятелства и фактори; 3.наличието на пряка причинно- следствена връзка между нарушението и причинената вреда. Посочените материалноправни предпоставки трябва да са налице кумулативно- липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата. В случая не се установяват нито една от посочените предпоставки. Исковата претенция се основава на твърдения за допуснати от Окръжен съд- Сливен процесуални нарушения при постановяване на Определение № 112 от 17.03.2016 г. по описа на този съд, което съставлява нарушение на нормите на чл. 6 §1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС- липсата на задължителни, изискуеми от закона реквизити в акта- наименование на съда, издал акта, номера на делото по описа на съда, по което е издаден акта, противоречия между искането на ОП- Сливен и съдебния акта. Съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. Съгласно чл.13 от Конвенцията, всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес е заложено и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, като е предвидена възможността всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, твърди да са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия. Правата защитавани в Хартата и ЕКПЧОС са идентични като съобразно чл. 53 от Хартата никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави- членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че тълкуването на правата по ЕКПЧОС дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по отношение на правата предвидени в ХОПЕС. Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани предимно на национално равнище. В конкретната хипотеза, от доказателствата по делото не се установяват твърдените нарушения на правни норми от правото на ЕС или нарушени принципи, които да са достатъчно съществени. Представените по делото доказателства не обосновават извод за допуснато от ответника очевидно и достатъчно съществено нарушение на общностното право- чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС, чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, като не са налице действия и бездействия от негова страна, които да са в причинна връзка с твърдените неимуществени вреди. В разпоредбите на НПК е регламентиран процесуалния ред за извършване на претърсване и изземване като способ на доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НПК, в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора. От доказателствата по делото се установява, че до Окръжен съд- Сливен на 17.03.2016 г. е отправено искане да бъде разрешено извършването на претърсване и изземване на посочените адреси. Искането е образувано в ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, разпределено е на дежурен към датата на постъпване на искането в съда съдия, съгласно действащите към момента Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в ОС- Сливен и утвърдени графици за дежурствата на съдиите. Искането е разгледано в деня на постъпването му от съдия Р.Д., която е постановила Определение № 112 от 17.03.2016 г. В НПК не е предвиден съдебен контрол на актовете на съда, с които се разрешава извършване на претърсване и изземване в досъдебното производство, поради което е и окончателно. Върху законосъобразността на извършеното претърсване и изземване се осъществява косвен контрол от съда, разглеждащ наказателното производство в съдебната му фаза, който следва да извърши преценка относно това допуснати ли са съществени процесуални нарушения при събирането на доказателства и ако такива са допуснати, да не ги цени, изключвайки ги от доказателствената съвкупност. Съгласно чл. 34 НПК всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава. Преценката за валидност на съдебния акт, издаден в нарушение на чл. 34 от НПК, при непосочване на номера на делото, по което той е постановен, съобразно наведените от ищеца твърдения, следва да бъде извършена от наказателния съд, вкл. и по реда на инстанционния контрол, разгледал наказателното производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда спрямо подсъдимия. Това разрешение е относимо и относно твърдението на ищеца, че Постановлението на ОП- Сливен от 11.03.2016 г. за образуване на ДП не отразява законния повод и данните, които се явяват достатъчни за образуване на ДП, както и относно доводите на ищеца, че в искането на ОП- Сливен, въз основа на което е постановено Определение № 112/17.03.2016 г. са налице сериозни различия във фактологията относно броя на докладните записки. ЯОС, запознавайки се решението от 26.02.2204 г. по н.д. № 319/2022 г. на ВКС, както и с решението по ВНОХД № 273 по описа за 2020 г. на БАС, които са публични, както и самият ищец твърди и счита, че не е необходимо да бъдат приобщавани като доказателства по настоящото дело, констатира, че при извършената въззивна и касационна проверка на постановената присъда против подсъдимия, БАС и ВКС по повод оплакванията на ищеца /подсъдим в наказателното производство/ са извършили косвен контрол за законосъобразността и валидността на Определение № 112 от 17.03.2016 г. В тази връзка БАС е приел, че непосочването на номера на делото, по което е постановено определението „не води до последиците, които се претендират– порочност на издаденото разрешение за извършване на действия по претърсване и изземване, предпоставящо незаконосъобразност на проведените въз основа на него следствени действия. Касае се за недостатък на съдебното определение, който е от техническо естество и поради това няма основание да се приеме, че същият води до неговата незаконосъобразност.“ В този смисъл е и приетото от ВКС по повод оплакванията на страна в касационната жалба, като е посочено, че „непосочването на номера на частното дело по описа на ОС– Сливен, по което е било постановено определението, с което е разрешено извършване на следствените действия - претърсване и изземване, не е процесуално нарушение с характер на съществено. Същото не води до порочност по отношение на тяхното извършване, нито до нарушаване неприкосновеността на собствеността на посочените в определението два имота, които са били обитавани от подсъдимите. В съдебния акт ясно е посочено по отношение на кои имоти е разрешено извършването на претърсване и изземване, по кое досъдебно производство, както и са изложени мотиви относно основанието и целта за даденото разрешение“. В настоящия случай на ищеца като страна в производството НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, са били предоставени всички установени процесуални гаранции за справедливо и публично гледане на наказателното дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Настоящият състав на съда приема, че по същество при разглеждане на делото и с осъществената правораздавателна дейност не са били нарушени нормите на чл. 6 §1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, уреждащи съответните правата на ищеца, с нарушенията на които той обосновава исковата си претенция. Правото на справедлив съдебен процес включва и правото на справедливо и публично гледане на дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Това право на ищеца в качеството му на подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен не е било нарушено, по начина, по който се твърди в исковата молба- чрез постановяване на невалиден и незаконосъобразен акт, с който е разрешено претърсването и изземването на вещи от жилище на ищеца М. С., послужил като основание за постановяване на осъдителна присъда по отношение на ищеца. Последният е взел участие в наказателното производство, като е имал възможност да се защитава. Надлежно е упражнил и предвиденото в националното законодателство право на жалби против постановената от ОС- Сливен присъда до въззивната и касационната инстанция, във връзка с които са образувани ВНОХД № 272/2020 г. по описа на Апелативен съд- Бургас и н.д. № 319/20200 г. по описа на ВКС. Делото е публично разгледано от независим и безпристрастен съд. В производството по настоящото дело с предмет иск по чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, събраните в наказателния процес доказателства не могат да бъдат обект на анализ и преценка, а с решението си гражданския съд не може да извърши ревизия на влязлата в сила присъда, постановена от наказателния съд. По изложените съображения съдът приема, че при осъществената от ответника правораздавателна дейност по ЧНД № 151/2016 г. по описа на ОС- Сливен, по което е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. не е било допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, предвид което и предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са претърпени от такова нарушение, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд