Решение № 3741 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 531/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Г. против Решение № 57/28.01.2025г., постановено по НАХД № 4897/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 64/21.10.2024 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - [населено място], с което за нарушение на чл.166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗООС, на Г. Д. Г., [ЕГН], е наложена глоба [рег. номер]. И Г. Д. Г., [ЕГН], е осъден да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите - [населено място] разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Според него съдът неправилно е приложил материалния закон. Твърди, че имота, който стопанисва се намира в къмпинг „Смокиня“, представлява земеделска земя и не попада в защитена зона. Счита, че няма задължение да премахва 14бр. бунгала и 1 бр. бунгало санитарен възел, тъй като компетентен орган е признал, че те не подлежат на премахване и забрана за ползване. Заявява, че както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва в пълен обем посочване на фактическите основания за издаването им, не са посочени и индивидуализирани караваните, които подлежат на премахване. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът директор на РИОСВ Бургас не се явява и не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка: „На 28.08.2024 г., в границите на защитена територия – природна забележителност "Пясъчни дюни м.Каваците" [имот номер], жалбоподателят като наемател не е изпълнил предписание, дадено с КП № 025347/ПД-20-22/21.06.2024 г. на РИОСВ, да премахне от границите на природната забележителност разположени автомобили и навеси към каравани. При това положение св.Г. счел, че жалбоподателят не бил изпълнил даденото му предписание и за извършеното нарушение съставил АУАН по чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС. При тази фактическа обстановка на 21.10.2024 г. АНО издал обжалваното НП.“. Въз основа на изложените факти, първоинстанционният съд е преценил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен правилно. Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Според разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи. А..2 на текста сочи, че в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. По делото е доказано, че на 21.06.2024г. служители на РИОСВ Бургас извършили извънредна проверка на природна забележителност "Пясъчни дюни м.Каваците" [имот номер], при която установили, че имота се стопанисва от Г. Д. Г.- наемател. Констатирали, че в имота са разположени дървени бунгала върху бетонови стъпки и санитарно помещение върху бетонова основа. Установили и 6 броя каравани, с изградени дървени навеси и паркирани около тях автомобили. За резултатите от проверката съставили констативен протокол № 025347/ПД-20-22/21.06.2024г. С този протокол дали на Г. следните предписания: да се премахнат всички разположени в обекта каравани и да се преустанови отдаването на места за каравани със срок за изпълнение 14 дни; да се премахнат всички паркирани автомобили в имота и да не се разполагат такива със срок за изпълнение 14 дни; да се премахнат навесите към караваните със срок за изпълнение 30 дни. Констативния протокол бил връчен на Г. на 21.06.2024г. Дадените предписания не са били обжалвани и са влезли в сила. При последваща проверка, извършена на 28.08.2024г. (на която дата е съставен и АУАН) е установено, че дадените предписания не са изпълнени, което според актосъставителя представлява нарушение по чл.166, т.3 във връзка с чл.155, ал.2 от ЗООС. Възраженията на касатора, че имота не представлява защитена зона са относими към преценката за законосъобразност на дадените предписания и същите не следва да се обсъждат в настоящото производство. Ирелевантен за спора е и факта, че 14бр. бунгала и 1 бр. бунгало санитарен възел не подлежат на премахване и забрана за ползване, тъй като предписанията не се отнасят до тези обекти. При това положение правилно адвинистративно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.166, т.3 от ЗООС, според която с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица- доказано е влязло в сила предписание на контролен орган и неизпълнение на това предписание. Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснати при издаване на АУАН и наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните правила. И в двата акта е посочен констативния протокол, с който са дадени предписания, посочени са и конкретните такива, констатиран е и факта на неизпълнение. Тези факти са достатъчни както да бъде реализирано правото на защита, така и да бъде извършена преценка за съставомерността на деянието. Обектите, премахването на които е разпоредено, с дадените предписания, са индивидуализирани в достатъчна степен по вид- каравани, навеси към тях и автомобили, като е предписано премахването на всички такива обекти, намиращи се в имота. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,