Решение № 411 от 16.11.2011 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 1067/2011 г.

Производството е на основание чл. 45 и сл. и чл.86 от ЗЗД. Постъпила е Искова молба вх.№ 7159/01.06.2011г. от Д.Н.Д. с ЕГН •••••••••• ••• Загора чрез адв. С.М. •••, против ответника И.Д.М., ЕГН ••••••••••, с която моли съда да постанови решение, с което същият да му заплати за нанесени имуществени вреди сумата от 99 600 лева, ведно със законната лихва от началото на периода на извършеното престъпление, квалифицирано по чл. 210, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и установен с присъда до окончателното й изплащане и направените разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение. В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. М. ••• 2006 г. - м.октомври 2007 г. доверителят му е пострадал от престъпление, квалифицирано по чл.211, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, подробно описано в обвинителния акт по преписка № 3547/2008 год. на РП- Стара Загора, който обвинителен акт е бил внесен по НОХД № •••••• год. по описа на РС- Стара Загора. Престъплението е било извършено от И.Д.М. роден на ••• ••• Загора, «експерт безопасност и здраве при работа» в АД «Е. », осъждан, с постоянен адрес в гр. Ст.Загора, кв. «Ж.» ул. «З.», №35 вх.Б ап.ЗО, ЕГН ••••••••••. Вследствие на това на доверителят му Д.Н.Д. е нанесена имотна вреда в размер общо на 99 600.00 лева, като измамата била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай при следната фактическа обстановка: Също така пълномощникът твърди, че е о бразувано НОХД под №•••••• год. по описа на Старозагорски РС по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, ал.1, пр.2 от НК. С присъда № 263 от 13.12.2010 год. по ВНОХД № ••••••. по описа на РС-Стара Загора подсъдимият И.Д.М. е признат за виновен. С решение № 44/19.04.2011 г., постановено по ВНОХД № •••••• г. на ОС Стара Загора подсъдимият И.Д.М., присъда № 263/13.12. 2010 г по НОХД № •••••• г. на Ст.РС е потвърдена в частта относно вината, като е изменена единствено по отношение на правната квалификация на деянието и размера на наказанието. В законния 1-месечен срок по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./, не е депозиран писмен отговор от ответника И.Д.М.. Ответникът И.Д.М. редовно призован по делото се явява лично в съдебно заседание на 18.10.2011 г., заедно с пълномощника си адв. Тодоров, който се противопоставя на предявения иск, като заявява, че доверителят му не дължи сумата от 99 600 лева. Ответникът М. заявява, че поддържа казаното от адвоката му. След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното: ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно е по делото се установява от представен ите и приет и като доказателств а по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Безспорно установено между страните по делото е, че ищецът Д.Д. ••• 2006 г. - м.октомври 2007 г. е пострадал от престъпление, квалифицирано по чл.211, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, подробно описано в обвинителния акт по преписка № 3547/2008 год. на РП- Стара Загора, който обвинителен акт е бил внесен по НОХД № •••••• год. по описа на РС- Стара Загора. Престъплението е било извършено от ответника И.Д.М. роден на ••• ••• Загора, «експерт безопасност и здраве при работа» в АД «Е.», осъждан, с постоянен адрес в гр. Ст.Загора, кв. «Ж.» ул. «З.», №35 вх.Б ап.30, ЕГН ••••••••••. Вследствие на това на доверителят му Д.Н.Д. е нанесена имотна вреда в размер общо на 99 600.00 лева, като измамата била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай при следната фактическа обстановка: Съдът намира, че през м. януари 2006 г. ответникът И.Д.М. е въвел Д.Н.Д. в заблуждение, че е адвокат по професия и, че като негов представител ще води преговори и ще сключва сделки за закупуване на недвижим имот - бивш свинарник, оборудван колбасарски цех и комплекс от съоръжения, бензиностанция, три декара оранжерии, водно огледало и двуетажна административна постройка, находящ се в гр. Варна и на недвижими имоти, находящи се във Бургаска област и в гр. София, като компенсации за не сключените сделки с предлагания имот в гр. Варна, и поддържал това заблуждение у Д. ••• 2007г. В удостоверение, че е получил сумите на 12.01.2007г. М. е издал в полза на Д. Запис на заповед, по който не е имал намерение да се задължи за сумата от 90000 лв. На 02.09.2007 г. е издал в полза на Д. Запис на заповед, по който не е имал намерение да се задължи за сумата от 3600 лв., а на 24.10.2007 год. е издал в полза на Д. Запис на заповед, по който не е имал намерение да се задължи за сумата от 6000 лв. Образувано е било НОХД №•••••• год. по описа на Старозагорски РС по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, ал.1, пр.2 от НК. С присъда № 263 от 13.12.2010 год. по ВОХД № ••••••. по описа на РС-Стара Загора подсъдимият И.Д.М. е признат за виновен. С Решение № 44/19.04.2011 г. по ВНОХД № •••••• г. на ОС Стара Загора по отношение на подсъдимият И.Д.М., присъда № 263/13.12. 2010 г по НОХД № •••••• г. на Ст.РС е потвърдена в частта относно вината, като е изменена единствено по отношение на правната квалификация на деянието и размера на наказанието. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 в лезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието. В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, пор. № 74, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г. С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът Д. е претендирал заплащане само на имуществените вреди ведно със законната лихва от началото на периода на извършеното престъпление до окончателното й изплащане и направените разноски по делото, включително адвокатското възнаграждение. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът така както е предявен съобразно неговия петитум се явява основателен и доказан. Ето защо въз основа на всички горепосочени мотиви съдът счита, че претендираното обезщетение следва да бъде определено на претендираната сума от 99 600 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от началото на периода на извършеното престъпление, квалифицирано по чл.210 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК – 30.01.2006 год. до окончателното изплащане на дължимите суми. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска, но тъй като съдът намира, че не са налице данни за направени от ищеца разноски по делото, то такива не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск в размер на 3984.00 лева. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора