Решение № 328 от 12.3.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 220/2025 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от Вълчанови ООД, ЕИК 203371849, представлявано от В.Д.В. и И.Г.В. против наказателно постановление № 806247-F720901/08.01.2025 г., издадено от К.Х.Х. – директор на Дирекция Обслужване в Териториална дирекция/ТД/ Варна на Национална агенция за приходите/НАП/, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 261 ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Жалбоподателят в жалбата посочва единствено, че е относно наказателно постановление № 806247-F720901/08.01.2025 г., че води дело за измама и дори не е посочил, че желае да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от главен юрисконсулт Х.А. редовно упълномощена, която моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и да присъди юрисконсултско възнаграждение на ТД Варна на НАП. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: При извършена служебна проверка в ТД Варна на НАП на 28.07.2023 г. е установено, че Вълчанови ООД ЕИК 203371849 като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си по чл.92 ал.1 от ЗКПО да подаде годишна данъчна декларация за 2022 година в ТД на НАП по данъчна регистрация на дружество – ТД Варна на НАП в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО до 30.06.2023 г. Била изпратена покана изх.№ 148-436/28.07.2023 г. от Е. К. К., старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.12 от административно-наказателната преписка/АНД/ до Вълчанови ООД на адреса в гр.Варна, ул.Плевен № 62, в 7-дневен срок от получаването на поканата представител на дружеството да се яви в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН. Поканата е изпратена е по пощата с обратна разписка и е получена на 03.08.2023 г. от И.В., служител, видно от известието за доставяне/приложено заверено копие л.11 от АНП/. На 11.08.2023 г. Е. К. К., старши инспектор по приходите в ТД Варна на НАП, съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F720901/11.08.2023 г./приложен оригинал л.19 от АНП/ против Вълчанови ООД, ЕИК 203371849, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Плевен № 62, представлявано от В.Д.В. и И.Г.В., затова че дружеството като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2022 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД Варна на НАП, в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО, който е до 30.06.2023 г. Нарушението е извършено на 01.07.2023 г. В АУАН е отбелязано, че през 2022 г. дружеството е осъществявало търговска дейност, оборотите от която са отчетени от фискално устройство и същите са в размер на 747.19 лева. Годишната данъчна декларация за 2022 година не е подадена и към датата на съставяне на АУАН. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Актосъставителката е квалифицирана нарушението по чл.92 ал.1 вр.чл.92 ал.2 от ЗКПО. Като иззети вещи и документи са посочени: извлечения от информационната система на ТД на НАП Варна, Сиела, покани, обратни разписки. Според приложеното извлечение/л.7 от АНП/от информационната система на ТД Варна на НАП за обороти на фискално устройство на Вълчанови ООД от дата 01.01.2022 г. до дата 31.12.2022 г. за обект мини маркет Маги е отчетен сумарен оборот през периода 747.19 лева. С покана изх.№ 148-436/21.08.2023 г. от Е. К. К., старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.14 от АНП/ до Вълчанови ООД на адреса в гр.Варна, ул.Плевен № 62 в 7-дневен срок от получаването на поканата е поканен представител на дружеството да се яви в ТД на НАП-Варна за връчване на АУАН. Поканата е изпратена по пощата с обратна разписка и е получена на 04.09.2023 г. от В.Д.В., управител, видно от известието за доставяне/приложен оригинал л.13 от АНП/. От протокол изх.№ 119950 от 29.09.2023 г., съставен от Е. К. К., старши инспектор по приходите, и В.И.Т., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.17 от АНП/ е видно, че са посетили адреса в гр.Варна, ул.Плевен № 62 с цел връчване на АУАН № F720901/11.08.2023 г. на Вълчанови ООД, дружеството не е открито на адреса или друго упълномощено от него лице за връчване на АУАН. От протокол изх.№ 120494 от 10.10.2023 г., съставен от Е. К. К., старши инспектор по приходите, и В.И.Т., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.18 от АНП/ е видно, че са посетили адреса в гр.Варна, ул.Плевен № 62 с цел връчване на АУАН № F720901/11.08.2023 г. на Вълчанови ООД, дружеството не е открито на адреса или друго упълномощено от него лице за връчване на АУАН. В протокол изх.№ 69137 от 10.10.2023 г., съставен от Е. К. К., старши инспектор по приходите, и В.И.Т., инспектор по приходите в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.15 от АНП/, е отразено, че АУАН № F720901/11.08.2023 г. е съставен в отсъствието на нарушителя, задълженото лице Вълчанови ООД е издирвано на адреса за кореспонденция гр.Варна, ул.Плевен № 62, като с протокол № 119950 от 29.09.2023 г. и протокол изх.№ 120494 от 10.10.2023 г. е установено, че на посочения адрес не е открит представляващ търговеца, нито упълномощено от него лице за връчване на АУАН, поради което на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН производството по АУАН № F720901/11.08.2023 г. се спира. На първата страница на АУАН вдясно долу е поставен щемпел с надпис „Спрян на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН на дата“ и ръкописно написана дата 10.10.2024 г. АУАН е предявен на управителя на Вълчанови ООД В.Д.В. на 09.12.2024 г., който се запознал със съдържанието му, не направил обяснения и възражения, подписал го и получил копие от него. Писмени възражения от страна на въззивника не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № 806247-F720901/08.01.2025 г., издадено от К.Х.Х. – директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Варна/приложен оригинал л.25 от АНП/. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, квалифицирал е нарушението като повторно по чл.92 ал.1 от ЗКПО и на основание чл.261 ал.2 от ЗКПО е наложил на дружеството административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. Като основание за констатацията за повторно нарушение е посочено наказателно постановление № 675499- F676040/11.11.2022 г., влязло в сила на 04.01.2023 г. От разпечатка от Търговски регистър за актуалното състояние на Вълчанови ООД/л.10 от АНП и л.5 от АНД/ е видно, че е със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, ул.Плевен № 62 и че управители и собственици са В.Д.В. и И.Г.В. с начин на представляване заедно и поотделно. В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Е. К. К.. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – разпит на актосъставителката Е. К. К., писмени доказателства по административно-наказателната преписка и събрани в съдебно заседание, подробно изброени го-горе и приобщени към делото на основание чл.283 от НПК, които са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. По доказателствата: Съдът кредитира показанията К., че на 28.07.2023 г. извършила проверка в информационния масив на НАП и установила, че фирма Вълчанови ЕООД не е подала данъчна декларация за 2022 г., като срока за декларацията е бил 30.06.2023 г. Установила е оборот на фискалното устройство на това дружество, т.е. фирмата е извършвала търговска дейност. Съставила акт за административно нарушение в отсъствието на нарушителя. Търсили го по установения ред. Първо се изпращала покана за връчване, лицето не се е явило, след това ходили два пъти на адреса на седалището на фирмата и не открили нарушителя. АУАН е предявен по-късно на нарушителя, посетил е ТД Варна на НАП и на гише му е бил връчен АУАН. Когато нарушителят не се намери на адрес след две посещения производството по акта се спирало, за да не тече срока. Тя е поставила щемпел на акта и на тази дата го спряла. Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства като обективни, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл. 84 от ЗАНН. Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: По допустимостта на въззивната жалба: Наказателното постановление е връчено на В.Д.В. на 15.01.2025 г., видно от разписката върху него, жалбата е входирана на 15.01.2025 г. От цитираната по-горе разпечатка от Търговски регистър е видно, че Вълчанови ООД е с управители и собственици В.Д.В. и И.Г.В. с начин на представляване заедно и поотделно. Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима. По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган: Съгласно чл.278 ал.1 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите. Със заповед № ЗЦУ- 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/приложено копие л.1-6 от АНП/, в точка 2.1. от заповедта са определени органите по приходите да съставят актове за установяване на административни нарушения за нарушения, които са регламентирани в ЗКПО. Акт за установяване на административно нарушение № F720901/11.08.2023 г. е съставен от компетентен орган - Е. К. К., старши инспектор по приходите в ТД Варна на НАП. Наказателното постановление № 806247-F720901/08.01.2025 г. е издадено от компетентен орган - от К.Х.Х. – директор на Дирекция Обслужване в ТД на НАП Варна. Съгласно чл.278 ал.1 от ЗКПО наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/приложено копие л.1-6 от АНП/, в т.1.2. са упълномощени директорите на дирекции Обслужване в ТД на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание чл.261 и чл.262 от ЗКПО. С писмо изх.№ 40-03-232/10.02.2025 г. на директора на дирекция Обслужване при ТД Варна на НАП/л.14 от АНД/ е изпратено заверено копие от заповед № З-2148/19.12.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която К.Х. е преназначена на длъжността директор на Дирекция Обслужване в ТД Варна на НАП за срок не по-дълъг от 4 години. По процесуалния закон: Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми. Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел по съставянето на акта, в отсъствие на представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен в последствие по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на чл. 42 и респективно чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанието, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същият е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. По материалния закон: Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин. На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.92 ал.1 вр.ал.2 от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл.2 ал.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, каквото е и Вълчанови ООД ЕИК 203371849. В случая от писмените доказателствени средства се установява, че дружеството-жалбоподател като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО за 2022 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр.Варна, в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО, който е до 30.06.2023 г. С писмо изх.№ 40-03-232/10.02.2025 г. на директора на дирекция Обслужване при ТД Варна на НАП/л.14 от АНП/ уведомява съда, че и към 04.02.2025 г. дружеството няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022 година. Горното се потвърждава от гласните доказателствени средства – разпита в съдебно заседание на актосъставителката Е. К. К., писмените доказателства, а и по същество фактите в наказателното постановление не се оспорват от жалбоподателя. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено повторно по смисъла на §1 т.35 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Не е ясно защо в случая е посочена легалната дефиниция за повторно нарушение в друг закон, след като и в ЗКПО има такава разпоредба - т.44 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Но в случая това няма значение, защото и на двете места определение е абсолютно еднакво - "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. За също по вид нарушение е било издадено наказателно постановление № 675499-F676040/11.11.2022 г./приложено заверено копие л.21 от АНП/ на директора на Дирекция Обслужване в ТД Варна на НАП, с ръкописно отбелязване, че е влязло в законна сила на 04.01.2023 г. за нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО, с което на Вълчанови ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. С писмо изх.№ 40-03-232/10.02.2025 г. на директора на дирекция Обслужване при ТД Варна на НАП/л.14 от АНД/ е изпратено заверено копие от известие за доставяне, от което е видно, че В.Д.В. на 19.12.2022 г. лично е получил копие от това наказателно постановление. С оглед на изложеното правилно нарушението е било квалифицирано от наказващия орган като повторно такова. Правилно е било определена и санкционната норма – чл.261 ал.1 вр.ал.2 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон при повторност на нарушението. Въпреки че в случая се касае за повторно нарушение, което е отбелязана в наказателното постановление и са посочени доказателства за това, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, което е минималния размер на санкцията за обикновено нарушение, а не такава от 1000 до 6000 лева, каквато е предвидена за повторно нарушение. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Конкретната декларация не е била подадена от въззивника. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е дружеството да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗКПО. Поради изложеното, съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно, а атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. По въззивната жалба: Както бе посочено по-горе във въззивната жалба няма изложени никакви аргументи срещу наказателното постановление, излагат се твърдения за извършена измама и дори няма отправено никакво искане към съда. Процесуален представител на въззивника не се яви и в съдебно заседание. По разноските: От въззивника няма направено искане за присъждане на разноски. В съдебното заседание е направено искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати на административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че справедливо юрисконсултско възнаграждение в случая е минималното такова в размер на 80 лв., тъй като процесуален представител на въззиваемата страна взе участие в едно съдебното заседание с разпит на един свидетел и не бяха представени доказателства за допълнителна ангажираност във връзка с делото, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът