Решение № 9390 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 420/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от “ Сънсет Ризорт Мениджмънт“ЕООД, ЕИК 147026266, седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ №219, чрез процесуален представител адв. И. М., против ревизионен акт № Р-02000222000296-091-001/30.11.2022година, издаден от началник сектор „Ревизии“ М. Х. Б. – възложил ревизията и главен инспектор по приходите В. В. А.– ръководител на ревизията при ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с решение № 15/20.02.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени следните задължения: корпоративен данък за период: 01.01.2015г.-031.12.2015г. в размер на 14 398.28лв. главница и лихва в размер на 9 736.01лв.; 01.01.2016г.-031.12.2016г. в размер на 8 915.49лв. главница и лихва в размер на 5 124.34лв.; 01.01.2017г.-031.12.2017г. в размер на 2 649.26лв. главница и лихва в размер на 1 254.08лв. и 01.01.2018г.-031.12.2018г. в размер на 3 603.35лв. главница и лихва в размер на 1 340.35лв. данък добавена стойност за периоди: от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г. главница 1 012.95 лв. и лихва 792, 88 лв.; от 01.03.2015 г. до 31.03.2015г главница 506.47 лв. и лихва 392.07 лв.; от 01.04.2015 г. до 30.04.2015г. главница 506.48 лв.; от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. главница 602.69 лв. и лихва 839.82 лв.; от 01.07.2015 г. до 31, 07.2015 г. главница 517.28 лв. и лихва 382.88 лв.; от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. главница 1 071.77 лв. и лихва 784.06 лв.; от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. главница 506.47 лв. и лихва 366.28 лв.; от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.главница 506.47 лв.; от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. главница 619.01 лв. и лихва 794.85 лв.; от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. главница 657.15 лв. и лихва 458.43 лв.; от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. главница 1 406.63 лв.и лихва 969.15 лв.; от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г.главница 1 012.95 лв. и лихва 681.29 лв.; от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. главница 593.64 лв. и лихва 394.32 лв.; от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. главница 506.47 лв. и лихва 332.05 лв.; от 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. главница 1 012.95 лв. и лихва 640.74 лв.; от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. главница 506, 47 лв. и лихва 319.11 лв.; от 01, 09.2016 г. до 30.09.2016 г. главница 506.47 лв. и лихва 314.88 лв.; от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. главница 506.47 лв.; от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. главница 506.47 лв. и лихва 612.60 лв.; от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. главница 1 088.00 лв. и лихва 232.03 лв.; от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. главница 506.47 лв.; от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. главница 522.57 лв. и лихва 596.61 лв.; от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. главница 890.48 лв. и лихва 508.60 лв.; от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. главница 929.15 лв. и лихва 514, 95 лв.; от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. главница 506.47 лв. и лихва 275.06 лв.; от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. главница 1 209.95 лв. и лихва 69.82 лв.; от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. главница 506.47 лв. и лихва 267.75лв.; от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. главница 506.47 лв. и лихва 263.53 лв.; от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. главница 506.48 лв. и лихва 254.95 лв.; от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 506.47 лв.; от 01.01.2018 г, до 31.01.2018 г. главница 1 157.42 лв. и лихва 808.44 лв.; от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г. главница 506.47 лв. и лихва 242.14 лв.; от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. главница 506.47 лв.; от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. главница 1 012.95 лв. и лихва 701.10 лв.; от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. главница 506.47 лв. и лихва 229.34 лв.; от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.главница 1 639.42 лв.; от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. главница 560.47 лв. и лихва 939.92 лв.; от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. главница 506.47 лв. и лихва 212.17 лв.; от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.главница 506.47 лв.; от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. главница 506.47 лв. и лихва 407.18 лв.; от 01.01.2019 г, до 31.01.2019 г.главница 506.43 лв.и лихва 194.85 лв.

Жалбоподателят иска ревизионния акт да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. Счита, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Според него органа по приходите не е събрал и анализирал всички относими доказателства за установяване на задълженията. Ревизионният акт е лишен от мотиви, какъвто е един от задължителните му реквизити, а единствено препраща към ревизионния доклад. Твърди, че незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за периода 2015-2018г. във връзка с непризнати за данъчни цели разходи по прехвърляне на вземания, пътуване и престой. Заявява, че извършената в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза не съответства на изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г. относно реда и начина за прилагане на методи за определяне на пазарните цени. Неоснователно не са признати разходи, отчетени за престой и пътуване предвид дейността на дружеството и необходимостта от набиране на клиенти, осъществяване на контакти с различни туроператор и проучване на нови възможности в и извън рамките на територията на Република България. Неправилно не са приети като разходи такива, извършени с процесното МПС, тъй като не е доказано, че същото е използвано за лични цели. Незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по 16 бр. фактури, защото фактурите са отразени в дневниците за покупко- продажби на дружеството и справките- декларации, доставчиците са данъчнозадължени лица по ЗДДС за периодите през които са изпълнили доставките и са издали фактури за това, дружеството е използвало получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. По делото са подадени няколко молби от пълномощника му, с които същият заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна. Иска обжалвания ревизионен акт да бъде потвърден. Счита, че подходът на ревизиращите органи при определяне на задълженията с него е правилен и законосъобразен, особено в спорната част с изготвената експертна оценка на вземания, за която в ревизията е назначена и изготвена експертиза. Моли съдът да възприеме това заключение, тъй като експертът по него е използвал един напълно обоснован с доказателствата в преписката подход, определяйки стойностите на използваните от него коефициенти на оценка. Същото не може да се каже за вещото лице в съдебна фаза, което така и не обоснова отговора защо е използвало друг коефициент на риска от непогасяване на вземане поради неплатежоспособност на заемателя от коефициента, който е използван в ревизията. Предвид тази необоснованост на заключението моли съдът да възприеме подхода на ревизиращите органи и да потвърди акта в размера, в който са определени задълженията с него.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването- адресат на акта.

ІІ. ФАКТИТЕ:

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222000296-020-001 / 20.01.2022г., впоследствие изменена със Заповед № Р-02000222000296-020-002 / 03.05.2022г. Изменението на първоначалната заповед касае срока за извършване на ревизията. Предметът на ревизията е определен като установяване на задължения по вид и периоди както следва: корпоративен данък за периода 01.01.2015г.-31.12.2018г.; данък върху добавената стойност за периоди 01.01.2019г.-31.01.2019г.; 01.02.215г.-31.05.2015г.; 01.07.2015г.-31.01.2016г.; 01.05.2017г.- 31.05.2018г.; 01.03.2016г.- 31.03.2017г. и 01.07.2018г.- 30.11.2018г.

Ревизионното производство е било спряно със Заповед № Р-02000222000296-023-001 / 18.07.2022г. и възобновено със Заповед № Р-02000222000296-143-001 / 10.10.2022г.

В хода на ревизионното производство е установено, че от „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД са отчетени разходи при отписване на вземания във връзка с 5 бр. сключени договори за цесия, засягащи отчетни периоди 2015г. и 2016г., както следва:

1. Договор за цесия от 05.01.2015г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /цедент/ и „ДОБА-1” АД ( ново наименование „ Сънсет ризорт холдинг“АД) /цесионер/, с който се прехвърля вземане на стойност 109 700, 00 лв. на цена 20 000, 00 лв. възникнало по Договор за заем от 12.02.2013г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /заемодател/ и „Тремекс Бетон” ЕООД /заемател/. С оглед посочения договор дружеството жалбоподател е отчело като разход сума в размер на 89 700лв., признат за данъчни цели по чл.25 от ЗКПО.

2. Договор за цесия от 28.04.2015г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /цедент/ и „ДОБА-1” АД /цесионер/, с който се прехвърля вземане на стойност 238 875, 00 лв. на цена 60 000, 00 лв., което е възникнало по Договор за заем от 22.08.2012г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /заемодател/ и „Сънсет Топ” ЕООД /заемател/. По този договор дружеството е отчело като разход сума в размер на 178 875.00лв.

3. Договор за цесия от 15.10.2015г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /цедент/ и „ДОБА-1” АД /цесионер/, с който се прехвърля вземане на стойност 445 000, 00 лв. на цена 100 000, 00 лв., което е възникнало по Договор за заем от 07.11.2013г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /заемодател/ и „Сънсет Аквапарк” ЕООД /заемател/. По този договор дружеството е отчело като разход сума в размер на 698 000лв.

4. Договор за цесия от 30.11.2015г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /цедент/ и „ДОБА-1” АД /цесионер/, с който се прехвърля вземане на стойност 848 000, 00 лв. на цена 150 000, 00 лв., което е възникнало по Договор за заем от 27.10.2015г„ сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /заемодател/ и „Сънсет Къмършъл” ЕООД /заемател/. По този договор дружеството е отчело като разход сума в размер на 345 000лв.

5. Договор за цесия от 19.12.2016г„ сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /цедент/ и „Сънсет Ризорт Къмършъл” АД /цесионер/, с който се прехвърля вземане на стойност 1 143 981, 13 лв. на цена 150 000, 00 лв., което е възникнало по Договор за заем от 26.01.2015г., сключен между „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД /заемодател/ и „Сънсет Травъл Мениджмънт” ЕООД /заемател/. По този договор дружеството е отчело като разход сума в размер на 993 981.13лв.

Ревизиращият орган е извършил насрещни проверки на всички заематели по посочените договори с цел да установи финасовото и имущественото им състояние Въз основа на представените документи и писмени обяснения, ревизиращите са установяват следното:

Заемните суми по гореописаните договори за заем са предоставени от „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД на заемателите по банков път, при което в счетоводството на ревизираното дружество са отразени вземания по дебита на счетоводна сметка 498 „Други дебитори” по партидата на съответния заемател, а в счетоводството на съответния заемател са отразени задължения по кредита На счетоводна сметка 152 „Получени краткосрочни заеми“ или по счетоводна сметка 499 „Други кредитори“.

След сключването на договорите за цесия, съответните вземания са отчетени по кредита на сметка 498 /по партидата на заемателя/, като с цената на цесията е дебитирана счетоводна сметка 498 /по партидата на съответния цесионер/ и счетоводна сметка 609 „Други разходи“ с разликата между стойността на вземането и цената, на която е прехвърлено то с договора за цесия.

Отчетените разходи по сметка 609 са, както следва: в размер на 1 311 575, 00 лв. през 2015г. и в размер на 993 981, 13 лв. през 2016г. Същите са намалили счетоводния финансов резултат на „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД за съответния отчетен период, като дружеството счита, че тези разходи са признати за данъчни цели на основание чл.25 от ЗКПО.

Според представените уведомления по чл.99 от ЗЗД, „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД е уведомило заемателите за промяна на техния кредитор. Ревизиращите са установили, че заемите действително са предоставени, което е удостоверено с представени банкови извлечения/платежни нареждания за извършени преводи.

С Акт за възлагане на експертиза № Р-02000222000296-01-001/07.07.2022г. на Л. И. В., притежаващ сертификат за оценка на търговски предприятия и вземания, е възложено изготвяне на експертиза със задача да определи пазарни цени на вземанията от „Тремекс Бетон” ЕООД, „Сънсет Топ” ЕООД, „Сънсет Аквапарк” ЕООД, „Сънсет Къмършъл” ЕООД и „Сънсет Травъл Мениджмънт” ЕООД към датите на извършените цесии, и вещото лице е представило заключение.

Заключението е изготвено на база събраните от органа по приходите документи, касаещи финансовото и имуществено състояние на заемателите и след пълен анализ на събираемостта на вземанията. При изготвяне на експертизата вещото лице е използвало метода на сравнимите, неконтролируеми цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката и метода на увеличената стойност.

По този начин е определило следните пазарни стойности на вземанията:

По договора, със заемател: „Тремекс Бетон“ ЕООД- 24 074лв.; „Сънсет топ“ ЕООД- 71 696лв.; „Сънсет аквапарк“АД- 113 696лв.; „Сънсет къмършал“ЕООД- 255 000лв.; „Сънсет Травъл Мениджмънт” ЕООД- 231 978лв.

Органите по приходите са извършили съпоставка на определените от експертизата пазарни цени на вземанията на гореупоменатите длъжници с цените, на които са прехвърлени взиманията съгласно гореописаните договори за цесии, сключени с „Сънсет Ризорт Холдинг“ АД /с предишно наименование „ДОБА-1” АД/ и „Сънсет Ризорт Къмършъл” АД.

По първият договор, с оглед определената пазарна стойност в размер на 24 074лв. са приели, че дружеството е следвало да отчете разход в размер на 85 626лв. вместо 89 700лв., поради което не са признали за разход сума в размер на 4074лв.

По вторият договор, с оглед определената пазарна стойност в размер на 71 696лв. са приели, че дружеството е следвало да отчете разход в размер на 167 179лв. вместо 178 875лв., поради което не са признали за разход сума в размер на 11 696лв.

По третият договор, с оглед определената пазарна стойност в размер на 113 696лв. са приели, че дружеството е следвало да отчете разход в размер на 331 304лв. вместо 345 000лв., поради което не са признали за разход сума в размер на 13 696лв.

По четвъртият договор, с оглед определената пазарна стойност в размер на 255 000лв. са приели, че дружеството е следвало да отчете разход в размер на 593 000лв. вместо 698 000лв., поради което не са признали за разход сума в размер на 105 000лв.

По петият договор, с оглед определената пазарна стойност в размер на 231 978лв. са приели, че дружеството е следвало да отчете разход в размер на 912 003.13лв. вместо 993 981.13лв., поради което не са признали за разход сума в размер на 81 978лв.

С оглед установените различия, на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, са извършени корекции на разходите, които следва да се признаят за данъчни цели във връзка с цедирането на процесиите вземания, а именно: за 2015г, в размер общо на 134 466, 00 лв. и за 2016г. в размер на 81 978, 00 лв. С тези суми на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД за 2015г. и 2016г., в резултат на което е определен и допълнително дължим корпоративен данък ведно с лихви за забава на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.

Установено е, че през 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД е отчело разходи за пътуване и престой на физически лица по протоколи за продажба на самолетни билети и фактури за хотелско настаняване по сметка 602 „Разходи за външни услуги” и сметка 609 „Други разходи“. Разходите са подробно описани в таблици в ревизионния доклад, както следва: на стр.16-17 за 2015г.- общо в размер на 9 516.81лв., на стр.23 за 2016г.- общо в размер на 7 176.86лв., на стр.29-30 за 2017г.- общо в размер на 26 492.54лв. и на стр.36-37 за 2018г.- общо в размер на 36 033.48лв.

В хода на ревизионното производство от ревизираното лице са изискани документи, удостоверяващи че пътувалите физически лица са в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството, данни за лицата, с които е свързан престоя по процесиите фактури, както и документи /заповеди за командировка, отчети за извършена работа и др./, от които да е видно, че престоят е извършен във връзка с дейността на ревизираното лице. Такива документи не са представени. За извършените международни пътувания са представени самолетни билети, но не и бордни карти. Поради това, посочените по- горе суми не са признати като разход и с тях е увеличен финансовия резултат на дружеството, като е определен допълнително дължим корпоративен данък за всяка една от ревизираните години.

В ревизионното производство е установено, че „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД експлоатира МПС „Порше Кайен” с рег.№ СА4646ХК. Автомобилът е закупен по Договор за финансов лизинг № 5913/09.12.2013г. от „Алианц Лизинг България” АД с опция за изкупуване. Заведен е в данъчния амортизационен план /ДАП/ на 11.12.2013г. със стойност 232 958, 37 лв. С тристранно споразумение от 01.07.2019г. за заместване по горепосочения договор за финансов лизинг, сключено между „Алианц Лизинг България” АД, „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД и „Профит Консулт БГ” ЕООД, последното замества като страна по лизинговия договор ревизираното дружество, като поема всичките му права и задължения по договора.

Органите по приходите установяват, че „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД е ползвало данъчен кредит в общ размер 24 310, 64 лв. по фактурите за лизингови вноски на автомобила за периода от м.02.2015г. до м.01.2019г., описани в таблица на стр.41-44 от РД. Наред с това дружеството е приспаднало данъчен кредит в общ размер 2 441, 67 лв. по фактури за получени стоки и услуги, свързани със същия автомобил, описани в таблица на стр.45-47 от РД.

От ревизираното лице са изискани доказателства за използване в дейността на горепосоченото превозно средство, както следва: пътни листа, пътни книжки, разпечатки от GPS система или други документи, отразяващи изминатите километри и дестинациите на превозното средство, както и документи относно лицата, управлявали превозното средство и естеството на пътуванията. Такива документи не са представени. Не е представена и информация за приетите критерии за разграничаване на ползването за лични нужди и направените разходи във връзка с него, както и определения механизъм за разпределяме на разходите за стопанска дейност и лични нужди.

Въз основа на получена от Агенция „Пътна инфраструктура” информация за движението на процесния автомобил за периода от 01.01.2015г. до 14.10.2019г. е установено, че превозното средство е засичано от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура” в населени места от община Бургас, гр. София, гр. Любимец, гр. Перник, гр. Благоевград, гр. Русе. Издадени са и два електронни фиша за глоба за превишена скорост от м.04.2019г. и м.05.2019г.

Органите по приходите са извършили проверка дали на името на управителя на „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД има регистрирани превозни средства, при която са установили, че той не притежава собствен автомобил. Тъй като процесният автомобил е от висок ценови клас, а дружеството разполага и с други МПС, и предвид липсата на личен автомобил у управителя, ревизиращите органи са приели, че процесният автомобил е ползван за лични нужди на управителя и персонала на дружеството, още повече, че автомобилът не е брандиран.

Въз основа на тези факти ревизиращият орган е приел, че в случая е налице безвъзмездна доставка на услуга по предоставянето на автомобила за ползване от управителя/персонала на дружеството. В тази връзка е начислен допълнително дължим ДДС върху данъчна основа, определена по чл.27, ал.2 от ЗДДС, като са взети предвид данъчните основи на фактурите за лизингови вноски и отчетените преки разходи по доставката по чл.9, ал.З, т.1 от ЗДДС, т.е. тези, свързани с експлоатацията на МПС. Начислен е ДДС общо в размер на 26 752, 31 лв. по данъчни периоди, описани в таблица на стр.50-56 от РД.

При ревизията е установено, че „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД ползва право на приспадане на данъчен кредит по фактури, по които не е получател. Фактурите са описани в таблица на стр.57-58 от РД. В тази връзка на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71 от ЗДДС ревизията не признава правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури в съответните данъчни периоди на осн. чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДДС. Общо дължим данък по фактурите 1 800.42лв.

Органите по приходите констатират, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по три фактури с издател „Танто Ричеза” ЕООД, което дружество не е било регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурите. В тази връзка на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури през данъчните периоди м.05.2015г. и м.07.2015г./т.3.3 от констатации по ЗДДС на ревизионния доклад/ Общо дължим данък по фактурите 107.02лв.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно- оценъчна експертиза. За определяне на пазарната стойност на процесните вземания вещото лице е използвало метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност. Направило е анализ на възможността за събираемост на вземанията и е приложило съответните на този анализ корекционни коефициенти по чл.11 от Наредба №Н-9/14.08.2006г. за реда и начина по прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Определило е следните пазарни стойности на вземанията: По договора, със заемател: „Тремекс Бетон“ ЕООД- 21 667.00лв.; „Сънсет топ“ ЕООД- 56 909.00лв.; „Сънсет аквапарк“АД- 101 190.00лв.; „Сънсет къмършал“ЕООД- 228 960.00лв.; „Сънсет Травъл Мениджмънт” ЕООД- 221 154.00лв.

В съдебно заседание относно използвания коефициент на риска от непогасяване на вземане поради неплатежоспособност на заемателя посочва, че разглежда всяка една фирма поотделно, проследява тяхната платежоспособност, проследява балансите им и мнението за всяка една фирма поотделно е, че са трудно събираеми. Не казва, че са неплатежоспособни, но трудно събираеми. Оттам нататък приема коефициент 0, 1, докато тези, които са явно неплатежоспособни, приемам 0, 2.

Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- оценъчната експертиза, вещо лице по допусната съдебно счетоводна експертиза определя финансовия резултат на дружеството жалбоподател и съответно дължимия корпоративен данък за 2015г. и 2016г.

Вещото лице посочва, че сумата с която следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2015 г. е в размер на 78 726, 00 лв., представляваща разлика между действително признатите от дружеството- жалбоподател разходи в размер на 1 311 575, 00 лв. и тези установени в хода на съдебното производство 1 232 849, 00 лв. Дължимият корпоративен данък е в размер на 8 538, 44 лв., а лихвите са в размер на 5 775, 50 лв.

Сумата с която следва да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2016 г. е в размер на 71 154, 00 лв., представляваща разлика между действително признатите от дружеството-жалбоподател - 993 981, 13 лв. и тези установени в хода на съдебното производство 922 827, 13 лв. Дължимият корпоративен данък е в размер на 7 198, 40 лв., а дължимите лихви са в размер на 4 139, 10 лв.

Съдът посочва, че размера на определените с ревизионния акт задължения за ДДС не се оспорва, оспорва се тяхната дължимост.

ІІІ. ПРАВОТО:

Със Заповед за възлагане на ревизия Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222000296-020-001 / 20.01.2022г., впоследствие изменена със Заповед № Р-02000222000296-020-002 / 03.05.2022г. на жалбоподателя е възложена ревизия, която обхваща определяне на задължения по вид, посочени в т.ІІ на решението.

Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № Р-02000222000296-092-001 / 08.11.2022г.

Ревизионен акт № Р-02000222000296-091-001/30.11.2022г., е издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, който го е потвърдил за задължения по вид, период и размер, посочени в титулната част на решението.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с корпоративен данък и ДДС. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, предпоставящи отмяната му на това основание.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че ревизиращият орган не е събрал и анализирал всички относими доказателства за установяване на задълженията и че ревизионният акт е лишен от мотиви.

Констатациите на органа по приходите са подкрепени от достатъчно доказателства, представени по делото. Още повече, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не сочи и не представя доказателства, които не са били събрани и анализирани в хода на ревизионното производство и които имат съществено значение за установяване на значимите за спора, факти.

Не е налице твърдяната липса на мотиви на ревизионния акт. В същия изрично е посочено, че констатациите и изводите, направени в хода на ревизията са изложени подробно в съставения ревизионен доклад.

В тази връзка разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК изрично сочи, че ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Поради това следва да се приеме, че мотивите, относно облагането на жалбоподателя, изложени в ревизионния доклад са мотиви и на издадения въз основа на него ревизионен акт.

Материалния закон е приложен правилно.

Неоснователно е възражението за незаконосъобразно увеличаване на финансовия резултат на дружеството и определяне на допълнителен корпоративен данък, след определяне по експертен път на пазарната стойност на цедираните вземания по петте договора, посочени в пункт ІІ. на решението.

Ревизиращият орган правилно е преценил, че цената на договорите е значително по- малка от пазарната им стойност, поради което тази си преценка е проверил чрез назначаването, в хода на ревизията, на оценъчна експертиза.

При извършване на тази експертиза вещото лице е използвало два от методите, предвидени в чл.3, т.1 и т.3 от Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методи за определяне на пазарните цени. Поради това възражението на жалбоподателя, че извършената в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза не съответства на изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006г., е неоснователно.

Относно начина на определяне на продажните цени на вземанията, в доклада на вещото лице ясно е посочено, че се основава на първоначалната стойност на вземането, която се коригира с коефициенти, определени по експертен път за различните видове риск от несъбираемост на вземането- коефициент на риск за непогасяване на вземането поради непогасяване в срока на заема, коефициент на риск за непогасяване на вземането поради изтичане на срока на давност, коефициент на риск поради необезпеченост на вземането и коефициент на риск за непогасяване на вземането поради неплатежоспособност на заемателя. Чрез тези коефициенти, приложени последователно върху първоначалната стойност на вземанията, са определени пазарните цени на вземанията към датите на сключените договори за цесия.

Съдът намира, че за разрешаване на настоящия спор следва да възприеме заключението на назначената в хода на ревизионното производство експертиза, а не на тази, назначена в хода на съдебното производство.

И двете експертизи оценяват по един и същ начин събираемостта на отделните вземания като трудно събираеми или несъбираеми. Вещото лице по назначената съдебна експертиза обаче не можа да даде отговор на въпроса, защо в тази връзка приема коригиращ коефициент, различен от този възприет от другата експертиза по отношение на риска поради неплатежоспособност на заемателя и въз основа на какви критерии.

Предвид изложеното съдът приема, че пазарната стойност на договорите за цесия е тази, определена от вещото лице по експертизата, назначена в хода на ревизионното производство: по договора, със заемател: „Тремекс Бетон“ ЕООД- 24 074лв.; „Сънсет топ“ ЕООД- 71 696лв.; „Сънсет аквапарк“АД- 113 696лв.; „Сънсет къмършал“ЕООД- 255 000лв.; „Сънсет Травъл Мениджмънт” ЕООД- 231 978лв.

Според разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Поради това, правилно органа по приходите е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумите, получени като разлика между цената на договорите за цесия и пазарната им стойност и е определил допълнително дължим корпоративен данък.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и по отношение на непризнатите разходи за извършени през ревизираните години пътувания и престой, с твърдението че са извършени във връзка с дейността на дружеството и необходимостта от набиране на клиенти, осъществяване на контакти с различни туроператор и проучване на нови възможности в и извън рамките на територията на Република България.

Ревизиращите органи не са признали за данъчни цели разходи, извършени от дружеството по фактури за хотелско настаняване и такива за международен въздушен превоз.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО, се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице: разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице;

В случая, в хода на ревизионното производство неколкократно от жалбоподателя са изисквани документи, въз основа на които да е възможно да се прецени приложението на посочената норма. Такива не са били представени. По делото няма никакви доказателства кои са лицата, които са били настанявани по процесните фактури, каква е била тяхната връзка с дружеството, нито каква е била целта на настаняването- заповеди за командировка, отчети за извършена работа и др., от които да е видно, че престоят е извършен във връзка с дейността на ревизираното лице.

Поради това правилно и с оглед разпоредбата на чл.37, ал.4 от ДОПК ревизиращият орган е приел, че такива доказателства не съществуват.

Правилно не са приети като документално доказани и разходи за извършени пътувания по представени протоколи за закупуване на самолетни билети, тъй като жалбоподателят не е представил бордните карти към съответните протоколи, каквото е изискването на чл.10, ал.5 от ЗКПО- за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет.

За част от билетите са представени ваучери и бордни карти, които обаче са издадени на името на лице с имена Б. Б., което не е в трудови/извънтрудови правоотношения със задълженото лице, нито е управител или член на управителни или контролни органи на „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ЕООД. От служебна справка в информационната база на НАП е установено, че лице с такова име е било съдружник в „Сънсет Ризорт Мениджмънт” ООД до 16.06.2010г. и е представляващ на „Сънсет Ризорт Холдинг” АД, „Сънсет ризорт Къмършъл” АД, „Сънсет Топ” ЕООД и много други търговски дружества.

По отношение на начислен ДДС върху данъчна основа, определена по чл.27, ал.2 от ЗДДС, като са взети предвид данъчните основи на фактурите за лизингови вноски и отчетените преки разходи по доставката по чл.9, ал.З, т.1 от ЗДДС, т.е. тези, свързани с експлоатацията на МПС-„Порше Кайен” с рег.№ СА4646ХК.

Ревизиращите органи са приели, че в случая са налице предпоставки да се приеме за осъществена хипотезата на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, според която норма за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

По отношение на начина и целите, за които е било използвано процесното превозно средство от жалбоподателя са били изискани документи както следва: пътни листа, пътни книжки, разпечатки от GPS система или други документи, отразяващи изминатите километри и дестинациите на превозното средство, както и документи относно лицата, управлявали превозното средство и естеството на пътуванията. Такива документи не са били представени. Не е представена и информация за приетите критерии за разграничаване на ползването за лични нужди и направените разходи във връзка с него, както и определения механизъм за разпределяме на разходите за стопанска дейност и лични нужди, така че да се прецени евентуално приложение на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗДДС.

Действително установените издадени електронни фишове, както и фактът, че управителят на дружеството не е притежавал собствено МПС и че последното не е брандирано не доказват по несъмнен начин, че превозното средство е било използвано за лични цели.

Тогава обаче, когато превозното средство е използвано за осъществяване на дейността на дружеството ревизираното лице следва може да представи доказателствата, които са били изискани от ревизиращия орган.

В случая в хода на ревизионното производство, а и в хода на съдебното няма представени никакви документи, от които да е възможно да се направи извод, че превозното средство е било използвано за осъществяване на дейността на дружеството, поради което е и прието, че същото е използвано за лични нужди на данъчно задълженото лице.

При това положение правилно задълженията за ДДС са определени въз основа на данъчната основа, формирана в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗДДС.

По отношение на непризнато право на данъчен кредит по 13бр. фактури, издадени за периода 10.12.2015г.- 10.08.2018г.(л.129-130 от делото.).

В хода на ревизионното производство е установено, че по посочените фактури жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит.

Установено е обаче, че дружеството не е получател по тези фактури, поради което упражняването на това право е отказано и допълнително е начислен ДДС.

Материалният закон е приложен правилно.

Според разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗДДС, лицата упражняват право на приспадане на данъчен кредит, когато притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Както вече бе посочено жалбоподателят не е получател по процесните фактури, поради което не може законосъобразно да упражни правото на данъчен кредит.

Право на данъчен кредит не е признато и по отношение на три фактури (л.131), с издател „Танто Ричеза“ ЕООД.

Установено е, че към датите на издаване на фактурите това дружество не е имало действаща регистрация по ЗДДС.

Чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС сочи, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Т.е. налице е изрично законово изискване доставчика да е регистрирано по ЗДДС лице.

За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно фактурите да са включени в дневниците за покупко- продажби и справките- декларации на ревизираното лице, както твърди жалбоподателят. Необходимо е да бъдат налице и останалите, предвидени от закона предпоставки.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на “Сънсет Ризорт Мениджмънт“ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски, предвид правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 7 968 лева, в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,