РЕШЕНИЕ

№ 3796

гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330101873 по описа за 2024 година С исковата молба ищецът Т. К. Ш. е предявил кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 76 ЗН против И. Й. И. и Л. С. Л. за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №..................., по силата на който И. Й. И. е прехвърлила на Л. С. Л. 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №....с площ от 339 кв.м. по Кадастралния план на гр. Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г. на АК – София, за който е образуван... в квартал №... по Регулационния план на гр. Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – Раковски, с начин на трайно ползване – територии, заети от населени места, с адрес........, ведно с построените в имота сгради: с идентификатор №..., представляваща двуетажна масивна стомано-бетонена жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор №...., представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

2. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен против И. Й. И., С. П. И., Л. С. Л. и П. К. Л. за допускане на изкупуване в полза на ищеца Т. К. Ш. на продадените от ответните страни И. Й. И. и С. П. И. на Л. С. Л. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №...., на следния недвижим имот 11/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №... с площ от 339 кв.м. по Кадастралния план на гр. Раковски, одобрен със Заповед № 300-4- 91/27.12.2002 г. на АК – София, за който е образуван.... в квартал №... по Регулационния план на гр. Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – Раковски, с начин на трайно ползване – територии, заети от населени места, с адрес..., ведно с построените в имота сгради: с идентификатор №...., представляваща двуетажна масивна стомано-бетонена жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор №..., представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор №..., представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, срещу продажната цена от 9 850 лв.

Ищецът твърди, че процесният имот е придобит по силата на нотариален акт за обстоятелствена проверка от 20.12.1973 г. от Й.А. П. починал на...г., заедно със с. му М. С. П., починала на....., който имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи, че е наследник по права линия на общия с И. Й. И. наследодател Й. А. П.. Сочи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2008 г. част от наследниците на Й. А. П. прехвърлят на И. Й. И. и В. Й. Ш. наследствените си дялове, като по този начин посочените страни по сделката придобиват равни права по отношение на имота. Твърди, че м. на ищеца В. Й. Ш. притежава 3/24 ид.ю. от имота по силата на наследствено правоприемство от Й.А.П., а останалите 9/24 ид.ч., придобити по силата на договора са придобити в режим на съпружеска имуществена общност заедно със.... й К. Т. Ш.. Поддържа, че след смъртта на В. Ш., притежаваните от нея ид.ч. са придобити от ищеца до размер на 5/32 ид.ю. и от К. Т. Ш. до размер на 11/32 ид.ч. Сочи, че ответната страна И. Й. И. е с. на м. на ищеца В.Й. Ш., като ответната страна И. Й. И. е придобила 9/24 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност със с. си С. П. И.. Поддържа, че с нотариален акт за дарение от 27.09.2021 г. ответната страна И. Й. И. е прехвърлила на Л. С. Л. собствената си, придобита по наследство, 1/24 ид.ч. от имота, доколкото в нотариалния акт изрично е посочено, че тази ид.ч. е придобита по наследство. Поддържа, че тази сделка е изповядана в нарушение на чл. 76 ЗН и моли за установяване на нейната недействителност. Твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба от 21.09.2021 г. ответната страна И. Й. И., заедно със с. си С. П. И. прехвърлят останалите 11/24 ид.ч. на Л. С. Л., която ги придобива в режим на съпружеска имуществена общност с ответника П. К. Л.. Твърди, че тази сделка е изповядана в нарушение на чл. 33 ЗС с оглед недействителността на първата сделка. Сочи, че за пръв път индиция за осъщественото от ответната страна И. И. разпореждане получили при подготовка на документи за съдебна делба и получаване на удостоверение за данъчна оценка на имота от 18.12.2023 г., в което като съсобственик била вписана Л. Л., като впоследствие установили, че посочените сделки са изповядани на 22.12.2023 г. при справка в Имотния регистър. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответните страни И. Й. И., С. П. И.. Ответните страни Л. С. Л. и П. К. Л. са депозирали в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват, че са съсобственици с ищеца на процесния имот, като твърдят, че техния праводател И. И. е придобила имота по силата на наследствено правоприемство и правна сделка. Твърдят, че разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗН не следва да намери приложение по отношение на договора за дарение, доколкото се касае за съсобственост, която е възникнала по комбиниран начин – наследяване и правни сделки. Твърдят, че разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗН има за цел имуществото да се върне в патримониума на призованите към наследяване лица и делбата да се допусне единствено между тях. Сочат, че след изповядване на договора за покупко-продажба през 2008 г. с който част от наследниците на Й.П са прехвърлили наследствените им ид.ч. на И. И. и В Ш. съсобствеността вече няма наследствен характер, като при уважаване на иска по чл. 76, ал. 1 ЗН съсобствеността върху имота не би се върнала в кръга на наследниците на Й. П, които още през 2008 г. са продали наследствените си ид.ч., доколкото по отношение на сделката от 2008 г. такова възражение не е направено. Поддържат, че при няколко последователни разпореждания с отделни сънаследствени предмети, разпоредбата на чл. 76 ЗН следва да намери приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания. По така изложените съображения считат исковата претенция по чл. 76 ЗН за неоснователна. Поддържат, че исковата претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователна, доколкото ответната страна Л. Л. вече е имала качеството на съсобственик при изповядване на договора за покупко-продажба. Твърдят, че исковата претенция е предявена след изтичане на двумесечния преклузивен срок, тъй като ищците са разбрали за сделката още през 2021 г., като ответните страни са ги уведомили лично, като са си разделили ключове и ползват заедно имота, като ищецът не е спирал да ползва имота, а ответните страни ползват гаража в последния. Сочат, че имат спорове от 2021 г. по повод ползването на имота, като са правили опити за споразумение, а в момента се води дело за допускане на съдебна делба. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване недействителността на посочения в исковата договор за дарение, както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗЗД за признаване на правото на ищеца да изкупи собствените на ответните страни Л. С. Л. и П. К. Л. ид.ч. от процесния имот на договорената продажна цена.

Предявеният иск е допустим за разглеждане. Налице е правен интерес от разглеждане на иск с правно основание чл. 76 ЗН кумулативно обективно съединен с иск за допускане на право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че е процесуално допустимо искът по чл. 76 ЗС да бъде съединен с иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – в този смисъл са Определение № 52 от 05.02.2010 г. по ч.гр. д. № 41/2010 г. на ВКС, І г.о., Определение № 210 от 21.04.2012 г. по ч.гр. д. № 134/2012 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 7091/2013 г. на ВКС, І г.о.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС, се приема, че правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС не изключва възможността за съединяване за разглеждане в едно производство на иск с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка със сънаследствен дял от един имот и на иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлен на трето на съсобствеността лице друг дял от същия имот. В горецитираната съдебна практика е разяснено, че съотношението между исковете е на обуславяща и обусловена претенция, което съединяване е допустимо.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че ищецът и ответната страна И. Й. И. са били съсобственици на процесния недвижим имот при следните ид.ч. – 5/32 ид.ч. за ищеца и 12/24 ид.ч. за ответната страна; 2. че с нотариален акт за дарение на недвижим имот...., И. Й. И. е дарила на Л. С. Л. 1/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №.....с площ от 339 кв.м. по Кадастралния план на гр. Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г. на АК – София, за който е образуван... в квартал №...по Регулационния план на гр. Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – Раковски, с начин на трайно ползване – територии, заети от населени места, с адрес...., ведно с построените в имота сгради: с идентификатор №...., представляваща двуетажна масивна стомано-бетонена жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор №., представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота; 3. че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот....... ответните страни И. Й. И. и С. П. И. са прехвърлили на Л. С. Л. следния недвижим имот: 11/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №... с площ от 339 кв.м. по Кадастралния план на гр. Раковски, одобрен със Заповед № 300-4- 91/27.12.2002 г. на АК – София, за който е образуван УПИ... в квартал №.. по Регулационния план на гр. Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – Раковски, с начин на трайно ползване – територии, заети от населени места, с адрес..., ведно с построените в имота сгради: с идентификатор № 502.342.1., представляваща двуетажна масивна стомано-бетонена жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор №.., представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, срещу продажната цена от 9 850 лв. и 4. че към датата на изповядване на договора за покупко-продажба ответните страни Л. С. Л. и П. К. Л. са били с.

От представения по делото нотариален акт за недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №....се установява, че Й. А. П.е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на дворно място от около 380 кв.м., находящо се в землището на..., образуващо парцел.. от кв...по плана на гр. Раковски, ведно с построената в дворното място жилищна сграда, при граници на дворното място: от двете страни път, Й. Г. П. и Й. В. П.. Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че придобитият от Й. А. П. недвижим имот съвпада с процесния по актуалната му индивидуализация, посочена в исковата молба – имот с идентификатор №... Това обстоятелство се установява от приложената по делото скица на имота № 65/29.01.2024 г. От представеното по делото Удостоверение за наследници, издадено от Община Раковски по отношение на А. В. П. – наследодател на Й. А. П., се установява, че Й. А. П. е починал на..г. и е оставил за свои законни наследници – М. С. П. - с., починала на 2..., ответната страна И. Й. И. – д., В Й. Ш. – д, починала на..., Д. Й. П. – с, починал на...г. и оставил за свои законни наследници – своите д. М. Д. Н., С. Д. П. и Ю. Д. Р.. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..... се установява, че М. С. П., М. Д. Н., С. Д. П. и Ю. Д. П. са прехвърлили по силата на договор за покупко-продажба на И. Й. И. и В. Й. Ш.а, които притежават по 3/24 ид.ч. от имота, съсобствените си 18/24 ид.ч. от процесния съсобствен недвижим имот с идентификатор №.., ведно с построените в него сгради, останал им от общия им наследодател Й. А. П.. Следва да се пристъпи първоначално към изследване на съсобствеността между наследниците към датата на изповядване на разпоредителната сделка от 31.10.2008 г. Към този момент наследници на Й.А. П., починал на...са М. С. П. - с., И. Й. И. – д., В. Й. Ш. – д., М. Д. Н., С. Д. П. и Ю. Д. Р. – наследници на сина на наследодателя Д. Й. П., починал на....

Видно от представения по делото констативен нотариален акт е, че правото на собственост е признато на основание наследствено правоприемство и давностно владение, поради което следва да се приеме, че имотът е станал съпружеска имуществена общност между Й.А.П. и М.С.П.. С настъпване на смъртта на Й.А.П. съпружеската имуществена общност е прекратена, поради което М.С.П. е придобила ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. е наследена между с. и трите д на наследодателя - И. Й. И., В.Й. Ш. и Д.Й.П., починал на... С. е наследила част, равна на частта на всяко д – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Така всеки от наследниците е получил по 1/8 ид.ч. (1/2 ид.ч., разделена на 4), но доколкото Д.Й.П. е починал преди разпоредителната сделка – неговата ид.ч. е получена по силата на наследственото правоприемство от неговите д. - М.Д.Н., С.Д.П. и Ю.Д.Р., получили по 1/24 ид.ч. от имота. Следователно към момента на сключване на договора за покупко-продажба М.С.П. е притежавала 15/24 ид.ч. от имота, И. Й. И. – 3/24 ид.ч., В Й. Ша – 3/24 ид.ч., а М.Д.Н., С.Д.П. и Ю.Д.Р. по 1/24 ид.ч.

С договора за покупко-продажба от 31.10.2008 г. М.С.П., М.Д.Н., С.Д.П. и Ю.Д.П. са прехвърлили на И. Й. И. и В. Й. Ш.а, съсобствените си 18/24 ид.ч. Доколкото в нотариалния акт не е установено как правата се придобиват от двете приобретателки на имота следва да се приеме, че И. Й. И. и В. Й. Ш. са придобили по силата на така сключената разпоредителна сделка по 9/24 ид.ч.

Следователно И. Й. И. и В. Й. Ш. са придобили по 12/24 ид.ч. от имота, както следва: 3/24 ид.ч. по силата на наследственото правоприемство от техния наследодател Й.А.П. и 9/24 ид.ч. - по силата на сключения договор за покупко-продажба с останалите наследници.

Установява се, че В. Й. Ш. е починала на.. и е оставила за свои законни наследници – К.Т.Ш. – с и ищецът Т. К. Ш. – с. Доколкото В. Й. Ш. е придобила 9/24 ид.ч. от имота по силата на възмездна разпоредителна сделка – по отношение на тези ид.ч. е възникнала съпружеска имуществена общност с К. Т Ш., прекратена с настъпване на смъртта на В. Й. Ш.. Следователно тези 9/24 ид.ч. са придобити от двамата наследници, както следва: 9/32 ид.ч. за.... и 3/32 ид.ч. за ищеца. Останалата 3/24 ид.ч. е придобита по силата на наследственото правоприемство по равно от двамата наследници – или по 1/16 ид.ч. Следователно след смъртта на В Й. Ш. нейните наследници са придобили следните права по отношение на имота - К.Т.Ш. – 11/32 ид.ч. и ищецът Т. К. Ш. – 5/32 ид.ч.

Останалите ид.ч. от имота – 12/24 са били собственост на ответната страна И. Й. И. или всеки е собственик на следните ид.ч. - И. Й. И. – 48/96 ид.ч., К Т Ш. – 33/96 ид.ч. и ищецът Т. К. Ш. – 15/96 ид.ч.

От приложените по делото доказателства се установява, че с договор за дарение от 27.09.2021 г. ответната страна И. Й. И. е прехвърлила в полза на ответната страна Л. С. Л. 1/24 ид.ч. от процесния имот. В договора за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот....., е посочено изрично, че прехвърлената ид.ч. представлява индивидуална собственост на И. Й. И., останала й в наследство от нейният наследодател Й.А. П., починал на...

Предвид обстоятелството, че ответната страна И. Й. И. е придобила своите права в съсобствеността по силата на наследство и частно правоприемство от останалите наследници, както следва – 3/24 ид.ч. по наследство от Й.А.П. и 9/24 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба от 31.10.2008 г., следва да се приеме, че с договора за дарение ответната страна се е разпоредила с част от наследствената си ид.ч. от имота – съгласно изрично удостовереното в нотариалния акт, в който е обективирана процесната безвъзмездна разпоредителна сделка. За да достигне до този извод съдът съобрази и че при изповядване на договора за дарение за удостоверяване на правото на собственост на ответната страна И. е представен нотариален акт за недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №...., по силата на който за собственик на имота се легитимира наследодателя на ответната страна И. - Й.А.П., както и удостоверение за наследници.

Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

С разпоредбата на чл. 76 ЗН е установен специален вид недействителност в полза на неразпоредилия се с наследствен недвижим имот наследник. Тази разпоредба намира приложение и по отношение на разпореждане с ид.ч. от недвижим имот, какъвто е настоящия случай – в този смисъл т. 2 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36 от 1985 г. Сделката, осъществена между сънаследник и трето лице, с която сънаследник се е разпоредил изцяло или отчасти с наследствен имот, е относително недействителна по отношение на останалите наследници, при направено от тяхна страна искане до съд, за прогласяването на тази относителна недействителност. Между страните по сделката, същата е действителна и е породила желаните правни последици от момента на нейното сключване, доколкото е налице валидно изразена правна воля от страните по сделката. В този смисъл за задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

Разпоредбата на чл. 76 ЗН не посочва други изисквания за относителната недействителност на актовете за разпореждане по отношение на обекта на съсобствеността, освен правния признак той да е наследствена вещ.

Наследствена е тази вещ, която е била в патримониума на наследодателя към момента на открИ.е на неговото наследство и се придобива от наследниците. В практиката на ВКС при тълкуване на разпоредбата се приема, че за недействителността по чл. 76 ЗН не е от значение дали наследодателят е бил индивидуален собственик на цялата вещ, или я притежавал в съсобственост. От съдържанието на разпоредбата не може да се изведе ограничение за неприложимостта й при смесена съсобственост. Относително недействително спрямо наследниците е само разпореждането, извършено от сънаследник с неговата наследствена идеална част от конкретно имущество. В случаите, при които съсобственик на наследодателя е лице, което е негов наследник, чрез позоваването на чл. 76 от ЗН, делбата ще се извърши между сънаследниците, макар съсобствеността между тях да е смесена, с което ще се постигне целта на чл. 76 ЗН да не се допуска участието в делбата на лице, извън законните наследници.

В този смисъл с Решение № 70 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7091/2013 г., I г. о. е прието следното разрешение: „…. неправилно е приетото в обжалваното решение и че в настоящия случай чл. 76 от ЗН е неприложим, тъй като с договора за дарение, обективиран в нотариален акт....., е било извършено разпореждане с имот, който е смесена съсобственост /придобит по силата на съдебното решение за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 5, изр.2 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти- З. и по наследяване/. Действително, разпоредбата на чл. 76 от ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания. В случаите, в които наследодателят е бил съсобственик на вещта с трето лице или вещта е била съпружеска имуществена общност между наследодателя и трето лице, чл. 76 от ЗН не създава ограничение нито за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актове на разпореждане от тяхна страна с притежаваните от тях права на собственост на лично основание. И при такава съсобственост обаче актът на разпореждане на сънаследника със сънаследствения му дял от съсобствената вещ в полза на лице-ненаследник е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН спрямо останалите наследници на първоначалния съсобственик на имота. В този смисъл е и приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36 от 1985 г., което настоящият състав на ВКС приема за правилно.“ В случая с процесната разпоредителна сделка – договора за дарение, и както бе посочено, ответната страна И. И. се е разпоредила с част от идеалните й части от имота - а именно 3/24 ид.ч., придобити по силата на наследствено правоприемство от общия на ответната страна И. И. и ищеца Т. Ш. наследодател – Й.А.П., въпреки че правото на собственост по отношение на всички притежавани от ответната страна И. ид.ч. е придобито на основание наследяване и договор за покупко-продажба. В този смисъл следва да се приеме, че с договора за дарение ответната страна И. И. се е разпоредила с част от наследствените й идеални части от имота.

Дори да се приеме, че такова разграничение по отношение на правото на собственост на ответната страна И. И. не може да бъде осъществено и че последната е титуляр на общо 12/24 г. ид.ч. придобити не само по наследяване, а и на основание правна сделка – частно правоприемство, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 76 ЗН намира приложение.

Съдът намира, че съдебната практика, на която се позовават ответните страни е неотносима по отношение на настоящия случай. С цитираното от ответните страни Решение № 44/06.07.2017 г. по гр.д. № 3117/2016 г. на ГК, I г.о. на ВКС се приема, че ако сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си от общия сънаследствен имот не желаят да упражнят правата си по чл.76 ЗН по отношение на всички разпореждания с идеални части, делбата ще бъде допусната и извършена между лицата, които се легитимират като собственици на съответните идеални части към момента на приключване на устните състезания при зачитане на извършените след открИ.е на наследството разпоредителни сделки. С това решение е разгледан случай на съсобственост, възникнала първоначално по наследяване, като впоследствие някои от тях са извършили разпоредителни сделки в полза на трети за съсобствеността лица. В настоящия случай договорът за покупко-продажба, с който М.С.П., М.Д.Н., С.Д. П. и Ю. Д.П. са прехвърлили на наследодателката на ищеца В Й. Ш. и на ответната страна И. И. своите ид.ч. от процесния имот е сключен между наследници на общия наследодател Й.А.П.. Предвид така изложеното не може да се възприеме становището на ответните страни, че следва да е налице позоваване на разпоредбата на чл. 76 ЗН и по отношение на тази сделка, доколкото съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима по отношение на сделки между наследници.

В конкретния случай без значение за основателността на претенцията по чл. 76 ЗН е дали процесните имоти са единствени имоти в наследството на починалия наследодател. Действително, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС г.о., ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест искът по чл. 76 ЗН в този случай би бил неоснователен. Това е така обаче само в случаите, в които разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае за дарение, какъвто е и настоящия случай, тази разпоредителна сделка не би могла да се характеризира като продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. В този случай, дори и ако с имота - предмет на дарението се изчерпва цялото наследство, не е налице изключението, предвидено в Тълкувателно решение № 72/1985 на ОСГК на ВС и в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл е Решение № 187/20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС, I г.о.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от представеното по делото Решение № 10994/06.09.1995 г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на Секирово се установява, че в полза на Й.А.П. в качеството му на наследник на А.В.П. е възстановено правото на собственост и по отношение на други имоти.

Предвид така установеното и доколкото ответната страна И. се е разпоредила с наследствената си идеална част в полза на трето за собствеността лице в нарушение на разпоредбата на чл. 76 ЗН, обективираната в нотариален акт за дарение разпоредителна сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца – в качеството му на наследник.

От представените по делото доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....., ответните страни И. Й. И. и С. П. И. са прехвърлили на Л. С. Л. следния недвижим имот: 11/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №...с площ от 339 кв.м. по Кадастралния план на гр. Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г. на АК – София, за който е образуван УПИ... в квартал №.по Регулационния план на гр. Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – Раковски, с начин на трайно ползване – територии, заети от населени места, с адрес...., ведно с построените в имота сгради: с идентификатор №.., представляваща двуетажна масивна стомано-бетонена жилищна сграда с мазе с площ от 80 кв.м.; с идентификатор №... представляваща едноетажна паянтова постройка с площ от 15 кв.м.; с идентификатор №..., представляваща селскостопанска сграда с площ от 7 кв.м.; с идентификатор №.. представляваща едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от 27 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, срещу продажната цена от 9 850 лв.

С оглед гореизложеното установява се, че към момента на изповядване на договора за покупко-продажба ищецът и ответната страна И. Й. И. са били съсобственици на имота, като част от прехвърлените ид.ч. са придобити от ответната страна И. И. по време на брака й със С. П. И., което обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак.

Установява се, че към датата на сключване на договора за покупко- продажба ответните страни Л. С. Л. и П. К.Н. са били съпрузи, поради което недвижимите имоти, предмет на възмездната разпоредителна сделка са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредена чрез покупко- продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице извън съсобствеността. Целта на разпоредбата е да ограничи хипотезите, при които се променят лицата, притежаващи идеални части от недвижим имот като по този начин се осигурява стабилност във вътрешните отношения между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ. Ето защо правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС може да бъде упражнено от съсобственика единствено в хипотезата, при която купувач на съответната идеална част е трето, неучастващо в съсобствеността лице. Когато се извършва разпореждане вътре между съсобствениците, разпоредбата не се прилага, защото законът не създава предимство при изкупуването между тях.

В този смисъл Решение № 763 от 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2953/2008 г., I г. о., ГК.

С оглед относителната недействителност на договора за дарение по отношение на ищеца, следва да се приеме, че към момента на изповядване на договора за покупко-продажба ответната страна Л. Л. не е имала качеството на съсобственик спрямо ищеца и по отношение на тази сделка следва да бъдат спазени изискванията, установени в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено, че никой от тях не е приел това предложение. В разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е установено, че ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

С Решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т.е. моментът е твърденият от ищците по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците - ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответниците.

В случая ищецът твърди, че е узнал за сключения договор за покупко- продажба на 22.12.2023 г. За установяване на момента на узнаване на сделката са изложени твърдения, че това се е случило при осъществена проверка от адв. Р. в Служба по вписванията – гр. Пловдив във връзка с подготовка на документи за предявяване на иск за съдебна делба.

От представената по делото информация от Служба по вписванията – гр.

Пловдив се установява, че справки по отношение на процесния имот с идентификатор №... са осъществявани от.... на 27.09.2021 г. – т.е. към момента на изповядване на нотариалната сделка и на 22.12.2023 г. от а. И. Р.. Установява се, че на 22.12.2023 г. е предявен иск за съдебна делба на процесния имот от К Т Ш. и Т. К. Ш. против Л. С. Л. и П. К. Л.. По отношение на момента на узнаване на процесния договор от страна на ищеца в производството по делото са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетеля И. П Л. се установява, че последният познава страните в производството, като свидетелства, че знае, че Т. и Л. имат наследствена къща в кв. Секирово от д. им и б им, като Т. давал за известно време помещения под наем от къщата. Л. ползвала гаража за магазин за плодове и зеленчуци от около 10 години, още когато д. й и б. й били живи, като продавала в магазина заедно със с. й П. Л.. Знае, че е имало разправия за имота и отправени предложения, като Т. предложил на Л. да откупи дела й, а тя му предложила 70 000 лв., за да отстъпи Т. ползването на имота, като той предложил 150 000 лв., за да отстъпи имота и фактически не били изразено съгласие. Излага пред съда, че това се случило веднага след смъртта на б. им, които починала преди 2-3 години. Сочи, че Л. не е пряк наследник на имота, а м. й е наследник и 2021 г. имотът е прехвърлен на Л. от м. й и б. й. Свидетелства, че конкретна информация за това дали Т. е уведомен за прехвърлянето на имота няма, но трябва да е научил, защото е започнал психически атаки срещу Л. още преди прехвърлянето и особено след прехвърлянето, защото искал да прави преустройство на една от стаите в офис, но тъй като трябвало да се направи реконструкция съветът не разрешил. Сочи, че тези неща ги знае от С. и от близки на Т.. Излага пред съда, че бил свидетел на разговор през м. август 2023 г. – бил заедно със С. и И. в тяхната кола, когато отишли до къщата на Т. и С. излязъл от колата, за да говори с Т. за около 5-10 мин., като свидетелят и И. останали в колата и не чували разговора. В последствие разбрал от С., че предложил на Т. да подпише документация за прехвърляне на къщата, но Т. започнал емоционално да възразява, че ще се свърже с адвоката си и засега няма да подписва, а впоследствие отказал напълно. Сочи, че след това отишли до б. на Т. – К, като свидетелят успял да чуе някой реплики и К казал, че без разрешението на Т. не може да подпише и да го убеждава за подписването на тези документи. Сочи, че не е присъствал на разговора между Т. и Л., когато Т. предлагал да купи имота, като това го знае от С.. Към този момент Л. не е била собственичка на имота – м. й е била.

Свидетелят К. Т. Ш. – б. на ищеца, свидетелства, че имотът е в гр.

Раковски, кв. Секирово, като в момента се ползва от Л. и П., които ползват гаража за магазинче за продажба на зеленчуци. Сочи, че със с. му Т. не ползват имота, като родителите на Л. – И. и Т., също не ползват имота и къщата последно е ползвана през 2008 г. – 2009 г. Сочи, че Л. и П. ползват гаража от около 20 – 25 години, като свидетелят и ищецът поставили на къщата единствено билборд за реклама на техния магазин. Излага пред съда, че преди 2-3 години искал да говори с Л. и да оправят нещата, като ищецът разбрал, че миналата година – към края на годината И. е прехвърлила на Л. и П. имота, като само с Л. разговарял, че искал да оправят нещата, но след това Л. започнала сама да се оправя без да се обажда. Сочи, че Т. след това казал, че не могат така да продължават нещата и е намерил адвокат и тогава разбрали, че Л. е получила имота или дял от него. Това се случило около Коледа миналата година. Преди това никой не е идвал при тях да ги пита и не са искали съгласие за прехвърляне.

Съдът цени показанията на свидетеля К Т Ш. на основание чл. 172 ГПК като последователни и житейски логични, като в производството по делото не са налице обективни данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

Съдът намира, че от представената по делото информация от Служба по вписвания – гр. Пловдив и от показанията на свидетеля Ш. се установява, че ищецът е узнал за сключване на договора за покупко-продажба на 22.12.2023 г. Така установените обстоятелства относно узнаването на договора за покупко-продажба не се опровергават от показанията на свидетеля И. П Л., който сочи, че през м. август 2023 г. била проведена среща между ищеца и ответните страни И.и във връзка с продажбата на имота, но свидетелят не успял да възприеме разговора, тъй като към този момент се е намирал в лекия автомобил и разбрал за неговото съдържание и че последния бил във връзка с имота от С. И.. В този смисъл в практиката на Върховния касационен съд се приема, че узнаването от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се състои в приемане за доказано на противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок. В този смисъл е Решение №100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV-то г. о. и Решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во г. о.

Предвид изложеното исковата претенция е предявена в преклузивния за това срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото исковата молба е входирана в съда на 31.01.2024 г. – в двумесечен срок от узнаване на продажбата от ищеца – на 22.12.2023 г. В производството по делото не се установява, че ответната страна И. И. е предложила на другия съсобственик – ищецът Т. Ш., да изкупи нейната ид.ч. от имота, която е предмет на договора за покупко-продажба, поради което в негова полза се е породило правото да встъпи в правата на купувача по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС.

Предвид изложеното предявеният конститутивен иск следва да бъде уважен, поради неговата основателност.

Следва да се допусне изкупуване срещу насрещната престация на ищеца да заплати на ищеца уговорената в договора продажна цена от 9 850 лв.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД следва в полза на ищеца да бъдат присъдени, сторените от последния разноски. В производството по делото са сторени разноски в общ размер от 2 115, 31 лв. - за заплатена държавна такса от 110, 31 лв., издаване на съдебно удостоверение от 5 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. Доколкото в производството по делото исковите претенции са предявени против различни ответници и с оглед обстоятелството, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено каква сума за адвокатско възнаграждение е заплатена за процесуално представителство по всеки един иск, следва всяка група ответници да заплати по 1/ 2 от общо сторените разноски. Следователно разноските се разпределят както следва: И. Й. И. и Л. С. Л. следва да бъдат осъдени 1 057, 65 лв., а И. Й. И., С. П. И., Л. С. Л. и П. К. Л. – сумата от 1 057, 65 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд