Решение № 278 от 26.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 217/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 38 от 08.01.2024г., постановено по търг. дело № 1698/2022 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав е осъдил С. Д. Ш.-. да заплати на В. В. С. на основание чл. 95 ЗАПСП сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от изпълнението без разрешение на текстовете на авторите на произведенията "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка" в предаването "Вечерта на Куку-бенд" по 7/8 ТВ на 09.12.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 358, 92 лева, представляваща лихва за забава плащането на сумата от 2000 лева за периода от 09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 741, 53 лева - представляваща направените от ищеца разноски за производството, като е отхвърлил осъдителните искове за разликата до пълния предявен размер. Със същото решение Софийски градски съд е постановил на основание чл. 95Б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП да бъде разгласен за сметка на С. Д. Ш.-. диспозитива на решението в два всекидневника - "Телеграф" и "24 часа" и в часовия диапазон между 10 ч. и 11 ч. по телевизия "БТВ". Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е подадена въззивна жалба от С. Д. Ш.-., с която се поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се във въззивната жалба, че съдът е следвало преди всичко да изясни понятието „публично изпълнение“, което изясняване е в причинно-следствена връзка за правилното разрешаване на съществуващия между страните материално-правен спор. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАПСП, съгласно която норма авторът/носителят на авторското право дава предВ.телно и писмено съгласие за публично изпълнение на живо и чрез запис/както е в конкретния случай/ за своето, вече разгласено произведение- литературно, музикално и пр., което съгласие е необходимо и е достатъчно да бъде дадено преди осъществяването на изпълнението. Това изискване в настоящия случай безспорно било спазено, като това съгласие не било необходимо да бъде давано за всеки конкретен случай при положение, че авторът на литературното произведение вече се е бил съгласил то да бъде използвано при създаването на музикалното произведение. В противен случай според жалбоподателката така създадените музикални произведения е нямало да съществуват повече от 40 години. Достатъчно било това съгласие да е било дадено само за първото негово изпълнение/на живо или чрез запис/, след което е възникнало и изключителното право на съответния изпълнител да пее пред публика или на запис съответното музикално произведение без да е необходимо да иска за всеки следващ конкретен случай да иска разрешението на автора на текста на песента или на композитора на мелодията да я изпълнява. Отричайки по този начин правото на ищеца като частен правоприемник на авторите на текстовете на песните, респ. на техните наследници да претендира преустановяване на действията за публично изпълнение на песните без негово съгласие, ответницата въззивен жалбоподател счита, че ищецът не разполага с право на иск срещу нея в качеството й на артист-изпълнител, поради което и счита, че предявените срещу нея искове с правно основание 95 ЗАПСП са недопустими, поради което и уважавайки ги, макар и частично, съдът е постановил един недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. При условията на евентуалност, ако въззивният съд счете, че първоинстанционното решение е допустимо, по вече изложените по-горе съображения въззивният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради което се иска неговото отмяна и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл.95а от ЗАПСП и акцесорен такъв по чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и направените в производството и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение. Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна В. С., чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения, които са подробно изложени в отговора. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. В. С., с която са предявени срещу С. Д. Ш.-. осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на текстовете на песните: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка"; с правно основание чл. 95 ЗАПСП да заплати сумата от 6500 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди от публичното използване на текстовете на песните на 09.12.2020 г. по телевизия 7/8; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 1168 лева - лихва за забава на плащането на главницата за периода 09.12.2020 г. до предявяване на исковата молба и на основание чл. 96б, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение във всекидневниците "Телеграф" и "24 часа", както и в определен от съда часови пояс на телевизия "БТВ". Твърди се в исковата молба, че ищецът е е закупил и притежава от 18.09.2020 г за срок от 5 години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими неимуществени права върху следните литературните произведения, представляващи текстовете на песните: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка". Сочи се, че с ответницата С. К. не са уредени условията за използването на текстовете на музикалните произведения, поради нежелание за това от нейна страна и с покана от 24.09.2020г. на последната е забранено публичното им използване. Въпреки забраната в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването "Вечерта на Куку Бенд" по 7/8 ТВ ответницата е изпълнила публично песните, правата върху текстове на които са отстъпени изключително на ищеца. Поради неправомерното използване на текстовете на песните ищецът счита, че е кредитор по вземане за обезщетение в претендираните в исковата молба размери, който е съобразен с обстоятелствата, че изпълнението е извършено в т.нар "праймтайм", в популярно предаване на българска телевизия с национално покритие, като по този начин изпълнението е достигнало до голям брой зрители и слушатели, а запис от участието е качен на уебсайта на 7/8 ТВ, както и на платформата за видеосподеляне YouTube, където може да бъде възприето от неограничен брой потребител място и в избрано от тях време, от което ответницата черпи ползи, тъй като е спестила разходи за възнаграждение към ищеца, а последният търпи допълнителни вреди с продължаващия ефект на нарушението. По изложените съображения се иска осъждането на ответницата. В срока за отговор ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорила е твърденията, че с посочените договори от 18.09.2020 г. ищецът е придобил правата върху текстовете на песните, както и че е ползвател на текстовете на литературните произведения, тъй като те са неделимо цяло с музикалното произведение, че носител на правата на последното е ответницата, както и че продуценти на песните са БНР и Балкантон, ответницата е техен изпълнител. Същевременно не е оспорила твърдението, че в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването "Вечерта на Куку Бенд" по 7/8 ТВ е изпълнила публично песните, със спорните литературни текстове, като е поддържала, че тя е била в правото си да ги изпълнява в качеството си на техен артист- изпълнител и на това основание е поискала отхвърлянето на исковете като неоснователни. За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното: Между страните не се спори относно обстоятелството, че ищецът В. В. С. е музикален продуцент, изпълнител и организатор на концертни събития. Не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства три напълно еднотипни договори за отстъпване на права върху литературно произведение, сключени на 18.09.2020г., че ищецът е придобил за срок от пет години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими неимуществени права върху следните литературни произведения- текстове на песни: „Бяла въздишка“ с автор на текста П. К. А.; „Обещай ми любов“ с автор на текста Т. А., чийто наследници са Д. Т. А. и Р. Т. А., с които двама ищецът е сключил договорите за предоставяне на изключителни права; „Огън от любов“ с автор на текста В. М. В.; „Обичам те“ с автор на текста В. М. В. и „Ако те погаля“ с автор на текста В. М. В.. Няма спор между страните, а и се установява от представената с отговора на исковата молба „Справка за авторски права на С. К.“, съдържаща информация за носителите на авторски и сродни права на песните, по данни от звукозаписите в отдел „Фонотека“ на Българско национално радио, че песента записана със заглавие „Огън от любов“ е с композитор Т. Р., автор на текст В. В. и изпълнители С. К., В. Н. и група Ел Зет; песента записана със заглавие „Обичам те“ е с композитор Т. Р., автор на текст В. В. и изпълнители С. К. и група Ел Зет; песента записана със заглавие „Ако те погаля“ е с композитор Т. Р., автор на текст В. В. и изпълнители С. К. и група Ел Зет; песента записана със заглавие „Бяла въздишка“ е с композитор М. Г., автор на текст П. А. и изпълнители С. К. и група Ел Зет; песента записана със заглавие „Обещай ми любов“ е с композитор Т. Р., автор на текст Т. А. и изпълнители С. К. и група Ел Зет; Видно е от представената с исковата молба и приета като доказателство по делото Нотариална покана от В. В. С. до С. Д. К., че ищецът в качеството си на правоносител на всички имуществени и всички отчуждими неимуществени права по смисъла на ЗАПСП върху литературните произведения, инкорпорирани в посочените в поканата песни: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка", е отправил към С. К. забрана да изпълнява публично посочените по-горе текстове по какъвто и да било начин, вкл. и на живо изпълнение, на запис, по време на концертни изяви или частни събития. Изрично е посочил, че в случай, че се наруши волята му, изразена в настоящата нотариална покана, ще бъде принуден да защити законните си права и интереси по всички допустими от закона начини, вкл. и по съдебен ред. Видно от отбелязването върху поканата е че тя е връчена лично на адресата С. К. на 28.09.2020г. Между страните не се спори, че въпреки получената забрана, ответницата е продължила да изпълнява публично посочените музикални произведения в свои концерти и участия, като конкретно в свое участие от 09.12.2020г. в предаването „Вечерта на КуКу Бенд“ по 7/8 ТВ ответницата е публично изпълнила следните песни, правата върху чиито текстове се твърди да са отстъпени по изключителен начин на ищеца: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка". Не е спорно също така, че същата вечер, когато е изпяла горните музикални произведения, ответницата С. К. е отправила пред публиката и аудиторията в студиото следното изявление: „Само искам да ви кажа една новина, че може да получите забрана за тези песни от лицето В. С., тъй като той вече е изпратил такива забранителни писма в БГ Радио, изпратил е в Националната телевизия и в хотелите, където аз ще пея на Нова Година, че е забранил на С. К. да пее тези хубави песни“. Горните обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с нарочно протоколно определение на съда в съдебното заседание от 30.05.2023г. Съдът е признал също така за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Балкантон“ и Българско национално радио са продуценти на звукозаписите на процесните песни, а артист- изпълнител е ответницата С. К.. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на постановеното решение, свързани с това, че ищецът, като частен правоприемник на авторите на песните, не разполагал с правото на иск срещу жалбодателката, поради това че тя в качеството й на артист- изпълнител разполагала със самостоятелно право да изпълнява на запис и пред публика своето музикално произведение, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изясняване съдържанието на това нейно материално право, поради недопускането на поискани от същия доказателства, както и нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Инвокирани са и доводи за неправилност на постановеното решение, свързани с допуснати процесуални нарушения, описани по-горе, противоречие с материалния закон и неправилност на изводите на съда по отношение на направеното възражение за липса на материално-правна легитимация на ответницата да отговаря по предявения иск. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо. Хипотезите са: поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т. 9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В конкретния случай въззивникът е релевирал основания за недопустимост на атакуваното решение, свързани с допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните и ограничаване на правото на защита на ответника. Така твърдяните извършени процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с преценката на доказателствения материал, необоснованост на фактическите и правни изводи или липсата, непълнота или противоречие в мотивите, които нарушения не представляват основания за недопустимост на съдебното решение и следователно не обуславят обезсилването му. Оплакванията на въззивника, ако се установи да са основателни, биха обосновали извод за неправилност на решението и биха имали за последица отмяната му от въззивния съд като неправилно, но не и обезсилването му като недопустимо. По отношение на наведените доводи за неправилност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира, че същите са основателни.