Мотиви към Решение № 15 от 21.1.2014 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1467/2013 г.

МОТИВИ към решение по НАХД №1467/13г. по описа на Окръжен съд -гр.Варна: Настоящето първоинстанционно дело е образувано по предложение на Окръжна прокуратура – Варна за освобождаване на обвиняемия Х.И.Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Същият е обвинен в извършването на престъпление по чл.360 от НК, защото за времето от 24.09.2010 г. - 30.05.2011 г. в гр. Варна разгласил сведения - служебна информация съдържаща се в автоматизираните информационни системи /АИС/ на МВР, предназначена за ползване от определени със заповед служители на МВР, относно данни от национален регистър на българските документи за самоличност /НРБЛД/ - адресна регистрация, граничен контрол, централен полицейски регистър /ЦПР/ в частта за регистър на лица български граждани със съдебна и полицейска регистрация за лицата Г.А.Г., Т.И.Т. и И.С.К., данни от КАТ - регистрация на МПС и собствениците им, както и данни от национален регистър на българските документи за самоличност /НРБЛД/ - адресна регистрация, за лицата -Г.А.Г., Л.Г.А., А.Г.Г., л.г.г., Е.А.Г., Т.И.Т., А.И.М., И.С.К., •••, С.К.М., П.С.И., която не представлява държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон - чл. 157, ал. 3 от ЗМВР, както и от Закона за защита на личните данни. В пренията по делото с теза се ангажира само защитника на обвиняемия – адв.Георгиев. Неговото основно твърдение е, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Аргументите се ситуират във възходяща градация, като началото им е свързано с длъжностното качество на Х. по време на инкриминирания период. Според адв.Георгиев, в рамките на длъжностната си характеристика подзащитният му правомерно е боравил с информационния масив на МВР. Прокуратурата обаче не е успяла да установи, че той е разгласявал неправомерно придобитата информация. Защитникът счита, че доказателствата по делото са толкова оскъдни, че според тяхното съдържание би могло да се приеме за възможно и всеки друг служител на МВР да е довел до знанието на трети лица служебна информация. Именно поради доказателствения дефицит е невъзможно да се правят категорични изводи по авторството на деянието. В условията на алтернативност се пледира по размера на административното наказание. В последната си дума обв.Х. изцяло се присъединява към тезата на защитника си. След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 07.03.2006 година обв.Х. постъпил в системата на МВР. Първоначално заемал длъжност “Полицай” в І РУП-Варна, а след 01.12.2009 година – длъжност „Младши разузнавач" в същото териториално звено на МВР. Със Заповед №1005 от 22.07.2010 година на Директора на ОД на МВР-Варна, му се предоставило право на достъп до автоматизираните информационни системи на МВР - многокомпонентната ИИС “Справки”, включваща в себе си АИС “БДС”. В горепосочения период от време обв. Х. поддържал приятелски отношения със ••••. Последният осъществявал търговска дейност посредством предприятието „Арес груп" ООД. Охранителна дейност, детективски услуги и лихварство били бизнес-направленията на дружеството. По повод на извършваното частно проследяване на лица, св.Георгиев имал нужда от лични данни за тях - местоживеене, информация за роднини, притежавани МПС, криминални регистрации и др. Основен източник на подобна информация бил Десислав Андреев - служител на ТЗ „БОП" – Варна. В редки случаи св.Георгиев запълвал информационната празнота чрез услугите на обв.Х.. Такъв случай възникнал през м м.09.2010 година. Тогава в гр.Варна се състояла среща между св.Р.С. и св.Георги Н. Георгиев. Поводът за това бил заем Банка ”Биохим” в гр.Шумен. Длъжници по него били св.св.Г.А.Г. и Т.Т.. Св. •••• станала поръчител на двамата. През 2009 година принудителното изпълнение по непогасения заем било насочено към трудовото възнаграждение на свидетелката. Паричната безизходица я мотивирала да потърси съдействието на св.Георги Н. Георгиев. Той от своя страна й гарантирал за възможно да получи обратно парите си срещу три хиляди лева възнаграждение. По време на срещата св. •••• предоставил празен лист на св. ••• а. На него тя написала: “Длъжник: Г.А.Г. – Шумен, ул.”Владимир Вичев” № 1 ап.6, тел.0895071967; Т.И. – син на приятелката, тел.0899579948; И.К. – приятелка, тел.0899307747” /т.2, л.7 от д.пр./. Върху същият лист и под диктовка на св.Станева секретарката на св.Георгиев дописала други данни. Във връзка с изпълнение на поетото задължение, св. •••• в потърсил обв.Х.. Нуждаел се от идентификационни данни за Г.А.Г., Т.И.Т. и И.С.К.. За това св.Георгиев предал на обвиняемия изписания от св. ••• лист с имената на длъжниците по заема. На 24.09.2010г. обв.Х. поискал от свидетелката Д.Д. справка в АИС “БДС” за Г.А.Г., Т.И.Т. и И.С.К.. Конкретно – за адресна регистрация, гранични регистрации, съдебна и полицейска регистрация, данни от КАТ. Като системен администратор в І РУП-Варна, св.Димитрова изготвила исканата справка. В нарочен дневник тя отбелязала поводът за ползвания информационен масив и по чие искане го е извършила. Срещу отбелязването обв.Х. положил подпис. Справките били изготвени в 14.30ч. Те били отпечатани на хартиен носител и касаели Г.А.Г. и Т.Т.. На същата дата в 17.23ч. обв. Х. поискал на хартиен носител да бъде разпечатана справка и за И.С.К.. Това било сторено посредством действията на ••• в – ОДЧ в І РУП - МВР –Варна /починал/. Освен информация за изброените лица разпечатаните от обвиняемия Х. документи съдържали и лични данни за лицата Л.Г.А., А.Г.Г., л.г.г., Е.А.Г., А.И.М., ••••• а, С.К.М. и П.С.И.. Събраната информация за лицата обвиняемият предоставил на св ••••. Хартиените носители, заедно с изписания лист от св. Станева съхранил на работното си място - в чекмеджето на бюрото си. На 30.05.2011 година било извършено претърсване на горепосоченото работно помещение в сградата на І РУП-Варна. Обв.Х. доброволно предал книжа от най-горното чекмедже на бюрото си – трите справки от АИС”БДС” за •••, •••• и •••• а, заедно с лист, съдържащ ръкописно изписани имена, адреси, телефони и суми за плащане /касае се за изписания от св. •••• лист/. Отделно били иззети ръкописна бележка и надписи на заложни къщи, два мобилни телефона. На същата дата бил претърсен и дома на обв.Х.. От там били иззети лаптоп “Пакард Бел”, тефтер с логото на СОУ”Елин Перин”, като сред листите му се намирал протокол за разпит на Я.Т.. В чекмедже на бюро били намерени и иззети справки от АИС”БДС” за лицата А.Ж., В.М. и •••. На 30.05.2011 година бил претърсен дома на св. •••• в. Сред множеството иззети веществени доказателства се намирал преносим компютър “ Acer Aspire 5334”. Този компютър бил подложен на техническо изследване. Чрез заключението на Техническа експертиза на преносим компютър Acer Aspire 5334, се установило че във втория логически дял на твърдия диск на компютъра има файл с наименование „ DOKLAD ". docx ", съдържащ информацията събрана от обв. Х. за св.св. ••••, •••• и ••••. Файлът бил създаден на 28.09.2010г. в 10: 33 часа. Съдът прие изложените по-горе факти за установени чрез показанията на свидетелите •••• Д.Д., Г.А.Г., Т.Т., И.К., Р.С., И.А., И.М., Я.Я., ••• в; заключението на техническата експертиза и писмените доказателства – протоколи за претърсване и изземване, копия от дневници, докладна записка, справки, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, протокол за оглед на веществени доказателства и др. Доказателствените източници налагат следния доказателствен анализ: Безспорно за предмета на доказване по делото е, че към инкриминирания период обв.Х. е заемал длъжността “младши разузнавач” в І РУП-Варна /справка т.1, л.88 от д.пр./. Във връзка с това си длъжностно качество той е имал достъп до автоматизираните информационни системи на МВР. Конкретно - със Заповед №1005/22.07.2010 година Директорът на ОД на МВР-Варна е предоставил правото на обв.Х. да борави с мрежата на МВР, с НАИФ “НРБЛД”, с АИС “ИРПС” /само дейност справки/, с ИИС”Справки” и с АИС”ЦПР”. По съдържание системата “Справки” предоставя разширена информация от АИС”БДС” за български и чужди граждани, регистър на лица с полицейска и съдебна регистрация, регистър на лица със СУИП, АИФ “граничен контрол”, АИФ “Наблюдавани обекти”, АИФ “КАТ” и АИФ”АРЧ”. За организацията на работа в І РУП-Варна с въпросните информационни масиви свидетелстват системните оператори – Д.Д., И.А. и И.М.. В структурната единица на МВР информационните справки се потребявали основно от полицейските инспектори във връзка с работата им. Поради липса на компютърна обезпеченост, системните оператори предоставяли писмени извлечения от информационните масиви, като се водил дневник с отбелязване - кога, от кого и по чие искане е била изготвена справката. На 24.09.2010 година св.Д.Д. извършила справки в системата “БДС” и в системата “КОС” за лицата Г.Г., Т.Т. и И.К.. Информацията за тези три лица била поискана от обв.Х.. Според показанията на свидетелката “...Видно от условията за справки на лицата Т.Т. и Г.Г. същите са търсени в системата по имена, а Г.Г. и по адрес. Данните за И.К. са установени от роднинските й връзки с Т.Т.” /протокол за разпит т.1, л.41 от д.пр./. Фактическото твърдение на свидетелката следва да се отнесе и съпостави с иззетия от кабинета на обв.Х. лист с ръкописен текст, частично авторство на св.Станева /т.2, л.7 от д.пр./. Видно от неговото съдържание е, че освен имената на Г.А.Г. има конкретика и относно местоживеенето му. Т.И. и И.К. са индивидуализирани само като “син на приятелката” и “приятелка”, без посочване на адрес или други идентифициращи данни. По тази причина се е наложило св.Димитрова да изготвя справки посредством анализ на роднинската връзка между Т.Т. и И.К.. От всичко това може да се заключи, че изписаният от св.Станева лист с данни на длъжниците по банков заем от ТБ “Биохим”-Шумен в офиса на “Арес Груп”ООД е бил предаден на обв.Х. Съдържанието на информацията на коментирания лист, изготвената справка от св.Димитрова по конкретно посочените данни и изземването на въпросните писмени документи от бюрото на обвиняемия в работното му място не създават съмнение, че обв.Х. е извършил проучване на личните данни на трите лица по поръка на св.Георгиев. Показанията на последния са изцяло в унисон с коментираните факти. Предоставените сведения за св.св. ••••, са довели до знанието на обв.Х. данни за техните роднини по права линия и сватовство - Г.А.Г., Л.Г.А., А.Г.Г., л.г.г., Е.А.Г., Т.И.Т., А.И.М., И.С.К., ••••, С.К.М., П.С.И. В д.пр. не е установено, че по отношение на трите лица с местожителство в гр.Шумен е водено каквото и да е разследване. Ако това беше така, то обвиняемият би имал формалното основание на чл.156 и чл.160 от ЗМВР да поиска информация за тях по предвидените вътрешни правила за това. Доказателствата по делото сочат, че единствената причина, която обяснява исканите от него справки на 24.09.2010 година е в услуга на бизнеса на св. ••••. Горните аргументи дават основание на съда да приеме за недостоверно отричането от обвиняемия, че е предоставял информация за ••••, •••• и •••• на св. ••••. Оттук не би могла да се сподели защитната теза, развита пред настоящия състав – че всеки един служител от състава на МВР би могъл да е получил справки за трите лица от гр.Шумен. Лансирането на подобна теза се изключва от събраните в досъдебното производство доказателства, които се синтезират в изписаният от св.Станева лист в офиса на “Арес груп”ООД /т.2, л.7 от д.пр./, показания на св.Димитрова /т.1, л.40 от д.пр./, заверено копие от дневник /т.1, л.42 от д.пр./, показания на св.Михайлова /т.1, л.58 от д.пр./, докладна записка /т.1, л.60 от д.пр./, показания на св.Ангелова /т.1, л.55 от д.пр./, копие от дневник /т.1, л.57 от д.пр./. Свързващото звено между изброените доказателствени източници са св. ••••• обв.Х.. Показанията на св.Георгиев /т.1, л.44 от д.пр./, протокол за претърсване и изземване /т.1, л.12 от д.пр./ и протокол за претърсване и изземване /т.1, л.19 от д.пр./, сочат категорично че обв.Х. се е снабдил с лични данни за лицата •••, ••••, •••• като е използвал длъжностното си качество на младши разузнавач и достъпът до информационното съдържание на масивите на МВР. Съдът е категоричен, че нито един факт от д.пр. не дава основание да се подозира причастност към описаното на друг полицейски служител. Към това число е и обстоятелството, че информацията от АИС”БДС” за св.Канева е била получена на 24.09.2010 година в 17.23 часа. Този факт намира обяснение в показанията на св.Димитрова – първоначално данни за св.Канева са били установени посредством роднинските й връзки със св. •••. Св. •••• сочи, че в този момент е вероятно да не е отпечатала справката на хартиен носител, но впоследствие това да е сторено по искане на Х. ••• /не на друга структурна единица от МВР/. Изключително важен въпрос за обективната съставомерност на процесното деяние е дали в д.пр. са събрани достатъчно доказателства за разгласяването на получените от обвиняемия сведения. Пътят на доказателственият анализ е подобен на този по придобиването на сведенията, с акцент върху действието по изземане на преносим компютър от жилището на св.Георгиев /т.1, л.19 от д.пр./ и изготвената техническа експертиза. За настоящия състав на съда е безспорно, че изследваният преносим компютър “ Acer Aspire 5354 ” /описан като Обект №1/ е собственост на ••• /протокол за претърсване и изземване – т.1, л.19 от д.пр./. Според заключението на техническата експертиза /л.72 от д.пр./ - във втория логически дял на твърдия диск на гореописания преносим компютър е бил намерен файл с наименование “ DOCLAD. docx ”. Съдържанието на файла е визуализирано като приложение към експертизата и касае сведения за Г.А.Г., Т.И.Т. и И.С.К., както и данин за техните роднини по права линия и сватовство посочени по-горе в настоящите мотиви. Файлът е бил създаден на 28.09.2010 г. в 10.33 часа. При съпоставка на информационното съдържание на файла “ DOCLAD. docx ” със Заповед №1005 /т.1 л.92 от д.пр./, може да се заключи че информацията за трите лица е с източник ИИС “Справки”. Въпросната информационна система инкорпорира в себе си лични данни, полицейска регистрация, гранична информация, справки по КАТ. Конкретни такива се съдържат в справката за Г.Г. – гранично ограничение, полицейска регистрация, уточнение че няма личен автомобил, лични данни за родител и деца. Подобно е и съдържанието на информацията за Тотев – регистриран за нанасяне на телесна повреда, пострадал от грабеж, без личен автомобил и пр. Обв.Х. е разполагал със сведения за личните данни на ••• и ••• още на 24.09.2010 година. Той е имал пряк достъп до ИИС ”Информация” /заповед №1005 – л.92/ и от сведения от тази система е предоставил на св.Георги Н. Георгиев. Фактът, че файл “ DOCLAD. docx ” е създаден четири дни по-късно не е от особено значение за предмета на доказване по настоящето дело. Получаването на информация в текстови формат би могло да стане по различни варианти /най-разпространен – сканиране на документи и изпращането им под формата на текстови файл/. Важното за настоящия казус е, че св.Георлги Н.Георгиев е узнал сведения, чиято сигурност е защитена със ЗМВР и ЗЗЛД. След като изследва всички обстоятелства по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен обв.Х.И.Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.360 от НК - защото за времето от 24.09.2010 г. - 30.05.2011 г. в гр. Варна, разгласил сведения - служебна информация съдържаща се в автоматизираните информационни системи /АИС/ на МВР, предназначена за ползване от определени със заповед служители на МВР, относно данни от национален регистър на българските документи за самоличност /НРБЛД/ - адресна регистрация, граничен контрол, централен полицейски регистър /ЦПР/ в частта за регистър на лица български граждани със съдебна и полицейска регистрация за лицата Г.А.Г., Т.И.Т. и И.С.К., данни от КАТ - регистрация на МПС и собствениците им, както и данни от национален регистър на българските документи за самоличност /НРБЛД/ - адресна регистрация, за лицата -Г.А.Г., Л.Г.А., А.Г.Г., л.г.г., Е.А.Г., Т.И.Т., А.И.М., И.С.К., ••••, С.К.М., П.С.И., която не представлява държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон - чл. 157, ал. 3 от ЗМВР, както и от Закона за защита на личните данни. Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните: Субект на наказателна отговорност на престъплението по чл.360 от НК може да бъде може да бъде само лице, което знае забранените за разгласяване сведения или поне разполага с тях, като същевременно не е субект на издаването на служебна тайна по чл. 284 НК. В настоящия казус субект на престъплението е лице от състава на МВР, което по силата на служебното си правоотношение е имало достъп до информационната система на вътрешното министерство. Тази система е изградена по правилата на чл.158 и сл. от ЗМВР, като в основата й стои информационната дейност на структурите на МВР по чл.155 и сл. от ЗМВР. В т.нар. информационни фондове се обработват лични данни на гражданите. Правилата за боравене с въпросните сведения са регламентирани в специалния ЗМВР, към който препращат общите разпоредби на чл.1 ал.5 т.3 и чл.2 ал.2 т.2 на Закона за защита на личните данни. Според чл.159 ал.3 от ЗМВР личните данни не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществени ред и противодействието на престъпността. При тази стриктна нормативна уредба на специфичните отношения по добиване, анализ и обработка на лични данни, ЗМВР в своя чл.157 ал.3 категорично е забранил предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от този закон ред. Като служител от състава на МВР, обв.Х. е познавал правилата за работа с информационните фондове на МВР. Нещо повече - по силата на индивидуален административен акт е имал достъп чрез собствен акаунт до информационния масив. С действията си по време на инкриминирания период обвиняемият е изпълнил фактическия състав на престъплението по чл.360 от НК. Престъплението е резултатно. Първо обвиняемият се сдобил с информация за посочените по-горе в настоящите мотиви лица без да е била налице основание да се предотвратява или разкрива тяхно престъпление /чл.160 ал.1 от ЗМВР/. Неправомерно придобитата информация е предоставил на лице извън кръга на имащите право на информационно осигуряване по чл.156 и чл.158 от ЗМВР.С узнаването на тайната от неовластено за нея лице, престъплението по чл.360 от НК е било довършено. Активните действия на Х. са подчинение на осъзнаването на запретеността на поведението му. Освен, че е знаел общественоопасния характер на поведението си, обвиняемият пряко е целял дискредитиране на информационната защита, като е довел до знанието на Г.Г. на сведения относно личен идентификационен номер, местоживеене, факти от полицейски регистрации и данни за притежаване на МПС физически лица. При определяне на наказанието на обв.Х., съдът установи че същият е пълнолетен български гражданин, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК и от деянието не са причинени реални вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК. При индивидуализация на размера на административното наказание съдът взе предвид следното: Обществената опасност на процесното деяние е висока. Разпространяването на сведения въпреки забраните за това категорично дискредитира информационната сигурност. Настоящият казус е специфичен и от гледна точка на съдържанието на информационните фондове на МВР. Както бе посочено, същите са съставени от множество различни по обхват информационни системи, като пряката им цел е защита на националната сигурност, разкриване и предотвратяване на престъпление. Кръгът на лица, имащи достъп до базите с данни е ограничен по служебна принадлежност. В кориците на делото се съдържат множество актове – заповеди, вътрешни правила и технически изисквания, които не оставят място за съмнение относно административната и правна воля за защита сигурността на обработваната и съхранявана информация в системата на МВР. Личността на обвиняемия подлежи на анализ на две плоскости. Първата касае поведението му като служител на МВР. В досъдебното производство подробностите за длъжностните му прояви се съдържат в приложената справка от Директора на ОД на МВР-Варна /л.88, т.1 от д.пр./ и в показанията на св.Емил Захов /л.63, т.1 от д.пр./. Посредством писмото на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че обв.Х. е служител на вътрешното министерство от началото на 2006 година. До уволнението му през м.август 2011 година няма данни той да е бил наказван или да не се е справял с възложените му задължения. Поради отсъствието на подобни факти, съдът прие че служебната му характеристика за петте години работа в МВР е положителна. Уволнението му от системата на МВР е по повод на процесното деяние, поради което и това дисциплинарно наказание не би могло да се третира като самостоятелна негативна характеристика. Показанията на св.Захов съдържат дискредитиращи факти относно поведението на обв.Х.. Свидетелят подробно разказва за интереса, който обв.Х. е проявявал към охраната на нощен бар от “Арес груп” и физическото насилие, оказано върху него във времетраенето на полицейско задържане. Очевидно прокуратурата не е приела тези показания като надеждно основание за разследване на поведението на обв.Х.. Съдът също счете, че соченото от св.Захов не може да се третира като абсолютно достоверно. Касае се за показания на лице, спрямо което е било постановено задържане по правилата на ЗМВР. Взаимоотношенията на задържан с полицейски служители имат своята специфика, включително и негативна емоционална окраска. Какво е действителното положение би могло да се заключи след представяне на убедителни доказателства, каквито в случая липсват. Извън горното, съдът взе предвид актуалното социално положение на обвиняемия – безработен, с ангажимент за подкрепа към родителите си. Отчете се и фактът, че процесното поведение е било изключение в работата му. Изложените обстоятелства обосноваха индивидуализиране на административното наказание “глоба” в минималния размер от хиляда лева. Наказанието по вид и размер е от естество да окаже поправителен и превъзпитателен ефект върху поведението на Х., като го мотивира към въздържане от бъдещи престъпни прояви. Водим от горното съдът постанови решението си ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: