РЕШЕНИЕ

№ 395

гр. Смолян, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100684 по описа за 2021 година Постъпила е искова молба от ТПДГС, представлявано от инж. СД срещу КР. Б. К. от с. М, общ. НЗ. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 440 лв., представляващи стойността на кошута, убита от ответника на 25.07.2020 г. в м. С, земл. на с. О, общ. Смолян, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2020 г. до окончателното плащане и 515, 29 лв., представляващи законната лихва върху главницата за периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свежда до следното:

Ответникът е извършил престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 НК, за което е осъден с влязло в сила решение № 31/01.03.2021 г. по НАХД № 1/2021 г. на РС – Смолян. Отстреляното без надлежно разрешително животно от ответника – кошута на възраст 4-7 години, с тегло 150 кг е на стойност 5 440 лева, определена по реда на чл. 2, т. 1 и чл. 8 от НРОЩНД и утвърден със заповед на МЗХ ценоразпис. За ищеца е настъпила вреда, тъй като кошутата е убита на територия, стопанисвана от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че не са налице причинна връзка между деянието и сочената неблагоприятна последица – прекъсване на хранителната верига, както и нанасянето на вредите на ищеца. Счита, че след като вече му е наложено административно наказание, е следва да му се налага и санкция по НРОЩНД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юр. Б, който поддържа исковете и моли да бъдат уважени по изложените в пледоарията съображения.

Ответникът не се явява, за него адв. Т моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като счита, че след като на ответника е наложена глоба по реда на чл. 78а НК за извършеното деяние, то не следва да заплаща обезщетение в размер, определен по реда на НРОЩНД. Признава факта, че деянието е извършено на територията на ТП ДГС - Смолян.

Въз основа на събраните по делото доказателства Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила на 16.03.2021 г. решение № 31/01.03.2021 г. по АНД № 1/2021 г. по описа на СмРС, ответникът КР. Б. К. е признат за виновен в това, че на 25.07.2020 г., около полунощ, в местността „С“, землището на с. О, общ. Смолян, обл. Смолянска, без надлежно разрешение, изискващо се по чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, е убил чрез отстрел със собствената си ловна карабина, марка „Т“, ••••, едър дивеч, а именно: Благороден елен, пол женски /кошута/, полово зряла, на възраст около 4-7 години, с тегло около 150 кг., на стойност, съгласно чл. 2, т. 1 и чл. 8 от Наредбата за размера на обезщетенията за щети, нанесени на дивеч и утвърден ценоразпис на минималните цени на дивечовото месо със Заповед МЗХ № РД-48-5/07.01.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, общо в размер на 5 440 /пет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, собственост на ТП ДГС - гр. Смолян, като деянието представлява престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК КР. Б. К. е освободен от наказателна отговорност за извършеното деяние по 237, ал.1, пр. 1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Постановено е веществените доказателства - 4 броя полиетиленови торби, съдържащи общо 28, 285 кг. месо, оставени на съхранение в МБАЛ- гр.Смолян, да се унищожат.

Със заповед № 477/02.08.2012 г. на ИД на АГ е утвърден горскостопански и ловностопански план на ТП ДГС – Смолян, според който в територията на стопанството обхваща изцяло землището на с. О. Следователно местността С, земл. на с. О попада в територията на ищеца Правни изводи:

Ищецът ТП ДГС – Смолян като териториално поделение на ЮЦДП, въпреки че не е самостоятелно юридическо лице, притежава специална процесуална правоспособност да предявява от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела по силата на чл. 174, т. 5 от Закон за горите. Ето защо исковете са предявени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с правен интерес от предявяването им, поради което са допустими.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

Безспорно се доказа по делото на основание чл. 300 от ГПК наличието на фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Безспорно се доказа виновно извършения от него деликт, с който виновно е причинил на ищеца имуществени вреди от отстрела на кошутата.

Съгласно т. 15 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В мотивите по т. 15 от решението е прието, че с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд.

На основание чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 1, 2 и 3 от НПК съдът приема за безспорно установено въз основа на влязлото в сила решение № 31/01.03.2021 г. по АНД № 1/2021 г. по описа на СмРС, че ответникът КР. Б. К. на 25.07.2020 г., без надлежно разрешение, е убил чрез отстрел едър дивеч - Благороден елен, пол женски /кошута/, на стойност 5 440 лв.. Безспорно се установи също, че деликтът е извършен в местност, попадаща в ловната територия, стопанисвана от ТП ДГС – Смолян, което предприятие стопанисва дивеча в тази местност, съгл. чл. 34, ал. 2, т. 1 ЗЛОД.

Неоснователно е възражението на ответника, че след като е наказан с глоба по реда на чл. 78а НК за извършеното престъпление, то не дължи обезщетение за вредите. Това е така, тъй като с наложената глоба по АНД № 1/2001 г. на СмРС ответникът е наказан за извършеното от него престъпление с административно наказание, като това обстоятелство не променя вида и характера на извършеното престъпление. Претендираното обезщетение от ищеца е за причинените в резултат от престъплението вреди и е с граждански характер. Ищецът като пострадало от престъплението лице не е участвало в наказателното производство и не е имал възможност да предяви в неговите рамки иск за обезщетение на причинените от деянието вреди, поради което и е предявил същите в самостоятелно исково производство по настоящото дело.

Съгласно чл. 81, ал. 4 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата. Разпоредбата на чл. 83 ЗЛОД предвижда р азмерът на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет. На посоченото основание е издадено Постановление № 283 на МС от 27.12.2000 г. за приемане на Тарифа за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, и на Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. С т.2 от същото постановление /приложение № 2/ е приета Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. Съгласно чл. 2, т. 1 от наредбата, за щетите, нанесени на благороден елен, какъвто вид е кошутата, но от женски пол, виновното лице заплаща обезщетение в размер на 5 000 лв. за един брой елен. В чл. 3, т. 1 от наредбата е предвидено, че обезщетението по чл. 2 се дължи във всички случаи на убиване, улавяне и нараняване на дивеч, а съгласно чл. 7 обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.

Няма спор между страните и видно от представените решение по АНД № 1/2021 г., както и горскостопански и ловностопански план, че на ищцовата страна е причинена вреда от убийството на кошутата и че е налице причинна връзка между деянието и причинената вреда. Вредата се изразява в това, че на територията, стопанисвана от ищеца, от една страна е прекъсната хранителната верига, а от друга е нарушена веригата по възпроизводството на биологичния вид благороден елен на тази територия.

В разпоредбата на чл. 8 от наредбата е предвидено, че когато месото на иззетия убит дивеч или на разпознаваеми части от него е негодно за консумация, освен обезщетението по чл. 2 се заплаща и равностойността му по цени, определени с ценоразпис, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите.

Общото тегло на кошутата е било около 150 кг., но колко килограма от него е месото, не е установено от ищеца. Не може да се приеме за безспорно установено посоченото в СВМЕ, назначена в досъдебното производство, водено във връзка с извършеното от ответника престъпление, че месото на убитото животно е 75 кг, тъй като вещото лице е определило осреднено тегло за кошута около 4-7 годишна, след като е взело предвид свидетелските показания и остатъците от убитото животно и е приспаднало определения рандеман за костната маса, вътрешните органи и кожата, като вещото лице изрично е посочило, че няма необходимата квалификация за извършване на оценъчни експертизи. Категорични данни за действителното тегло на месото не са установени и в настоящото производство. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за установяване на теглото на месото на кошутата, а представената към исковата молба СВМЕ по досъдебното производство не може да се използва като годно доказателствено средство за установяването на този въпрос в настоящия исков процес, тъй като не е събрано непосредствено от настоящия съд и не е изготвено по реда на ГПК.

В случая съдът приема, че негодното за консумация месо от убитата кошута е иззетото при установяването на престъплението количество от 28, 285 кг., съгласно решението по НАХД № 1/2021 г. на СмРС, което е постановено да бъде унищожено. С т. 1.1. от заповед № РД48-5/07.01.2020 г. на МЗХГ е утвърдена минимална цена за продажба на месо от сърна от районите на ДЛС, стопанисвани от ДГС, валидни за 2020 г. в размер на 3 евро на килограм с ДДС. Според валутния курс на БНБ на евро спрямо лева 3 евро се равняват на 5, 86 лева. Стойността на иззетото негодно за консумация месо е в размер на 165, 75 лева.

Неоснователно е възражението на ответника, че следва да заплати само стойността на иззетото месо. Обезщетението по чл. 2 се дължи за това, че животното е убито, а обезщетението по чл. 8 се дължи за иззетото месо когато е негодно за консумация. Тези две обезщетения са различни по своя характер и се дължат кумулативно на самостоятелно основание.

Ответникът дължи обезвреда на ищеца за всички причинени от противоправното му виновно поведение имуществените вреди, за които отговаря на основание 45, вр. чл. 51 ЗЗД. Предвид изложеното, основателен е искът за главницата в частта на претендираното обезщетение по 2, т. 1 от наредбата в размер на 5 000 лв., както и обезщетението по чл. 8 от наредбата до размера от 165, 75 лв.. Така искът е основателен до сбора на двете суми в размер на 5 165, 75 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. – датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане. В частта за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 440 лв. главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и предявеният иск за лихва за забава, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай се касае за парично задължение и няма спор, че същото не е изпълнено. Не се твърди и не се доказва от ответника до приключване на съдебното дирене да е платил стойността на отстреляния дивеч, респ. на иззетото и негодно за консумация месо. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, но според чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава да заплати на ищеца обезщетението за причинената вреда от деня на увреждането – 25.07.2020 г., откогато дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Изчислена с помощта на изчислителния модул на сайта на НАП, законната лихва върху главницата от 5 165, 75 лв. за периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г. - датата на предявяване на иска е в размер на 489, 35 лева. До този размер акцесорният иск за лихви е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 515, 29 лв. следва да бъде отхвърлен.

Тъй като нито една от двете страни не е заявила искане за присъждане на деловодните разноски, то такива не им се дължат.

Мотивиран от гореизложеното Съдът