Решение № 425 от 19.9.2022 г. на Районен съд - Видин по дело № 1887/2022 г.

Производството е по реда на чл. 30, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗак.Д.

Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – В.. Сочи се, че с решение № 2/21.01.2021 г. по гр.д. № 1568/2020 г. по описа на РС - В., детето С. Г. Л. е настанено в семейството на АНК. Н. Л. – близка на детето.

Твърди се, че поради изтичане на срока за настаняване на детето, Директорът на Д „СП“ - В. със Заповед № ЗД/Д-ВН-115/18.08.2022 г. е прекратил настаняването по административен ред. С цел потребностите на детето от закрила, водещият случая социален работник е извършил актуално социално проучване по случая с цел предприемане на най-благоприятната мярка за закрила спрямо детето, за да не попадне в риск. В хода на проучването е установено, че майката на детето е починала, а бащата трайно се е дезинтересирал от него и без основателна причина трайно не полага грижи. ОЗД към Д „СП“ - В. е извършил проучване на роднинския кръг. Не е открит друг близък или роднина, желаещ да полага грижи за детето в семейна среда, поради което мярка за закрила по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет не може да бъде предприета.

Излагат се данни, че е целесъобразно детето да продължи да се отглежда в семейството на неговата близка АНК. Н. Л., която полага грижи за него и познава нуждите му. Поради гореизложеното със Заповед № ЗД/Д-ВН- 116/18.08.2022 г. Директорът на Д „СП“ – В. е настанил детето в семейството на АНК. Н. Л.. Иска се от Съда да постанови решение, с което:

1. Да бъде прекратено настаняването на детето С. Г. Л. с ЕГН •••••••••• в семейството на АНК. Н. Л.. 2. Детето да бъде настанено в семейството на АНК. Н. Л.. Заинтересованата страна Г. Ц. Л. /баща на детето/ не се явява в съдебно заседание и не взима становище по молбата.

Процесуалният представител на молителя в с.з. заявява, че в интерес на детето е да бъде допуснато исканото прекратяване и настаняване.

Детето е изслушано в съдебно заседание и същото заяви желанието си да продължи да живее при неговата близка АНК. Н. Л.. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:

Родители на детето С. са Б.А.Б. и Г. Ц. Л.. Б.А.Б. е починала. АНК. Н. Л. е подала заявление от 20.07.2022 г. до молителя, с което е изявила желание да полага грижи за детето и същото да бъде настанено в семейството й. Направено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В., доклада по което е приложен по делото. От него се установява наличие на риск за живота и здравето на детето. Налице е липса на родителска грижа по отношение на детето. Майката е починала, като бащата е с неизвестно местонахождение. Грижи по отглеждане и възпитание на детето полага АНК. Н. Л.. Задоволени са базовите потребности на детето. С решение № 2/21.01.2021 г. по гр.д. № 1568/2020 г. по описа на РС - В., детето С. Г. Л. е било настанено в семейството на АНК. Н. Л. – близка на детето, но поради изтичане срока на настаняването Директорът на Д „СП“ - В. със Заповед № ЗД/Д-ВН-115/18.08.2022 г. е прекратил настаняването по административен ред, след което със Заповед № ЗД/Д-ВН-116/18.08.2022 г. е настанил детето С. отново в семейството на АНК. Н. Л.. При тези данни, Съдът счита, че искането на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. В. е основателно и следва да се уважи. Безспорно се установи, че са налице основанията на чл. 25, т. 2 от ЗЗак.Д, а именно обстоятелствата – бащата на детето без основателна причина трайно не полага грижи за него. Същевременно АНК. Н. Л. полага подходящи грижи за детето. При това положение, съдът намира, че в интерес на детето С. е същото да бъде настанено съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗак.Д в семейството на АНК. Н. Л.. В конкретният случай съдът приема, че е налице хипотезата за дългосрочно настаняване, което съгласно чл. 3, ал. 4 от НУРКПУПСНДТ, е за срок над една година. Съобразявайки обстоятелствата по делото, както и възрастта на детето съдът приема, че срокът за настаняване следва да бъде до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

С оглед изложеното и при положение, че са налице основанията по чл. 29, т. 2 от ЗЗакД и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗакД молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. В. следва да бъде уважена.

Водим от горното, Съдът